Култура
Почина художникът Георги Лечев
Почина именитият скулптор Георги Лечев – график и живописец от най-висок национален и европейски ранг, един от големите артисти, които поставиха Варна и България на картата на световното графично изкуство и които бяха създатели на промените в българската художествена сцена от 80-те и 90-те години на ХХ век.
За кончината му съобщиха от Градската художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна.
Роден през 1949 г. Георги Лечев е едно от най-харизматичните лица на Варненската графична общност и на графиката в България, с изключителни постижения в областта на живописта, особено от неговия син период. Има над 100 самостоятелни изложби в едни от най-авторитетните художествени музеи и галерии в България, Германия, Швейцария, Франция, Холандия, Швеция, Чехия, Португалия, Япония, САЩ, Австралия, Русия, Дания, Бразилия, Куба, Чили. Присъдени са му многобройни награди от световни графични форуми, сред които са призове от Берлин, Фридрихщат, Кайро, Клуж, както и Гран при на Международното биенале на графиката – Варна, България, от 1991. Получава и признанието на държавата – през 2009 му е присъден орден „Св. св. Кирил и Методий“, първа степен, за особени заслуги в сферата на културата и изкуството. Почетен гражданин на Варна и носител на награда „Варна“, припомнят от галерията.
Небесни поляни, маслени бои, платно, 2000 г. Снимка: Александър Николов
Скръбта ни е голяма, защото Георги Лечев беше и сърдечен приятел на Градската художествена галерия. Ние имаме честта да съхраняваме негови произведения от различни творчески периоди, които са ценна част от колекцията ни съвременно българско изкуство. Няма да забравим неговото винаги завладяващо присъствие – с неизменната лула, проницателния поглед и обезоръжаващата усмивка – подканващ към разговори за творчески предизвикателства и приключения на духа. Помним и последната мащабна негова изложба – забележителната ретроспектива, която представихме през 2020 г. за неговата 70-годишнина.
Яйцето. Гравюра на метал. 1985 г. Снимка: Александър Николов
Искрени съболезнования на семейството!
Приятелю, благодарим ти за висините, до които се докоснахме с твоето творчество!, пишат неговите колеги.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Култура
Световните музикални прими Дорина Маркова и Лора Димитрова ще свирят за първи път заедно на сцена в България през май

За първи път в своята музикална биография две от най-изявените, виртуозни и признати на световните сцени български класически музикантки – Дорина Маркова, цигулка и Лора Димитрова, пиано, ще се качат заедно на сцена за поредица от съвместни концерти от 13-ти до 16-ти май в България. На 13-ти май музикалните прими съвместно със Симфониета Видин ще представят Моцарт, Брамс и Малер във Видин. Ексклузивните представления на виртуозните музиканти ще продължат на 14-ти май в Епископската базилика в Пловдив и на 16-ти май в „Театро Арт“ в София.
Дорина Маркова е международно призната цигуларка, най-успешната българска цигуларка за последните няколко десетилетия, с многобройни отличия в богатата си изпълнителска кариера. Част е от няколко оркестъра, които бележат най-високото ниво в съвременния музикален свят – Abbey Road Studios в Лондон и оркестъра Saint Martin in the Fields. Участвала е с ключови позиции в седем оркестъра във Великобритания, включително Лондонската филхармония, BBC SSO, BBC CO, BBC SO, Кралския филхармоничен оркестър и в Опера Австралия. Сътрудничи с някои от водещите световни артисти, диригенти и композитори от всички жанрове. Тя е единствената българка, поканена да ръководи цигулковата секция на двата оркестъра на Операта в Сидни. Като част от Abbey Road Studios до днес записва най-големите проекти в киното. Нейната цигулка е част от саундтрака на много блокбъстъри, сред които „Скайфол“, „Междузвездни войни“, „Игрите на глада“, „Красавицата и звяра“, „Властелинът на пръстените“, „Интерстелар“, „Черната пантера“, „Отмъстителите“, „Аладин“ и много други. Дорина Марков е работила със Стинг, Адел, Куинси Джоунс, Take That, Роби Уилямс, записвала е музиката към филмите на Педро Алмодовар, филмовите партитури на композитори като Александр Деспла, Хауърд Шор и Ханс Цимер.
Това ще бъде второ гостуване на сцена в България на Дорина Маркова за последните 20 години.
