Балкани
Българският посланик в Белград: Посоката на отношенията между НАТО и Сърбия зависи от това как сръбското политическо ръководство ще балансира вътрешните и външните предизвикателства

Посоката на отношенията между НАТО и Сърбия ще зависи от това как сръбското политическо ръководство ще балансира вътрешните и външните предизвикателства, каза българският посланик в Сърбия Петко Дойков в подкаста „Половин час Демостат“, публикувано вчера в социалните мрежи.
„Партньорството между НАТО и Сърбия е едно от по-сложните и чувствителни взаимоотношения в по-широката рамка на ангажираността на Алианса с държави, които не са членки. Въпреки миналите напрежения, тези отношения постепенно се развиват през целия 21-ви век. В бъдеще прагматичното сътрудничество в области като борбата с тероризма, отбранителната реформа и регионалната сигурност вероятно ще продължи, но в рамките на политиката на Сърбия за военен неутралитет. НАТО ще продължи да бъде важен партньор в контекста на по-широката европейска интеграция на Сърбия, така че това сътрудничество може да се разглежда като ангажимент на вашата страна за регионална стабилност и привеждане в съответствие със западните стандарти, дори ако членството в НАТО не се обмисля.“, каза посланик Дойков.
По думите на българския дипломат общественото мнение в Сърбия остава до голяма степен скептично към НАТО, „особено поради продължаващото чувство на огорчение от конфликта в Косово“.
Въпреки това, с промяната в ситуацията със сигурността и сблъсъка на Сърбия с нови предизвикателства като киберзаплахи и регионална нестабилност, политическите лидери може да осъзнаят как по-дълбокото сътрудничество с НАТО носи конкретни ползи, казва посланик Дойков пред подкаста „Половин час Демостат“.
Двустранното сътрудничество между Сърбия и България е много активно и в областта на отбраната се развива на основата на приятелски и добросъседски отношения, установени между нашите въоръжени сили на базата на общи интереси, допълни Дойков.
В интервю с водещата Тамара Байчич българският дипломат подчерта, че България подкрепя участието на Сърбия в програмата „Партньорство за мир“ и че сътрудничеството във военното образование, както и между военновъздушните сили на двете страни, е ползотворно през последните няколко години, за което са допринесли съвместните тренировки и учения. Успешно се развиват и регионални отбранителни инициативи като например Процеса на сътрудничество на министрите на отбраната от Югоизточна Европа.
Интерювото изразява позицията на Министерството на външните работи, като разговорът се е провел на 14 февруари и е посветен е единствено на темата НАТО.
В подкаста „Половин час Демостат“ се очаква да бъдат публикувани още интервюта с други чуждестранни дипломати от държавите членки на Алианса, акредитирани в Сърбия.
Източник: БТА
Балкани
АА: Дипломацията на Турция през трите години на руско-украинската война

Турция се подготвя да бъде домакин на възобновени мирни преговори между Украйна и Русия в четвъртък и вниманието отново е насочено към продължаващите усилия на Анкара да посредничи между двете воюващи страни. Това предаде Анадолската агенция (АА) за БТА съгласно споразумението за обмен на информация между двете агенции.
Инициативата набра скорост вчера, след като руският президент Владимир Путин предложи подновяване на преговорите в Истанбул, мястото на последните преки разговори между делегациите през 2022 г.
Украинският президент Володимир Зеленски каза вчера, че Киев приема предложението на Москва за възобновяване на мирните преговори в Истанбул и очаква декларация за прекратяване на огъня. Изявлението му дойде, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп призова Украйна да се съгласи с предложението на Путин.
В телефонен разговор с Путин вчера турският президент Реджеп Тайип Ердоган приветства подкрепата на руския лидер за възобновяване на процеса от мястото, където беше спрян в Истанбул, потвърждавайки отново ангажимента на Турция към мирните усилия.
Със засилване на подготовката за евентуални преговори фокусът се насочва към продължаващата роля на Турция като ключов фактор за дипломатически диалог и деескалация на продължаващия конфликт:
Преговорите в Анталия и Истанбул
След началото на руско-украинската война през февруари 2022 г. Турция бързо предприе значителни стъпки, за да помогне за запазването на стабилността в Черноморския регион.
