Хърватският треньор Игор Йовичевич даде интервю за сайта index.hr веднага след като спечели шампионската титла на България, третата в треньорската му кариера. Преди да вземе Суперкупата на България и шампионската титла, Йовичевич стана шампион на Украйна с Шахтьор (Донецк), докато с юношите на Динамо (Загреб) два пъти взе титлата в Хърватия в старша възраст.

Пред хърватската медия той говори за текущия сезон в Лудогорец, подготовката за финала за Купата, представянето в Лига Европа, а неизбежната тема беше Динамо (Загреб), борбата за титлата в Хърватия и времето, прекарано в клуба.

Лудогорец стана шампион на България за 14-ти пореден път. Европейският рекорд е изравнен с постиженията на Сконто (Рига) в Латвия и Линкълн Ред Импс в Гибралтар.

”Поставихме този рекорд и подобрихме рекорда на Лудогорец за брой спечелени точки в редовния сезон (76). Имаме само две загуби, навъртяхме почти 20 мача без допуснат гол. Екипът те кара да се гордееш. Трудът се отплаща. Не е толкова лесно, колкото изглежда отвън, да доминираш в продължение на много години. Разбира се, предизвикателство е да се продължи традицията и тази серия от шампионски титли. Съвпадение е, но когато бях шампион с Шахтьор, това беше и 14-ата шампионска титла на клуба“, започва Йовичевич.

„Предизвикателството беше да се продължи в това отношение и да се превърне в основна цел класирането за груповата фаза на Шампионската лига, тъй като тимът нямаше успехи в този турнир. Играли са два пъти в групите на Шампионската лига, а във всички останали години – в Лига Европа с едно изключение, когато тимът е бил в Лигата на Конференциите. Това е успешен клуб по отношение на европейските състезания и методологията, купувайки и препродавайки млади бразилци. Можем да кажем, че имат добър модел за скаутска служба и управление, като същевременно постигат резултати и продават играчи“, продължава специалистът.

След като в първенството отборът има само две поражения и е допуснал 15 топки в мрежата си в 32 мача, логиката изисква да се каже, че голямата сила на тима е защитата. И Йовичевич се съгласява: „Защитата е ключът към всичко. Това дава свобода за всички последващи атакуващи действия, защото печелите повече топки. Заемаш пространствата по-добре, защото си с лице към вратата на противника. Това със сигурност е ключът към успеха. Но е свързано с мотивацията и дисциплината, защото когато това се умножи по таланта, който имаш, тогава стойността ти автоматично се увеличава както по време на играта, така и като цяло през сезона. И веднага можете да решите технико-тактически ситуации по-добре, защото сте по-креативни, по-ясно съобразявате нещата и измисляте по-добри решения. И всичко това се пренася върху резултатите“.

Всъщност специалистът, който във всеки мач води „орлите“ от Разград с шапка на главата, влезе някак на скорост. Той се присъедини през септември, когато сезонът вече беше в разгара си. И трябваше по най-бързия начин да изправи посоката на развитие. „След саудитската авантюра исках да намеря европейски проект. Получих предложения да продължа в тази страна от няколко други саудитски клуба, но имах европейски амбиции“, обяснява треньорът мотивацията си. „От няколкото варианта, които имах, това беше проектът, който търсех. Знаехме каква репутация има в европейските турнири. Феновете на Динамо знаят, че са играли няколко пъти срещу Лудогорец, а също така в групите на Лига Европа през сезон 2013/14 са ги победили два пъти. Само година след като Динамо ги елиминира в квалификациите за Шампионската лига“.

Те постоянно са в УЕФА, а участието им в Лига Европа допълнително ме привлече. И спечелихме Суперкупата, като победихме Ботев (Пловдив) с 3:2, след това и първенството, което ни дава възможност за класиране в групата на Шампионската лига или Лига Европа. А ни очаква и финалът за Купата. Това е още едно предизвикателство за треньора – да спечели требъл. Когато добавим това към мачовете в Лига Европа, където спечелихме точки срещу Лацио и Лион, поведохме срещу Атлетик Билбао и допуснахме два гола в рамките на една минута, като цяло мога да кажа това е страхотно преживяване.