Лора Димитрова учи пиано в специализирани музикални училища и в Българската държавна музикална консерватория в София, а 1988 г. се премества в Лондон и учи в Guildhall, подкрепена от наградата Craxton Memorial Trust, стипендията BP и стипендията Arthur Boyd, и получава наградата Sheriff за изпълнение, както и диплома Premier Prix. През 1990 г. Лора е избрана от YCAT (Young Classical Artists Trust, бивш Young Concert Artists Trust) за концертно представяне и започва успешна концертна кариера, свирейки в цяла Европа. Печели наградата на Parkhouse за камерна музика и изнася множество концерти както като солист и камерен музикант. Лора е артист на Steinway и е свирила с много водещи оркестри, изнасяла е концерти в повечето концертни зали в Лондон и е участвала в телевизионни и радиопредавания във Великобритания, България, Гърция, Германия, Австрия, Ирландия, Белгия и САЩ. Сред забележителните ѝ ангажименти са предавания на живо на Третия клавирен концерт на Барток със сър Георг Шолти и Лондонския симфоничен оркестър в Дрезден и Залцбург и на Концерта за пиано в ре минор на Моцарт с оркестъра на Лайпцигския Гевандхаус под диригентството на Курт Мазур. Лора е свирила като солистка с много водещи оркестри, сред които Лондонският симфоничен оркестър, Лайпцигският Гевандхаус, Кралската филхармония, Лондонският концертен оркестър, Английският струнен оркестър, Белгийският национален оркестър и Симфоничният оркестър на Гръцкото радио.
Извън концертната си дейност Лора и Дорина преподават и отделят време за работа с деца. Всички приходи от първия концерт на Дорина Маркова през декември миналата година бяха дарени на фондация „Димитър Бербатов“ за подпомагане на талантливи деца-музиканти в България.
Във връзка с предстоящите концерти, Дорина Маркова написа в профила си във Facebook: “Сарасате казвал, че няма да се мъчи с концерта от Брамс само за да може обоиста да изсвири единствената красива тема. Е, за разлика от него аз нямам търпение да чуя обоя, фагота, флейтата, както и всички други инструменти, които солират на равни начала с цигулката в тази невероятна и много трудна пиеса. Какво удоволствие ще бъде да съм на сцената с Лора Димитрова, Петър Димитров и музикантите от видинската Симфониета! Заповядайте да ни чуете!“.
Билети могат да бъдат закупени на място преди концертите или на grabo.bg.
Източник: Offnews.bg
Култура
30 години “Златно перо“. Вижте кои ще го получат

Вече 30 години поред ежегодно в София се връчват отличията „Златно перо“, които отбелязват приноса на изявени наши творци и институции към българската култура и изкуство. Инициатори за учредяването на наградата „Златно перо“ са агенция „Кантус Фирмус“ и галерия „Макта“, които създават отличието, за да подчертаят значението на духовните ценности в периода на трудния български преход към демократично общество. Три десетилетия по-късно почетният знак „Златно перо“ продължава да изпълнява своята мисия, отдавайки почит към постиженията на изтъкнатите представители на българската литература, театър, музика, изобразително изкуство, кино и журналистика. 24 изявени личности ще получат изящна златна брошка във формата на писец, изработена от 24-каратово злато. Всеки един от тях има безспорни постижения в съответната област и неговото присъствие сред носителите на приза е заслужено признание и чест. Вече са ясни имената на 23-ма лауреати на почетния знак, които тази година ще се окичат със „Златно перо“. Сред тях са забележителният художник Емил Стойчев, актьорът Мариус Донкин, поетът Матей Стоянов, музикантът проф. Георги Спасов, журналистът Димитър Стоянович, художничката Текла Алексиева, писателят Георги Бърдаров, музикантът Стефан Вълдобрев, певицата Тони Димитрова и др.
30-тата тържествена церемония „Златно перо“ ще се състои на 23 май 2020 от 19:00 в залата на Сити Марк Арт Център (бул. Янко Сакъзов №30). Тя се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Календар на културните събития на Столична община за 2025 г. в партньорство с радио Алма Матер – Класик А и Българската национална телевизия.
Водещи на събитието ще бъдат Гергана Николаева, оперна певица и Симеон Иванов, журналист от БНТ. Отличията ще бъдат връчени от представители на обществено-политическия и културен живот у нас, а в програмата ще вземат участие Вокална група „Бон-Бон, Балетно студио „Джулия“, млади таланти – лауреати на Националния конкурс „Кантус Фирмус“: Перкусионно дуо Аглея Канева – Александър Вичев, Олга Дойкова (цигулка), Владимир Меранлиев (цигулка), Борис Пенев (пиано).
