Национално представителните организации на работодателите, обезпокоени от анонсите за референдум, заявяват категоричната си подкрепа за присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. Това става известно от писмо на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) до президента Румен Радев, председателя на парламента Наталия Киселова и премиера Росен Желязков. Писмото, получено днес в БТА, е подписано от председателя на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев, който е и ротационен председател на АОБР, по поръчение на членовете на организацията – АИКБ, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

В писмото работодателите напомнят, че България безрезервно и последователно полага усилия към пълноправно членство в Европейския съюз както със заявената Преговорна позиция и Допълнителните информации към нея по глава 11 „Икономически и валутен съюз“ от 2001 г., Предприсъединителните икономически програми за периодите 2002-2005 г. и 2004-2007 г., така и препотвърждавайки ангажимента за бъдещо приемане на единната европейска валута с Договора за присъединяване, в сила от 1 януари 2007 г. Завършването на процеса на европейската интеграция на България, посредством пълноправното ни членство в Икономическия и паричен съюз, ще гарантира ускорен ръст на доходите и по-бърза реална конвергенция в покупателната способност спрямо средноевропейските стойности, изтъкват работодателите.

„През цялото това време всички Вие, институционално отговорни за управлението и просперитета на държавата ни, нееднократно сте заявявали убедената си подкрепа за европейската перспектива на страната ни, в т.ч. въвеждането на еврото в България и свързания с това Закон за въвеждане на еврото, приет от 50-ото Народно събрание на 7 август 2024 г. и обнародван в „Държавен вестник“ с Указ № 200 на президента на България“, се отбелязва още в писмото.

„Убедени сме, че в продължение на последователните и консолидирани усилия на всички досегашни управленци, български институции, социални партньори и неправителствен сектор, в очакване на конвергентните доклади на Европейската централна банка и Европейската комисия за приемането ни в еврозоната, ще продължите да сте на нивото на високите национални очаквания, давайки си сметка за националните приоритети, и ангажирано ще работим заедно в полза на просперитета на обществото ни, недопускайки действия, разпиляващи обществената енергия и създаващи предпоставки за противоречия, разделение, напрежение и недоверие сред българския народ“, посочват работодателите.

Президентът Румен Радев предложи на 51-вото Народно събрание да се произведе национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“ на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, съобщиха вчера от прессекретариата на президентството. 

Източник: БТА

Банковият надзор ще продължи наблюдението, оценката и, където е необходимо, приложението на пропорционални надзорни въздействия по отношение капацитета на банките да прилагат адекватна политика за провизиране в контекста на консервативна капиталова и ликвидна позиция. Това посочва подуправителят на БНБ Радослав Миленков, ръководещ управление „Банков надзор“, в публикация в тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България (АББ), брой 81, от месец май, съобщават от БНБ. 

Фокусът ще остане върху осигуряване на ефективно и своевременно отстраняване на констатираните слабости, като (банковият надзор – бел. ред.) ще използва всички надзорни инструменти за постигането на тази цел, добавя Миленков.

Радослав Миленков беше преизбран от парламента за подуправител на БНБ начело на „Банков надзор“ на 26 март. Публикацията му в тримесечния бюлетин на АББ е посветена на приоритетите и предизвикателствата на втория му мандат в БНБ. 

Миленков отчита, че в рамките на първия мандат беше постигнат един от най-значимите успехи до момента в историята на БНБ и банковия надзор – присъединяването на България през 2020 г. към Европейския банков съюз. Той добавя, че развитието на банковия надзор в страната в рамките на следващия мандат предопределено ще следва рамката на Стратегията на развитие на Единния надзорен механизъм с оглед членството на страната ни в Банковия съюз. Дългосрочната цел остава непроменена – поддържане на стабилен и устойчив банков сектор с капацитет да абсорбира шокове, включително от нововъзникващи рискове, и който е способен да подкрепи по-широкия икономически дневен ред в България, заявява Миленков.

