В продължение на десетилетия енергийните продукти, внасяни от Русия, можеха да бъдат открити навсякъде из Европа: от отоплението на жилища в Словакия до захранването на германската промишленост. Гласовете, които предупреждаваха, че тази зависимост от петрол, природен газ и въглища от един доставчик може да бъде рискова, бяха малцинство. Първият удар по това енергийно безгрижие дойде през 2014 г. с анексирането от страна на Русия на Кримския полуостров, но опасностите от тази ситуация станаха ясни на повечето европейци едва след нахлуването на руските сили в Украйна през 2022 година. Оттогава Европейския съюз се бори да се откъсне от зависимостта си от руските изкопаеми горива, както и да преодолее противопоставянето на някои от своите държави членки по отношение на тази политика, предаде Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.

Когато започна пълномащабната инвазия, ЕС наложи санкции на Русия и предприе стъпки за намаляване на вноса на въглища и петрол. Сега в центъра на вниманието е природният газ. Тъй като в световен мащаб втечненият природен газ (LNG) става все по-достъпен, ЕС планира да замени природния газ от Русия с втечнен – по възможност от други източници, а не от Кремъл.

По-рано тази седмица Европейската комисия представи своята пътна карта „REPower EU“. В нея се предвижда „координирано и по етапно прекратяване на руските енергийни доставки до 2027 г.“.

„С „REPower EU“ ние диверсифицираме енергийните си доставки и драстично намалихме предишната зависимост на Европа от руски изкопаеми горива. Време е Европа напълно да прекъсне енергийните си връзки с един ненадежден доставчик“, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Вторична цел на плана е да бъде засилена ориентацията на Евросъюза към възобновяемите енергийни източници.

„Правим това, за да запазим сигурността си. Но това е и важна стъпка към постигане на енергийна независимост. Да произвеждаме собствена чиста енергия на достъпни цени, вместо да внасяме скъпи изкопаеми горива“, заяви еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен.

Но постигането на тези цели може да се окаже по-лесно на думи, отколкото да бъде направено.

От Москва с висока цена

Според Европейската комисия вносът на руски природен газ е намалял от 45 процента през 2021 г. до 19 процента през 2024 година.

Вносът на синьо гориво чрез газопроводи е намалял драстично, но няколко държави от ЕС са увеличили покупките на втечнен природен газ.

Втечненият природен газ се транспортира по море, разтоварва се в пристанища, регазифицира се и след това се вкарва в европейската газова мрежа. Съществува пълна забрана за внос на руски въглища. Вносът на петрол от Русия възлиза на 3 процента от общия внос, като в началото на 2022 г. той е възлизал на 27 процента. 

И все пак – според оценките на консултантската компания „Kpler“, от януари до април 2025 г. руският природен газ представлява 9 процента от потреблението в ЕС. Русия остава сред трите най-големи доставчици на синьо гориво, наред с Норвегия и Алжир.  

Глобалният енергиен изследователски център „Ембър“ (Ember) заяви, че през 2024 г. вносът се е увеличил с 18 процента на годишна база, главно поради увеличения импорт в Чехия, Италия и Франция.

Според чешкия анализатор Иржи Тилечек увеличението на вноса на руски газ подчертава продължаващите проблеми, пред които е изправена европейската енергийна сигурност.

„Бизнесът е много прагматичен и вносителите не се интересуват твърде много от това дали приемането на руски природен газ е политически проблематично или не. Вносителите са икономически рационални и освен ако няма правни пречки, като например ембарго, те се съсредоточават върху вноса на по-евтин руски газ. Този подход се подкрепя от нарастващото търсене в Европа“, посочва Тилечек.

Бъдещето на пътната карта

Сега Европейската комисия иска да бъде прекратен целият внос на руски природен газ до края на 2027 година. За тази цел тя планира да представи законодателство през следващия месец. Петролът и ядреното гориво също са обект на внимание. Русия е основен доставчик на уран. Освен това няколко държави членки на ЕК експлоатират ядрени реактори, построени от Русия.

„Не искаме да бъдем под контрола на (руския президент Владимир) Путин“, посочва Йоргенсен, след като представи мерките. „Знаем, че той ще използва енергията като оръжие, ако почувства, че това не е в негов интерес“, добавя той.

Еврокомисарят по енергетиката отбелязва, че от 2022 г. насам Евросъюзът е похарчил повече средства за закупуване на изкопаеми горива от Русия, отколкото за предоставяне на помощ за Украйна.

Законодателството ще трябва да бъде гласувано и одобрено от Европейския парламент, както и от държавите членки на ЕС.

Еврокомосията не се нуждае от всички 27 държави в ЕС, за да одобри забраните за внос, които изискват само квалифицирано мнозинство (55 процента от страните членки – на практика това означава 15 от 27 държави, чието население представлява повече от 65 процента от общото население на Евросъюза). 

Унгария и Словакия, които поддържат тесни връзки с Москва, вече критикуваха тези планове.

„Отказвам да извършва икономическо самоубийство. Просто е икономическо самоубийство да стигнем дотам, че притокът на газ, ядрена гориво, петрол… на всичко, да приключи заради някаква нова Желязна завеса между Западния свят и Руската федерация, и някои други страни“, заяви словашкият министър-председател Роберт Фицо, като подчерта, че подкрепя целта за намаляване на енергийната зависимост. 

От своя страна Йоргенсен посочи, че ЕК е готова да одобри законодателството и без единодушие. На фона на почти сигурна съпротива от страна на Унгария и Словакия е възможен насрещен вятър, който да задуха и от други страни, тъй като редица държави от ЕС разчитат на енергийни източници от Русия.

