Тази година светът ще отбележи 130 години от раждането на киното, чийто универсален език вече е неотменна част от битието на модерните хора. Франция е родината на киното, а легендарният фестивал в Кан се е наложил като най-голямото събитие, посветено на 7-то изкуството. По традиция и тази година от 13 до 24 май ще се проведе 78-то му издание, което ще отпразнува творчеството и таланта на режисьори от целия свят. Министърът на културата на Франция Рашида Дати пожелава това да бъде момент на празник, емоция и ангажираност, защото „културата е пространство за диалог и съпротива“.

Фестивалът е сложна монументална структура в която освен филми, има червен килим, пресконференции, лични срещи, пазар, дебати и пичинги, всякакви медийни изяви, гала-вечери, коктейли, неизбежни сблъсъци и скандали… Но фокусът все пак е конкурсът, където тази година за „Златната палма“ ще се състезава 22 заглавия. Те са избрани от селекционен екип, изгледал рекордните 2909 филма от 156 държави. От тях 1127 са първи филми, което недвусмислено доказва виталността на съвременното кино. Дебютантите в Кан ще се борят помежду си за престижната награда „Златна камера“, която директно ги изстрелва в световния киноелит. Но кой казва кой е най-добрият и възможно ли е въобще в изкуството да има класации? Фестивалите са една красива игра, в която всички са се съгласили да делегират правото на оценка на най-заслужили и уважавани професионалисти. И така,

ЖУРИТО Е ЕЛИТНО КАКТО ВИНАГИ

Ключовата фигура е председателят и това е иконата на френското кино Жюлиет Бинош, актриса с внушителна кариера от 70 филма, разположени в 40 години. Прелестната Бинош въплъщава в чист вид есенцията на т. нар. френска изтънченост и е вдъхновила не едно поколение зрители и актриси. Заявява себе си на Кроазет още от 1985, а след това се налага и като международна звезда. Носителка е на 2 Европейски филмови награди, Оскар, Сезар, БАФТА, отличия от Берлин, Венеция и др. Едно нежно и непоклатимо присъствие в Кан, любимка на критика и публика, която се помни от „Вярно с оригинала“ на Киаростами (Награда за най-добра актриса и в Кан). За българската публика незабравима остава ролята й в „Три цвята: синьо“ на Кешловски и в „Английският пациент“ на Антъни Мингела.

Друга силна и стилна дама в журито е Холи Бери, първата афроамериканска актриса с „Оскар“, която успешно се движи между суперпродукциите и независимото кино. Тя също е търсена от големи имена като сестрите Уашовски, Матийо Касовиц и др. Помним я от „Жената-котка“, „Не умирай днес“ (от серията за Джеймс Бонд) или „Облакът Атлас“. През 2020 прави опит в режисурата с „Наранена“. Към тези успели жени се добавя и Паял Кападия, режисьорката триумфирала в Кан с първия си филм и отнесла „Гран при“ през 2024 за чудесния „Всичко, което виждаме в светлина“ (показан тази година на СФФ). С него Кападия прави нещо историческо – връща Индия в Кан след 30-годишно отсъствие.

Четвъртата жена в журито е италианката Алба Рорвахер, сестра на Аличе Рорвахер, любима режисьорка на Кан от последните години. В момента тя е една от най-търсените италиански актриси и освен при сестра си се е снимала при Матео Гароне, Нани Морети, Марко Белокио, Пабло Лараин и др. Към тази женска компания се присъединява и френско-мароканската писателка Лейла Слимани. Нейният втори роман „Нежна песен“ печели „Гонкур“ и е екранизиран през 2019. През 2020 получава Награда на името на Симон дьо Бовоар за борба за правата на жените. Съсценарист на церемонията по откриването на Олимпийските игри.

Мъжете в журито също са впечатляващи творци. Мексиканецът Карлос Рейгадас, радикален и уникален режисьор, е една от емблемите на авторското кино. Филмите му приковават с особеното си отношение към природата и необичайните сюжети. Последовател на Тарковски. До него се нарежда конгоанският режисьор на игрални и документални филми Дийодо Хамади, критично настроен към институциите в своята страна и носител на няколко големи награди от Festival du Réel. Друга важна фигура е южнокореецът Хонг Сангсу, плодовит автор, отличен с множество международни отличия. Той е „абонат“ в Кан с 4 филма в конкурса, 4 в „Особен поглед“ и няколко заглавия в други секции. Прави „чисто и интимно“ кино. Помним го с филма „Следващият ден“ от 2017. И накрая Джеръми Стронг, суперуспешен актьор с номинация за Оскар и други награди. Той се наложи с майсторското си изпълнение в „Стажантът“ като ментора на Тръмп. Играл е при Джеймс Грей, Катрин Бигълоу, Стивън Спилбърг. 5 жени и 4 мъже – Кан продължава визионерската си политика да подкрепя жените-автори и търсещите кинематографисти, променящи киното. Същото се отнася и за най-важния панел на фестивала

КОНКУРСНАТА ПРОГРАМА ОТ 22 ФИЛМА

Според регламента на Кан, всеки от тези филми ще има своята ексклузивна премиера на фестивала и е абсолютно непознат на публика и критика, освен от интервюта тук-там или „залагания“ на нетърпеливи критици. Затова и напрежението е много голямо.

