В рамките на тържествено богослужение в съборния храм на манастира „Свети вмчк. Георги Зограф“ в Света Гора (Атон) ще се извърши интронизацията на новоизбрания игумен Гавриил.

На интронизацията ще присъства българската делегация, която пристигна вчера, ръководена от министъра на правосъдието Георги Георгиев. В състава са още трима министри – на земеделието и храните Георги Тахов, на икономиката и индустрията Петър Дилов, на младежта и спорта Иван Пешев, както и генералният консул на България в Солун Антон Марков.

Гавриил беше избран за игумен на 12 април

Гавриил, със светското име Георги Каратотев, е роден на 11 декември 1973 г. в София. В Зографската света обител пристига на 20 декември 1997 г., а монашеско пострижение получава точно след една година – на 20 декември 1998 г.

Ръкоположен е за йеромонах на 24 октомври 2003 г. От началото на 2003 г. почти непрекъснато е първи епитроп на светата обител.

БТА припомня, че архимандрит Амвросий почина на 27 януари тази година. Той започва своя духовен път от ранна детска възраст, впоследствие завършва петгодишния курс на Софийската духовна семинария при гара Черепиш. През 1973 г. постъпва на послушание в Бачковската света обител, а четири години по-късно приема монашество. През 1981 г. заминава за Света гора – Атон, а от 1997 г. е игумен на Зографската света обител. 

Зографският манастир

Зографският манастир е български в северозападната част на полуостров Атон, един от най-големите и старинни манастири на полуострова, посочва отдел „Справочна“ на БТА. Според сводната грамота, запазена в препис от 14 в., манастирът е основан в края на 9 или в началото на 10 в. от тримата братя славяни Мойсей, Аарон и Иван Селима от Охрид. Според Зографската грамота е основан през 919 г. Запазен е документ от 980 г. (на гръцки език със славянски букви) с подписа на йеромонах Макарий, игумен Зографски.

Зографският манастир се оформя отрано като български религиозен и културен център. В него работят видни български духовници-просветители и книжовници – Йоаким Търновски, Евтимий Търновски, Теодосий Търновски и др., пишат се и се преписват богослужебни книги – там е намерено Зографското евангелие от края на 10 в. Манастирът е подпомаган щедро от български владетели и особено от цар Иван Асен II (1218 – 1241), който е изобразен в притвора на големия храм, и други ктитори. През 1276 г. е опожарен от испански наемници, въстанали срещу византийския император. Възстановен е от молдавския владетел Стефан III Велики (1457 – 1504). В „Зограф“ Паисий Хилендарски завършва „История славянобългарска“ (1762).

През 1797 г. е тежко засегнат от неколкократни земетресения, а по-късно и от турците по време на Гръцкото националноосвободително въстание (1821 – 1829).

Днес Зографският манастир представлява комплекс от сгради във форма на правилен четириъгълник, в който се влиза от северната страна през величествена порта.

В приемната на Зографския манастир се пази забележителна икона от 1864 г. с образите на Кирил и Методий. Отстрани на двамата просветители са застанали Теофилакт, архиепископ Охридски, и Климент, архиерей и архиепископ Охридски, а зад тях се виждат тежки томове старинни книги. В района на пристанището на Зографския манастир – Арсана, има храм „Св. Николай Мирликийски“ и кула (най-старата постройка в целия комплекс), строена през 14 в.

В библиотеката на манастира се пазят ценни документи – царски хрисовули и грамоти, старопечатни книги, богослужебни съсъди и одежди и др. Там са запазени препис от оригиналния служебник на Патриарх Евтимий (вероятно от 14 в.), черновата на Паисиевата „История славянобългарска“, Зографската история (ок. 1761), Драгановият миней от 13 в., Радомировият псалтир от 13 в., ръкописи и пергаментови четвероевангелия, минеи от 11 – 14 в., житие на св. Петка от 14 в., житие на Наум Охридски от негов ученик (в препис от 15 в.), житие на Пимен Зографски от 17 в., богата възрожденска кореспонденция, стари манастирски кондики и много други ценни ръкописни и печатни книги.

Източник: БТА

Във връзка с честването днес на празника на град Шумен – 11 май, Общината обяви програма с повече от десет събития за деня, съобщиха от пресцентъра на общинската администрация.

Програмата започва в 10:30 часа с Литийно шествие от храм „Свети Три Светители“ до административната сграда на Община Шумен. В 10:45 часа пред Общината ще се отслужи молебен за здраве.

От 11:00 часа започва тържественият ритуал по издигане на знамената на Република България, Европейския съюз и град Шумен. 

От 11:30 часа в зала 363 на Община Шумен ще започне Тържествената сесия на Общинския съвет, последвана от връчването на Годишното отличие „Награда на Шумен за култура“ за 2024 г. По същото време на открито до сградата на Общината ще се проведат и игрите по стрийт баскетбол в чест на Деня на Шумен.