От изток на запад и през Атлантическия океан

Държави като Словакия и Унгария остават зависими от руските изкопаеми горива. Например те внасят 80 процента от петрола си именно от Русия. В момента те са освободени от прилагането на санкции относно руския петрол.

В края на 2024 г. Австрия е получавала около 80 процента от природния си газ от Русия. Доставките спряха, едва когато в края на годината изтече срока на договора между Москва и Киев за транзит на руски природен газ през територията на Украйна. 

ЕК ще трябва да се справи и с нарасналата зависимост на някои държави от вноса на руски втечнен природен газ. Според Международната агенция за енергията (МАЕ) на три държави от ЕС – Белгия, Франция и Испания – се падат 85 процента от общия внос на руски втечнен природен газ в Евросъюза, като част от него се реекспортира. 

Икономическите гиганти на Европейския съюз – Германия и Франция, биха загубили много от пълния отказ от руска енергия.

Преди началота на руската инвазия срещу Украйна, Германия внасяше 55 процента от природния си газ от Русия. Оттогава Берлин работи за диверсифицирането на вноса си на енергийни източници и за изграждане на терминали за втечнен природен газ. След като през 2022 г. Русия преустанови подаването на синьо гориво по газопровода „Северен поток 1“, Германия започна да внася природния си газ от Норвегия, Белгия и Нидерландия. Германия получава втечнен природен газ и от други страни от ЕС, които на свой ред внасят част от него от Русия.

Франция също ще бъде силно засегната от евентуалния отказ от руски втечнен природен газ, тъй като разполага с пет терминала за доставката му.

Франция е увеличила вноса на руски втечнен природен газ с 81 процента между 2023 г. и 2024 г., което е донесло на Русия приходи в размер на 2,68 милиарда евро, сочи Институтът за енергийна икономика и финансови анализи (Institute for Energy Economics and Financial Analysis – IEEFA).

В Испания към март Русия е била третият по големина доставчик на природен газ, с 13,2 процента от общия внос през първото тримесечие на годината, след Алжир и САЩ, които са й доставили по около 32 процента от синьто гориво през същия период.

Правителството в Мадрид обяви, че този внос на втечнен природен газ се базира на „частни договори“, в които то не може да се намесва, но подчерта, че иска да увеличи вноса от други източници.

Испанският министър-председател Педро Санчес заяви в Киев през февруари, че както правителството, така и испанското общество имат „политическата воля“ да намерят доставчици, които са различни от Русия.

Трудностите, които среща Чехия, са пример за енергийната дилема, пред която са изправени редица страни. Въпреки че страната сложи край на своята зависимост от руския петрол благодарение на завършването на тръбопровода ТАЛ (Трансалпийски тръбопровод) през април, тя все още внася руски природен газ, макар и непряко. 

През 2023 г. Прага обяви пълна независимост от руския природен газ и намали вноса си почти до нула. Сега тя внася поне част от руското гориво през Словакия, сочат данни от енергопреносната мрежа.

Тези енергийни потоци подчертават предизвикателствата, с които се сблъскват някои държави, за да ограничат зависимостта си от руското гориво, дори когато се противопоставят на войната на Кремъл в Украйна. Словакия и Австрия внасят големи количества руски газ, докато Чехия и Италия го получават непряко от своите съседи.

България проучва редица варианти за диверсификация на енергийните си доставки – от проучвания за находища на петрол и природен газ в Черно море до сътрудничество със съседните Гърция и Турция относно газови интерконектори, терминали за втечнен природен газ или проекти за пренос на газ, както и чрез дейности за увеличаване на дела на производството на енергия от възобновяеми източници.

Република Северна Македония, която е кандидат за присъединяване към Европейския съюз, внася природен газ от Русия чрез газов интерконектор на границата с България. Като част от плановете за диверсификация, наскоро бе подписан договор за изграждането на интерконектор с Гърция, който трябва да засили интеграцията й в европейския енергиен пазар.

Една от страните, които се отърваха от руския газ, е Хърватия. През януари 2021 г. Загреб завърши изграждането на плаващ терминал за втечнен природен газ, разположен на остров Крък. С този ход Хърватия диверсифицира доставките си на газ и престана да бъде зависима от вноса от Русия.

Днес Хърватия внася втечнен природен газ предимно от САЩ, Нигерия, Катар и Египет. Терминалът не само задоволява нуждите на Хърватия от синьо гориво, но може да снабдява и нейните съседи.

Планирайки разширяване на газовия хъб и модернизация на газопроводите си, Хърватия иска да се превърне в регионален енергиен център.

Стартирането на възможностите за повече доставки на втечнен природен газ от САЩ може също така да помогне на Брюксел да намали напрежението с администрацията на американския президент Доналд Тръмп в сектора на търговията.

САЩ вече са най-големият доставчик на втечнен природен газ в Европейския съюз, с дял от 45 на сто през 2024 година. Следва Русия, с дял от 20 на сто.

През април Тръмп предложи Евросъюзът да купи енергийни продукти от САЩ за около 350 милиарда долара (309 милиарда евро), за да бъде компенсиран дефицитът в търговията между Вашингтон и Брюксел. 

Европейската комисия обяви, че се стреми да разчита на доставчици на енергийни продукти – от САЩ до Норвегия, през Катар и северноафриканските държави.

В същото време ЕК трябва да отчита и интересите на потребителите. Поскпъването на енергийните продукти остава политически чувствителна тема и Еврокомисията ще трябва да се справи с нов скок на цените на природния газ, както през 2022 г., ако иска да осъществи плановете си, заложени в пътната карта.

Източник: БТА