Украйна губи подкрепата във важен момент

Настоящият безмитен режим беше въведен от ЕС след началото на руската инвазия през 2022 г. и беше извънредна мярка в подкрепа на Украйна. Всъщност ЕС има споразумение за свободна търговия с Украйна още преди това, но след началото на войната блокът отиде по-далеч и временно премахна съществуващите мита. Благодарение на това страната получи възможност да изнася стоки към международните пазара чрез европейската инфраструктура, а голяма част от продукцията отива за трети страни в Африка и Азия. Навлизането на земеделски стоки от Украйна на вътрешния пазар на ЕС обаче предизвика недоволство сред фермерите в Полша, Франция и други страни, които обвиниха украинския внос за спада в цените.

Ситуацията се усложни още повече заради политическото напрежение. В Полша например беше наложена едностранна забрани за вноса на украинско зърно, което е в нарушение с правилата. Въпросът прерасна и в политически, предвид предстоящите президентски избори, и властите поискаха от ЕК да отложи преговорите с Киев, за да не се усложнява допълнително политическата ситуация. Така също се смята, че това ще намали шансовете на националистическата партия, водена от Карол Навроцки, да използва възможността за политическа кампания. Затова, но и не само, комисията потвърди, че засега няма да удължи временния безмитен режим, „тъй като в момента работим по прегледа“ на дългосрочното търговско споразумение за свободна търговия между ЕС и Украйна, заяви говорител на ЕК. Той добави, че тя „разглежда възможни преходни мерки, в случай че преговорите не бъдат приключени и приложени до 6 юни“, когато всъщност изтича настоящото споразумение.

От своя страна украинското правителство предупреди, че възстановяването на търговските условия от преди войната ще струва на икономиката около 3.5 млрд. евро на година. „Това е огромна крачка назад“, заяви Михайло Бно-Айриян, представител на федерацията на работодателите в Украйна. Той подчерта, че липсата на ясни условия поставя под риск много сектори от икономиката. „Имаме нужда от предвидима търговия. Все още не знаем какви ще бъдат правилата, а това не е приемливо.“

Председателят на Комисията по международна търговия в Европейския парламент Бернд Ланге също изрази притесненията си, че забавянето на решението е „наистина лош сигнал за Украйна“. Той предупреди, че консенсусът по въпроса ще отнеме време и може да се постигне чак през октомври, което е „наистина неприемливо“, като се има предвид, че срокът на настоящото споразумение е бил „известен от дълго време“.

Източник: Капитал

Член на германската парламентарна Комисия за надзор над тайните служби се среща със санкциониран от ЕС руски пропагандист в Баку? Звучи като лош шпионски роман, обаче всъщност е реална част от задкулисни разговори, които се водят периодически през последните месеци. Но да караме подред.

Миналата седмица Reuters съобщи за последната такава среща между високопоставени руски функционери и германски политици, състояла се на 13 април в столицата на Азербайджан. Според германския седмичник „Ди Цайт“ групата вечеряла в изискания италиански ресторант „Дзаферано“ в луксозния хотел „Четири сезона“. „Ди Цайт“ и политическият магазин „Контрасти“ на германската обществена телевизия ARD следят не от вчера тези периодически срещи, които са част от серия неформални инициативи, разглеждани като продължение на прекратения през 2021 г. „Петербургски диалог“.