Анкара призова както Киев, така и Москва да разрешат конфликта чрез диалог и изрази готовност да подкрепи всяка инициатива, включително посредническа, насочена към отваряне на пътя към мира.
През март 2022 г. Турция беше домакин на първия контакт на високо ниво между руския външен министър Сергей Лавров и тогавашния външен министър на Украйна Дмитро Кулеба в кулоарите на дипломатическия форум в Анталия.
Срещата в Анталия по-късно беше последвана от разговори, проведени от официални представители на Русия и Украйна в Истанбул от 28 до 30 март 2022 г., където двете страни се договориха по проект за мирно споразумение. По-късно обаче Украйна едностранно се оттегли от мирния процес.
Въпреки че преговорите не успяха да спрат войната, те утвърдиха пълномощията на Турция като потенциален посредник.
Зърно през Черно море
През юли 2022 г. Турция и ООН посредничиха между Русия и Украйна за деблокиране на износа на зърно и торове от украинските пристанища.
Това забележително споразумение позволи безопасен износ на зърно, хранителни продукти и торове от украинските черноморски пристанища на фона на продължаващата война.
Турският президент Ердоган и генералният секретар на ООН Антонио Гутериш присъстваха на церемонията в двореца Долмабахче в Истанбул заедно с представителите на Русия и Украйна по подписването на документа за Инициативата за безопасно транспортиране на зърно и храни от украинските пристанища.
Като част от сделката Турция координира с Москва и Киев отваряне на коридор от украинското пристанище Одеса, за да се възобнови износът на зърно, който беше блокиран поради руско-украинската война.
След споразумението няколко световни лидери и организации изразиха благодарност на Ердоган и Турция за посредническите усилия.
Благодарение на тази забележителната сделка повече от 33 милиона тона зърно бяха изпратени от украинските пристанища, предотвратявайки световна криза с храните.
През юли 2023 г. обаче Русия прекрати участието си в сделката, твърдейки, че руската част от споразумението не се изпълнява.
Москва се оплака, че Западът не успява да изпълни задълженията си по износа на зърно от Русия и че недостатъчно украинско зърно стига за нуждаещите се страни.
Русия добави, че ограниченията върху плащанията, логистиката и застраховките са възпрепятствали доставките.
Размяна на военнопленници
През септември 2022 г. Турция и Саудитска Арабия съвместно посредничиха при голяма размяна на военнопленници между Украйна и Русия.
Президентът Ердоган обяви, че Русия и Украйна са разменили 200 военнопленници в резултат на посредничеството на Турция и дипломатическите контакти с лидерите на двете страни.
Зеленски потвърди размяната на 215 украински войници във видео изявление и благодари на Турция за нейната роля.
Русия, от друга страна, също каза, че 55 нейни военнослужещи са били освободени от Киев.
Размяната на още 10 военнопленници между Русия и Украйна беше осъществено с посредничеството на Саудитска Арабия, като бяха освободени двама американци и петима британски граждани, както и мароканец, хърватин и шведски
Срещи и посещения на високо ниво
През последните три години дипломатическата позиция на Ердоган беше подсилена от поредица срещи с Путин и със Зеленски.
Турският президент многократно предлага Турция да бъде домакин на мирни преговори и да направи всичко възможно, за да насърчи постигането на решение между Русия и Украйна, тъй като Турция се радва на добри отношения и с двете страни.
С визитата си в украинския град Лвов на 18 август 2022 г. Ердоган стана единственият лидер на НАТО, посетил едновременно Украйна и Русия от началото на войната.
Продължителният му диалог с лидерите и на двете страни позиционира Турция като ключов дипломатически фактор, активно ангажиран в усилията за посредничество на фона на продължаващия конфликт.
През септември 2023 г. Ердоган пътува до руския град Сочи за среща лице в лице с Путин.
Потенциалното съживяване на Черноморската инициатива за зърно беше на първо място в дневния ред, като Ердоган изрази увереност, че споразумението може да бъде спасено, ако се отстранят недостатъците му.
Дипломатическите усилия продължиха през юли 2024 г., когато Ердоган отново разговаря с Путин в кулоарите на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Астана. Според съобщенията тогава разговорът им се фокусира както върху двустранни въпроси, така и върху по-широки опасения за регионалната сигурност, включително подновените усилия за посредничество между Русия и Украйна.
