Президентът на Украйна Володимир Зеленски покани руския си колега Владимир Путин да се срещне с него лично в четвъртък в Истанбул, където руският президент призова за преки преговори между Киев и Москва, предаде АФП.

„Очакваме пълно и трайно прекратяване на огъня, започващо от утре, което да осигури необходимата основа за дипломация. Няма никакъв смисъл от удължаване на кланетата. Ще чакам Путин в Турция в четвъртък. Лично. Надявам се, че този път руснаците няма да търсят извинения“, написа снощи украинският президент в „Екс“.

Френският президент Еманюел Макрон веднага настоя за „необходимостта от прекратяване на огъня“, преди планираната руско-украинска среща в Истанбул да се състои „този четвъртък“.

В събота вечер Путин предложи „преки“ преговори „без предварителни условия“ между Москва и Киев в Истанбул, които да започнат в четвъртък. Той не „изключи“ идеята за прекратяване на огъня, която да бъде обсъдена на тези преговори, но заяви, че те трябва първо да се съсредоточат върху „първопричините за конфликта“.

Американският президент Доналд Тръмп написа в социалната си мрежа „Трут Соушъул“, че „руският президент (Владимир) Путин не иска споразумение за прекратяване на огъня с Украйна, а по-скоро среща в четвъртък в Турция, на която да се договори евентуален край на кръвопролитията“. „Украйна трябва да приеме незабавно“, добави той. „Те поне ще могат да определят дали сделка е възможна и ако не е, европейските лидери и САЩ ще знаят как стоят нещата и ще могат да действат по съответния начин“, заяви Доналд Тръмп. Според АФП с това той е намекнал за заплахите за санкции, отправени от европейските съюзници на Украйна.

Киев осъди нападенията с дронове срещу Украйна в нощта на събота срещу неделя, малко след изтичането в полунощ на тридневното примирие, постановено от Москва в чест на 80-годишнината от победата над нацистка Германия. По данни на украинските военновъздушни сили Русия е атакувала със 108 дрона, 60 от които са били свалени.

Турция е готова да стане домакин на преговори за прекратяване на огъня и за траен мир между Русия и Украйна, потвърди вчера турският президент Реджеп Тайип Ердоган в телефонни разговори с колегите си от Русия и от Франция Владимир Путин и Еманюел Макрон.

През последните седмици Украйна вече на няколко пъти предложи 30-дневни примирия, но те бяха отхвърлени от Русия. Москва смята, че това прекъсване на бойните действия ще позволи на киевската армия да се прегрупира и превъоръжи благодарение на западните оръжейни доставки.
Русия, която окупира около 20 процента от територията на Украйна, оправдава инвазията си по-специално с желанието на Украйна да се присъедини към НАТО – военен съюз, който Русия разглежда като екзистенциална заплаха.

Москва и Киев вече са водили преки преговори в Истанбул през 2022 г., в първите месеци на конфликта, но те бяха неуспешни. Според Путин неуспехът на тези преговори се дължи на намесата на тогавашния британски министър-председател Борис Джонсън, припомня АФП.

Зеленски и Путин са се срещали лично само веднъж, през 2019 г.

Френският президент Еманюел Макрон, британският премиер Киър Стармър, германският канцлер Фридрих Мерц и полският премиер Доналд Туск се срещнаха със Зеленски в Киев в събота и отправиха координиран призив за 30-дневно примирие, което да започне днес. Планът получи подкрепа както от Европейския съюз, така и от Тръмп. Лидерите се заканиха да наложат по-строги санкции на Русия, ако Путин не приеме предложението, отбелязва Асошиейтед Прес.

В коментарите си пред медиите в събота през нощта Путин на практика отхвърли предложението и вместо това предложи възобновяване на преките преговори с Украйна в Истанбул в четвъртък „без предварителни условия“. Той не уточни дали в разговорите в четвъртък иска да участват лично Зеленски и той самият. Заяви, че по време на преговорите може да бъде договорено прекратяване на огъня – но подчерта, че Кремъл се нуждае от примирие, което да доведе до „траен мир“, а не от такова, което ще позволи на Украйна да се превъоръжи и да мобилизира повече хора във въоръжените си сили. 

Зеленски каза, че вижда „положителен знак“ – думи, които рядко се използват по отношение на Москва – във факта, че Русия започва да обмисля прекратяване на войната, отбелязва АФП.

Киев отчаяно се опитва да си осигури по-голяма военна подкрепа от САЩ, която получаваше от предшественика на Тръмп, Джо Байдън. Москва усеща възможността да се освободи от икономическите санкции и да влезе в сътрудничество с най-голямата икономика в света. През февруари 2022 г. Путин изпрати въоръжените сили на Русия в Украйна, отприщвайки конфликт, в който загинаха стотици хиляди войници и който предизвика най-сериозната конфронтация между Русия и Запада след Карибската криза през 1962 г., посочва Ройтерс.

Източник: БТА