От 07:00 часа в четвъртък, 15 май, до 07:00 часа на 18 май, неделя, се ограничава движението по пътя Девин-Кричим, който е основна пътна връзка за жителите на област Смолян.

Компрометираният участък, където се налагат спешни мерки по обезопасяване, е Михалково-Кричим в трасето при 79-ти км. Подпорната стена в участъка пропадна, а с нея и голямо парче от пътното платно.

По време на ремонтните дейности се въвеждат обходни маршрути за всички видове превозни средства, пътуващи по направлението Девин-Кричим. Обходните трасета са: Девин-Пампорово-Чепеларе-Пловдив; Девин-Доспат-Батак, Девин-Доспат-Сърница-Гоце Делчев.

Според зам.-областния управител на Смолян Адриян Петров, цитиран от БГНЕС, подпорната стена е стара, поддала е преди пет-шест месеца, а сега се е свлякла изцяло. Под нея е 30-метрова пропаст.

От свличането едното платно е изчезнало, а другото е леко засегнато.

„Притеснението е, че тежкотоварният трафик може да го доразруши“, каза Петров.

По 100-150 товарни автомобила дневно минават от там, отделно и туристически автобуси за Девин и Доспат. Целият този трафик ще бъде пренасочен към и без това натоварения път Асеновград-Смолян, обясни Петров пред пловдивското радио.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Столичният кмет Васил Терзиев покани представители на синдикатите на разговори утре в 14:00 часа, за да се постигне съгласие за прекратяване на стачката на служителите в градския транспорт. Повече от 13 часа продължава протестът, след като не бяха удовлетворени исканията им за сериозно увеличение на заплатите. До края на деня ще се движи само метрото.

По-късно Александър Шопов от транспортния синдикат на КНСБ обяви пред БТА, че и утре протестът на наземния градски транспорт в София ще продължи. Но денят за учениците ще е учебен.

Терзиев обяви пред бТВ, че търси диалог, но иска да има какво да предложи всяка от двете страни. Освен това бе категоричен, че утре ще е учебен ден, независимо дали протестът ще продължи с транспортна блокада.

„Хората не знаят, но моят ден днес започна в 06:00 ч. сутринта с посещение на „Малашевци“ (гаража на голяма част от автобусите на София – бел. ред.), където прекарах близо два часа да си говоря с хората. За мен е важно също тези наши разговори да не бъдат на цената на всички софиянци. Защото това беше стачка, за която всички платихме – за неудобството през целия ден“, каза градоначалникът.

Той отправи апел за разговор по същество утре, „но това не трябва да бъде на цената на комфорта на софиянци“.

„Призовавам утре представители на КНСБ и КТ „Подкрепа“ да дойдат, имаме общински съвет“, посочи Терзиев.

Той обясни, че възможното увеличение на заплатите продължава да бъде 100 лв., но общината работи по 100-процентово увеличение на бонуса. Терзиев уточни, че това се отнася само за служещите в електро- и автотранспорта. Служителите на метрото са изключени, както и тези в Центъра за градска мобилност.

„Няма да има увеличение в метрото, защото там брутната заплата на машинист е 4800 лв. без много извънреден труд, а в автотранспорта е 3900 лв. с изключително много извънреден труд“, коментира кметът.

Терзиев пресметна, че така към стартовата заплата от 1780 лв. месечно за шофьор ще се прибавят вече обещаните 100 лв., още 290 лв. среден бонус на месец и към тях, ако се постигне съгласие, може да се добавят още 290 лв.

„Така бихме осигурили 400-те лева, които те търсят. Смятам, че това би ни доближило до това, което те търсят, и би ни дало път към това да решим проблем с недостига на водачи, тъй като това е един от основните проблеми. С това, което ние предлагаме, смятаме, че ще се реши проблемът със заплащането на младите шофьори, които искаме да привлечем в системата“, отбеляза кметът.

Градоначалникът видимо се разгневи на въпрос за обявения в последния момент неучебен ден, което е затруднило родителите на малките ученици. 

„Какъв проблем съм създал аз?! Какво е решението, когато до последния момент не знаеш какво ще се случи?! Какво да направим? Да оставим децата да висят няколко часа по спирките, разревани и да не знаят какво да правят?“, изтъкна Васил Терзиев.

Днес след обед синдикалистите обсъждаха как да продължат с протестните действия оттук насетне. И дадоха да се разбере, че имат намерение да продължат протестните действия и блокадата на най-големия български град.

„Ако някой си мисли, че напрежението ще спада, много се заблуждава. Напрежението в момента е по-високо, отколкото беше през деня, а причината за това е, че цял ден хората са подритвани от една институция към друга“, заяви вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов.

Председателят на Федерацията по транспорт към КТ „Подкрепа“ Иван Кирилов каза, че профсъюзът настоява за увеличение на заплатите с 400 лв., а получават предложение за 100 лв.

„Хората са още по-изнервени и си правят графици на смени как да блокират денонощно гаражите и депата, входовете и изходите“, изтъкна Кирилов.

Той все пак успокои, че утре транспорт ще има и ще е учебен ден. 