В 15:00 ч. Туристическото предприятие и Съюза на екскурзоводите в Шумен организират празничен маршрут „Дестинация Шумен“. Обиколката на красивите сгради и значими места в града започва от Община Шумен и преминава през сградата на Военния клуб (ДНА), Съдебната палата, сградата на МВР, къщата на Ешкенази, при бюст-паметниците на Лайош Кошут и Левски. Обиколката ще отведе гостите на Шумен до магазините на евреите, сградата на Тома Върхота и още няколко тайни места, част от атмосферата на стария Шумен. Прогнозната продължителност на маршрута е около 2 часа, поясниха от пресцентъра на местната администрация.

В 17:00 ч. от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ тръгва факелната щафета „Огънят на знанието“. Студенти и спортисти ще пренесат огъня с щафетно бягане до административната сграда на Общината. 

В 18:20 ч. кметът проф. Христо Христов ще посрещне президента Румен Радев и съпругата му Десислава Радева пред сградата на Общината. Кметът и държавният глава ще приветстват гражданите с тържествени слова и ще запалят Огъня на знанието. Обръщение във връзка с церемонията ще отправи проф. Страшимир Цанов от Шуменския университет, информираха от пресцентъра на Общината.

В 18:45 ч. над 200 изпълнители на възраст от 7 до 77 години, заедно с гражданите, ще се включат в общото изпълнение на химна на града „Оттука започва България“. Солисти ще бъдат Асен Масларски и Славея Иванова, която спечели „Гласът на България“. Текстът на песента е на поета Антонин Горчев, а музиката – на Хачо Мисакян.  

От 19:00 часа пред Драматично-кукления театър „Васил Друмев“ ще се състои официалното откриване на Международния фестивал „Друмеви театрални празници“. Кратки приветствия ще отправят директорът на театъра Илия Виделинов, кметът на Шумен и президентът Румен Радев.

В 19:30 часа пред сградата на Общината ще се проведе празничният концерт спектакъл „Шуменската гара“ в изпълнение на Ансамбъл „Българе“. Около 21:00 ч. светлинно дрон-шоу ще завърши тържествената програма пред Административната сграда на Община Шумен. Спектакълът ще представи сцени, които са част от историческата памет на Шумен и България.

Както БТА съобщи, на 11 май ще започне Международният фестивал „Друмеви театрални празници“. В културната панорама за месец май има над 80 събития.

Източник: БТА

Съпругата на държавния глава Румен Радев Десислава Радева взе участие в дискусия на тема „Българската жена: Между националната митология и съвременната реалност“, състояла се в Художествената галерия в Казанлък. Разговорът беше част от събитието „100 години Ахинора – 100 лица на съвременната жена в Казанлък“, посветено на вековния юбилей от създаването на емблематичната творба на Иван Милев. То беше под патронажа на Радева и събра сто успели жени от Града на розите.

Сред гостите бяха председателят на Народното събрание Наталия Киселова, както и други дами с разнообразни професии. В дискусията се включиха още директорът на сдружение „Бъдеще за децата“ и създател на работилница за хора със специални потребности „Бисквитките“ Мария Гинева и предприемачът Севдалина Карабоюкова, а модератор на дискусията беше журналистът и президент на Foreign Press Association в Лондон Васил Христов. 

Участниците обсъдиха теми, свързани с правата и задълженията на жената преди и сега, нейното място в обществото, както и образа на жената в съвременната медийна среда и отправиха своите послания към съвременните дами.

Да бъда тук много ме вдъхновява, защото видях страшно много успели жени със заслуги за града, заяви Радева. Тя изрази мнение, че в момента не може да се говори за традиционни качества на българската жена. В миналото качествата са били изградени на основата на патриархата – мъжът е искал скромна, красива, работлива и смирена жена, докато сега тези ценности са се размили, а скромността вече се брои за недостатък, посочи Десислава Радева. Има обаче женски код, който ни е научил на търпение, на смирение и сме натрупали мъдрост, допълни тя. Може да се каже и че българката е много умна, коментира още първата дама на Република България. Радева смята още, че жената не трябва на всяка цена да се стреми да е равна с мъжа, защото тя има своето си място.

Трите участнички в дискусията се обединиха около мнението, че трябва да бъде променен образът на жената, който в момента виждаме в медийното пространство и че в съвремието ни се обръща по-голямо внимание на външния вид, а не на останалите качества на една жена. Те обсъдиха още предизвикателството пред съвременната съпруга и майка- да съчетае кариерата и семейните си задължения, както и дали има „мъжки“ и „женски“ професии. 

Дамите отправиха и своите послания към младите съвременни жени. Трябва да възпитаваме любов, а не омраза, защото съвременното общество е пълно с омраза, а жената трябва да е светла, посочи Десислава Радева. Тя посъветва младите дами да уважават себе си, но и мнението на другия, да не лъжат и да не предават. 

Мария Гинева изрази надежда след време отношението към жените в публичното пространство да се промени и те да са в ролята на можещи, а не само на красиви. Трябва да си поставяме цели и да ги следваме, но това става с малки стъпки и с ежедневно учене на житейски уроци, каза още тя. 

Апелът на Севдалина Карабоюкова към дамите е да не се отказват. Според нея никога не трябва да се казва „не мога“, а трябва да се опитва. Дори да сгрешим, падаме, изправяме се и продължаваме – това е моят съвет към всички, посочи тя. 

Източник: БТА