България
Държавният глава Румен Радев назначи членове на Комисията за защита от дискриминация

Държавният глава Румен Радев назначи членове на Комисията за защита от дискриминация. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Президентът издаде укази за назначаване на Иво Христов Петков, Лазар Манолов Лазаров, Наско Руменов Атанасов и Бойка Ивайлова Чернева.
Иво Петков е роден на 8 октомври 1970 г. в Истанбул. През 1996 г. завършва висшето си образование в Юридическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“.
В рамките на 1994 г.- 2017 г. се занимава с журналистическа дейност. През този период работи както за национални, така и за чуждестранни медии, сред които: Radio France Internationale (октомври 1994 г. – януари 1997 г.), Nova TV (януари 1997 г. – септември 2000 г. и октомври 2001 г. – април 2002 г.), сп. Europe Magazine (септември 2000 г. – юни 2001 г. и септември 2002 г. – февруари 2003 г.), ББТ – Балкан Българска Телевизия (март 2003 г. – март 2004 г.), Пресцентър Bulgaria in EU (октомври 2006 г. – февруари 2007 г.), сп. ĽEuropeo (март 2009 г. – януари 2012 г.), в-к „Сега“, сп. „Тема“ (февруари 2007 г.– януари 2015 г.), Българската национална телевизия (септември 2012 г. – януари 2017 г.)
От 2017 г. до 2019 г. заема длъжността „Началник на кабинета на президента на Република България“, от 2019 г. до 2024 г. е член на Европейския парламент. Владее английски, френски, руски и испански език.
Лазар Манолов Лазаров е роден на 18 март 1970 г. в София. Завършва средното си образование в Образцовия техникум по химическа промишленост и биотехнологии „Проф. д-р Асен Златаров“, София. Притежава магистърска степен по икономика от Университета за национално и световно стопанство, специалност „Макроикономика“. Завършил е и курс по мониторинг и оценка на социални програми и проекти по методологията на Международната организация на труда.
От 1995 г. последователно е заемал консултантски, експертни и управленски позиции в Националната служба по заетостта (сега „Агенция по заетостта“), Българската стопанска камара, Икономическия и социален съвет, Народното събрание, Министерството на труда и социалната политика и Фонд „Условия на труд“. В периода август 2005 – ноември 2007 г. е съветник на министъра на труда и социалната политика, а от ноември 2007 г. до юли 2009 г. е заместник-министър на труда и социалната политика. В периодите юни 2013 г. – август 2014 г., ноември 2014 г. – май 2016 г., февруари 2017 г. – май 2017 г., както и от края на септември 2017 г. до август 2022 г. Лазар Лазаров е заместник-министър на труда и социалната политика. От август 2022 г. до юни 2023 г. е служебен заместник министър-председател по социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика. От април 2024 г. до май 2025 г. е заместник-министър на труда и социалната политика. Участвал е в органите за управление на Фонд „Условия на труд“, Фонд „Социална закрила“ и Проект „Красива България“ на Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт, Националната служба по заетостта, Националната агенция за професионално образование и обучение, Държавен фонд „Земеделие“, НДФ „13 века България“, Фонд „Гарантиране вземанията на работниците и служителите“ и др. Председателствал е редица тристранни органи за социален диалог в областта на пазара на труда, трудовата миграция и трудовата мобилност, политиките за хората с увреждания, равните възможности на мъжете и жените, и др. Има опит като член на Управителния съвет на Европейската фондация за подобряване условията на живот и работа в Дъблин, Ирландия (2005 г.-2009 г.).
Наско Руменов Атанасов е магистър-инженер по авиационно оборудване и транспортно обслужване, магистър по публична администрация и мениджмънт, администрация и право, и магистър по защита на националната сигурност. Бил е офицер в Българската армия. Работил е в различни сфери на държавната администрация: директор на „Автомобилна администрация“, държавен експерт в Министерството на държавната администрация и административната реформа, ръководител инспекторат в дирекция „Архитектура и градоустройство“; 2011-2017 г. – директор на дирекция „Регионални представители“ в Комисията за защита от дискриминацията (КЗД). Член на КЗД от 2017 до 2025 г. Участвал е в разработването на методика за работа на инспектората по чл. 46 от Закона за администрацията. Ръководител и лектор по различни проекти, свързани с антидискриминационното законодателство.
Бойка Ивайлова Чернева е родена на 15 ноември 1973 г. в София. През 1996 г. завършва висшето си образование в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“. Придобива образователната и научна степен „доктор по право“ през 2009 г. Специализира в сферата на правата на човека и полицейската дейност.