На този етап можем само да спекулираме, като огледаме бегло „реколтата“. Познатите имена в състезанието са, разбира се, на първо място белгийските братя Жан-Пиер и Люк Дарден, носители на две „палми“. Кан е верен на двамата ветерени, които с филма си „Млади майки“ ще направят хроника на маргинализирането на млада жена в едно нестабилно и дехуманизирано общество. До тях се нарежда друга ностелка на „Златна палма“, Жюлиа Дюкурно, която събуди противоречиви чувства с „Титан“, но сега ще се представи с филма си „Алфа“, оставайки „вярна на жанровото кино с много личен стил“.

Потенциални носители на „палмата“ са: американецът Уес Андерсън с „Финикийската схема“, иранският режисьор Джафар Панахи с „Проста злополука“, шотландската режисьорка Лин Рамзи с „Умри, моя любов“, норвежецът Йоахим Триер със „Сантиментална стойност“, испанецът Оливие Лакс (за първи път в състезанието) със „Сира“, филм за пътя, разказващ за маргинали вън от обществото. С особено нетърпение се очаква и „Нова вълна“ на Ричард Линклейтър, който е филм за синефили и разказва за снимките на култовия „До последен дъх“ в Париж на прага на 60-те. В него, според самия артистичен директор Тиери Фремо, виждаме как са се формирали „бащите“ на Новата вълна Годар, Трюфо, Шаброл, Ривет. Според него филмът ни въвежда в технологията на снимане по един „много, много вълнуващ начин“.

Украинският режисьор Сергей Лозница се представя с „Двама прокурори“, но това не е филм за Украйна, а за СССР през 30-те. Бразилецът Клебер Мендонса Фильо ще покаже филма си „Секретен агент“, в който оживява Североизтока на Бразилия от 70-те и 80-те години, когато страната е в плен на военна диктатура. Има и още любопитни автори, които сигурно ще изненадат и съвсем неслучайно са попаднали в тази елитна компания, като иранецът Саеед Рустайи с „Жена и дете“. В последния момент, буквално вчера, в състезанието беше вкаран и филмът „Възкресение“ на 35-годишния китайски режисьор Би Ган.

В СЕКЦИЯТА „ОСОБЕН ПОГЛЕД“

фокусът винаги е върху младото и търсещо кино. Тук особено се ценят откритията във формата, експериментите с киноезика, универсалното послание. Тази програма е огромна витрина на световното кино в цялото му многообразие и дава трибуна на начинаещи млади автори и по-непознати кинематографии. Тази година са представени Нигерия, Чили, Чехия, Египет, Тунис, но и Италия, Япония… Според Фремо има едно завръщане към жанровото кино и филмите сякаш не са така радикални, но предстои да видим.

С изострено внимание се чака дебютът на Скарлет Йохансон (най-високоплатената холивудска актриса) „Елинор великата“, за живота на една над 95-годишна жена. В състезанието срещу нея се изправя друга американска звезда Кристен Стюарт с „Хронология на водата“. И двете ще се борят за „Златна камера“. Сред 20-те заглавия има много филми за пътя. И много филми на жени режисьорки. Председател на журито също е интересна жена – оператор, режисьор и сценарист от Великобритания Моли Манинг Уокър. Тя казва нещо съществено: „Сега повече от всякога смятам, че киното е много ключово за това да ни обедини и да ни позволи да се свържем един с друг.“

„ИЗВЪН КОНКУРСА“

но все така в „Официалната селекция“ остават 6 филма, сред които последният филм от сагата „Мисията невъзможна“, един от най-чаканите блокбастъри. С него Кан ще отдаде почит на Том Круз, който ще присъства на прожекцията. В секцията „Полунощни прожекции“, която киноманите обожават, сред 6-те заглавия изпъква филмът на Итън Коен „Скъпа, недей!“. В „Кан премиери“ се представят 10 филма на големи режисьори, с което Кан дава мощно рамо на бъдещия им живот по световните екрани. Тук трябва да отбележим филма на скандалния руски режисьор в изгнание Кирил Серебренников „Изчезването на Йозеф Менгеле“, новия филм на познатия в България немски режисьор от турски произход Фатих Акин „Amrum“ и документалния „Оруел: 2+2=5“ на Раул Пек.

