/ДИ/

Източник: БТА

Общият съд на ЕС съобщи днес, че отменя решението на Европейската комисия, с което бе отхвърлено искането на журналист от изданието „Ню Йорк таймс“ за достъп до кратките текстови съобщения, разменени през 2021 г. и 2022 г. между председателя на комисията Урсула фон дер Лайен и ръководител на фармацевтичното дружество „Пфайзер“ за доставка на над един милиард дози ваксина против ковид.

Изданието бе поискало ЕК да предостави достъп до всички текстови съобщения между Фон дер Лайен и Алберт Бурла, главен изпълнителен директор на дружеството, между 1 януари 2021 г. и 11 май 2022 г., а ЕК отхвърли това искане с обяснението, че не пази тези документи. Изданието настоя пред Съда на ЕС за отмяна на решението на ЕК, се отбелязва в съобщението на Европейския съд.

С решението си Общият съд уважава жалбата и отменя решението на ЕК, като припомня, че правилата за достъп до документи целят да се даде възможно най-широко действие на правото на обществен достъп до документите, държани от институциите. По принцип следва да бъде осигурен такъв достъп до всички документи на институциите, заключава Съдът.

Допълва се, че отговорите на ЕК по внесеното от изданието искане се основават или на хипотези, или на променяща се или неточна информация. Изданието е предоставило непротиворечиви доказателства, описващи осъществен обмен на текстови съобщения между председателя на комисията и Бурла, и така е оборено твърдението за несъществуване на исканите документи. При това положение ЕК не може просто да твърди, че не разполага с исканите документи, а трябва да представи достоверни обяснения, позволяващи на обществеността и на Общия съд да разберат защо тези документи не може да бъдат намерени. Комисията не е обяснила подробно какъв вид търсене е предприела, за да намери посочените документи, нито е уточнила местата, където е извършено търсенето, пише в съобщението на съда.

ЕК не е представила правдоподобно обяснение, за да докаже, че не разполага с исканите документи. Комисията не е изяснила в достатъчна степен дали поисканите текстови съобщения са били заличени и в такъв случай дали заличаването е било извършено доброволно или автоматично, или дали мобилният телефон на председателя на ЕК междувременно е бил заменен. Комисията не обяснява по правдоподобен начин защо е приела, че текстовите съобщения не съдържат съществена информация или данни, изискващи последващи действия, чието съхранение трябва да се осигури.

В съобщението се уточнява, че при подобно решение на Европейския съд засегнатата институция трябва да отстрани установената празнота в правото, възникнала с днешното решение. Това решение на Общия съд може да се обжалва пред Съда на ЕС само по правни въпроси в срок от два месеца и десет дни след съобщаването му.

Източник: БТА

България е една от страните, в които делът на функционално неграмотни деца е най-голям, сочи доклад на Детския фонд на ООН – УНИЦЕФ, цитиран от ДПА. 

Според изследването в много държави има влошаване на академичните способности сред децата, което се дължи на затварянето на училищата по време на пандемията от коронавирус, сочи проучването, което сравнява данни от 43 държави членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както и ЕС.

Директорът на отдела на УНИЦЕФ за проучвания и прогнози Бо Виктор Нюлунд каза, че децата са изпитвали затруднения в редица области още преди пандемията.

„Сега, предвид увеличаването на икономическата несигурност страните трябва да превърнат в приоритет образованието, здравето и благосъстоянието на децата, за да им гарантират възможности и щастие за цял живот, както и да гарантират икономическата сигурност на обществата ни“, заяви той.

Според доклада в тези 43 държави има общо 8 милиона 15-годишни, или около половината от децата в тази възрастова група, за които се смята, че са функционално неграмотни, тоест, не могат да четат с разбиране. Наред с България, делът на тези деца е най-висок в Колумбия, Коста Рика, Кипър и Мексико. 

От друга страна, Нидерландия и Дания са двете държави, в които децата живеят най-добре, що се отнася до психичното им благосъстояние, физическото им здраве и уменията им. На трето място се нарежда Франция, следвана от Португалия и Ирландия, пише в доклада. 

На дъното на тази класация са Нова Зеландия, Колумбия, Мексико, Турция и Чили. 

Според изследването се наблюдава още значителен спад на детската смъртност, цялостно намаляване на броя на самоубийствата сред младежите и увеличаване на броя на децата, които завършват училище. 

Въпреки това в доклада се изразява безпокойство относно психичното здраве, като се наблюдава спад на удовлетворението от живота сред децата. Япония е единствената държава, в която се отчита подобрение по този индекс. 

Физическото здраве на децата също се влошава, като броят на децата с наднормено тегло продължава да расте.

„В началото на пандемията данните показваха обезпокоителна тенденция за благосъстоянието на децата, особено за тези, които идват от семейства с по-ниски доходи“, каза Нюлунд. „Предизвикателствата, които срещат децата, ни показват, че трябва да открием последователен, цялостен и всеобхватен подход, който зачита техните нужди във всеки етап от живота им“, добави той.

Източник: БТА