По традиция, едно от 24-те „Златни пера“ ще бъде определено от слушателската аудитория на радио Алма Матер – Класик А. Всички желаещи да се включат в гласуването могат да го направят от днес, 7 май до 15 май 2025 включително, като попълнят формуляра за гласуване ТУК. Резултатът от вота на публиката ще бъде обявен на самата церемония.
Събитието ще бъде заснето и излъчено по Българската национална телевизия. Като част от юбилейната церемония е предвидено изработване на почетна камбана, посветена на един от първите носители на „Златно перо“ – голямата българска актриса Невена Коканова. Камбаната ще бъде монтирана в парка – монумент “Камбаните”.
Списък на носители на Златно перо за 2025 година.
1. Иля Велчев, поет
2. Мариус Донкин, актьор
3. Димитър Стоянович, журналист и режисьор
4. Емил Стойчев, художник
5. Тони Димитрова, певица
6. Милена Добрева, диригент на вокалните групи „Фортисимо“ и „Морски песъчинки“
7. Елена Розберг, журналист
8. Продуцентска компания „Междинна станция“ – Иван и Андрей
9. Захари Бахаров, актьор
10. Фондация „Имам идея“ за принос в развитието на фестивала „Киномания“
11. Константин Добройков, диригент
12. Георги Бърдаров, писател
13. Предаване „България от край до край“ на БНТ
14. Вокална група “Бон-Бон”
15. Балетна школа „Маша Илиева“ – 30 години
16. Марина Цекова, журналист
17. Стефан Вълдобрев, композитор, актьор, певец
18. Списание „Лик“ на БТА
19. Текла Алексиева, художник
20. Матей Стоянов, поет
21. Никола Тороманов, сценограф
22. Виктор Чучков, син, режисьор
23. Проф. Георги Спасов, флейта
24. „Златно перо“ на Радио АЛМА МАТЕР – КЛАСИК А
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Култура
Копродукцията на Агитпроп “Берлингуер. Голямата амбиция“ спечели две награди Давид на Донатело

Италиано-българската копродукция „Берлингуер – голямата амбиция“ с продуцент от българска страна Мартичка Божилова и „Агитпроп“ спечели две италиански киноотличия „Давид на Донатело“ – за най-добра главна мъжка роля на Елио Джермано и за най-добър монтаж, съобщиха италиански медии.
Както OFFNews писа, „Берлингуер – голямата амбиция“ е копродукция на Италия, Белгия и България с копродуцент от българска страна „Агитпроп“ , в копродукция с РАИ Синема, с подкрепата на Министерство на културата – Италия – Главна дирекция за кино и аудиовизия, съфинансиран от Европейския съюз, данъчен кредит – Белгия, Валимаж (Валония), с подкрепата на ИА „Национален филмов център“ и с финансовото участие на Българската национална телевизия. Филмът предлага нов поглед към Енрико Берлингуер, лидер на Италианската комунистическа партия и една от най-влиятелните политически фигури в Италия и света през 70-те години на ХХ век. Вижте повече за снимките и реализацията на филма в подкаста ни с Мартичка Божилова и Светослав Добрев, изиграл Тодор Живков.
Продукцията „Вермилио“ е големият победител на церемонията за отличията „Давид на Донатело“, смятани за италианския вариант на „Оскар“. Церемонията по връчването на престижните отличия се състоя снощи в киностудиото „Чинечита“ в Рим. Тази година наградите отбелязват 70-годишен юбилей от учредяването си, припомнят АНСА, „Скай Ти Джи 24“ и „РАИ Нюз“.
Водещи на церемонията бяха италианската актриса Елена София Ричи и певецът Мика.
„Вермилио“ беше номиниран в 14 категории и получи 7 награди „Давид на Донатело“. Той победи във водещите категории за най-добър филм и за най-добра режисура на Маура Делперо. Продукцията, която вече е носител на „Сребърен лъв“ от 61-вото издание на кинофестивала във Венеция и беше италианският кандидат за „Оскар“, получи и „Давид на Донатело“ за най-добър оригинален сценарий на Маура Делперо, за най-добри продуценти, за най-добър кастинг, за операторско майсторство и за най-добър звук.