В „Специални прожекции“ киноманите-меломани ще могат да видят филма-концерт за вокала на U2 „Боно: истории на отдаване“. В „Кан класик“ също гъмжи от филми и събития. Ще се отбележат 100 години от създаването на Чаплиновия „Треска за злато“, 50-години от премиерата на „Полет над кукувиче гнездо“, с документални филми ще се почете паметта на Дейвид Линч и Карлос Диегес… Специален гост тук е Тарантино, един от най-активните режисьори-киномани, който лично ще представи уестърни на Джордж Шърман.

Както споменахме, Кан е нe само изобилие от филми, нашествие на звезди, но и отдаване на почит на най-бляскавите. С Почетна „Златна палма“ на откриването ще бъде удостоен легендарният Роберът де Ниро.

Кан винаги е гледал както назад във времето, уважавайки славното минало, така и напред към бъдещето и иновациите. Затова и непременно трябва да се отбележи новият конкурс, който бе обявен миналата година за творби на т. нар.

„ПОТАПЯЩО КИНО“

Звучи странно, но да, още няма точен превод на това понятие. Много е вероятно обаче то да се превърне в някакъв нов вид кино, киноавангард или специфично медийно явление. Както навремето самото кино е било считано за несериозно и панаирджийско забавление, така и „потапящото кино“ днес държи в напрежение и обърква теоретиците. Представени са 16 творби от 9 държави, като 9 са в състезанието, 2 са извън и 5 са включени във „Фокус Люксембург“. Това са нови форми на разказ, които се базират на пространствени и сетивни експерименти. Авторите им се опитват да надхвърлят и да се освободят от традиционния киноезик. Те канят зрителя да се гмурни и „потопи“, сам да влезе в разказа. Тук се наслагват виртуална реалност, смесена реалност, видео мапинг, изкуствен интелект. Изображението разчита повече на преживяването, отколкото на самото гледане. Както посочват организаторите, авторите ни вкарват в „имагинерни светове, където пространство, разказ и емоция се преплитат“.

Тъй като Кан е най-грандиозната киносреща, всевъзможни скандали неслучайно избухват в навечерието му. Спори се дали това е най-медиатизираното събитие, като съперници са му само световното по футбол и Олимпийските игри. И тази година не се размина без емоции.

СЯНКАТА НА ТРЪМП

най-неочаквано се простря върху фестивала, десетина дни преди началото. Миналата година той пак беше в Кан, но „задочно“ в „Стажантът“. Там беше младия и фикционален Тръмп, докато тук имаме зрелия и истински най-могъщ мъж на планетата.

За какво става дума?

В Truth Social на 4 май Тръмп пуска пост, в който има предложение за 100% мита върху чуждестранните филми. Там описва чуждестранните продукции като „опасност за националнага сигурност“ защото „привличат режисьори отвъд океана“, но също така „носят послания и пропаганда“. Казва още, че упълномощава Министерството на търговията на САЩ и търговските представители на САЩ да наложат 100% мита върху „всички и всякакви“ филми“, произведени в „чужди земи“. Според Тръмп това е съгласувано усилие от други нации и следователно представлява заплаха за националната сигурност. Това изявление раздруса глобалния киносектор.

Продуценти от различни държави реагираха бурно: „Каква бомба в навечерието на Кан!“, „Това е лудост!“. Тръмп внася несигурност в пазара и го изправя на нокти. „Индустрията е в режим „червена тревога“ – пише сайтът Deadline. От такива мерки ще пострада най-вече независимият сектор, зависим от копродукциите, както и този на дистрибуторите и купувачите на чужди филми. Но това засяга и стрийминг платформите. Отваря се поле за битки и спорове, но и надежда, че няма да се отиде до крайност.

„Киноиндустрията в Америка УМИРА от много бърза смърт! /…/ Холивуд и много други области в САЩ са опустошени.“ – смята Тръмп. Истината обаче е друга. По данни на Motion Picture Association индустрията е натрупала 22,6 милиарда от експорт и 15,3 милиарда търговска печалба. Генерира положителен търговски баланс на всеки голям пазар в света и това се вижда с просто око – американските филми доминират в световния прокат. Износът е 3,1 по-голям от вноса.

Тези закани неминуемо ще бъдат предмет на дискусии на Кроазет. А погледите отсега са вперени в Робърт де Ниро – отявлен и стар противник на Тръмп и Спайк Лий, който ще дойде извън конкурса с Нighest 2 Lowest, свободна интерпретация на филм на Куросава, където действието се развива по улиците на модерен Ню Йорк. Ексцентричният Лий не си поплюва и на пресконференция през 2018 заяви, че светът трябва да „се събуди“ относно Тръмп. Задава се вълнуващ фестивал…

Виж още за:

Източник: Offnews.bg