Мандатоносителите от ГЕРБ настояват председателят на Народното събрание Наталия Киселова да върне на президента Румен Радев внесеното от администрацията му искане за провеждане на референдум за еврото с въпрос: „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“.

„Настояваме, че предложението на президента на България категорично е недопустимо. Народното събрание няма компетентнност да се произнесе по него, предвид което призоваваме председателя на Народното събрание да отклони предложението на президента като недопустимо и да го върне на неговия подател“, се казва в позиция на ГЕРБ, представена от Рая Назарян.

Ето какво гласи позицията на ГЕРБ-СДС: 

Предложението за референдум относно въвеждането на еврото противоречи на Конституцията, европейското право и националното законодателство и трябва да се върне на президента Румен Радев. Това твърдят от парламентарната група на ГЕРБ-СДС.

„Заставаме категорично на позицията, че предложението за референдум, внесено от президента Румен Радев, е в нарушение на Конституцията на Република България, на правото на Европейския съюз и на Закона за пряко участие на гражданите. Конституционните текстове ясно и категорично казват, че страната ни участва в изграждането и развитието на Европейския съюз. Приетият и ратифициран от България международен договор има предимство пред останалото законодателство”, пише още в позиция на коалицията.

„Предложението за провеждане на референдум и мотивите към него, относно условията или сроковете за въвеждане на еврото в България, са в противоречие със:

1. Правото на Европейския съюз;

2. Конституцията на Република България;

3. Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление;

С Договора за присъединяване на България към ЕС страната ни е поела задължение да въведе еврото при изпълнение на критериите за конвергенция, които се установяват от институциите на ЕС, а не на национално ниво. Процесът не подлежи на национален референдум след ратификацията на договора. Всеки акт на Народното събрание, поставящ допълнителни условия или отлагащ процеса, би нарушил принципа на лоялно сътрудничество с ЕС и ще бъде противоконституционен.

Предложението на президента не следва да се разглежда от Народното събрание и трябва да се върне на подателя.

ГЕРБ-СДС приема искането на президента за недопустимо и настоява Председателят на НС да върне на президента искането му със следните мотиви:

ДОГОВОРЪТ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ е ратифициран от Народното събрание на 11/05/2005 г., с 231 гласа „за“, 1 “против”, 2 “въздържали се”.

Съгласно чл. 9, ал. 4 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация, т. е. преди 11 май 2005 г.

С договора за присъединяване България е приела да е част от икономическия и паричен съюз от датата на присъединяване като държава-членка, но поради неизпълнение на условията за конвергенция сме “държава- членка с дерогация”.

За държавите членки с дерогация по смисьла на чл. 139, ал. 1 от ДФЕС, дерогацията се прилага временно до трайното изпълнение на критериите за конвергенция.

Покриването на критериите се установява от Съвета на ЕС, а не се доказва на национално ниво. Дерогацията се отменя не поради искане, а при изпълнение на условията.

В този смисъл искането за извънреден конвергентен доклад е искане за установяване на изпълнение, а не за отмяна на дерогация. Единствената хипотеза, при която може да се отложи въвеждането на еврото, е ако критериите за конвергенция не са трайно спазени.

Всеки акт, който поставя въвеждането на еврото в зависимост от друго условие или срок извън критериите за конвергенция, накърнява целите на ЕС за установяване на икономически и паричен съюз, чиято единица е еврото. Такъв акт би представлявал формално и изрично отклонение от ангажимента, поет от Република България към другите държави членки по силата на Договора за присъединяване, както и от задълженията на Република България, произтичащи от правото на ЕС.

На следващо място, предложението за произвеждане на референдум и последващ акт, което може да доведе до отлагане (спиране или забавяне) на процеса за въвеждането на еврото, би било в противоречие с Конституцията на Република България, според която Република България участва в изграждането и развитието на Европейския сьюз (чл. 4, ал. 3 КРБ), както и на нормата, че международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от втрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат (чл.5, ал.4 КРБ). Това реализира хипотезата на чл. 9, ал. 4 от ЗПУГДВМС, като въпросът за въвеждането на еврото като парична единица в България е уреден в Договора за присъединяване към ЕС, ратифициран от българското Народно събрание. В този смисъл са материалите и решението по Конституционно дело 13/2023г.

Считаме, че предложението на президента не е от компетентността на Народното събрание, считано от датата на ратификация, а както беше посочено по-горе – е въпрос само и единствено от компетентността на Европейския съвет и то при констатиране изпълнението на критериите за конвергенция и отпадане на статута ни като “държава членка, предмет на дерогация”.

Ако предложението на Румен Радев бъде отхвърлено в пленарната зала и президентът се обърне към Конституционния съд, ще се стигне до сериозно забавяне на процедурата. Според Нова тв Брюксел е предупредил финансовия ни министър Теменужка Петкова, че ако се стигне до подобно забавяне, то това ще спре процедурата по преминаването ни към единната валута.

