Вероятно това ще е последното морско лято за българите в лева. Очаква се да запомним петте дни, които бихме си подарили за семейна ваканция, със средна цена за нощувка за стая от 200 лева, разходи за транспорт от около 300 лева, за сянка на плажа – близо 10 лева, а една вечеря за двама с бутилка вино в хубав ресторант по Българското Черноморие би ни струвала около 87 лева. Какво ще се случи следващото еврово лято, отсега е трудно да се каже, но с категоричност то няма да е по-скъпо. Това коментира в интервю за БТА директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов, потърсен за коментар във връзка с предстоящото откриване на тазгодишния летен сезон, което ще се състои в Поморие на 31 май.

Управляващите очакват в началото на юни оценката на България за готовността й да се присъедини към еврозоната. Ако страната ни изпълнява всички изисквания, може да се присъедини към валутния съюз на 1 януари 2026 г. 

За България 2025 г. е поредната, в която туризмът ни работи в евро и в този смисъл браншът отдавна е в еврозоната, защото договорите с чуждестранните туроператори винаги се сключват в съответната валута, в това число и в евро, напомни Драганов. Той беше категоричен, че не можем да очакваме от догодина някаква промяна в цените на туристическите услуги с основание преминаване към евро. Големите разплащания на чужденците в България по време на почивката им са с кредитни карти и за тях ще бъде огромно облекчение това, че вече няма да има превалутиране и съпътстващите този процес банкови разходи, напомни експертът.

Това лято ще бъде поредното в условията на продължаващи военни действия, но както показа опитът от миналата, а и от предходни години, хората продължават да пътуват и да избират почивки в България, каза още той. През 2024 г. броят на чуждестранните посещения у нас се увеличи с близо 600 000 спрямо предпадемичната 2019 г., отбеляза Драганов. Очакванията на експерта са 2025 г. да приключи със значителен ръст на чуждестранните посещения, които ще достигнат до около 13,8 млн. или с около 4 – 4,5 процента повече спрямо предходната година.

За поредна година предсезонът започва с тревожни съобщения за екопроблеми по морето. Този път това бе свързано с наследения от 2024 г. нефтен разлив в Керченския пролив, където през декември два руски танкера претърпяха инцидент, а тази пролет нефтени петна се появиха в районите на няколко плажа на Поморие и Созопол, които впоследствие бяха отстранени. Както и в предходни години, винаги се наблюдава в началото на сезона тревожност за чистотата на морската вода, която впоследствие се опровергава, коментира Драганов и заяви, че не се очаква някаква заплаха, която да е свързана със замърсяването на водите по Българското Черноморие.

От това лято влиза в сила отложената през 2024 г. нова наредба за водното спасяване, която гарантира на почиващите повече спасители и повече медицински лица в морските ни курорти. С новата наредба ще се осигури по-голяма сигурност за живота на летуващите в контекста на това, че средно за година има между 45 и 49 удавания в морето, коментира Драганов и допълни, че осигуреност ще има не само с повече спасители, но и с повече линейки и медицински екипи.

Статистиката

В периода май – септември в България се очакват над 8 млн. чуждестранни посетители, около 5,5 млн. от тях ще бъдат по морските ни курорти. Посещенията на българите по родното море ще са около 9 млн. 

Общите приходи от туризъм в България за годината се очаква да са около 16 млрд. лева, като половината от тях се предвижда да са от летния сезон със запазване на положителната тенденция на ръста им от 2024 и 2023 г. спрямо 2019 г., дължаща се до голяма степен на инфлационните процеси тогава, коментира експертът.

По думите му голямата битка по отношение на броя на пристиганията е свързана с възстановяването на пазар Германия и очаквания ръст на пазар Великобритания, които ще са основните пера, на които ще се разчита при компенсирането на изоставането спрямо 2019 г. Спрямо предковидната година ще се движим на ръба като брой посещения, като в периода май-септември 2019 г. чуждестранните посещения са били 8,1 млн., а за тази година очакванията за същия период са 8,3 млн., коментира Драганов и допълни, че освен Германия и Великобритания, за добрите резултати принос има и ръстът при пазарите от Централна Европа – Полша и Словакия.

