Ако Путин откаже да дойде, „това означава само едно: че Русия не е готова за преговори“, каза Зеленски. В такъв случай САЩ и европейските партньори трябва да изпълнят заплахата си да наложат „строги санкции“ на Русия, добави той, цитиран от Financial Times.

ЕС готви затягане на санкциите

Новият канцлер на Германия Фридрих Мерц заяви във вторник, че европейските държави работят заедно за „значително затягане“ на санкциите, ако се съгласят, че няма „реален напредък“ от страна на Путин. Мерц каза, че се възхищава на готовността на Зеленски за компромис, но добави: „Смятам, че повече компромиси и повече отстъпки вече не са разумни“.

Зеленски заяви, че не желае да се среща с други руски официални лица освен с Путин, тъй като „сделка“ може да бъде сключена само с президента на Русия.

Ако срещата на лидерите не се състои, екип от украински преговарящи може да се срещне с руски колеги според канцеларията на украинския президент.

Путин за пръв път лансира идеята за среща в Истанбул между руски и украински преговарящи – но не и лидери, в кратка реч в неделя, след седмици на натиск от страна на Киев, Вашингтон и европейските столици за постигане на съгласие за 30-дневно безусловно прекратяване на огъня.

Натиск от Тръмп

Президентът на САЩ Доналд Тръмп призова двете страни да проведат разговори възможно най-скоро. Тръмп, който започна първото си задгранично пътуване за втория си мандат във вторник в Саудитска Арабия, заяви в понеделник, че е отворен да се присъедини към преговорите между руските и украинските си колеги в Турция, „ако смятам, че нещата могат да се случат, но трябва да го направим“.

Източник: Капитал

Питър Манделсън, британският посланик във Вашингтон, нарече споразумението „трамплин“ за допълнителна либерализация. Въпреки това Тръмп не беше толкова сигурен. Той предположи едновременно, че сделката ще „стане по-голяма“, както и че тя е „изчерпана“.

Преговорите на Белия дом с Великобритания показват, че стратегията ще бъде да се подходи към всяка индустрия поотделно, осигурявайки отстъпки от партньорите в преговорите. За Великобритания това означаваше фокусиране върху земеделие, автомобили и стомана, където получи облекчение от секторните мита на Тръмп, както и осигуряване на обещание за предпочитано отношение при бъдещо налагане на нови мита. Преговарящите от двете страни заобиколиха дългогодишни спорове като данъка върху цифровите услуги, който Великобритания налага на технологични гиганти, и своите правила за хранителни стандарти, които блокират внос на „хлорирани пилета“ и подобни продукти.

Услугите, които представляват основната част от търговията между двете държави, също останаха незасегнати, като по-голямата част от тях избегнаха митническата суматоха. Британските представители заявиха, че се водят преговори за отделно споразумение за дигиталната търговия и че ще продължат да настояват за намаляване на митото от 10% върху стоките.

Очакванията за другите споразумения

Очакват се скоро споразумения и с други държави, но те вероятно ще бъдат ограничени. Ключовият въпрос, на който сделката с Великобритания не отговаря, е дали търговските партньори, които се изправят пред мита над 10%, ще могат поне да ги предоговорят до този праг. Финансовите пазари, изглежда, очакват помирение: индексът S&P 500 на големи американски компании е възстановил загубената територия след първоначалния удар на Тръмп. От своя страна британските бизнеси са оптимисти. Те очакват митата да бъдат премахнати в рамките на шест месеца според проучване на Boston Consulting Group.

Източник: Капитал

Големите химически компании все по-често започват да се насочват към продажба на активите си в Европа в опит да се адаптират към високите енергийни разходи и конкуренцията от нови производствени съоръжения в Азия и Близкия изток. Така например саудитската химическа група Sabic започна да обмисля възможността да се оттегли от европейския си петрохимически бизнес, като за целта вече работи с водещи инвестиционни банки, по информация на Financial Times. Подобни сигнали дават и Dow, LyondellBasell, Shell и BP, които също обмислят продажба на активите си на континента.

Идеите за преструктуриране са породени от високите цени на енергията в Европа, които скочиха след началото на войната на Русия в Украйна през 2022 г., както и заради изграждането на все повече нови и по-модерни заводи в други региони като Китай и Саудитска Арабия. Всичко това оказва сериозен отрицателен натиск върху сектора, който в момента представлява между 5 и 7% от производствените приходи на Европа, както и осигурява работа на над 1.2 млн. души.

Високите цени и нови заводи

Според Себастиан Брей, ръководител на отдела за химическа индустрия в инвестиционната банка Berenberg, „има много планирани нови мощности в Китай и Близкия изток“. Той допълва, че някои управленски екипи гледат на по-старите съоръжения като неефективни, което ги кара да смятат, че не са достатъчно конкурентоспособни. Според него енергийните разходи са „решаващият фактор“, който е накарал компаниите да обмислят излизане от активите.

През януари Европейският съвет на химическата индустрия предупреди, че над 11 млн. тона капацитет са били планирани за закриване през последните две години. Това засяга 21 големи обекта на континента. В текста на съвета се твърди още, че цените на газа в Европа остават четири до пет пъти по-високи в сравнение с тези в САЩ, а конкурентоспособността на сектора е „под натиск“. От съвета отправиха и призив за спешни действия и намеса от страна на европейските политици и институции.

Преструктуриране и стратегически отстъпления от пазара

Саудитската компания Sabic, която е мажоритарна собственост на държавната петролна корпорация Saudi Aramco, вече работи с банкери от Goldman Sachs и Lazard по процеса за продажба на европейски активи. Петрохимическите активи на компанията в Европа генерират около 3 млрд. долара годишни приходи и около 250 млн. долара печалба. Тази сума обаче е преди данъците, лихвите и амортизацията. Към момента компанията не е взела окончателно решение и не е пожелала да коментира пред FT.

Източник: Капитал