Участниците не са случайни хора

В списъка на участниците личат имена като Ралф Щегнер (ГСДП), Матиас Платцек (ГСДП), Роналд Пофала (ХДС) и Щефан Холтхоф-Пфьортнер (ХДС). От руска страна край масата в италианския ресторант присъстват включително Виктор Зубков, бивш премиер на РСФСР и председател на надзорния съвет на „Газпром“, както и Валерий Фадеев – председател на руския Президентски съвет за човешки права, който е санкциониран от ЕС заради пропаганда и дезинформация. Фадеев твърди, че Русия се намира във „война със Запада“, а преди време предложи да се отстрани паметникът на жертвите на КГБ от мрачно известния московски площад „Лубянка“, където беше централата на съветската тайна полиция. Германският социалдемократ Щегнер в предишния Бундестаг беше член на парламентарната Комисия за надзор над тайните служби, неговият съпартиец Платцек е бивш премиер на провинция Бранденбург и бивш лидер на ГСДП, а християндемократът Пофала е бивш Генерален секретар на ХДС и бивш шеф на канцлерството по времето на Ангела Меркел. С други думи, участниците и от двете страни не са случайни хора, което обяснява и сериозното политическо напрежение, възникнало около тайните разговори в Баку.

„Денят след това“

Така нареченият „Петербургски диалог“, който по времето на канцлера Герхард Шрьодер (ГСДП) беше замислен като платформа за двустранен разговор между политици, учени и мениджъри от Германия и Русия и продължи работата си при Ангела Меркел (ХДС), през 2021 г. официално беше погребан от правителството в Берлин – най-вече заради агресивната политика на неговия съосновател, руския президент Владимир Путин. Срещите в Баку са неговото неофициално продължение, като целта е да поддържат отворени канали за комуникация между Германия и Русия и да сондират възможностите за бъдещо сътрудничество. Според програмата, предоставена на германските медии, разговорите се концентрират около две многозначителни теми: „Денят след това“ и „Времето дотогава“, което предполага обсъждане на ситуацията след края на войната в Украйна и запазване на съществуващи мрежи от контакти. На пръв поглед една легитимна цел, ако повярваме в искреността на намеренията. И ако не заподозрем зад всичко това някакъв таен дневен ред, най-вече разписан в Москва.

Глупост, наивност или друга гледна точка?

Тайните срещи в Баку предизвикаха масирана критика в Германия. Както стана дума, особено спорно изглежда участието на Ралф Щегнер, член на парламентарната Комисия за надзор над тайните служби, тъй като той има достъп до класифицирана информация. Константин фон Нотц от Зелените определи участието му като „неприемливо и тревожно“ и настоя за незабавно изясняване. А експертът по външна политика на ХДС Петер Байер заяви: „Подобна среща е в крещящо противоречие с всичко, което представлява правилната европейска политика за сигурност: да останем сплотени и да не разтваряме портите пред нашите врагове – независимо дали го правим поради глупост, наивност или някакъв друг начин на мислене.“

Самият Щегнер обяснява пред „Ди Цайт“, че пътуването му до Баку, платено с лични средства, е имало частен характер и не е било по ничия поръчка. На Байер обаче никак не му се вярва, че човек като Щегнер може „частно“ да се среща с високопоставени представители на войнстващия лидер Путин: „За член на германския Бундестаг трябва да е ясно какво означава среща в луксозен хотел. Тя изпраща сигнал до Москва, че няма нищо толкова страшно, ако Путин нахлуе в съседна страна.“ Досега другите германски участници в срещите не желаят да разговарят с медиите.

Допустими ли са такива срещи, позволени ли са по закон?

По принцип германски политици имат право да провеждат частни срещи с чуждестранни представители. Но за членовете на комисии като тази за надзор над тайните служби се прилагат по-строги изисквания за прозрачност и лоялност. Участието в неофициални срещи със санкционирани лица като Валерий Фадеев може да се разглежда като нарушение на тези правила и да има политически последици. Затова специалистката по въпросите на сигурността Мари-Агнес Щрак-Цимерман (СвДП) поиска Щегнер да не бъде номиниран отново за тази комисия. Както отбелязва журналистът Инго Малхер в „Ди Цайт“, Щегнер би трябвало да е наясно, че такива разговори се записват от руското външно разузнаване ФСБ – или поне, че руските участници после подробно докладват. „Подобно пътуване до Баку е опасна работа: един пазител на държавни тайни се среща с хора, чиято работа е именно да се добират до такива тайни“, пише Малхер.

Какъв е тайният дневен ред?

