Икономика
Последно българско лято в лева?

Вероятно това ще е последното морско лято за българите в лева. Очаква се да запомним петте дни, които бихме си подарили за семейна ваканция, със средна цена за нощувка за стая от 200 лева, разходи за транспорт от около 300 лева, за сянка на плажа – близо 10 лева, а една вечеря за двама с бутилка вино в хубав ресторант по Българското Черноморие би ни струвала около 87 лева. Какво ще се случи следващото еврово лято, отсега е трудно да се каже, но с категоричност то няма да е по-скъпо. Това коментира в интервю за БТА директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов, потърсен за коментар във връзка с предстоящото откриване на тазгодишния летен сезон, което ще се състои в Поморие на 31 май.
Управляващите очакват в началото на юни оценката на България за готовността й да се присъедини към еврозоната. Ако страната ни изпълнява всички изисквания, може да се присъедини към валутния съюз на 1 януари 2026 г.
За България 2025 г. е поредната, в която туризмът ни работи в евро и в този смисъл браншът отдавна е в еврозоната, защото договорите с чуждестранните туроператори винаги се сключват в съответната валута, в това число и в евро, напомни Драганов. Той беше категоричен, че не можем да очакваме от догодина някаква промяна в цените на туристическите услуги с основание преминаване към евро. Големите разплащания на чужденците в България по време на почивката им са с кредитни карти и за тях ще бъде огромно облекчение това, че вече няма да има превалутиране и съпътстващите този процес банкови разходи, напомни експертът.
Това лято ще бъде поредното в условията на продължаващи военни действия, но както показа опитът от миналата, а и от предходни години, хората продължават да пътуват и да избират почивки в България, каза още той. През 2024 г. броят на чуждестранните посещения у нас се увеличи с близо 600 000 спрямо предпадемичната 2019 г., отбеляза Драганов. Очакванията на експерта са 2025 г. да приключи със значителен ръст на чуждестранните посещения, които ще достигнат до около 13,8 млн. или с около 4 – 4,5 процента повече спрямо предходната година.
За поредна година предсезонът започва с тревожни съобщения за екопроблеми по морето. Този път това бе свързано с наследения от 2024 г. нефтен разлив в Керченския пролив, където през декември два руски танкера претърпяха инцидент, а тази пролет нефтени петна се появиха в районите на няколко плажа на Поморие и Созопол, които впоследствие бяха отстранени. Както и в предходни години, винаги се наблюдава в началото на сезона тревожност за чистотата на морската вода, която впоследствие се опровергава, коментира Драганов и заяви, че не се очаква някаква заплаха, която да е свързана със замърсяването на водите по Българското Черноморие.
От това лято влиза в сила отложената през 2024 г. нова наредба за водното спасяване, която гарантира на почиващите повече спасители и повече медицински лица в морските ни курорти. С новата наредба ще се осигури по-голяма сигурност за живота на летуващите в контекста на това, че средно за година има между 45 и 49 удавания в морето, коментира Драганов и допълни, че осигуреност ще има не само с повече спасители, но и с повече линейки и медицински екипи.
Статистиката
В периода май – септември в България се очакват над 8 млн. чуждестранни посетители, около 5,5 млн. от тях ще бъдат по морските ни курорти. Посещенията на българите по родното море ще са около 9 млн.
Общите приходи от туризъм в България за годината се очаква да са около 16 млрд. лева, като половината от тях се предвижда да са от летния сезон със запазване на положителната тенденция на ръста им от 2024 и 2023 г. спрямо 2019 г., дължаща се до голяма степен на инфлационните процеси тогава, коментира експертът.
По думите му голямата битка по отношение на броя на пристиганията е свързана с възстановяването на пазар Германия и очаквания ръст на пазар Великобритания, които ще са основните пера, на които ще се разчита при компенсирането на изоставането спрямо 2019 г. Спрямо предковидната година ще се движим на ръба като брой посещения, като в периода май-септември 2019 г. чуждестранните посещения са били 8,1 млн., а за тази година очакванията за същия период са 8,3 млн., коментира Драганов и допълни, че освен Германия и Великобритания, за добрите резултати принос има и ръстът при пазарите от Централна Европа – Полша и Словакия.