Започва научна и преподавателска дейност в Академията на МВР през 1999 г. Заема длъжностите ръководител на катедра „Публичноправни науки“ към факултет „Полиция“, декан на факултет „Полиция“, а през 2014 г. е назначена за ректор на Академията на МВР. Избрана е за секретар на Постоянната комисия по права на човека и полицейска етика в МВР (2008-2014). В периода 2011 г. – 2014 г. е лектор по правата на човека към Европейския полицейски колеж. През 2016 г. заема академичната длъжност „доцент“ в Юридическия факултет на Университета за национално световно стопанство, където води лекции по дисциплините „Защита правата на човека“ и „Правен режим на защитата от дискриминация“. От 2021 г. е ръководител на катедра „Наказателноправни науки“ към Юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство.
Води лекционни курсове по обща теория на правото и обща теория на държавата във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, като заема длъжността „професор“. Има десетки научни публикации в областта на правата на човека и защитата от дискриминация.
На 8 май Елка Божова, номинирана от парламентарната група ГЕРБ-СДС, бе избрана за председател на КЗД. Това стана със 117 гласа „за“, 57 – „против“, 23 депутати се въздържаха.
Източник: БТА
България
Да основеш училище е велико дело, каза директорът на Природо-математическа гимназия „Яне Сандански“ в Гоце Делчев

Да основеш училище е велико дело, защото именно в него най-ярко се вижда нишката на времето – традицията, настоящето и бъдещето, каза директорът на Природо-математическа гимназия (ПМГ) „Яне Сандански“ Елка Божикова по повод 105-та годишнина от създаването на училището. Тя припомни, че гимназията е изградена с визия, професионализъм и чувство за мисия от своите създатели.
По думите ѝ днес гимназията е сред най-модерните училища в България и първото в Благоевградска област, работещо по модела „1:1“, с активно използване на дигитални технологии и иновативни методи на преподаване.
Успехите на ПМГ са възможни благодарение на усилията на цялата общност – учители, родители, ученици, общинска администрация и местни партньори. „В Гоце Делчев показваме не разделение, а обединение. Всички знаем, че съединението прави силата“, заяви Божикова.
Директорът благодари специално на родителите за доверието и на учениците – за тяхната любознателност, като подчерта, че те са нашето най-голямо богатство. Особена признателност изказа към учителския екип, който със сплотеност и отдаденост създава среда, в която се раждат постижения – над 13 000 зрелостници, стотици медици, инженери, юристи, икономисти, артисти и общественици са излезли от ПМГ за 105 години.
Символите на училището – униформите, химнът, новият STEM център и дигиталните пространства, са знаци на уважение към традицията и поглед към бъдещето. „Ние не просто преподаваме. Ние възпитаваме хора с добри сърца, родолюбци, мечтатели, които вярват в силата на знанието“, завърши Божикова. Тя изрази увереност, че и занапред възпитаниците на гимназията ще продължат да бъдат достойни граждани на България и света.
Източник: БТА
България
Вицепрезидентът Илияна Йотова настоя за възстановяване на доверието и авторитета на учителската професия

Вицепрезидентът Илияна Йотова настоя за възстановяване на доверието и авторитета на учителската професия, като изтъкна, че това не е просто професия, а мисия. Йотова участва в отбелязването на 105-ата годишнина от основаването на Природо-математическа гимназия (ПМГ) „Яне Сандански“ в Гоце Делчев.
„Учители и родители не могат да бъдат воюващи страни. Те трябва да бъдат съюзници, защото и двете групи работят в името на децата“, каза Йотова. Тя изрази тревога от съвременни обществени явления, при които, при възникване на конфликти в училище, вместо диалог се наблюдава противопоставяне.
Вицепрезидентът припомни тежките исторически обстоятелства, при които през 1920 година е създадено училището в Гоце Делчев – само няколко години след освобождението на този край от османско владичество, в период на разруха и предстояща икономическа депресия. „Прозорливи хора са строили училище, защото са вярвали, че образованието е бъдещето на народа“, заяви тя.
В речта си Йотова изтъкна, че през изминалите 105 години ПМГ „Яне Сандански“ е подготвила редица бележити лекари, инженери, учени и специалисти. Днес гимназията се гордее с успехите на своите възпитаници на национални и международни олимпиади, особено в областта на математиката, добави тя.
Особено внимание Илияна Йотова отдели на учителите, които, по нейните думи, не спират да се развиват и да се обучават, за да са достойни водачи на децата в ерата на технологиите и информационния поток. „Вашата роля днес е незавидна, но вие устоявате, защото знаете – учителството е отдаденост за цял живот“, заяви още тя.
