България
Свободата и мирът не са даденост – за тях трябва да се борим всеки ден, заявиха участници в дискусия в Деня на Европа

Участници в публичната дискусия на тема „Да обновим Европа: политици и граждани строят заедно бъдещето“ се обединиха около тезата, че свободата и мирът не са даденост.
Дискусията, организирана от Европейското младежко движение, съвместно с Националната студентска конфедерация и Съюза на европейските федералисти на 9 май- Денят на Европа, бе по случай 75- годишнината от Декларацията на Робер Шуман, която е основополагащ акт на европейската конструкция и 80 години от края на Втората световна война. В Националния студентски дом в София участниците в дискусията обсъдиха актуални теми за ЕС и бъдещето на ЕС.
Гости на дискусията бяха членовете на Европейския парламент (ЕП) д-р Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) , Цветелина Пенкова (ПЕС/БСП) и Илхан Кючюк (Обнови Европа/ДПС).
Свободата, която имаме в момента, не е даденост, каза евродепутатът Андрей Ковачев. „Младите хора трябва да знаят, че да си отвориш телефона и да си купиш билет и след няколко часа да си във Франкфурт или Париж, е било абсолютно немислимо за предишните поколения. Това е достижение на европейската цивилизация, което не трябва да бъде по никакъв начин застрашено от безумни пропаганди, които отново да ни скарат и отново ние да се бием, да се мразим“, коментира той. Обаче, ние трябва да знаем историята, това е много важно, защото „който контролира наратива за история, контролира настоящето и бъдещето“, допълни той. По думите на Андрей Ковачев свободата дава възможност на всеки да прецени къде е щастието за него и неговото семейство, да живее и да се развива, където иска. Но тази свобода не е даденост, повтори той.
Според генералния секретар на Съюза на европейските федералисти Велко Иванов без памет няма корени. Идеята на днешната среща е да се върнем към корените и ценностите. Такава ценност са мирът и плурализмът, каза той.
Много европейски народи са се включили активно в битката за това днес ние да можем да говорим свободно, да можем да се движим в една Европа със сравнително по-малко граници, каза по време на дискусията Цветелина Пенкова от Партията на Европейските социалисти (ПЕС). Основната идея на ЕС е била той да бъде гарант за мир. Липсата на дипломация доведе до това отново да има тежък военен конфликт в рамките на Европа. Трябва да си кажем тези неща, защото днес си честитим Деня на Европа, а не денят на ЕС, продължи Пенкова. Тя също посочи, че мирът не е даденост, а е нещо, за което трябва да се борим и отстояваме всеки ден. Човешкият живот, свободата, мирът са най-важни ценности, посочи Пенкова.
Евродепутатът от „Обнови Европа“ Илхан Кючюк смята, че разговорът за Европа и Европейския съюз трябва да се случва между всички – политици, представители на гражданското общество, младите хора. Защото по дефиниция бъдещето е на младите хора, каза Илхан Кючюк.
„Днешната Европа е различна от тази, за която ние си мечтаехме, когато бяхме студенти. На нас ни се искаше Европейският съюз да бъде „манна небесна“, у нас да бъде като в Германия. България да има същите стандарти, същите улици, същото разбиране за върховенството на закона, за високи човешки права и свободи. Е, не се случи. Защото сме имали явно грешната представа, че Европейският съюз може да бъде решение на всички проблеми“, коментира той. Тогавашният ЕС също е несъвместим с днешния ЕС поради редица фактори, каза Кючюк.
„Ако ме питате кой е централният въпрос, който стои днес пред Европейския съюз, ще кажа, каквото съм казвал винаги в тази зала и това е свързано с архитектурата на самия съюз“, посочи Илхан Кючюк.
Дали ни харесва, или не, ЕС не може да ни бъде геополитически грешен, каза евродепутатът Илхан Кючюк. Според него българският разговор е немислим без европейския. „Ние направихме и продължаваме да правим голямата грешка през годините да отделям европейската политика от националната, определяйки я за външна. Тя не е външна, тя по дефиниция е много вътрешна политика“, каза той.
Ако 90% от това законодателство се прилага в България, означава, че това законодателство има ефект върху бизнеса, върху икономиката, върху гражданите на тази страна, коментира още Илхан Кючюк.
Денят на Европа, празникът на Европейските общности, се отбелязва от 1986 г. съгласно решение на срещата на високо равнище на Европейската общност в Милано, Италия (28-29 юни 1985), показва информация на Отдел „Справочна“ на БТА. Денят е годишнина от речта (1950) на министъра на външните работи на Франция Робер Шуман в Париж, Франция, в която той излага своя план за обединение на въгледобивната и стоманодобивната промишленост на западноевропейските страни (т. нар. Декларация на Шуман) като „първа реална крачка към европейска федерация“.
Източник: БТА
България
Вицепрезидентът Илияна Йотова поздрави Народното читалище „Славянска беседа – 1880“ за 145-ата годишнина от създаването му