Румъния ще продължи да бъде водеща за България по брой посещения, коментира експертът, но отбеляза, че това донякъде се дължи на големия брой преминавания на румънски туристи през страната ни за почивка в Гърция и Турция. Като обеми най-многочислени са посещенията у нас на граждани от Турция и Гърция в годишен план, а най-интензивни те са през лятото. Годишно броят на посещенията у нас от Гърция е 1,2 млн., от които 700 000 са в периода май-септември, аналогична е и картината за Турция.
Как се почива у нас
Най-кратко на почивка в България остават румънските граждани – около 3,8 дни, пестелива е почивката у нас и на италианците и испанците, а най-дълго летуват британците – средно около 11 дни, германците – 10,2 дни, следвани от гостите от Полша, Чехия и Словакия.
По-дълго на почивка у нас (средно две седмици) остават хората, които са млади в сърцата, а те предпочитат пакетните летни почивки в крилата на сезона. Тази тенденция ще се запази и това лято, основно заради положителните ефекти от масираната рекламна кампания на водещите за България пазари Германия, Великобритания, Полша и като цяло в Централна Европа и сключването на договори с големи туристически компании, разполагащи с големи самолетни паркове, а самолетните полети и свързаността са ключови за туризма, коментира експертът.
Нова тенденция е нарастване на интереса на чужденци към почивка по несемейни двойки, главно поради оферирана по-добра цена на стая за двама.
Българите обичат уикенд летните пътувания и са на море по няколко пъти на сезон. Този тип ваканция се практикува от хора със свободни професии, управители на малки фирми, всички те могат да планират по-лесно свободното си време. Броят на пътуванията на българите в края на седмиците през лятото се очаква да достигне до 320 000 през летния сезон, а средно на сезон българите отиват да видят морето вече 3,2 пъти.
Сезонът в България се удължава по обективни причини, коментира Румен Драганов. От една страна за това помагат климатичните промени и свързаните с това горещини, които пренасочват европейски туристи от южните дестинации към България, където лятото продължава да е относително по-поносимо в температурно отношение. На удължаването на сезона не могат да попречат дори и инфраструктурните ни несгоди, които не спират пътуванията, а само ги затрудняват, коментира експертът.
Източник: БТА
Икономика
След спирането на тока в Испания съмненията във възобновяемата енергия се завръщат

Мащабното прекъсване на електрозахранването, което обхвана Иберийския полуостров на 28 април, отново разпали в Испания дебата относно плана на страната да спре постепенно ядрените си реактори и да генерира повече енергия от възобновяеми източници, пише Асошиейтед прес.
Докато хората чакат отговори за това, какво е причинило историческото спиране на електрозахранването, което внезапно наруши всекидневието на десетки милиони, някои поставят въпроса дали е разумно да бъдат изведени от експлоатация ядрени реактори, осигуряващи форма на енергия, която е стабилна, макар и противоречива, спрямо възобновяемите източници, чието производство може да бъде белязано от прекъсвания.
Испанският премиер Педро Санчес отхвърли подобни критики, призовавайки за търпение, докато правителството разследва какво е причинило срива на мрежата. Той увери, че неговото правителство няма да „се отклони нито един милиметър“ от плановете си за енергиен преход.
Основното в енергийния дебат
Ядрената енергия е енергиен източник с нулеви въглеродни емисии. Тя се генерира, когато ядрата на атомите се разделят на две или няколко части, освобождавайки енергия. Ядрените технологии осигуряват около 10 процента от производството на електроенергия в световен мащаб, според Международната енергийна асоциация.
Много страни оценяват ядрената енергия като ключова за постигане на целите си за нулеви нетни емисии. Но докато ядрените реактори не отделят затоплящи планетата парникови газове като електроцентралите, работещи с газ или въглища, те произвеждат радиоактивни отпадъци, от които дори развитите икономики трудно успяват да се освободят.
Испания е генерирала почти 57 процента от своята електроенергия през 2024 г. от възобновяеми енергийни източници като вятър, водна енергия и слънчева енергия, според „Ред Електрика“ (Red Electrica) – мрежовия оператор на страната. Около 20 процента са дошли от атомни електроцентрали.
През 2019 г. правителството на Санчес одобри план за извеждане от експлоатация на останалите ядрени реактори в страната между 2027 г. и 2035 г. на фона на по-нататъшното разширяване на дела на възобновяема енергия. Мадрид има за цел да генерира от възобновяеми източници 81 процента от електроенергията си до 2030 година.