„Утре ще има (транспорт – бел. ред.), кметът Терзиев и зам.-кметът (Иван) Василев да са спокойни, въпреки че не ме интересуват толкова, колкото гражданите. Всичко ще е точно, ще бъде учебен ден. Но това ще е утре, защото след днешния изтощителен протест ни трябва малко време, за да приемем дата за следващите радикални действия. Със сигурност ефективна стачка – дали ще бъде едночасова, или безсрочна, пак ще го решим на съвместна среща на стачните комитети с колегите от КНСБ“, заяви Иван Кирилов, цитиран от БНР.

На свой ред той призова „кметът на София да се вразуми и да успокои служителите на градския транспорт“. Поканата към общината все още е валидна, потвърди Кирилов.

Източник: Offnews.bg

Идеята за референдум около еврото се подкрепя от обществото. Такива идеи у нас традиционно получават попътен вятър и 63,3% са „за“ провеждането му, срещу 35,3% „против“. Затова и декларативната активност в такъв референдум е висока и само около една десета от запитаните казват, че не биха гласували в подобно допитване или се колебаят.

Това гласи последното социологическо проучване на агенция „Мяра“. Данните са от независим телефонен сондаж, проведен между 10 и 13 май 2025 г. сред 803 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.

Мнозинството е инстинктивно „за“ предложения референдум за въвеждане на еврото, а сред потенциално гласуващите в примерен референдум отново надделява нерешителност пред въвеждането на единната европейска валута през 2026 г. у нас, отчита агенцията. 

Според социолозите на „Мяра“ обаче закономерно едва ли такава активност би се възпроизвела на практика. Ако в България се проведе национален референдум с въпроса: „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“, кое от следните бихте направили Вие лично? 34,4% казват, че ще гласуват със съгласна/съгласен, а 54,9% – че ще гласуват с несъгласна/несъгласен. Останалите няма да гласуват или се колебаят.

Данните буквално повтарят поредица изследвания назад в годините. Явно е нужна много повече информационна работа – особено на фона на иначе много високото одобрение на българите към Европейския съюз като цяло. Българите поставят ЕС на първо място по положително отношение сред всевъзможни геополитически фактори. Положителното отношение е 64,4%, а отрицателното – 25,5%.

„Мяра“ е задала и  въпрос по отношение на множеството различни протести в страната, за да провери дали протестният потенциал към този момент се насочва към властта, или остава по конкретни теми. Отговорите явно показват, че към настоящия момент явно не е привидяна алтернатива на тази власт и към това правителство има известна търпимост.

„В този момент по-смислено е да се протестира по конкретни прoблеми“ – тази опция избират 62,6% от запитаните, а малцинство от 30,3% избират мнението, че „В този момент по-смислено е да се протестира срещу властта като цяло“. Явно затова и мнозинството не подкрепя вотовете на недоверие към сегашното правителство.

Разбира се, коментират социолозите, тук мненията се определят и от сумарните предпочитания за партиите вносители „Възраждане“, „Величие“, МЕЧ. 33,2% подкрепят вотовете, внесени от тези партии, но 60,6% не ги подкрепят.

Липсва готовност и по отношение на либерализацията на пазара на тока. „По-скоро съм наясно с предстоящото въвеждане“, казват 25,3%, „По-скоро не съм наясно с предстоящото въвеждане“, избират 73,7%. При такива въпроси често има декларативност и престижност в отговорите, но дори и тя не помага за по-висок дял на отговори от типа „смятам, че съм наясно“.

21,7%, т.е. всеки пети и даже повече, са ставали свидетели през последната година на случаи на насилие сред младежи и подрастващи. 63,5% или почти двама от всеки трима твърдят, че са ставали свидетели в последните дванайсет месеца на поведение сред младежи и подрастващи, което могат да определят като непристойно. 28,3%, или почти всеки трети, свидетелстват, че са виждали агресивни младежки банди в последната година. Проблемът за агресията сред подрастващи и младежи явно има сериозен обхват в очите на българите.

По отношение на катастрофите по пътищата беше направен социологически експеримент: запитаните бяха помолени да изберат само един отговор измежду опциите „Вината е по-скоро в условията и правилата, които държавата създава“ и „Вината е по-скоро на самите водачи и тяхното поведение“. В така поставената дилема 26,5% говорят за рамката, а 47% – за самите водачи, но 26,2% не могат да отделят едното от другото.

Заради зачестилите инциденти с електрическите тротинетки мнозинство от 68,1%, т.е. над две трети, подкрепя варианта „В този момент най-смислено е да се приемат цялостни законодателни решения по темата“. 25,4% избират „В този момент най-смислено е общините по места да въвеждат конкретни правила в зависимост от местните специфики – инфраструктура и възможности“. 4,5% намират, че няма нужда да се предприемат нови действия, останалите се колебаят.

По отношение на пълната им забрана експериментален въпрос показва, че обществените настроения са по-скоро с надделяващо отрицателно отношение към подобно рестриктивно действие. 53,8% от българите не подкрепят цялостната забрана за използване на електрически тротинетки срещу 42,9%, които подкрепят подобна забрана. 3,3% не могат да формират мнение по въпроса. Явно се очаква действие на властта, но без крайности.

Източник: Offnews.bg