Румъния ще продължи да бъде водеща за България по брой посещения, коментира експертът, но отбеляза, че това донякъде се дължи на големия брой преминавания на румънски туристи през страната ни за почивка в Гърция и Турция. Като обеми най-многочислени са посещенията у нас на граждани от Турция и Гърция в годишен план, а най-интензивни те са през лятото. Годишно броят на посещенията у нас от Гърция е 1,2 млн., от които 700 000 са в периода май-септември, аналогична е и картината за Турция.

Как се почива у нас 

Най-кратко на почивка в България остават румънските граждани – около 3,8 дни, пестелива е почивката у нас и на италианците и испанците, а най-дълго летуват британците – средно около 11 дни, германците – 10,2 дни, следвани от гостите от Полша, Чехия и Словакия.

По-дълго на почивка у нас (средно две седмици) остават хората, които са млади в сърцата, а те предпочитат пакетните летни почивки в крилата на сезона. Тази тенденция ще се запази и това лято, основно заради положителните ефекти от масираната рекламна кампания на водещите за България пазари Германия, Великобритания, Полша и като цяло в Централна Европа и сключването на договори с големи туристически компании, разполагащи с големи самолетни паркове, а самолетните полети и свързаността са ключови за туризма, коментира експертът.

Нова тенденция е нарастване на интереса на чужденци към почивка по несемейни двойки, главно поради оферирана по-добра цена на стая за двама.

Българите обичат уикенд летните пътувания и са на море по няколко пъти на сезон. Този тип ваканция се практикува от хора със свободни професии, управители на малки фирми, всички те могат да планират по-лесно свободното си време. Броят на пътуванията на българите в края на седмиците през лятото се очаква да достигне до 320 000 през летния сезон, а средно на сезон българите отиват да видят морето вече 3,2 пъти.

Сезонът в България се удължава по обективни причини, коментира Румен Драганов. От една страна за това помагат климатичните промени и свързаните с това горещини, които пренасочват европейски туристи от южните дестинации към България, където лятото продължава да е относително по-поносимо в температурно отношение. На удължаването на сезона не могат да попречат дори и инфраструктурните ни несгоди, които не спират пътуванията, а само ги затрудняват, коментира експертът.

Източник: БТА

Цените на пшеницата по световните борси са почти без промяна тази седмица, докато при царевицата се наблюдава низходящ тренд, сочат данните на Софийската стокова борса (ССБ).

В Чикаго пшеницата тръгва леко нагоре с 2 долара до 220 долара за тон. Във Франция има минимален спад с 1 евро до 207 евро за тон. Украйна и Русия запазват цената си и се търгуват съответно на 249 и 250 долара за тон. 

Движението на цената при царевицата за доставка през юни е с низходящ тренд. В САЩ отново посоката е надолу – минус 7 долара до 208 долара за тон. Във Франция цената пада с още 9 евро до 185 евро за тон. В Украйна след известен застой има раздвижване и ръст с 6 долара до 255 долара за тон.

Цената на ечемика в Украйна от началото на годината беше много колеблива, но напоследък движението е доста по-спокойно и тази седмица цените остават на старото ниво от 238 долара за тон. 

Рапицата на борсата „Юронекст“ (Euronext) за доставка през август 2025 година, която няколко месеца отбелязва сериозни пикове и спадове, преди две седмици се изстреля нагоре, след това за пореден път се срина рязко с рекордна загуба, а тази седмица се движи слабо нагоре с 2,50 евро до 472,25 евро за тон. 

Контрактите за нерафинирано слънчогледово олио на борсата в Ротердам преживяха срив в началото на април, в края последва рязък възход, а в първите дни на май сме свидетели на нов срив от минус 30 долара до 1200 долара за тон.

Рафинираната захар, вече за доставка през август, претърпя рязка загуба на позиции в средата на април и след известни колебания отново тръгва надолу с 1,90 долара до 494,90 долара за тон на борсата в Лондон.

Търговията със зърнени стоки на Софийската стокова борса е спокойна. Продължава и търсенето на фуражна пшеница, насипно, на 340 лева за тон. 

Цените на основните стоки са стабилни при непроменено ниво на началните цени. Има множество нови оферти за продажба на семена и ядки на цени, вариращи от 2500 до 6800 лева за тон, както и консервирани хранителни продукти от 6,25 до 6,65 лева за килограм.

В подкръг „Индустриални стоки“ на ССБ в тази следпразнична седмица сделки има за природен газ на 1308 лв./хил. норм. куб. м и за газ пропан бутан в диапазон 991,67 – 1030 лв./хил. л.

Източник: БТА

/ЦМ/

Източник: БТА