Различните балкански страни прилагат различни модели по отношение на образованието по религия за учениците. В някои от държавите на полуострова предметът вероучение е задължителен, в други – избираем, а в трети напълно отсъства от учебната програма.

Подходът към преподаването на религията също се различава в отделните страни, като някои се придържат към неконфесионален, а други към конфесионален вариант на обучението. В част от държавите от родителите се изисква да предоставят декларация, за да бъдат освободени децата им от часовете по религия, докато в други е нужно писмено разрешение от родителите, за да присъстват учениците на тези часове. Следва подробна справка за регламента в отделните страни:        

Гърция

Обучението по религия в Гърция е регламентирано в конституцията на страната, в която се казва, че сред целите на образованието е „развитието на националното и религиозното съзнание“ на гръцките ученици. Същевременно конституцията определя и Източноправославната църква като господстваща религия в Гърция. В съчетание с високата степен на религиозност на гърците (79 процента и четвърто място в Европа според проучване на „Евробарометър“ от 2010 г.) и силното присъствие на православието като част от тяхната идентичност, не е учудващо, че часовете по религия са задължителна част от учебните програми от трети клас до края на средното училище.

През годините в гръцкото общество е имало много дискусии за съдържанието на обучението по религия – от чисти форми на вероучение по време на военната диктатура 1967-1974 г., през познавателни историко-културни аспекти на религията до плуралистичен подход. Балансът на различните подходи в обучението по религия в голяма степен зависи от възгледите на текущото правителство. Решения на гръцкия върховен административен съд от 2018 и 2019 г. обаче отхвърлят идеята за неконфесионален характер на обучението по религия и потвърждават целта за развитие на православно християнско съзнание у учениците, които принадлежат към Източноправославната църква.

Освен това закон от 1977 г. позволява на ръководството на Гръцката православна църква да наблюдава догматичното съдържание на часовете по религия, а закон от 1985 г. позволява на децата от семейства от друго изповедание да имат часове, водени от лица, предложени от тяхната религиозна общност, припомня порталът „Пемптусия“.

За учениците, които принадлежат към други изповедания, от десетилетия е в сила правото да бъдат освободени от часовете по религия, които в общия случай са базирани на православното богословие. Начинът за освобождаване от часовете по религия е варирал през годините, но през последните години се е наложил принципът, че е достатъчна декларация от родителите, в която се позовават на причини от сферата на свободата на съвестта, без да е необходимо да декларират религиозна принадлежност или възгледи, доколкото това противоречи на решение на Европейския съд за правата на човека от 2019 г.

През 2024 г. гръцкото Министерство на образованието и изповеданията реши на учениците, които се освобождават от часовете по религия, да бъдат осигурени часове по етика. Броят на освободените е малко повече от 10 хиляди годишно.

Кипър

Религиозното образование в контролираната от правителството част на Република Кипър е част от задължителната учебна програма за целия курс на средното образование. Акцентът е върху източноправославната църковна традиция. Свободата на съвестта и изповеданието е залегнала в конституцията на страната, поради което учениците от другите изповедания, както и от нерелигиозните семейства, имат право да бъдат освободени от часовете по религия, като за тях се определя час по друга учебна дисциплина по време на часовете по религия.

Подобно на ситуацията в Гърция, и в Кипър съществува дискусия около законовото положение, че за освобождаване от часовете по религия е необходимо ученикът да е от друго изповедание или от нерелигиозно семейство. Консервативни кръгове критикуват въведената възможност за електронно записване на учениците от родителите им за всяка учебна година, защото във формуляра се съдържа избор за освобождаване от часове по религия, който според тях по същество прави предмета факултативен.

В доклад на Комисията на ООН за прилагането на Конвенцията за правата на детето през 2009 г. към Кипър беше отправена препоръка да гарантира, че часовете по религия са свободно избираеми.

Турция

Религиозното образование е обявено за задължителен предмет във всички училища на територията на Турция през 1982 г., когато страната приема нова конституция. Така предметът „Религиозна култура и етика“ става задължителен за всички ученици от 4 до 8 клас. През 2012 г. в Турция е въведена 12-годишна образователна система, в рамките на която към предмета „Религиозна култура и етика“ са добавени три допълнителни избираеми курса – „Свещен Коран“, „Животът на пророка Мохамед“ и „Основно религиозно познание“. 

Предметът се преподава по два учебни часа седмично на учениците от 4 клас нагоре. Допълнителните курсове могат да бъдат записани от учениците между 5 и 8 клас, като всеки от тях добавя по два учебни часа в седмичната им програма.

Въпреки позицията на турското министерство на образованието, че „предметът не обучава учениците само в едно религиозно направление“, хора от различни религиозни групи в Турция твърдят, че в часовете по „Религиозна култура и етика“ се преподава предимно сунитски ислям, като почти не се обръща внимание на християнството и юдаизма, както и на другите ислямски деноминации. 

