Значителен спад в цените на повечето зеленчуци на борсите в страната показват данните в седмичния бюлетин на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). 

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, се понижава с 1,16 процента до 2,377 пункта. Миналата седмица ИТЦ беше на ниво от 2,405 пункта. Базовото равнище на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 година.

При зеленчуците, наблюдавани от ДКСБТ, най-много поевтиняват краставиците – с 11,6 на сто до 2,45 лева за килограм. Значителен спад има също в цените на зеления пипер – с 9,1 на сто до 4,88 лева за килограм, и репите – с 9 на сто до 0,93 лева за брой. Картофите поскъпват с 1,1 на сто до 1,40 лева за килограм, докато пресните картофи отстъпват значително – с 9,2 на сто до 3,83 лева за килограм. По-евтини са също зелената салата, която е с 4 на сто надолу и се търгува по 1,01 лева за брой, и доматите – с 3,1 на сто до 2,86 лева за килограм.

Цената на зелето е по-висока с 4,1 на сто до 1,91 лева за килограм. Възходяща е тенденцията и при морковите – с 2,2 на сто до 1,30 лева за килограм, както и зрелия лук кромид – с 1,8 на сто до 1,40 лева за килограм.

При плодовете спад в цената се наблюдава единствено при бананите – с 2,1 на сто до 2,84 лева за килограм. Най-голямо увеличение има при портокалите – с 8,6 на сто до 2,46 лева за килограм. По-скъпи са също ябълките – с 5,8 на сто до 1,97 лева за килограм, и лимоните – с 5,3 на сто до 2,87 лева за килограм. 

Цените на кравето сирене и на кашкавала тип „Витоша“ се вдигат минимално, съответно с 0,2 на сто до 11,37 лева за килограм и с 0,3 на сто до 18,56 лева за килограм. Поскъпването при киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) също е незначително – с 0,4 на сто до 1,39 лева за кофичка от 400 гр. От своя страна, прясното мляко (3 процента масленост) отстъпва с 1,8 на сто до 2,37 лева за литър. Цената на кравето масло (пакетче от 125 грама) е нагоре с 2,3 на сто и то се предлага по 3,20 лева за брой.

Пилешкото месо е по-евтино с 0,6 на сто до 6,71 лева за килограм, а яйцата (размер М) – с 2,9 на сто до 0,34 лева за брой на едро.

Цената на ориза е надолу с 3,5 на сто и става 3,26 лева за килограм, а тази на зрелия фасул – с 0,2 на сто до 4,33 лева за килограм. Лещата тази седмица поскъпва с 1,4 на сто и се търгува по 4,48 лева за килограм, а брашното тип 500 – с 3,7 на сто до 1,48 лева за килограм. Отстъпват цените на олиото – с 0,9 на сто до 3,19 лева за литър, и захарта – с 2,4 на сто до 1,85 лева за килограм.

Източник: БТА

/ИТ/

Източник: БТА

Мащабното прекъсване на електрозахранването, което обхвана Иберийския полуостров на 28 април, отново разпали в Испания дебата относно плана на страната да спре постепенно ядрените си реактори и да генерира повече енергия от възобновяеми източници, пише Асошиейтед прес. 

Докато хората чакат отговори за това, какво е причинило историческото спиране на електрозахранването, което внезапно наруши всекидневието на десетки милиони, някои поставят въпроса дали е разумно да бъдат изведени от експлоатация ядрени реактори, осигуряващи форма на енергия, която е стабилна, макар и противоречива, спрямо възобновяемите източници, чието производство може да бъде белязано от прекъсвания.

Испанският премиер Педро Санчес отхвърли подобни критики, призовавайки за търпение, докато правителството  разследва какво е причинило срива на мрежата. Той увери, че неговото правителство няма да „се отклони нито един милиметър“ от плановете си за енергиен преход.  

Основното в енергийния дебат  

Ядрената енергия е енергиен източник с нулеви въглеродни емисии. Тя се генерира, когато ядрата на атомите се разделят на две или няколко части, освобождавайки енергия. Ядрените технологии осигуряват около 10 процента от производството на електроенергия в световен мащаб, според Международната енергийна асоциация.

