/С-АМ/

Източник: БТА

Страните на Балканския полуостров са изправени пред нарастваща заплаха от горски пожари на фона на рекордни горещини и преобладаваща суша, а според властите голяма част от случаите са свързани с човешката дейност. В този контекст много от страните предприемат мерки за затягане на санкциите срещу лицата, които предизвикват чрез умишлени действия или поради небрежност подобни бедствия.

Турция

Два закона в Турция разглеждат случаите на пожари и палежи – наказанията за причиняване на пожар в горските местности са записани в Закона за горите, докато Наказателният кодекс разглежда случаите на палежи и причиняване на пожар в населените места, нанасянето на щети върху имуществото и стратегическата инфраструктура. 

Това, което обединява философията и на двата закона е, че причиняването на пожари и палежи не е просто престъпление, а заплаха за обществения ред, създаване на опасност за живота и имуществото на населението, както и всяване на паника. Има и текстове, които разглеждат пожарите като заплаха за националната сигурност. 

Причинителите на пожар в гората по невнимание могат да бъдат наказани със затвор от 3 до 10 години. Присъдата може да бъде намалена наполовина, ако виновният за пожара е положил усилия за потушаването и е предотвратил разпространяването му, както и ако е уведомил органите на реда. 

С последните промени в Закона за горите от 2023 г. наказанието за умишлен палеж в горска местност вече е минимум 10 години затвор и глоба. Присъдата може да бъде увеличена на минимум 15 години, ако извършителят е възпрепятствал гасенето на огъня. 

Доживотна присъда и парична глоба са предвидени за горски пожари, за които се докаже, че са престъпление срещу националната сигурност. 

Законът за горите в Турция забранява паленето на огън извън обозначените места или напускането на мястото без огънят да бъде напълно изгасен. Забранено е хвърлянето на незагасена цигара, паленето на стърнища и сухи клони и храсти на разстояние по-малко от 4 километра от гората, като и в селата със специален статут, който им е даден, защото са горска местност. 

Наказателният кодекс в Турция предвижда наказание от шест месеца до три години затвор при създаване на опасност за възникване на пожар. При нанасянето на вреди върху имущество чрез палеж или използването на взривни и пиротехнически изделия на наказанието може да стане двойно –  от 2 до 8 години затвор. 

Законът разглежда също така случаите, при които са нанесени вреди върху публичното имущество с противопожарни функции. За тях е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 4 години. Наказанието може да бъде увеличено, ако са нанесени щети върху транспортна и комуникационна и енергийна инфраструктура. 

През 2024 г. са наложени едни от най-тежките присъди за причиняване на горски пожари. По информация на Анадолската агенция причинителят на пожар, който е възникнал на 21 юни 2023 г. вследствие на умишлен палеж в горска местност край турския курорт Мармарис, е осъден на 19 години затвор и му е наложена глоба в размер на 950 хиляди турски лири (20 хиляди евро). Съдът го е признал за виновен за това, че с действията си е довел до унищожаването на 40 хиляди декара гора. 

Другият случай, при който е наложена голяма присъда, е за пожар от 11 юли 2023 г. в община Османгази, окръг Бурса. Причинителят му е осъден на 8 години и 4 месеца затвор, след като е признат за виновен за умишлен палеж и за това че е подложил на опасност обществения ред. Наложена му е и парична глоба в размер на 16 хил. турски лири или близо 340 евро. 

Република Северна Македония

Ситуацията с постоянно възникващите нови горски пожари в Северна Македония също е критична. Според директора на общественото предприятие „Национални гори“ Здравко Траянов, цитиран от Радио Свободна Европа, 90 процента от горските пожари в страната са вследствие на умишлен палеж. Според него причините могат да бъдат от икономическа престъпност с цел използване на обезлесената територия, до политически причини.

Според Наказателния кодекс на Република Северна Македония причинителите на горски пожар, вследствие на който са възникнали големи щети, се наказват с най-малко осем години затвор. Наказанието обхваща причинителите на пожари в защитени гори, национални паркове и други гори със специално предназначение. Причинителите на два или повече горски пожара се наказват със затвор най-малко десет години. Наказанието е по-леко, ако палежът не е умишлен. Тогава извършителите се наказват със затвор от три до пет години.

