Заподозрян сериен убиец, който някога е бил проучван за възможна връзка със случая „О Джей Симпсън“, беше екзекутиран във Флорида за убийството на жена, намерена мъртва в мотелска стая в Тампа, съобщи Асошиейтед прес.

62-годишният Глен Роджърс получи смъртоносна инжекция в щатския затвор на Флорида близо до Старк, съобщиха властите. Той е осъден във Флорида за убийството през 1995 г. на Тина Мари Крибс, 34-годишна майка на две деца, с която се е запознал в бар. 

Освен това е получил отделна смъртна присъда в Калифорния за убийството през 1995 г. чрез удушаване на Сандра Галахър, майка на три деца, с която се е запознал в бар във Ван Нюз в този щат. Това убийство е извършено седмици преди убийството на Крибс. Роджърс е спрян след преследване на магистрала в Кентъки, докато шофира колата на Крибс скоро след смъртта ѝ.

Роджърс е посочен като заподозрян, но никога не е осъден за няколко други убийства в страната, като веднъж казва на полицията, че е убил около 70 души, отбелязва АП. По-късно той се отказва от това твърдение, но е обект на документални филми, включително един от 2012 г., наречен „Моят брат – серийният убиец“, в който участват брат му Клей и криминален профайлър, който е водил обширна кореспонденция с Роджърс.

Документалният филм повдига въпроса дали Роджърс може да е отговорен за смъртта с нож на бившата съпруга на Симпсън Никол Браун Симпсън и нейния приятел Рон Голдман през 1994 г. 

Депутатът от Лявата партия Марсел Бауер беше изгонен от Бундестага вчера заради носенето на барета, съобщи ДПА.

Заместник-председателката на Бундестага Андреа Линдхолц изгони 33-годишния Бауер от провеждащото се пленарно заседание под аплодисментите на консервативните християндемократи и на тези от крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AзГ).

Преди това той отказа да изпълни искането ѝ да свали черната барета или доброволно да напусне залата. Около час и половина по-рано Бауер влезе в конфликт с председателя на Бундестага Юлия Клокнер по същия въпрос.

Тя също го е помолила да свали баретата си. „Бих Ви помолила да го направите, защото така е прието в този парламент – и ако това не е възможно за Вас, Ви моля да напуснете залата.“ Бауер направи това, но по-късно се върна.

Правилникът на Бундестага не посочва изрично кои елементи от облеклото са разрешени в пленарната зала и кои не, отбелязва ДПА.

Преди много години обаче покойният вече депутат от Зелената партия Ханс-Кристиан Щробеле беше спрян от разпоредител заради шапка с коментара, че по принцип в залата не се допускат покривала на главата, ако не са по религиозни причини.

Преобладаващото мнозинство от жителите на Франция оценяват негативно последните 8 години от работата на Еманюел Макрон като президент на страната и не искат той да се върне в Елисейския дворец през 2032 г.,  показва проучване на общественото мнение, проведено от Odoxa-Backbone Consulting по поръчка на вестник „Фигаро“.

Негативна оценка на дейността му дават 71% от хиляда пълнолетни французи, анкетирани от 14 до 15 май. Това показва, че  недоверието към държавния глава в обществото се е увеличило с 19 процента от март 2022 г., когато той беше избран за втори мандат. Според Ерван Лестроан, директор на консултантската компания Odoxa, негативната реакция е провокирана от пенсионната реформа, приета със заобикаляне на парламентарния вот, както и от „отхвърленото и неразбрано“ от обществото разпускане на правителството миналото лято.

Когато бяха помолени участниците в допитването да сравнят постиженията на Макрон с тези на двамата му предшественици, резултатът му се доближава „опасно близо до тревожното ниво“ на Франсоа Оланд (2012-2017 г.), който е оценяван неблагоприятно от 73% от анкетираните и се отказа да се кандидатира за втори мандат поради нисък рейтинг. Само 62% са имали отрицателно мнение за Никола Саркози (2007-2012 г.).

 „Фигаро“ отбелязва, че дори тричасовото интервю, което президентът даде по телевизия TФ1 късно вечерта на 13 май, не му е помогнало да наклони везните в своя полза. 

„Телевизионното му представяне не оправда демократичните очаквания на французите“, убеден е Лестроан. Нещо повече, въпреки че в края на интервюто Макрон заяви, че все още не е мислил за нови избори през 2032 г. (той не може да се кандидатира за трети пореден мандат през 2027 г.), 84% от анкетираните заявиха, че не биха искали да го видят сред кандидатите.