Много страни оценяват ядрената енергия като ключова за постигане на целите си за нулеви нетни емисии. Но докато ядрените реактори не отделят затоплящи планетата парникови газове като електроцентралите, работещи с газ или въглища, те произвеждат радиоактивни отпадъци, от които дори развитите икономики трудно успяват да се освободят.

Испания е генерирала почти 57 процента от своята електроенергия през 2024 г. от възобновяеми енергийни източници като вятър, водна енергия и слънчева енергия, според „Ред Електрика“ (Red Electrica) – мрежовия оператор на страната. Около 20 процента са дошли от атомни електроцентрали.

През 2019 г. правителството на Санчес одобри план за извеждане от експлоатация на останалите ядрени реактори в страната между 2027 г. и 2035 г. на фона на по-нататъшното разширяване на дела на възобновяема енергия. Мадрид има за цел да генерира от възобновяеми източници 81 процента от електроенергията си до 2030 година. 

По-рано тази седмица Санчес съобщи, че четирите ядрени съоръжения, които са били активни в деня на спирането на тока, не са помогнали за захранването на мрежата след срива. 

Батериите и други методи допринасят да се регулират колебанията в доставките на електроенергия от вятър и слънце.

Въпреки че причината за внезапното прекъсване на 28 април все още е неизвестна, събитието повдигна въпроси относно техническите предизвикателства, пред които са изправени електрическите мрежи, разчитащи на високи нива слънчева и вятърна енергия. 

Слънцето и вятърът осигуряваха приблизително 70 процента от електроенергията в мрежата, мигове преди Испания да загуби 15 гигавата електроенергия – около 60 процента от доставките си – само за пет секунди.

Електрическите мрежи са проектирани за различна ера, посочва Жил Тоне, заместник-генерален секретар на браншовата организация Международна електротехническа комисия. 

„Традиционно енергията течеше в една посока: от големи въглищни, газови или ядрени централи към домове и бизнеси“, казва Тоне. „Тези централи осигуряваха не само електричество, но и стабилност. Техните въртящи се турбини действаха като амортисьори, изглаждащи колебанията в търсенето и предлагането“, обяснява експертът. 

В дните след спирането на тока, търсенията за думата „ядрен“ в търсачката на „Гугъл“ (Google) рязко са се увеличили в Испания, според данни от „Гугъл трендс“ (Google Trends).

Испанската ядрена лобистка група „Форо Нуклеар“ (Foro Nuclear) призова тази седмица след прекъсването правителството да преосмисли плана си за извеждане от експлоатация на ядрените реактори. Президентът на организацията Игнасио Араулсе каза, че ядрените централи, активни преди прекъсването, „осигуряват постоянство и стабилност“.

Други предупреждават, че е твърде рано да се правят заключения за това, каква роля трябва да играе ядрената енергия.

„Не знаем причината за колебанията“, каза Педро Фреско, генерален директор на „Авасен“(Avaesen), – асоциация на фирми за възобновяема енергия и чисти технологии във Валенсия. „Следователно не знаем какво би дало възможност да бъдат контролирани“, допълва той.

Миналата седмица испанският мрежов оператор стесни търсенето източника на прекъсването до два отделни инцидента, при които подстанции в Югозападна Испания са изключили.

Министърът на околната среда Сара Агесен каза по-рано тази седмица, че мрежата първоначално е издържала на друго прекъсване на производството на електроенергия в Южна Испания, случило се 19 секунди преди срива.

В речта си пред парламента Санчес каза, че няма „емпирични доказателства“, които да показват, че повече ядрена енергия в мрежата би могла да предотврати прекъсване на тока или да позволи по-бързото му възстановяване. Всъщност четирите ядрени реактора, работещи на 28 април преди спирането на тока, бяха изключени след прекъсването като част от аварийния протокол за предотвратяване на прегряване.

По думите на премиера ядрената енергия „не е доказано, че е ефективно решение в ситуации като тази, която преживяхме на 28 април“ и той определи дебата около плана на правителството за отказ от ядрената енергия като „гигантска манипулация“.

За възобновяване на дейността на испанската енергийна мрежа бяха използвани газ и хидроенергия, както и трансферите на електроенергия от Мароко и Франция, припомня АП. 

Източник: БТА