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg

Президентът подписа предложението до Народното събрание за национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“

„На основание чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление президентът Румен Радев предложи на 51-ото Народно събрание да се произведе национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“. Предложението и мотивите към него, които бяха подписани днес от държавния глава, са внесени в деловодството на парламента“, съобщават от пресцентъра на президентството.

Публикуваме предложението на държавния глава и мотивите към него без редакторска намеса:

П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е

ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО 51-ВОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

На основание чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление предлагам да се произведе национален референдум с въпрос: „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“

Моля, на основание чл. 84, т. 5 от Конституцията на Република България Народното събрание да приеме решение за произвеждане на национален референдум по поставения въпрос.

МОТИВИ
КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ

Съгласно подписания договор за присъединяване към Европейския съюз, Република България е поела ангажимент за приемане на единната европейска валута. В присъединителния договор не е посочен изричен срок за въвеждането на еврото.

На 4 юни 2025 г. ще бъде огласен извънредният конвергентен доклад за готовността на страната ни за влизане в еврозоната. При положителен резултат България ще се присъедини към еврозоната на 01.01.2026 г.

В българското общество няма консенсус относно готовността ни за въвеждане на единната европейска валута, нито за датата, на която да се случи това. Противоречиви са оценките на всички нива в обществото: сред гражданите, в експертните среди и в политическата класа. Социологическите проучвания ясно показват, че мнозинството от българските граждани са силно резервирани към смяната на националната валута в настоящия момент.

Управляващите поискаха извънреден конвергентен доклад за готовността ни за влизане в еврозоната, без да проведат всеобхватна информационна кампания и задълбочен дебат за запознаване на обществото както с позитивите, така и с реалните рискове и последствия от влизането на страната ни в еврозоната без необходимата готовност. Липсата на ясна организация и убедителни действия от страна на отговорните институции за защита на покупателната способност на гражданите и конкурентоспособността на икономиката създават напрежение около процеса по въвеждането на еврото.

Вместо това на вниманието на българските граждани беше предложена рекламна кампания, която не успява да убеди обществото за готовността ни да предприемем тази стъпка.

Фактът, че институции с критично ниска легитимност вземат стратегическо решение за общото ни бъдеще без да се вслушват в мнението на гражданите, допълнително засилва напрежението.

Като президент съм убеден, че въвеждането на единната европейска валута може и трябва да стане с убедителен национален консенсус, с вътрешна убеденост на хората, а не с пренебрежително незачитане на тяхната воля. Всеки български гражданин има право да се произнесе относно своите пари и благосъстояние.

Националната валута – един от символите на държавността, е неделима и важна част от националната сигурност и националния суверенитет. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Конституцията на Република България, никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. Затова в сегашната ситуация на липса на достатъчна яснота за готовността за смяната на националната парична единица, при очерталото се разминаване между обществените нагласи и институциите, следва да се изпълнява волята на народа като суверен. Тази воля следва да се установи чрез произвеждане на национален референдум.

Референдумът ще бъде тест за демократичността на 51-вото Народно събрание. Той ще покаже кой приема принципите на демокрацията и кой отказва на българите правото да определят своето бъдеще.

Референдумът ще бъде оздравителен за българската демокрация. Той ще даде думата на хората и ще позволи да се чуят всички аргументи. Ще даде възможност на политическата класа да възстанови диалога с избирателите и да се бори за тяхното доверие. Доверие, което загуби през последните години.

Всенародното допитване ще върне към урните хиляди избиратели. Българската демокрация има критична нужда от този прилив на легитимност.

Не на последно място референдумът, независимо от резултата му, ще допринесе за изработване на национален консенсус по темата за готовността за въвеждане на еврото и ще предотврати последствията от решения, взети без подкрепата на мнозинството от българските граждани.

Такъв референдум няма да бъде прецедент. И други държави-членки на Европейския съюз вече са произвеждали всенародни допитвания за въвеждането на еврото. Редица държави, приети в ЕС преди България и със значително по-добри икономически показатели, продължават да запазват своята национална валута до постигане на обществен консенсус.

Всеки опит за представяне на предлагания от мен референдум за готовността ни за въвеждане на еврото като референдум „за“ или „против“ европейското бъдеще на България ще бъде груба манипулация. България е пълноправен член на Европейския съюз, който има правото да определи кога да въведе единната валута. И това право принадлежи на българския народ.

В съответствие с дадените ми правомощия от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 внасям в Народното събрание предложение за произвеждане на национален референдум с въпроса: „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“

РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

По-рано днес премиерът Росен Желязков призова президента да преосмили внасянето на предложение за референдум за еврото. 

Източник: Offnews.bg