Турският президент също поддържа редовна комуникация с Киев.
Зеленски посети Турция през март 2024 г., за да се срещне с Ердоган.
Двамата лидери се срещнаха отново през септември 2024 г. в Дома на Турция в Ню Йорк в кулоарите на Общото събрание на ООН, където турският президент повтори, че войната може да бъде разрешена чрез дипломация, при условие че се зачитат териториалната цялост и суверенитетът на Украйна.
През февруари 2025 г. по време на съвместна пресконференция в Анкара с гостуващия украински президент Ердоган каза, че Турция ще бъде „идеален домакин“ за преки или многостранни преговори, които да помогнат за прекратяване на тригодишната война между Русия и Украйна, с евентуално включване и на САЩ.
Турският външен министър Хакан Фидан по-късно повтори позицията на Ердоган, като каза, че Турция е готова да бъде домакин на по-нататъшни преговори и да подкрепи всяка инициатива, която допринася за мира. Обещанието беше потвърдено отново по време на посещението на руския външен министър Сергей Лавров в Анкара по-рано тази година.
През март Зеленски изтъкна потенциалната роля на Турция в наблюдението на ново примирие в Черно море, тъй като Русия и Украйна трябва да спрат военните удари в региона и върху енергийната инфраструктура.
(Това е новина от деня в Турция, избрана от Анадолската агенция (АА) за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Турция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)
Източник: БТА
Балкани
Турската полиция иззе над 1,4 милиона корена наркотични растения

Турската полиция е иззела над 1,4 милиона корена наркотични растения при специализирана операция, проведена днес в Диарбекир, предаде Анадолската агенция.
При операцията, която е проведена съвместно с турската жандармерия, са открити общо 1 094 950 корена индийски коноп и 333 850 корена скънк. Наркотичните растения са иззети от полицията, като във връзка със случая са арестувани осем души.
/СУ/
Източник: БТА
Балкани
МИНА: Броят на говедата и овцете в Черна гора намалява

Броят на едрия и дребeн рогат добитък в Черна гора намалява през миналата година в сравнение с 2023 г., предаде за БТА черногорската агенция МИНА, позовавайки се на данни на статистическия институт – Монстат.
„Общият брой на едрия рогат добитък е 67 500, което е спад от 1,9 на сто спрямо предходната година. Продължава тенденцията на намаляване на броя на млечните крави със спад от 6,7 на сто“, се посочва в прессъобщение на Монстат.
Намаляването на броя на овцете през миналата година спрямо 2023 г. е с 6,6 на сто, а на козите – със 7,3 на сто.
„Общият брой прасета се е увеличил с 20,8 процента на годишна база, достигайки 29 270“, се казва в прессъобщението.
През 2024 г. общият брой домашни птици е нараснал с 24,9 процента спрямо 2023 г.
„Най-голям дял заемат кокошките носачки, чийто общ брой възлиза на 1,02 милиона, с 26,7 на сто повече спрямо предишната година“, завършва прессъобщението на Монстат.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)
/ЕЩ/
Източник: БТА
-
Политикапреди 1 седмица
Пеевски се ядоса на тротинетките, иска да имат регистрация и да се карат задължително с каска
-
Святпреди 1 седмица
Израел оставя прозорец за преговори за освобождаване на държаните в Газа заложници
-
Балканипреди 4 дни
АА: Проектът за „Пътя за развитие“ ще допринесе за стабилността в Ирак и в целия регион, каза президентът на Турция Ердоган
-
Балканипреди 4 дни
Националистическата партия в Турция внесе проектозакон за регулиране на уличните репортажи в страната
-
Святпреди 4 дни
Путин поздрави новия папа, изрази увереност в развитието на диалога между Москва и Ватикана
-
Балканипреди 4 дни
Електоратът на Антонеску, Понта и Ласкони клони за втория тур на президентските избори в Румъния към Никушор Дан, показва анкета
-
Спортпреди 6 дни
Pеал (Мадрид) е готов да даде пари на Ливърпул, за да регистрира свободния Александър-Арнолд за Световното клубно първенство, твърди агенция РА
-
Святпреди 1 седмица
Мексиканската президентка каза, че е отхвърлила предложението на Тръмп да изпрати американски военни в Мексико