Подуправителят на БНБ посочва още, че процесът по надзорен преглед и оценка, както и инспекциите на място, ще останат съсредоточени върху предоставянето и наблюдението на кредити и насоките за управление на необслужвани и преструктурирани експозиции. Ще се подлага на оценка капацитетът за ранното идентифициране от страна на банките на потенциални финансови затруднения на кредитополучателите, включително чрез таргетиран преглед на кредитни файлове корпоративни кредити, идентифициране на свързани лица, вътрешни експозиции, както и оценка на стратегията за редуциране на придобити активи, посочва Миленков.

В публикацията той отбелязва още, че векторът на бъдещото развитие на макропруденциалната политика ще остане подчинен на принципите на консервативност, превантивна насоченост и активно приложение. Макропруденциалният подход е дефиниран от синергията на изискванията за капиталови буфери и въведените изисквания за кредитните стандарти при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Целта на изискванията е да гарантират, че кредитният растеж е в рамките на консервативни риск параметри, посочва Миленков.

Радослав Миленков отбелязва още, че през последните години един от акцентите в работата на управление „Банков надзор“ е оценката на рисковете, свързани с цифровизацията на банковия сектор. Той посочва създаденото звено в рамките на управление „Банков надзор“, което разработи, утвърди и продължава да задълбочава своята специфична експертиза в сферата на надзора по отношение на банковата дигитализация и киберсигурност. 

Технологичният напредък и специално цифровата трансформация се утвърждават като приоритет за бъдещето на банковия сектор и от съществено значение е банките да разполагат с адекватни механизми, за да осигурят адекватно управление на рисковете, произтичащи от внедряването на нови технологии, посочва още Миленков. 

Превантивните мерки срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма са от ключово значение за банковия сектор, отбелязва той.

Подуправителят на БНБ заявява още, че „Банков надзор“ ще продължи да прилага систематични действия за спазването на нормативните изисквания за превенция, както и за установяване и ограничаване на свързаните рискове в банковия сектор посредством регулярен преглед и анализ на дейността на кредитните институции в областта на превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма, и прилагайки рисково-базиран подход, съобразен с насоките на Европейските надзорни органи и националната правна рамка.

Източник: БТА

Германската фармацевтична и агрохимическа група „Байер“ (Bayer) отчете спад от 7,4 на сто на оперативната си печалба през първото тримесечие, коригирана спрямо еднократни и извънредни приходи или разходи. Акциите на „Байер“ поскъпнаха с над 9,6 на сто, тъй като този спад е по-малък в сравнение с очакванията на инвеститорите, предаде Ройтерс. 

Брутната печалба на „Байер“, измерена преди отчисления за лихви, данъци, обезценки и амортизации (EBITDA), възлиза на 4,09 млрд. евро. Това е над прогнозата на пазарните анализатори за печалба в размер на 3,75 млрд. евро. 

По-добрите от очакваното финансови резултати на „Байер“ идват на фона на ръста на продажбите на нови медикаменти, отпуснати по лекарско предписание, посочва Ройтерс. 

Компанията, която продължава да се сблъсква с тежки съдебни дела в САЩ заради хербицида „Раундъп“ (Roundup), съобщи, че е освободила още 2000 служители през първото тримесечие на година. Тези съкращения идват след закриването на около 7000 работни позиции през миналата година.

Главният изпълнителен директор на „Байер“ Бил Андерсън е подложен на натиск от инвеститорите за ускоряване на преструктурирането на компанията и за стабилизиране на приходите й. Концернът е изправен пред очаквания на пазарите да отбележи спад на оперативната си печалба за трета поредна година.

На този фон Бил Андерсън предприема мерки за съкращаване на мениджърски позиции в компанията и за ограничаване на бюрократичния й стил на управление, посочва Ройтерс.

„Байер“ потвърждава своята прогноза за печалбата си през 2025 г., коригирана спрямо промените на валутните курсове. Компанията обаче предупреждава, че извънредните й разходи през тази година ще достигнат горната граница на прогнозния диапазон. Очаква се те да възлязат на 1,5 млрд. евро заради разходи по съдебни дела и трудови компенсации за освободени служители.

Източник: БТА