Като поредна „инвестиция“ в разделението на българското общество определи референдума за еврото, предложен от президента Румен Радев, вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев в предаването на бТВ „Защо, господин министър?“.

„От политическа и обществена гледна точка е много тъжно, че след четири години непрекъснати инвестиции в разделение на обществото по всякакви възможни линии, сега искаме да го обединим с референдум. Считам, че това ще бъде още една инвестиция в разделянето на и без това разделеното българско общество“, смята Дончев за предложението за референдум за еврото, което президентът Радев обяви по-рано през седмицата, че ще внесе в Народното събрание.

Дончев подчерта, че всички авторитетни юристи до момента са се произнесли категорично, че подобно искане противоречи на Конституцията. Според него подобно искане има и други измерения – обществени, политически. Vox populi („Глас на народа“ – бел. реп.) не е универсално правило, коментира вицепремиерът. Той попита какво би станало, ако се свика например референдум с два ключови въпроса – „Искате ли данъците да се намалят два пъти? Искате ли минималната работна заплата да стане 10 000 лева?“. 

Вицепремиерът прие критиката, че разяснителната кампания за еврото е закъсняла, но все пак отбеляза, че правителството е на малко повече от три месеца, а преди това са управлявали основно служебни правителства, назначени от президента.

Томислав Дончев припомни, че България от четвърт век има валутен борд и българският лев е „вързан“ за еврото.

Той изрази несъгласие с твърдението, че темата за влизането на страната ни в еврозоната не е коментирана достатъчно, защото по думите му темата за конвергентния доклад месец и половина е била водеща политическа новина, което е пряко свързано с въвеждането на еврото. Сега, малко преди да излезе докладът (очаква се конвергентните доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка да бъдат публикувани на 4 юни – бел. реп.), който се очаква да бъде положителен, се подема тази инициатива (за референдума), коментира Дончев.

Според него когато институционален фактор като президента предложи подобно нещо, това само засилва притесненията на хората. Освен това от всички европейски институции – Европейската комисия, Европейската централна банка, се чудят какво се случва в България, дали искаме да сме част от еврозоната или не, добави вицепремиерът.

„Замисълът на президентската институция е да бъде над дребните политически крамоли, вид балансьор, вид говорител на преобладаващия обществен интерес. Вместо това, особено последните няколко дни, виждаме президента директно на политическия терен, молейки се активно да бъде лидер на опозицията“, посочи още Дончев. Според него темата за импийчмънт на президента в момента само би нажежила допълнително не само политическото, а институционалното напрежение.

Дончев изрази мнение, че колкото и трудно да е съставено това правителство, то няма алтернатива. В отговор на питане дали, ако „БСП-Обединена левица“ и „Има такъв народ“ подкрепят референдума, това би означавало край на кабинета „Желязков“, вицепремиерът коментира, че по-скоро едва ли би било инвестиция в стабилността на правителството.

Относно очакваните нови вотове на недоверие към кабинета „Желязков“ Дончев заяви, че това е нова форма на политическа култура. „Мисля, че това не се е случвало преди и ще достигнем небивала честота на вотове на недоверие“, каза той и допълни, че така има опасност да се обезсмисли този силен политически инструмент. Все пак вицепремиерът смята, че ако правителството се фокусира върху оцеляването си, то няма да свърши нищо. „Единственият шанс на правителството да съществува е да работи и да предоставя резултати, а това изисква смелост“, коментира Дончев.

Според него „животът“ на настоящото правителство зависи от резултатите – ако първите му добри крачки се трансформират в резултати преди края на годината, това би могло да му даде политически смисъл да съществува по-дълго.

Що се отнася до Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), Томислав Дончев отбеляза, че фокусът единствено върху второто плащане е малко неуместен, тъй като плащанията са общо девет.

Той припомни, че през последните три месеца са направили две неща. На първо място – критичен преглед на всички проекти, част от НПВУ, идентифицирайки тези, които физически не могат да се случат до август 2026 г. Отпадналите проекти са около 24-25, на стойност 1,1 млрд. лева. Вицепремиерът подчерта, че това не означава, че България губи пари, защото Планът е наддоговорен.

Той обясни, че другият процес е свързан с реформите – ако Народното събрание приеме във вида, в който са договорени, всички закони за върховенство на закона и борба с корупцията, България няма да загуби никакви пари от второ плащане. По думите на Дончев всички политически анонси, които чува в НС, го карат да бъде оптимист. Според него голямото предизвикателство е за 2026 г. „да обработим шест плащания за период от осем месец“.

По темата за изучаването на религия в училище вицепремиерът е на мнение, че нужда от дискусия по темата има и не е необходимо тя да тече в „истеричен ракурс“.

Източник: БТА