В речта си вицепрезидентът изрази благодарност и към кмета на общината Владимир Москов за усилията в изграждането на модерна образователна среда. Тя подчерта, че едни от най-хубавите сгради в Гоце Делчев са училищата и детските градини – „само един просветител-кмет може да направи това“, коментира вицепрезидентът.
Към учениците Илияна Йотова отправи послание за уважение към знанието и корените: „Никога не забравяйте откъде сте тръгнали. Тук са ви дали първите уроци, първите букви и най-важното – вярата, че можете“, каза тя.
Източник: БТА
България
Когато държавата няма средства за големи инфраструктурни проекти, трябва да се търсят алтернативни начини за финансиране, посочи Гроздан Караджов

Във времена, в които държавата не разполага със средства за големи инфраструктурни проекти, трябва да потърсим алтернативни начини за финансиране, по които да се изградят мечтаните за България проекти. Това написа вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов във Фейсбук.
Има много, много обекти, които са се превърнали или в национална или регионална мечта, вече химера, т.е. едни хора десетилетия наред чакат язовири срещу безводието, други – магистрали, трети – железницата. Ако продължаваме да чакаме, ще минат поколения преди някой да види резултата, допълва Караджов.
По думите му в такива моменти хората се обръщат към публично-частното партньорство (ПЧП), което е уредено в Закона за концесиите. Той изрично подчертава, че това няма общо с концесиите на минералните води, за полезни изкопаеми, за плажовете и т.н., защото всички подобрения остават за държавата и за българските граждани. При процедурите, които са „изключително прозрачни“, особено за големи проекти, ще са нужни икономически, правен, социален и екологичен анализи. Консултанти са Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) – те ще участват и ще подпомагат процеса на избор на концесионер, пише още вицепремиерът.
Автомагистрала „Черно море” вече две десетилетия чака, защото няма пари за нея. Така е и с магистралата от границата със Северна Македония през Дупница (връзка с магистрала „Струма”), Самоков и оттам към магистрала „Тракия”. Нямаме тунели в района на централен Балкан, нито на запад в района на София, посочва той.
Идеята за тунела под Петрохан е от 1974 г. и 50 години не се намират пари да го направим. А има частни средства, частни фондове, които не се интересуват само от голяма и бърза печалба. Напротив, една част от техните пари винаги се заделят за основа, търсят се точно такива инфраструктурни проекти, където печалбата е ниска, но има 100% сигурност. Сигурността идва от факта, че винаги ще има потоци от хора и от товари, т.е. винаги ще има плащане около тази инфраструктура, казва Караджов и изразява убеденост, че този подход с публично-частното партньорство ще запали икономическия двигател на България.
Печалбата на концесионера зависи от това колко добре оперира и стопанисва държавното имущество. Той ще изпълни целите на държавата със свои сили и средства. Вече няма да има бордове от чиновници, които искат непрекъснато увеличение на капиталовите разходи, които прахосват, пише още министърът на транспорта.
Като добри примери за концесии, Гроздан Караджов дава летищата София, Варна и Бургас, пристанище Бургас, няколко от пристанищата по Дунав. Те не струват нищо на държавата, но всяка година получава приходи от концесионни възнаграждения. Обновява се и българска публична инфраструктура, която още от момента на изграждането си става собственост на държавата, допълва Караджов.
Източник: БТА
-
Българияпреди 3 дни
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Балканипреди 1 седмица
АА: Проектът за „Пътя за развитие“ ще допринесе за стабилността в Ирак и в целия регион, каза президентът на Турция Ердоган
-
Балканипреди 1 седмица
Националистическата партия в Турция внесе проектозакон за регулиране на уличните репортажи в страната
-
Святпреди 1 седмица
Путин поздрави новия папа, изрази увереност в развитието на диалога между Москва и Ватикана
-
Балканипреди 1 седмица
Електоратът на Антонеску, Понта и Ласкони клони за втория тур на президентските избори в Румъния към Никушор Дан, показва анкета
-
Спортпреди 1 седмица
Временният мениджър на Саутхямптън Саймън Ръск призова футболистите да завършат сезона с „колкото е възможно повече достойнство“
-
Икономикапреди 7 дни
Започнаха търговските преговори между САЩ и Китай в Женева
-
Спортпреди 6 дни
Стъпвахме здраво от първата до последната минута, доволен е треньорът на Левски Хулио Веласкес