Отделно наказание се предвижда за предизвикване на обща опасност за живота и здравето на хората или за имот, включително пожар, наводнение, експлозия и други. Извършителите се наказват със затвор от шест месеца до пет години. Наказанието се прилага и на служебни лица, които не са поставили съответните уреди за защита от пожар или уредите са в неизправност. Ако действието е извършено на място, където са събрани голям брой хора, то извършителят се наказва със затвор от една до пет години. При установена небрежност, а не умишлено действие, наказанието е парична глоба или затвор до три години. Ако извършителят е юридическо лице, наказанието е само глоба.

При невзети мерки за отстраняване на възникнал пожар или друга опасност за живота, здравето или имота на хора със значителни щети, въпреки възможност за предприемане на мерки без риск за себе си или друг индивид, наказанието е парична глоба или затвор до една година. При осуетяване на опитите за помощ на друг човек при възникнал пожар с големи щети, наказанието е затвор от три месеца до три години. Ако някой неоправдано се противопостави на наредба или призив на съответните органи или организации за участие в отстраняването на опасност от пожар, той ще бъде наказан с парична глоба или затвор до една година. Злоупотребата с помощ от противопожарната служба също се наказва – с парична глоба или затвор до една година.

Предвидени са наказания за лицата, които планират или създават групировка с цел извършване на терористични действия, включително умишлен палеж. Лицата, които възнамеряват да застрашат конституционния ред или да предизвикат пожар или друга заплаха за общата сигурност на територията на Северна Македония, се наказват със затвор от най-малко десет години. Същото минимално наказание до доживотен затвор получават и лицата, извършили успешно терористичен акт, включително умишлен палеж. Събирането с цел терористична дейност пък се наказва с най-малко осем години.

В акция на Министерството на вътрешните работи на Северна Македония от април до 24 юли тази година за арестувани общо 27 души и са повдигнати 19 обвинения за 22 заподозрени в предизвикване на обща опасност и за възпрепятстване на длъжностно лице в изпълнение на задълженията му. 

Гърция

През последните години Гърция е изложена на все по-чести пожари заради климатичните промени, а обществеността стана особено чувствителна към темата за отговорността за предизвикване на пожар след трагедията в селището Мати край Атина през 2018 г., когато в пожар загинаха над 100 души.

Промени в Наказателния кодекс през 2024 г. значително увеличиха наказанията за предизвикване на пожар поради небрежност. Наказанията са още по-строги, когато става въпрос за палеж – дори по небрежност – в горска територия, а когато са настъпили сериозни последствия, това деяние беше преквалифицирано и в по-висока категория престъпления. Законът предвижда наказание до три години затвор за предизвикване на пожар по небрежност, а лишаването от свобода може да надхвърли 10 години, ако са предизвикани жертви, сериозни наранявания на хора или тежки екологични и материални щети.

За умишления палеж законът е още по-строг и при него дори в по-леките случаи наказанието е до десет години затвор, а когато са настъпили смъртни случаи, може да бъде наложен и доживотен затвор.

Глобите са според тежестта на деянието и могат да достигнат в тежки случаи дори до 200 хиляди евро.

Един от най-нашумелите процеси по дело за причиняване на пожар беше за трагедията в селището Мати край Атина през юли 2018 г. В пожара или по-късно от получените наранявания загинаха 104 души. Физическият причинител на пожара, който беше осъден за деяние по небрежност, получи през юни тази година тригодишна присъда.

Най-високи присъди обаче получиха тримата осъдени от ръководството на противопожарната служба и на Единния координационен оперативен център, както и бившият главен секретар на Гражданската защита, които получиха до 340 години затвор – за 102 убийства по небрежност, които са включени в обвинителния акт, и за 32 телесни повреди. От присъдите ще бъдат изтърпени по 5 години лишаване от свобода, след което осъдените ще имат право на предсрочно освобождаване. Останалите осъдени получават право да заменят присъдите си с парична глоба. Пожарът в Мати обаче стана преди приемането на по-високите наказания и затова присъдите вероятно са съобразени със старите текстове в Наказателния кодекс.