Но тъй като Лудогорец откакто е в Първа лига, неизменно е шампион, това носи и своето напрежение. За Йовичевич обаче няма проблеми. „В голям клуб живееш под напрежение и стресът е ежедневие. Трябва да знаеш как да се справиш с това. Това е част от живота ми, израстване е. Този натиск беше налице, когато ме развиваха като играч в школата на Динамо, защото трябва да си най-добрият всеки ден и да го показваш в мачовете. Те ти вдъхват този характер и манталитет“.

„По-късно имах късмета и привилегията да играя в Реал Мадрид, където през тези пет години преживях истинско развитие (б.а – Йовичевич има четири първи сезона във втория отбор на Реал (Мадрид), в този период бележи 15 гола в 79 мача). Научих какво означава да бъдеш по-добър всеки ден, да реагираш на предизвикателства и стресови ситуации, какво е някой да те проверява всеки ден, за да види дали си достатъчно добър. И когато пораснеш, това ти е внушено. Същото важи и за Лудогорец, когато излезе на европейската сцена. Независимо от факта, че играеш срещу клубове, които имат бюджет 3-4 пъти по-голям от твоя, трябва да се стремиш към победа и да покажеш характер. Да не говорим за българското първенство. Ти просто винаги си фаворит и трябва да отговаряш на изискванията. И знаем, че футболът е капризен и ако не си на 100 процента, можеш да загубиш от всеки. Същото е и тук. Загубихме два пъти и завършихме наравно няколко пъти. А това се случи веднага след емоционалното разтоварване, след Лига Европа, след която трябва да дадеш същия резултат само за три дни, да задоволиш собствениците и феновете, както и себе си. Стресът те тласка напред. Това е адреналинът, от който всеки има нужда. Превишаваш границите си само в стресови ситуации. Зоната ти на комфорт те дърпа надолу“.

Собствениците на клуба Кирил и Георги Домусчиеви, са сред най-богатите хора в България. Въпросът към 51-годишния специалист е до каква степен участват те в работата на клуба и какви са отношенията му с тях.

„Срещнах се и с двамата. Те са успешни бизнесмени и тъй като са инвестирали в този проект, искат той да става все по-силен и по-силен всяка година. В клуба се усеща взискателният им характер и амбицията им. Когато ме избраха за треньор вече знаех, че трябва да оправдая очакванията, защото трябваше да бъда на ниво. Осъзнах колко голям е всъщност клубът, откъм организация и всичко останало. Не всеки мач е лесен, дори и точките да не го показват. Всеки, който разбира от футбол знае, че всеки мач има свои уникални характеристики и че трябва да си 100% отдаден.

Имаме добри условия на труд. Вече спечелихме два трофея, а клубът направи две продажби. Имаше двама играчи, които не можахме да задържим, като например Руан Круз, който отиде в Ботафого за 10 милиона евро, и Рик Джонатан, преминал в Талерес за 6 милиона евро. 

Голяма работа е за един клуб, когато може да спечели шампионата и по пътя да продаде играчи, които не може да задържи поради търсенето. Това е предизвикателство и за треньора. Те участваха в 30 процента от всички голове на клуба до зимата, така че изведнъж ставаш с 30 процента по-малко ефективен. След това трябва да се търси стандартизация, автоматизация, да се работи по други синхрони и да търсиш как другите да се развият още и да носят отговорност. Ето защо втората част от сезона беше особено трудна. Въпреки че не беше лесно, се справихме много добре“.