Експерти като Щефан Майстер от Германското дружество за външна политика (DGAP) също гледат скептично на невинната версия за „частни срещи“. Майер основателно припомня, че в случая важното е с кого се срещаш и кого легитимираш по този начин. „Това са хардкор пропагандисти на Путиновия режим. И те са отишли там с ясното поръчение: да окажат влияние на своите събеседници, които пък после да отнесат руските послания до своите партии (а това са управляващите партии в Германия в момента – бел.авт.). Изобщо не е случайност, че Русия изпраща там включително и човек като Фадеев, който е санкциониран от ЕС“, обяснява Майер. В Москва подобни разговори не се възприемат като инициатива за мир, а като признак за слабост на Запада, смята политологът.

Реакции от Берлин и Брюксел

Предишното германско правителство на Олаф Шолц ясно се дистанцира от срещите. Министерството на външните работи заяви, че разговорите не са били планирани или разрешени от официалните институции. Робин Вагенер, експерт по външна политика на Зелените, които в лицето на Аналена Бербок доскоро управляваха външното министерство, каза следното пред „Билдцайтунг“: „В миналото ХДС и ГСДП вече ни поставиха в зависимост от Русия. Когато се срещат със Зубков в Баку, Щегнер, Пофала и другите сега подкопават ясната обща европейска политика. Фридрих Мерц и Ларс Клингбайл (новият канцлер и неговият вицеканцлер – бел. авт.) трябва спешно да гарантират, че старата връзка с Москва няма да вземе връх.“

В Брюксел също реагираха с критика, особено заради участието на лица, санкционирани от ЕС. Европейският съюз подчерта необходимостта Русия да остане политически изолирана, докато продължава агресията ѝ срещу Украйна.

Какво очаква Путин от тези срещи?

За Кремъл подобни срещи представляват възможност да подкопае санкциите на Запада и да засили политическите разногласия в ЕС. С участието на бивши високопоставени германски политици Русия явно иска да създаде впечатлението, че в Германия съществува подкрепа за сближаване. Това пък може да бъде използвано за оказване на натиск върху германското правителство и за отслабване на европейската солидарност.

Източник: Капитал

Но остава неясно дали Тръмп наистина е променил симпатиите си към Украйна – или е готов да накаже Русия за нейната упоритост. Докато повечето западни лидери и Келог, специалният пратеник на САЩ в Украйна, бяха критични към предложението на Путин за директни разговори, казвайки, че първо трябва да има примирие, Тръмп похвали стратегията на руския лидер, възхвалявайки „потенциално велик ден за Русия и Украйна“.

„Тръмп определено вижда, че Путин не играе честно, смята Ерик Грийн, бивш съветник на президента Джо Байдън в Националния съвет по сигурността, който сега е в Carnegie Endowment for International Peace. Но не съм убеден, че последицата от това ще бъде сериозен натиск върху Путин.“

Ишингер твърди, че е „възхитен“, че Ванс е променил позицията си спрямо Русия и че позициите на САЩ и Европа по войната в Украйна се „сближават“. Но бившият германски посланик в САЩ добави, че вицепрезидентът „не направи следващата логична стъпка, която би била да каже, че сега трябва наистина да увеличим натиска върху Русия“.

По-строги с Москва

Други американски политици обаче са готови да бъдат по-строги с Кремъл. Сенаторът Линдзи Греъм, съюзник на Тръмп, заяви, че има двупартийна подкрепа за законопроект, който ще наложи тежки санкции на Русия, включително 500% мито върху вноса от държави, които купуват руски нефт и газ, ако Путин не започне сериозни преговори за прекратяване на войната. Законопроектът е подкрепен от 72 сенатори – знак, че подкрепата за Украйна остава силна.

„Тези санкции представляват позицията на Сената, че ние виждаме основния виновник в Русия“, заяви Греъм миналия месец. Путин, добави той, „ще направи огромна грешка, ако се опита да играе с Тръмп“.

Източник: Капитал