По-рано тази седмица Санчес съобщи, че четирите ядрени съоръжения, които са били активни в деня на спирането на тока, не са помогнали за захранването на мрежата след срива.
Батериите и други методи допринасят да се регулират колебанията в доставките на електроенергия от вятър и слънце.
Въпреки че причината за внезапното прекъсване на 28 април все още е неизвестна, събитието повдигна въпроси относно техническите предизвикателства, пред които са изправени електрическите мрежи, разчитащи на високи нива слънчева и вятърна енергия.
Слънцето и вятърът осигуряваха приблизително 70 процента от електроенергията в мрежата, мигове преди Испания да загуби 15 гигавата електроенергия – около 60 процента от доставките си – само за пет секунди.
Електрическите мрежи са проектирани за различна ера, посочва Жил Тоне, заместник-генерален секретар на браншовата организация Международна електротехническа комисия.
„Традиционно енергията течеше в една посока: от големи въглищни, газови или ядрени централи към домове и бизнеси“, казва Тоне. „Тези централи осигуряваха не само електричество, но и стабилност. Техните въртящи се турбини действаха като амортисьори, изглаждащи колебанията в търсенето и предлагането“, обяснява експертът.
В дните след спирането на тока, търсенията за думата „ядрен“ в търсачката на „Гугъл“ (Google) рязко са се увеличили в Испания, според данни от „Гугъл трендс“ (Google Trends).
Испанската ядрена лобистка група „Форо Нуклеар“ (Foro Nuclear) призова тази седмица след прекъсването правителството да преосмисли плана си за извеждане от експлоатация на ядрените реактори. Президентът на организацията Игнасио Араулсе каза, че ядрените централи, активни преди прекъсването, „осигуряват постоянство и стабилност“.
Други предупреждават, че е твърде рано да се правят заключения за това, каква роля трябва да играе ядрената енергия.
„Не знаем причината за колебанията“, каза Педро Фреско, генерален директор на „Авасен“(Avaesen), – асоциация на фирми за възобновяема енергия и чисти технологии във Валенсия. „Следователно не знаем какво би дало възможност да бъдат контролирани“, допълва той.
Миналата седмица испанският мрежов оператор стесни търсенето източника на прекъсването до два отделни инцидента, при които подстанции в Югозападна Испания са изключили.
Министърът на околната среда Сара Агесен каза по-рано тази седмица, че мрежата първоначално е издържала на друго прекъсване на производството на електроенергия в Южна Испания, случило се 19 секунди преди срива.
В речта си пред парламента Санчес каза, че няма „емпирични доказателства“, които да показват, че повече ядрена енергия в мрежата би могла да предотврати прекъсване на тока или да позволи по-бързото му възстановяване. Всъщност четирите ядрени реактора, работещи на 28 април преди спирането на тока, бяха изключени след прекъсването като част от аварийния протокол за предотвратяване на прегряване.
По думите на премиера ядрената енергия „не е доказано, че е ефективно решение в ситуации като тази, която преживяхме на 28 април“ и той определи дебата около плана на правителството за отказ от ядрената енергия като „гигантска манипулация“.
За възобновяване на дейността на испанската енергийна мрежа бяха използвани газ и хидроенергия, както и трансферите на електроенергия от Мароко и Франция, припомня АП.
Източник: БТА
Икономика
Словакия се противопоставя на плана за пълно прекратяване на вноса на руска енергия в ЕС, е заявил Роберт Фицо пред Путин

Премиерът Роберт Фицо е заявил, че Словакия отхвърля плана за пълното прекратяване на вноса на руска енергия в ЕС по време на вчерашната си среща с президента на Русия Владимир Путин. Това съобщи днес говорител на Фицо, цитиран от ДПА.
Фицо определи предложението на Европейската комисия за спирането на вноса на руска енергия като „икономически несъстоятелно и вредно за Европа“, посочи говорителят.
„Спирането на доставките на газ ще доведе до нестабилност. Нашите нефтохимически заводи са проектирани да използват руски петрол и спирането му може да доведе до технологични проблеми“, е казал още по време на срещата Фицо, който присъства на парада за Деня на победата във Втората световна война на Червения площад.
Според словашкия премиер ако е необходимо съгласието на всички 27 държави от ЕС (гласуване с единодушие), за да бъде приет плана на ЕК, то Словакия ще използва правото си на вето. „Ако се реши, че ще се гласува не единодушно, а с (квалифицирано) мнозинство, тогава големите държави ще вземат своето решение“, е отбелязал Фицо.
Очаква се ЕК да представи през юни законодателни предложения, чрез които да се прекрати до края на 2027 г. вноса в ЕС на руски природен газ и втечнен природен газ по дългосрочни договори, а до края на 2025 г. да се забрани вноса по нови договори и по сделки за незабавна доставка.
В документ тип „пътна карта“, представен по-рано през седмицата, ЕК обяви още, че ще предложи и ограничения за нови сделки за руско ядрено гориво.
На срещата си с Путин Фицо също е изразил желание Словакия да продължи да купува ядрено гориво от Русия.
Според него това е „неизбежно“ за „безопасната и стабилна работа“ на словашките атомни електроцентрали.
Фицо е единственият правителствен ръководител на страна от ЕС, който пътува до Москва, за да отбележи 80-годишнината от края на Втората световна война.
По време на разговорите между Фицо и Путин е било обсъдено и развитието на войната в Украйна.
Премиерът е подчертал, че няма военно решение на конфликта и че подкрепя всички мирни инициативи.
Източник: БТА
Икономика
Великобритания желае по-тесни търговски връзки с ЕС, заяви премиерът Киър Стармър

Великобритания има амбициозни планове за по-тясно търговско сътрудничество с Европейския съюз, заяви британският премиер Киър Стармър в интервю за в. „Гардиън“.
Изказването на Стармър идва в светлината на предстоящата среща на върха между Великобритания и Евросъюза на 19 май. Премиерът каза, че британците са загърбили Брекзит и ги призова да гледат напред, а не към миналото, докато страната навлиза в нова ера в отношенията си 27-членния блок.
Той посочи, че Великобритания ще се присъедини към хранителните стандарти на ЕС, ще работи по-тясно с Брюксел в областта на правоприлагането и че ще подкрепи споразумение за младежка мобилност.
Коментирайки предстоящата срещата на върха с ЕС в Лондон, Стармър посочи: „Амбициозен съм относно това, което можем да постигнем там. Искам по-тесни отношения (с ЕС) в областта на сигурността, отбраната, търговията и икономиката (…) Нека гледаме напред, а не към миналото. Нека осъзнаем, че живеем в различен свят, в нова ера в сигурността и отбраната, в търговията и икономиката“.
Премиерът смята, че „спокойният и прагматичен“ подход, който е предприел при преговорите със САЩ и Индия, които доведоха до подписването на търговска сделка с Вашингтон относно митата и споразумение за свободна търговия с Делхи, ще доведе и до споразумение с ЕС.
Стармър предположи, че Лондон ще се присъедини към ЕС по отношение на хранителните и други стандарти като част от споразумението. „Не искаме да понижаваме стандартите си за храни. Не участваме и няма да участваме в един вид надпревара за най-ниски стандарти“, каза той.
Британският премиер също така допусна, че Съдът на Европейския съюз ще има роля при разрешаването на всякакви спорове.
„Искам да работим в по-тясно сътрудничество. Искам да гарантирам, че ще постигнем най-добрите възможни договорености по отношение обмена на данни. Бих искал да работим повече с Европол“, добави той.
Източник: БТА
-
Балканипреди 1 седмица
Над 85 килограма наркотици са иззети от турските власти при Капъкуле
-
Политикапреди 5 дни
Пеевски се ядоса на тротинетките, иска да имат регистрация и да се карат задължително с каска
-
Святпреди 5 дни
Израел оставя прозорец за преговори за освобождаване на държаните в Газа заложници
-
Балканипреди 2 дни
АА: Проектът за „Пътя за развитие“ ще допринесе за стабилността в Ирак и в целия регион, каза президентът на Турция Ердоган
-
Политикапреди 1 седмица
Шефът на ДАНС да оглави Комисията по досиетата, предлага ГЕРБ
-
Балканипреди 2 дни
Националистическата партия в Турция внесе проектозакон за регулиране на уличните репортажи в страната
-
Святпреди 2 дни
Путин поздрави новия папа, изрази увереност в развитието на диалога между Москва и Ватикана
-
Балканипреди 1 седмица
Единайсет кандидати за президентския пост в Румъния. Кои са те?