И ако Лудогорец е фаворит във всеки мач, колко е трудно да се поддържа мотивацията на футболистите постоянно? Още повече, че пред отбора идва финал за Купата на страната и шансът за требъл е напълно реален. „Пример за това е Ливърпул, който загуби след като спечели шампионата. ПСЖ не са губили през целия сезон, така че са загубили два мача, откакто са спечелили титлата. Има клубове, които поради ротация и липса на адреналин просто не могат да се сравняват с опонент, който се бореше за място в Европа. В същото време трябва да запазим амбицията си, защото след 14 дни играем финала за Купата срещу ЦСКА София, което е много хубаво и неприятно. Това е процесът, който започнахме с мача срещу Левски (1:1). С това започнахме пътя към нова цел, с нова енергия. Ние сме хора, не роботи. Просто ти трябва малко време да се пренастроиш, да си поемеш дъх и да се подготвиш за финалния мач за Купата. До този мач имаме още три мача, в които не трябва да разваляме репутацията, която сме създали. Не можем да стигнем до финала със загубени точки, защото това автоматично създава лоша атмосфера“.

„Трябва да има малка ротация, всички трябва да участват в процеса на подготовка преди финала. Последният мач от първенството ще бъде нашият 59-и официален мач този сезон, което е много дори за големите клубове. Може би сме с 20 мача повече от останалите, а също така имаме и национални състезатели, които си носят още мачове за страните си. Не става въпрос само за изиграния мач, но и за самия календар, защото се случва да нямаш достатъчно време за почивка. След това настъпват насищане, умора на хората и наранявания. Чували сме множество критики от треньори като Луис Енрике, Карло Анчелоти, Ханзи Флик и други. Просто нямаш достатъчно време, а понякога не минават дори 72 часа между два мача“.

Хърватинът показва, че е повече от треньор на терена и разсъждава глобално за състоянието на играчите си. „Ние сме клуб, който започва да се състезава много рано. Приключваме един сезон на 26 май, а на 10 юни започваме подготовка за новия. През лятото имаш около 12 дни почивка, може би 10 дни през зимата. След това умножаваш всичко с мачовете от предходните няколко сезона и просто започва да става непосилно. И тежи понякога в решаващ момент. Трябва да се намери модел за почивка. Не сме против броя на мачовете, а против недостатъчното количество почивка, което създава голямото натоварване“.

Представянето в Лига Европа с четири равенства и четири поражения не говори особено добре на пръв поглед. Но тимът изглеждаше костелив орех и ако нямаше допуснати голове в добавеното време, нито една загуба нямаше да бъде с повече от един гол разлика. Но имаше и равенства с доста по-сериозни клубове като Лацио и Олимпик (Лион).

„Бяхме смели с топката, всички искахме да се покажем като отбор. Бяхме близо до победата в доста срещи, разсъждава специалистът. Поех отбора преди мача с Виктория Пилзен, който в крайна сметка се класира по-напред от нас в групата. Завършихме 0:0, пропуснахме дузпа. Нямаха кой знае какви положения, макар да са много добър отбор с класни индивидуалисти като чудесния Павел Шулц.

Иначе похвалите на пресконференции и след мачове ми дадоха кураж, че съм на прав път. Похвалиха нашата подготовка за мача, дисциплина, конкурентност, отворената ни игра. Не играхме зонова защита и случайно да търсим атаки. Постоянно бяхме с ясен план за мачовете, с висока преса, в ромб халфовете, променяхме на 4-4-2 и отивахме в позиционна преса, търсехме продължаване.

Бяхме конкурентноспособни срещу Андерлехт. Получихме червен картон в 30-ата минута, вкарахме гол в добавеното време, за да направим резултата 1:1, който беше отменен заради засада с милиметър. Срещу Атлетик (Билбао), днешния полуфиналист, водехме с 1:0 и допуснахме два гола от нищо, за да стане 1:2. Наистина получих похвали от треньори като Валверде, което означава много за мен и отбора. Въз основа на това, по-късно просто продължихме похода си в България. Изобщо не е лесно да отидеш в Лион, където играеш пред 50 000 души, а след това да играеш срещу отбор, който няма тази атмосфера. Тази промяна е много трудна за психическа подготовка, но това са мачовете, в които се печелят шампионати и ние бяхме много добри в това отношение“.

Хърватският журналист отбелязва впечатлението, че клубът има голям брой хейтъри в цяла България.