Филмът, разказващ за дезертьор от Втората световна война, намерил подслон в семейството на учителка от трентинското градче Вермилио и впуснал се в любовна история с нейната дъщеря, получи ласкави отзиви от италианските критици. Продукцията разглежда темите за изневярата, за пагубното въздействие на обречената любов, за изоставянето на дете, за следродилната депресия, за самоубийствените импулси и за способността на хората да се сближават, подтикнати от неочаквани ситуации.
Лентата се бореше за наградата „Давид на Донатело“ във водещите категории за най-добър филм и най-добра режисура в оспорвана конкуренция с политическия филм и коопродукция на Италия, България и Белгия „Берлингуер – голямата амбиция“ на Андреа Сегре, с философските филми „Времето, което ни е нужно“ на Франческа Коменчини и „Изкуството на радостта“ на Валерия Голино и с филмовата ода за Неапол „Партенопа“ на Паоло Сорентино. Маура Делперо стана и първата жена, получаваща „Давид на Донатело“ за режисура в историята на наградите.
В категорията за най-добър режисьорски дебюти победи „Слава!“ на Маргерита Викарио, а в категорията за най-добър адаптиран сценарий спечели „Изкуството на радостта“, чийто сценарий е дело на Валерия Голино, Лука Инфашели, Франческа Марчано, Валия Сантела и Стефано Сардо. „Слава!“ спечели награди и за най-добра филмова музика и най-добра оригинална песен.
Най-добра актриса стана Текла Инсолия за „Изкуството на радостта“, а нейната колежка Валерия Бруни Тедески получи „Давид на Донатело“ за най-добра актриса във второстепенна роля в същата продукция. Най-добър актьор във второстепенна роля стана Франческо Ди Лева за „Семейство“.
Филмът „Потопът – последните дни на Мария Антоанета“ получи наградите в категориите за най-добра сценография, най-добри костюми и най-добър грим.
В категорията за най-добър документален филм победи „Лирика за Украйна“ на Франческа Маноки, базиран на разкази на оцелели от конфликта в Украйна.
Най-добър чуждоезичен филм стана „Анора“ на Шон Бейкър. Любопитно е, че в тази категория беше номиниран и „Конклав“ на Едвард Бергер, към който интересът заради конклава във Ватикана нарасна в последно време.
Специални награди „Давид на Донатело“ получиха филмовите дейци Пупи Авати, Орнела Мути, Тимоте Шаламе и Джузепе Торнаторе.
Филмът „Диаманти“ на Ферзан Йозпетек спечели наградата на зрителите за най-гледан филм. Досега той е привлякъл в киносалоните 2 222 126 зрители според обявените данни.
Наградата за най-добро филмово откритие си поделиха Федерико Чезари, Челесте Далла Порта, Карлота Гамба, Текла Инсолия, Матео Оскар Джуджоли и Емануеле Палумбо.
Преди церемонията номинираните бяха поканени на среща в президентския дворец с президента на Италия Серджо Матарела, който ги увери, че италианската държава прави всичко възможно за италианското кино. Той получи и специална премия от Италианската филмова академия по повод юбилея на наградите „Давид на Донатело“, съвпадащ с 10-годишнината от началото на президентския мандат на Матарела.
Церемонията по връчването на наградите беше позасенчена снощи от очакването на резултатите от първото гласуване на конклава за нов папа, които се забавиха с два часа. В крайна сметка снощи от комина на Сикстинската капела излезе черен дим, което означаваше, че в тази надпревара за разлика от надпреварата за „Давид на Донатело“ все още няма победител.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
-
Балканипреди 1 седмица
Над 85 килограма наркотици са иззети от турските власти при Капъкуле
-
Политикапреди 1 седмица
Шефът на ДАНС да оглави Комисията по досиетата, предлага ГЕРБ
-
Политикапреди 5 дни
Пеевски се ядоса на тротинетките, иска да имат регистрация и да се карат задължително с каска
-
Святпреди 5 дни
Израел оставя прозорец за преговори за освобождаване на държаните в Газа заложници
-
Балканипреди 2 дни
АА: Проектът за „Пътя за развитие“ ще допринесе за стабилността в Ирак и в целия регион, каза президентът на Турция Ердоган
-
Икономикапреди 1 седмица
Президентът Тръмп предлага съкращения на федералните разходи със 163 млрд. долара в бюджета за 2026 г.
-
Българияпреди 1 седмица
Със 118 процента са се увеличили констатираните случаи на домашно насилие в област Шумен за година
-
Балканипреди 2 дни
Националистическата партия в Турция внесе проектозакон за регулиране на уличните репортажи в страната