Българските граждани не показват значителна готовност за участие на предсрочни парламентарни избори, политическите сили запазват сходни нивата на електорална подкрепа, въпреки това, изглежда, че участващите в управленската коалиция губят част от своите избиратели, показват изводите от изследване на „Маркет линкс“. 

Проучването е национално представително. Методът на регистрация е пряко-лично интервю 80%, онлайн панел 20%. Моделът на извадката е случаен подбор на населени места и адреси, квота в домакинствата за пряко-лично интервю. Квота за онлайн панел. Целевата група е население над 18 г. Размерът на извадката е 1010 души. Теренната работа е в периода 18-30 април 2025. Генералната съвкупност е 5 353 000 (18+). Финансирането е съвместно от „Маркет линкс“ и БТВ.

Мобилизацията за участие на предсрочни избори слабо се покачва, но нивата, макар и да изглеждат малко над постигнатата активност през октомври, показват, че обществото не е готово за нов вот, което е предпоставка за по-дълъг хоризонт на настоящото управление, смятат анализаторите. 

Електоралната подкрепа не бележи съществени изменения в сравнение с предходния месец. Ако изборите бяха сега, ГЕРБ-СДС биха получили 21,9% от гласуващите, ПП-ДБ – 14,9%, „Възраждане“ – 11,2%. Макар и да е налице минимален спад на база гласуващи, ГЕРБ-СДС остава с комфортна преднина пред останалите,  коментират от „Маркет линкс“.  Докато на последните избори ПП-ДБ и „Възраждане“ постигнаха почти еднакви нива на представителство, то настоящата картина показва постепенно свиване на влиянието на „Възраждане“, по-скоро устойчиво присъствие на ПП-ДБ, но вече с разлика над 3%, отбелязват от социологическата агенция.

„ДПС-Ново начало“ биха получили 11,1% от гласуващите, „БСП-Обединена левица“ – 5,6%, АПС – 5,4%, МЕЧ – 4,5% от гласуващите, „Величие“ – 4%, „Има такъв народ“ – 3,7%“, според данните на „Маркет линкс“. 

Доверие в Народното събрание имат 11% от анкетираните, а в правителството – 25%. Правителството възстановява част от загубеното доверие в най-голяма степен повлияно от двата неуспешни вота на недоверие. Доверието в Народното събрание остава много близо до критично ниската зона от 10%, коментират социолозите. 

Според данните президентът Румен Радев продължава да бъде единственият, представен в позитивната част на скалата= тоест доверието към него е по-високо от недоверието. Доверието към него е 47%, а недоверието – 31%. Публичните длъжности на премиера и председателя на НС, представени от Росен Желязков и Наталия Киселова, формират специфичен сегмент с, макар и негативен, все пак сравнително по-позитивен рейтинг, отбелязват анализаторите. Доверието към Киселова е 26%, а недоверието – 41%. Към Росен Желязков доверието е 27%, а недоверието – 47%.  Бойко Борисов заема своеобразна ниша между тези лица и останалите политически лидери с нетен рейтинг от -40% – 23% доверие и 63% недоверие, коментират анализаторите. Те обобщават, че основният дял политици са с отрицателни стойности между -51% и -56%.

Подкрепата за протестите, проведени през последните седмици, показва висока степен на консолидация относно идеята за по-радикални искания за постигане на обществена промяна. Очаквано, протестите срещу т. нар. война на пътя са с по-широка подкрепа (83%), докато тези срещу корупцията са подкрепени по-слабо, но също с много ясно очерта консенсус сред българските граждани (71%), коментират от агенцията. 

Темата за нагласите към влизането на България в еврозоната продължава да бъде особено важна в светлината на тезата за липсата на видима и устойчива институционална и политическа подкрепа и лидерство в българското общество. Между една четвърт и една трета декларират подкрепа и споделят позитивни очаквания в един или друг от тестваните аспекти и възможни резултати, като на първо място е надеждата за противодействие на корупцията, отбелязват от „Маркет линкс“. Те коментират, че в масовото съзнание е формиран сегмент, който е изключително податлив на внушенията на враждебна антиевропейска пропаганда и отбелязват като доказателство, че около 40% от българските граждани смятат, че има доза истина в твърдението, че след влизането в еврозоната, спестявания на българи ще бъдат отнемани и инвестирани в отбрана.

Според изследването възприятията на преобладаващата част на обществото за санкциите по глобалния закон „Магнитски“ са като за компенсаторен механизъм срещу невъзможността на българските институции да осигурят справедливост и равнопоставеност пред закона. Българското общество остава силно уязвимо и възприемчиви към тезите на кремълската антиевропейска пропаганда у нас, се посочва още в изводите от изследването. 

Продължава развитието на тенденцията на влошаване на оценката за развитие на страната, регистрирана през март. Икономическите нагласи на българите са по-скоро предпазливи, основно поради повишаващата се несигурност, този път, провокирана както от очакваното присъединяване към еврозоната, така и от геополитическите процеси, показват изводите. Негативната социална енергия остава значим фактор при формирането на нагласите на българите, а както се вижда от подкрепата за протести срещу „войната на пътя“ и „корупцията“, тя може да намери своята форма на изява в публичните демонстрации, показват изводите от изследването. 

Източник: БТА