„Наистина виждам, че не ни харесват, където и да отидем. Има голяма враждебност. Левски и ЦСКА София имат голяма фенска маса. Лудогорец се появи преди около 15 години, и започна да печели титли една след друга. Това е 14-ият пореден трофей. Виждам, че нашата група фенове е малко по-млада, защото е млад клуб, но на високо ниво. Развива се по-младо поколение фенове и е хубаво да получиш тази подкрепа, която те ни дават. От друга страна, когато отидем в София, а оттам има шест клуба, не е приятно, защото имаш чувството, че искат да се спънеш и се стремят да прекъснат традицията по печелене на титли“.

След това Йовичевич говори за стила си на работа и обяснява как всичко подбира според стила на противника. Определя се като доста адаптивен човек, който следи поведението на противниковия треньор по време на срещата, забелязва всяка ротация или подготвена смяна.

„Когато играя в българското първенство, искам да играя в половината на противника, там съм доминиращ. В сравнение с предходния период, увеличихме процента си на контрол на топката до около 65-70 процента. Трябва да имаме добра постройка, добра реакция при загубена топка, защото противникът играе предимно с контраатаки, а ние не трябва да допускаме това. В Европа е различно. Когато Лацио и Лион владеят топката с играчи, които са отлично технически подготвени, ние трябва да знаем как да се държим в нисък блок и винаги да търсим промяна на позицията, както и преход от позиционна защита към активен пресинг. Невъзможно е постоянно да се защитаваш в нисък блок и да издържаш на атаките на добрите отбори“.

„Също така, сменям системите по време на играта и те трябва да бъдат тренирани, защото не се научава само. Не можем просто изведнъж да кажем, че играем 5-3-2 или диамант, без те да го усетят по време на тренировъчния процес или подготовката преди мача. Наистина съм доволен от тактическата подготовка на мачовете, защото когато имаш отбор, който е на 100 процента в играта, можеш да я реализираш и това е феноменално за мен. Когато подготвям мач с нападатели и полузащитници, обикновено говоря за свободни места, защото те ще имат повече време там. Когато един добър играч има повече време в мача, той ще предложи по-добро решение, така че технико-тактическото му представяне се насочва в тази посока. Що се отнася до защитата, трябва да знаеш какво да правиш, когато е позиционна защита, когато е нисък блок. Днешният футбол е такъв, че тенденцията е да те атакуват като ПСЖ с шестима играчи“.

След това говори за живота си извън футбола, обяснява колко е отдаден на работата и професията си, как живее 24 часа с играта. Йовичевич живее на 15 минути от тренировъчната база на Лудогорец и през целия ден е в тази линия на движение. Отбелязва, че Варна е най-близкият голям град на час и 15 минути.

Разговорът продължава на теми за хърватския футбол и той признава, че е фен на Динамо (Загреб), поради което се надява и да спечелят титлата тази година. Динамо обаче сменя четирима треньори в рамките на този сезон и логично идва питане дали са се свързали с него.

„Не, не са се свързвали с мене. Следя финалния спринт на лигата с голямо внимание, ще видим какво ще се случи. Пак го казвам, бих искал Динамо да е шампион, те знаят пътя към успеха Ще видим доколко стресът ще блокира или ще попречи на Риека да спечели, защото всичко е в техни ръце, тъй като са лидери“.

Има малко напомняне за периода на Георги Терзиев в Хайдук, а Йовичевич подчертава, че при пристигането му в Разград двамата са говорили за това. Терзиев, който има 21 трофея с Лудогорец, е бил много щастлив в Сплит.  Той обаче преди месец и половина получи сериозна контузия на кръстните връзки по време на безобидна тренировка. В момента той се възстановява и няма да играе известно време. Положителна оценка има за завръщането на Звонимир Бобан в Динамо – човек с визия и умения, и очаква да е голяма полза за Динамо и за хърватския футбол.

„Той и щабът му ще върнат нещата към нормалното и Динамо ще продължи да печели трофеи. Абсолютно съм щастлив, защото го познавам. Играехме заедно, защото той беше идол за много деца и остава такъв и до днес, не само за мен“.

Източник: БТА