В същото време в Турция съществува и отделна система от средни училища и гимназии, които дават разширено религиозно образование и подготвят бъдещите ислямски духовници и проповедници – т.нар. училища „Имам хатип“. В тях учениците от 5 до 12 клас получават разширени познания относно сунитския ислям, арабския език и Корана, като наред с това изучават и общоприети предмети като турски език, турска литература, математика и чужди езици. Една от особеностите на този тип училища е, че поради спецификата на религиозното образование, момичетата и момчетата се обучават в отделни класове, съставени от представители само на единия пол. 

Според законите на Турция религиозните училища към джамиите, наречени медресета, са забранени и официално няма нито едно действащо медресе на територията на страната от 1924 г. насам. На фона на продължилата над 100 години забрана, в много от джамиите в Турция се провеждат „курсове по Коран“, в рамките на които учениците също могат да получат разширено религиозно образование извън това в предмета „Религиозна култура и етика“. 

Румъния 

Предметът „Религия” е въведен в румънското училище още през 1990 г., т.е. една година след падането на режима на Николае Чаушеску. Днес часовете по религия в Румъния, които обикновено са един или два пъти седмично, са включени в учебния план на предуниверситетското образование в северната ни съседка, но участието в този предмет е по избор и изисква писменото съгласие на родителите, ако учениците са непълнолетни. 

Данните, цитирани от местните медии и институции, показват, че между 90 и 93 процента от учениците в Румъния са избрали да учат религия. Според посочените източници причината за това е, че чрез участие в часовете по религия се добавят няколко точки към средния резултат на националното оценяване.

Учениците, които не посещават часовете по религия, са длъжни според действащото законодателство да остават в училище, докато тече въпросното занимание. На практика възникват трудности, тъй като много училища страдат от недостиг на персонал. 

Предмета „Религия“ в румънските училища преподават над 6000 учители. Те задължително трябва да имат богословско образование, да са минали през педагогическо обучение и не на последно място да имат благословията на църквата. 

Сърбия

Обучението по религия в Сърбия е задължителен избираем предмет, т.е. учениците са задължени да избират между предметите вероучение и гражданско образование. Изборът се прави в първи клас и след това в началото на средното училище.

Оценката по двата предмета е описателна и не влияе на общия успех на ученика.

Двата предмета са въведени в сръбските училища през 2001 година след падането на режима на Слободан Милошевич. Около 60 на сто от учениците в основните и средните училища посещават часове по религия, а 40 на сто – алтернативния предмет. Почти 96 на сто от учениците биха препоръчали предмета вероучение на други ученици, пише в. „Политика“. 

В Сърбия децата и техните родители могат да избират между шест религиозни образователни програми – православна, католическа, ислямска, еврейска, реформаторска и евангелистка.

Според най-новите законови изменения от тази година преподавателите по религия в училище вече ще могат да работят на постоянен трудов договор, а не както досега на срочен за една година. В Сърбия за да си учител по религия, трябва да имаш съответното богословско образование и да бъдеш одобрен от съответната религиозна общност.

Тъй като по конституция Сърбия е светска държава, а църквата и религиозните общности са отделени от държавата, в страната се води полемика за мястото на религията в училищата. През 2022 година над 200 преподаватели, писатели, историци, психолози, журналисти подеха инициатива за премахване на вероучението от образователната система.

Хърватия

В съответствие с Договора за сътрудничество в областта на образованието и културата, сключен със Светия престол (Ватикана) през 1996 г., Република Хърватия се е задължила да гарантира, като част от училищната програма, преподаването на католическо религиозно образование във всички държавни начални и средни училища и в предучилищните заведения. 

Религиозното образование е избираем конфесионален предмет в хърватската училищна система и родителите решават дали да запишат децата си отново всяка година, подписвайки специална декларация. Предвижда се религиозното образование в началните и средните училища да се провежда по два часа седмично. Разграничават се католически, евангелски, баптистки, православни и ислямски вероучения.

В средните училища има алтернативен предмет – етика, и учениците имат свободата да избират между двата предмета. 

Когато религиозното образование е предпочетено като избираем предмет, то става задължително и има еднакъв статут с всички останали училищни предмети.

През учебната 2022/2023 година 84,5 процента от общия брой ученици са посещавали часовете по вероучение, т.е. 380 695 ученици от началното и средното училище. Данни от Министерството на науката и образованието показват, че след католическото, учениците посещават най-много православно и ислямско религиозно образование.

Възражения срещу религиозното образование в училищата се появяват в публичното пространство, но те най-често идват от идеологически лагери или са част от предизборни опити за мотивиране на избирателите.

