Изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) показва, че България дава рекордно много пари за съдебната система, но няма критерии за качеството на дейността ѝ. 

„От парите, които изкарва българското общество, сред всички страни в Съвета на Европа, сме първи по разходи от БВП за правосъдие“, заяви по bTV Иван Брегов от ИПИ.

По думите му това е система, в която над 90% отиват за възнаграждения и бонуси, и ще бъде много трудно тя да бъде реформирана.

„2015 г. бюджетът на съдебната власт е под 600 млн. лева. През 2025 г. той е 1.3 млрд. лева“, заяви Брегов. Определи това като „батак с материали на клиента“.

За членовете на Висшия съдебен съвет, които получават около 200 хил. лева годишно от заплати и бонуси пък няма обективен критерий за оценка на работата им.

„По разходи за прокурори сме двойно над средното за Европа. По разходи за администрация на прокуратурата сме три пъти над средното за Европа. Разходите за съдилищата пак са по-високи“, добави той.

Брегов поясни, че увеличаването на разходите всяка година, заложено в Закона за съдебната власт, не почива на никакви цели.

„Големият въпрос е трябва ли да имаме 1500 прокурори и 2200 съдии. Абсолютно раздут щат. Още по-раздут е щатът за администрация на прокуратурата и администрация на административните органи в правосъдието, които нямат основни правосъдни функции“, каза Брегов.

В същото време България е между Сенегал и Косово от удовлетвореност от работата на съдебната система, а по разходи е първа.

Брегов заяви, че проблемът може да бъде решен от Народното събрание.

Източник: Offnews.bg

Четиридневните съдебни заседания в Лондон срещу шестимата българи, обвинени за шпионаж в полза на Русия, бяха увенчани с присъди днес. Ръководителят на групата Орлин Русев получи 10 години и 8 месеца затвор. Дясната му ръка Бисер Джамбазов – 10 години и 2 месеца зад решетките. Заради участие в пет операции, включително в чужбина, Катрин Иванова бе осъдена на 9 години и 8 месеца плюс 15 месеца по друго обвинение, съобщи Би Би Си.

Съдията Никълас Хилард обясни при произнасянето на присъдата на Ваня Габерова, че е взел предвид позицията ѝ в йерархията на шпионската мрежа – участвала е три операции, които са включвали наблюдение с цел установяване на три лица, „които не са ви направили нищо лошо“.

„Вие сте знаели, че това, което правите, е в полза на Русия“, отбеляза съдия Хилиард.

Той казва, че взема предвид в ограничена степен диагнозата ѝ клаустрофобия, но е убеден, че тя може да бъде овладяна, докато е в затвора. И присъди шест години и осем месеца затвор.

Тихомир Иванчев бе осъден на осем години, Иван Стоянов – на 5 г. 

Малко преди произнасянето на присъдата съдията съобщи, че обвиняемите ще изтърпят половината от наказанието си в затвора, след което ще бъдат депортирани от Обединеното кралство в България.

Присъдите бяха произнесени след дълъг процес и години на полицейско разследване срещу шестимата ни сънародници.

Произнасянето на присъдите бе предавано наживо по телевизията. Съдия Хилиард описа всички действия, извършени от осъдените и детайлите от 6-те операции, за които бе установено, че са планирали и осъществили.

Петима членове на шпионската клетка – нейният лидер Орлин Русев, Бисер Джамбазов, Катрин Иванова, Ваня Габерова и Иван Стоянов, бяха арестувани през февруари 2023 г. Шестият член Тихомир Иванчев бе задържан година по-късно.

На започналия в края на октомври 2024 г. процес Русев, Джамбaзов и Стоянов се признаха за виновни. Иванова, Габерова и Иванчев пледираха невинни. В хода на процеса е установено, че шестимата българи стоят зад 6 операции в периода от 2020 и 2023 г., които са включвали следене на хора и обекти за руското разузнаване на територията на Великобритания, Австрия, Испания, Германия и Черна гора.

Съдия Хилиард отбелязва, че има по-виновни и други, които са по-малко виновни. Затова ще разграничи двете групи.

В защитната си теза Орлин Русев обяви, че не е имал намерение да накърни сигурността и интересите на Обединеното кралство, но съдията контрира, че намерението е без значение и че „накърняването на сигурността или интересите на Обединеното кралство… е неизбежно и толкова очевидно и значително“. Русев отбеляза също, че не е настъпила вреда за нито една от целите му, но приема, че не е имал контрол върху това как Русия би използвала събраната от него информация.

Операциите

Целта на първата операция е българският разследващ журналист Христо Грозев. Той е бил следен в Европа, обсъждано е и да му бъде откраднат лаптопа и телефона, или да бъде отвлечен или убит.

Втората операция е насочена срещу руския дисидент Роман Доброхотов, следен в няколко държави.

Третата операция е около казахстанския политик Бергей Рискалиев, който е избягал във Великобритания.

Операция № 4 включва планове за подривна дейност срещу посолството на Казахстан в Лондон през септември 2022 г. Групата е планирала да организира фалшиви протести, за да събере разузнавателни данни, които да бъдат предадени на Казахстан.

В рамките на петата операция групата е шпионирала американска военна база в Щутгарт, която се е смятало, че е използвана от украински военнослужещи.

Шестата операция е насочена срещу Кирил Качур – руски гражданин, който е определен за „чуждестранен агент“ в Русия през ноември 2023 г.

Според съда в Лондон шестимата българи са били мотивирани от финансова изгода, а не от идеология. Прокуратурата настояваше за 10 г. затвор заради това, че са застрашили човешки живот и са работили против националната сигурност на Обединеното кралство.

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg