/ИЦ/

Източник: БТА

Младежи, номинирани от организациите членове на Икономическия и социален съвет (ИСС), участваха в симулация на пленарна сесия на Съвета. Дискусията „Какъв ще бъде ефектът от влизането на България в еврозоната върху младите хора?“ постави на фокус основни аспекти като образованието, доходите и възможностите за работа. Събитието беше посветено на перспективите пред тях при въвеждането на еврото в България и с него ИСС отбеляза Деня на Европа – 9 май, съобщиха от ИСС. 

Младежите имаха възможност да дават мнение, да задават въпроси по темата на членовете на ИСС, представители на институциите и водещи експерти и да влизат в дискусия по подобие на сесия на ИСС, в която трите групи – работодатели, синдикати и граждански организации, постигат консенсус по важни икономически и социални теми. 

Събитието е част от Комуникационната кампания за въвеждане на еврото в Република България. 

В дискусионния панел взеха участие Председателският съвет и членове на ИСС и официални гости. Сред тях бяха заместник-министърът на финансите Методи Методиев, подуправителят на Българската народна банка (БНБ) Петър Чобанов и председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мария Филипова. Представителите на институциите подчертаха ползотворната работа на ИСС по темите, свързани с еврозоната и поздравиха Съвета за навременния и интересен формат на дискусията. 

В рамките на дискусията бяха зададени различни въпроси, засягащи необходимостта от мерки за повишаване на финансовата грамотност сред младите, за по-голяма ангажираност в процесите и усилия за изграждане на доверие в институциите и Европейския съюз.

„За ИСС, който изразява общата позиция на българския бизнес, синдикати и граждански организации, темата за еврозоната винаги е била приоритетна. Това е последната стъпка, която трябва да извървим, за да станем пълноправни членове на всички функциониращи механизми на ЕС и в частта с вземането на решения. Със своите актове, но и с личния принос на всеки свой член, ИСС изцяло е подкрепял усилията на правителството в тази посока. Това е причината активно да се включим в комуникационната кампания за популяризиране на еврозоната“, посочи председателят на ИСС Зорница Русинова. Тя призова младежите да бъдат активни по отношение на информирането за положителния ефект за страната от предстоящия процес, както и да подкрепят възрастните хора, за които наглед лесна задача като обменянето на парите, би била предизвикателство. 

„Работниците са „за“ еврото. Ние смятаме, че ползите от присъединяването към еврозоната са по много линии – например ръст на доходите, повишаване на кредитния рейтинг, преструктуриране на секторите с по-висока добавена стойност и много други. Така например номиналният ръст на заплатите в Латвия е 80 процента, в Естония е 110 процента, а в Литва е 120 процента“, заяви заместник-председателят на ИСС от групата на синдикатите Пламен Димитров. Според него комуникационната кампания трябва да гарантира, че уязвими групи като възрастните хора и населението в отдалечените места, няма да бъдат манипулирани и заблуждавани. 

Да сме скептични, но не и страхливи, призова заместник-председателят на ИСС от групата на гражданските организации Богомил Николов. „Страните, които вече са се присъединили към еврозоната като Литва, Латвия, Естония, отбелязват ръст в подкрепата към този процес по данни от 2024 г. Убеден съм, че нивото на подкрепата в България също ще се увеличи. Няма държава, в която гражданите да съжаляват, че са направили тази стъпка. Навсякъде има трудности и спекулации, но въпросът е да се устои на тях. Хората трябва да бъдат най-големият контрольор и да подават сигнали за нередности“, посочи Николов.

Според Станислав Попдончев, председател на Комисията по икономическа политика и представляващ група „Работодатели“, бизнесът в България много отдавна е готов за приемането на еврото, 52 на сто от българските предприятия го подкрепят. „Няма нищо страшно в този процес и няма причина нито бизнеса, нито гражданите, да се притесняват. Трябва обаче да се обясни какво предстои да се свърши преди това“, отбеляза той. 

Генерираните идеи и автентичната младежка гледна точка ще обогатят работата на Съвета в предстоящите му дейности, свързани с темата за присъединяването на България към еврозоната. Те ще предоставят както конкретни предложения за действие в комуникацията, така и по-широк контекст за разбиране на въздействието върху младото поколение, посочват от ИСС.

БТА припомня, че през април министърът на финансите Теменужка Петкова заяви, че сме готови за членството си в еврозоната. Тя допълни, че България измина дълъг път, за да стигне до този момент и посочи, че от гледна точка на законодателството страната ни е изцяло подготвена за членство в еврозоната. Петкова отбеляза още, че беше извършена и се извършва голяма по обем техническа работа, за да може администрацията да изпълни своите ангажименти във връзка с приемане на еврото. В ход е и голяма информационна кампания за въвеждане на еврото, тъй като това, от което имаме нужда – и българското общество, и българският бизнес, е да чуят реалните предимства от приемането на еврото в България, да разсеем страховете на хората, за да могат те да пристъпят с необходимото доверие към този процес и да могат да пренастроят дейността на своите компании, а българските граждани да могат да устроят своите лични финанси по начин, който да съответства на изискванията на законодателството, посочи Петкова.

Държавният глава Румен Радев снощи заяви в обръщение към народа и Народното събрание, че внася предложение в парламента за провеждане на национален референдум за еврото.

Източник: БТА

България отдавна избра посоката, в която ще върви, и тя е проевропейска, коментира министърът на енергетиката Жечо Станков изявлението на президента Румен Радев, че внася в парламента предложение за референдум за еврото. В предаването „Седмицата на Дарик“ по Дарик радио Станков посочи, че Народното събрание прави всички необходими стъпки България да бъде приета в еврозоната, но това не зависи от какъвто и да било референдум, а от конвергентните доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка, които се очаква да излязат на 4 юни.

„Със същата сила президентът можеше да предложи един друг референдум, който пряко касае мен като министър на енергетиката и всички български граждани, а именно: „Съгласни ли са българските граждани да продължават всеки ден да плащат по един милион и петдесет хиляди лева за договора с „Боташ“?. Този референдум щеше да е точно толкова легитимен, както и този, който се предлага в момента“, каза Станков.

Той допълни, че разглежда предложения референдум за еврото като въпрос, който поставя интересите на президента пред интересите на бъдещото развитие на България, както и като своеобразно политическо наддаване. По думите на енергийния министър изказването на президента още повече консолидира и „бетонира“ това правителство, защото една от най-важните цели в политическата програма е именно приемането в еврозоната.

Станков подчерта, че правителството, което в момента е съставено, имаше една основна цел – връщане на нормалността в държавата, а един такъв референдум би я разклатил и би оставил на втори план предимствата на еврозоната.

По темата за споразумението с турската компания „Боташ“ енергийният министър отбеляза, че за първи път вижда договор, в който няма клауза за излизане от него. Той посочи, че е възложил на „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ да водят съответните разговори. Те вървят на техническо ниво, но поставете се на мястото на турската страна – ако получавате по един милион и петдесет хиляди лева на ден, дали ще бързате да го предоговорите, попита Жечо Станков.

Относно либерализацията на пазара на ток за битовите потребители, която беше отложена, енергийният министър коментира, че за него най-правилното решение е да бъде гарантирано спокойствието на домакинствата. Според Станков либерализацията трябва да бъде отложена, докато не бъдат санирани колкото се може повече жилищни сгради, защото в дългосрочен план тази дейност сваля с 50 процента сметките на домакинствата. 

„Моята визия е домакинствата да излязат на свободния пазар, когато цената на свободния пазар е равна или по-ниска от тази, която държавата регулира или поставя. Комбинирано с действия по енергийна ефективност – саниране на многофамилните жилищни сгради, това означава, че не само сметките им ще останат стабилни, на тези нива, които виждат в момента, а ще се опитаме дори да ги намалим двойно“, посочи Станков. Той допълни, че ако до момента програмите за саниране са обхващали само многофамилните сгради, ще се търси перспектива и за еднофамилните.

Енергийният министър е на мнение, че не трябва да има дата за либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители, а този период да остане отворен в дългосрочен план.

Що се отнася до решението реакторите на АЕЦ „Белене“ да не бъдат продадени, Станков каза, че най-лесното решение би било тези реактори да бъдат продадени, но са си поставили за цел да разгледат всички други възможности.

Източник: БТА