Босна и Херцеговина

В босненските училища се преподава вероучение като избираем предмет от първи до седми клас. Министерствата на образованието на отделните федеративни единици и на кантоните регулират преподаването на предмета и дали оценката да бъде включена в общия бал с успеха на учениците. Часовете по вероучение в страната се провеждат от богослови или педагози.

Другият избираем предмет, който учениците могат да предпочетат пред вероучението, е Култура на религиите. 

В страната съществуват и католически центрове, стари мюсюлмански училища и православни училища, които предлагат допълнителни часове по вероучение за учениците от средната степен на образование. 

Според статистика от 2018 година около 95 процента от децата посещават предмета вероучение. Според анкета от 2020 г. пък 52,8 процента от гражданите са категорично против премахването на предмета от учебната програма, като 73 процента от тях са етнически сърби, 65,5 – бошняци, а 61,4 са хървати. 16 процента от гражданите като цяло не са съгласни да бъде премахнат предметът, а едва 11,5 подкрепят идеята.

Албания

В Албания, където съжителстват значителен брой мюсюлмани и християни – както католици, така и православни, религията не е част от образователната система. Въпреки това религиозните групи имат собствени частни училища, в които младежите могат да получат религиозно образование. 

Подобни са медресетата, които различни мюсюлмански фондации от страната и чужбина поддържат. По данни на Организацията на мюсюлманите в Албания (KMSH) към момента медресета функционират в Тирана, Дуръс, Елбасан и Шкодра, като в тях учениците получават задълбочени познания относно мюсюлманската религия. 

В същото време по данни на Комисията за католическо образование в Албания (KKEKSH), в почти всички областни градове на страната съществуват католически училища, в които учениците придобиват допълнителни знания за католицизма и свещените текстове на Библията. Православната общност в Албания също разполага с няколко училища, като освен допълнителни познания относно православната вяра някои от училищата предлагат и изучаване на гръцки език и източно църковно пеене. 

Косово

В Косово, където от тази година част от училищата въведоха целодневно обучение, също не се изучава предмет религия, но съществуват частни училища на католическата и мюсюлманската общност. Тези училища се поддържат от различни фондации, като повечето от тях са чуждестранни.

По данни на косовското Министерство на образованието в страната функционират седем медресета, намиращи се в Прищина, Призрен и Джилян (Гниляне), както и едно католическо училище, намиращо се в Призрен.

Република Северна Македония

Предметът вероучение бе въведен през септември 2008 г. в основното образование в Република Северна Македония и започна да се преподава от началото на учебната година. Въвеждането му в програмата на основните училища обаче беше обжалвано пред Конституционния съд от Либерално-демократическата партия и през април 2009 г. съдът отмени решението за въвеждане на новия предмет.

В периода преди отмяната на решението, предметът все пак се преподаваше от православни, католически и мюсюлмански свещенослужители като избираем предмет. Около 70 процента от учениците в страната посещаваха часовете по вероучение с позволение на родителите си, докато 30 процента бяха избрали другия факултативен предмет – История на религиите. 

Към момента не се обсъжда повторно въвеждане на предмета в югозападната ни съседка. Свободно избираемите предмети са Етика на религиите и История на религиите и се преподават от богослови.

Черна гора 

В Черна гора също няма задължително изучаване на религия в училищата и такъв обособен предмет. Според Министерството на образованието на Черна гора, що се отнася до държавните образователни институции, учениците, които желаят, могат да изучават избираемия предмет „История на религията“ в девети клас на началното училище, което обхваща децата на възраст между 6 и 14 години, както и в гимназиите.

В началното училище, в рамките на други учебни предмети, учениците придобиват знания по четири основни теми, свързани с религията: Основни понятия и термини на религията и предмонотеистичните вярвания; Юдаизъм; Християнство; Ислям. Докато учениците от гимназията, освен горепосочените, изучават и следните теми: Вярвания и ритуали в Европа до появата на християнството, Религиозни системи на древните цивилизации, Религията и съвременният свят и др.

Министерството посочва, че в Черна гора има религиозни училища, където могат да се запишат деца, заинтересовани от тези образователни програми, което дава възможност за култивиране на религиозни вярвания в пълната степен, гарантирана от Конституцията и Европейската конвенция за правата и свободите на човека.

Словения

В Словения не съществува предмет вероучение. Религиозното образование не е позволено в словенските детски градини и училища според закона за образованието. Законът обаче позволява изключения и организиране на часове по вероучение, ако се провеждат в извънучебно време и ако местната общност изрази желание за това, но не разполага с друго подходящо пространство. 

По материала работиха: Петър Къдрев, Кристиан Стратев, Мартина Ганчева, София Ангелова, Симона-Алекс Михалева, Цветозар Цаков, Диана Гласнова

Източник: БТА