По друг нашумял напоследък случай на три години затвор и глоба от 10 хиляди евро беше осъдена домашна помощница от грузински произход. Тя беше призната за виновна за предизвикване на пожар поради небрежност.

Сърбия

Ситуацията с пожарите в Сърбия бе определена тези дни като критична от министъра на вътрешните работи Ивица Дачич на фона на няколко поредни топлинни вълни и суша. От началото на годината са възникнали над 20 000 пожара, което е най-големият брой през това десетилетие по думите на Дачич, цитиран от сръбските медии.

На много места беше обявено бедствено положение заради огнената стихия. Има ранени, а много хора останаха без къщи, без имущество и животни, с които са изкарвали прехраната си.

Жителите не отричат, че метеорологичните условия – силните ветрове и изключително високите температури, са потенциална причина за възникването на голям брой пожари, но се опасяват, че има пиромани, които се възползват от подобни обстоятелства, отбелязва регионалната телевизия Ен1.

Санкциите за предизвикване на пожар в Сърбия зависят от вида на пожара, от това дали е бил предизвикан умишлено или по небрежност и какви са последиците от него.

Министерството на земеделието, горите и водите предупреди земеделските производители, че горенето на стърнища, боклук и растителни остатъци на открито е не само опасна и неправилна практика, но и дейност, която има отрицателни последици за земята, имуществото, околната среда и човешкото здраве, съобщават сръбските медии.

Законът за защита от пожари предвижда глоби от 300 000 (2560 евро) до 1 000 000 динара (8534 евро) за юридическо лице и глоби от 10 000 динара (85 евро) за физическо лице за палене на растителни остатъци и боклук на открито.

Законът за земеделските земи също предвижда глоби от 100 000 (853 евро) до 1 000 000 динара (8534 евро) за фирми, предприятия или други юридически лица и съответно глоби от 5000 (43 евро) до 50 000 динара (427 евро) за отговорно лице във фирма, компания или друго юридическо лице, или за физическо лице, ако изгаря органични остатъци след прибиране на реколтата или причинява щети на полето. Селскостопанско предприятие може да бъде наказано не само с глоба, но и с отнемане на активния статут до три години, с което се губи и правото на субсидии.

В случаите, при които е предизвикан пожар, квалифициран като обща опасност за човешкия живот и имущество, се прилагат разпоредбите на Наказателния кодекс. За различните случаи се предвижда лишаване от свобода от 6 месеца до пет години и глоба, ако пожарът е бил на място, където има много хора – до осем години, а ако е било използвано оръжие, се предвижда затвор от две до 10 години. В случаите, когато пожарът е квалифициран като предизвикващ обща опасност за хората и имуществото, но е извършен по невнимание, наказанието е затвор до три години. 

Румъния

През последните години Румъния също се сблъсква с нарастване на броя на пожарите в терени с растителност. През септември миналата година местните медии съобщиха за рекордните 16 570 пожара, които са избухнали в страната през първите осем месеца на годината, като само през август 2024 г. те са били близо 4000. Данните показват още, че в посочения период на миналата година пожарите в Румъния са били два пъти повече отколкото в същия период на 2023 г., а според властите в голяма част от случаите причините са човешка небрежност. 

Още през месец март 2025 г. горски пожари бушуваха в седем окръга в страната и отнеха живота на двама души, а други двама, включително един пожарникар, бяха ранени. Ръководителят на Департамента за извънредни ситуации Раед Арафат обясни тогава, че те не са предизвикани от природни явления като мълнии или високи температури, а от „съзнателни действия на хора“.

Главният инспекторат за извънредни ситуации отбелязва, че най-честата причина за пожарите на суха растителност в Румъния е човешкият фактор, както чрез умишлено изгаряне на стърнища, така и поради небрежност като неспазване на противопожарните мерки или изхвърляне на незагасени цигари. 