Вицепрезидентът Илияна Йотова поздрави Народно читалище „Славянска беседа – 1880“ за 145-ата годишнина от създаването му. Тя беше гост на тържествен концерт по повод годишнината, съобщиха от прессекретариата на президента.
„Ние, българите, носим в гените си просветата. В нито един друг език тази дума не произлиза от светлина – светлината, която училището и читалището дават на човешкия разум“, подчерта в приветствието си вицепрезидентът и поздрави присъстващите с църковния празник на светите братя Кирил и Методий, се посочва в информацията.
Йотова посочи, че със „Славянска беседа“ са свързани големи имена на културата, науката, изкуството – Иван Вазов, Алеко Константинов, Константин Иречек, проф. Иван Шишманов, Иван Мърквичка. „Независимо от своето занимание, тези хора в онази вълшебна атмосфера са говорили на езика на морала и на ценностите. Историците казват, че всяка вечер в „Славянска беседа“ се събирали големите умове на България, там се е раждало новото слово, новото мислене, с което се изгражда българската нация след Освобождението“, заяви вицепрезидентът.
Илияна Йотова подчерта, че днес читалището е мост между традициите и бъдещето със своята богата програма от дейности, които привличат младите хора. „Като най-старото читалище в София „Славянска беседа“ продължава да бъде духовният център на столицата“, отбеляза вицепрезидентът, цитирана в съобщението. Тя изтъкна, че днес някои хора твърдят, че читалищата са отживелица. „Техните интереси са свързани с прекрасните сгради на читалищата. Биха могли да вземат сградата на едно читалище, но не и неговата душа“, посочи Йотова и благодари на Съюза на народните читалища за твърдия му отпор на подобни намерения.
Председателят на „Славянска беседа“ Петър Райжеков удостои вицепрезидента с почетния знак на читалището по повод неговата 145-а годишнина.
През юни 2023 г. вицепрезидентът Илияна Йотова откри в Разград третото издание на фестивала „Читалищата – живото наследство на България“.
Източник: БТА
България
С освещаване на училищните знамена започнаха тазгодишните „Влайкови дни“ в Пирдоп

С освещаване на училищните знамена на четирите училища в община Пирдоп започнаха честванията за тазгодишните „Влайкови дни“ в Пирдоп. Тържествен водосвет беше отслужен от отец Антоний Марчев в двора на храм „Св. Успение Богородично“. Свещеникът поздрави присъстващите и пожела здраве на всички.
Присъстваха кметът на общината Ангел Геров, председателят на Общинския съвет в Пирдоп Кристина Петкова, общинският съветник Васил Кафеджиев и кметът на село Душанци Златка Кънева.
След освещаването участниците се отправиха към централния площад „Тодор Влайков“, където ще бъдат официално открити честванията. В тържествената церемония ще участва и президентът Румен Радев.
Според информация на отдел „Справочна“ към БТА културните празници „Влайкови дни“ са посветени на българския писател, публицист и политик Тодор Влайков. От 1992 г. Община Пирдоп организира всяка година тези празници през месец май. На 21 ноември 2002 г. Общинският съвет на Пирдоп удостоява посмъртно Тодор Влайков със званието „Почетен гражданин на Пирдоп“. През 2007 г. Общината учредява Национална литературна награда „Тодор Влайков“, която се връчва по време на културните празници „Влайкови дни“.
/АБ/
Източник: БТА
България
Творчеството на Пелин Пелинов бе плод на неговата посветеност на родната ни история, заявява президентът Румен Радев

Творчеството на Пенчо Линов, познат с псевдонима Пелин Пелинов, бе плод на неговата посветеност на родната ни история и утвърждаването на съвременния облик на българската култура и ще продължи да бъде символ на значими послания и мяра за висока литературна стойност. Това заявява президентът Румен Радев по повод кончината на изявения български писател, драматург и интелектуалец, с когото близки и приятели се прощават днес, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Радев подчертава всеотдайния и неуморен труд на твореца. „Той бе не само майстор на документално-историческия роман и родното художествено слово, но и творец, оставил трайна и ярка следа в българската драматургия и репертоара на Народния театър „Иван Вазов“, посочва президентът. Той отбелязва, че пенталогията на писателя „Възход и падение“, която е венец на неговата творческа дейност и писателски талант, завинаги ще остане в пантеона на българската литература. Ще се помнят и многобройните му театрални пиеси, доближили публиката до чувствеността, преживяванията и забележителните познания на автора, допълва Румен Радев.
Писателят Пелин Пелинов почина на 8 май. Той е автор на документално-историческите романи „През пепелищата“ и пенталогията „Възход и падение“, се посочва в съобщението от Съюза на българските писатели.
/АБ/
Източник: БТА
-
Балканипреди 3 дни
АА: Проектът за „Пътя за развитие“ ще допринесе за стабилността в Ирак и в целия регион, каза президентът на Турция Ердоган
-
Политикапреди 1 седмица
Шефът на ДАНС да оглави Комисията по досиетата, предлага ГЕРБ
-
Политикапреди 6 дни
Пеевски се ядоса на тротинетките, иска да имат регистрация и да се карат задължително с каска
-
Святпреди 6 дни
Израел оставя прозорец за преговори за освобождаване на държаните в Газа заложници
-
Балканипреди 3 дни
Националистическата партия в Турция внесе проектозакон за регулиране на уличните репортажи в страната
-
Святпреди 3 дни
Путин поздрави новия папа, изрази увереност в развитието на диалога между Москва и Ватикана
-
Балканипреди 3 дни
Електоратът на Антонеску, Понта и Ласкони клони за втория тур на президентските избори в Румъния към Никушор Дан, показва анкета
-
Икономикапреди 1 седмица
Президентът Тръмп предлага съкращения на федералните разходи със 163 млрд. долара в бюджета за 2026 г.