Според румънското законодателство за защита на околната среда използването на огън за разчистване на площите от остатъчна растителност е забранено, а нарушаването на тези разпоредби носи глоби на собствениците на съответните терени в размер между 7500 и 15 000 леи (между 1479 и 2958 евро) за физическите лица и между 50 000 и 100 000 леи (между 9860 и 19721 евро) за юридическите лица.

Също така лицата, които искат да си организират пикник или барбекю на открито, могат да палят огън само в специално обособени за целта места, като трябва да наблюдават огъня непрекъснато. При нарушение на тези разпоредби извършителите рискуват глоби до 5000 леи (986 евро).

Същевременно румънската полиция напомня, че според Наказателния кодекс лицата, които унищожават, повреждат или правят неизползваемо дадено имущество чрез подпалване, експлозия или друго подобно средство, ако по този начин излагат на опасност други лица или имущество, рискуват присъда от 2 до 7 години затвор. Същата присъда се прилага и ако движимото или недвижимо имущество принадлежи на извършителя. 

Ако при извършването на някое от посочените по-горе деяния бъде предизвикано бедствие, състоящо се в унищожаване или увреждане на движимо имущество, оборудване, инсталации или техни компоненти, което е довело до смъртта или физическото увреждане на две или повече лица, виновните се наказват с присъда между 7 и 15 години затвор и забрана на упражняване на някои права.

Същевременно през 2022 г. румънското правителство прие извънредна наредба, която криминализира изгарянето на отпадъци и предвижда присъда между 3 и 5 години затвор за извършителите.

(По материала работиха: Айше Сали, Симона-Алекс Михалева, Петър Къдрев, София Ангелова, Ваня Накова)

Източник: БТА

Международният остатъчен механизъм за наказателни трибунали в Хага отхвърли искането на бившия командир на Армията на Република Сръбска Ратко Младич за освобождаване по хуманитарни причини поради тежкото му здравословно състояние, предаде Радио Свободна Европа.

Младич беше осъден на доживотен затвор през 2021 г. за геноцид и военни престъпления в Босна и Херцеговина.

Решението, подписано от президента на Механизма Грасиела Гати Сантана, гласи, че въпреки че лекарските мнения показват, че Младич наближава края на живота си, той получава цялостни здравни грижи, което е ясно подкрепено от медицински доклади.

„Информацията, с която разполагам, показва, че убедителните хуманитарни обстоятелства, които Младич е посочил като основание за освобождаване, не са доказани“, се казва в решението.

Добавя се, че Младич не страда от остро терминално заболяване, което би могло да оправдае освобождаването му, и че настоящите условия му осигуряват висококачествени грижи, съобразени със специфичните му нужди. В решението се посочва също, че са положени усилия, за да се гарантира, че Младич има редовен контакт със семейството си.

„Продължаващото му задържане следователно не е нечовешко или унизително и като такова продължава да спазва важните принципи на наказанието, приложими за престъпленията, за които е осъден. Съответно считам, че искането трябва да бъде отхвърлено“, заключва съдията в решението.

На 2 юни Младич подаде искане чрез адвоката си за временно или предсрочно освобождаване въз основа на предполагаемата му терминална диагноза и кратка продължителност на живота. Според адвоката му това отговаря на критериите за хуманитарно освобождаване. В искането защитата твърди, че затворническата медицинска служба е информирала Младич и семейството му, че той „не може да бъде излекуван“ и че оставащата му продължителност на живота „се измерва в месеци“. Добавя се, че предвид здравословното състояние на Младич, няма риск от бягство.

В искането се посочва още, че Младич, ако бъде освободен, ще пребивава в Сърбия.

Ратко Младич, който се е укривал от правосъдието почти 16 години, е арестуван в Сърбия през май 2011 г. и екстрадиран в Хагския съд шест дни по-късно, припомня РСЕ. Той беше признат за виновен в геноцид срещу около 8000 бошняци в защитената от ООН зона Сребреница през лятото на 1995 г., в преследването и насилственото преместване на бошняци и хървати в цяла Босна и Херцеговина, в тероризирането на цивилни по време на обсадата на Сараево и в държането за заложници на миротворци на ООН по време на бомбардировките на НАТО през 1995 г.

Той беше осъден по 10 от 11 обвинения за военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

Източник: БТА