България
Водните костенурки в езерото „Борово око“ в Търговище са инвазивен чужд вид, посочиха експерти от РИОСВ

През последните години в езерото „Борово око“ в Търговище живеят само екземпляри от вида Червенобуза водна костенурка (Trachemys scripta elegans). Това е инвазивен чужд вид за нашата страна, съобщиха от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) в Шумен след запитване от БТА.
По данни на експертите е възможно в езерото да се срещат и екземпляри от някой от двата местни за страната вида – Обикновена блатна костенурка и Каспийска водна костенурка, но това е малко вероятно.
Червенобузите костенурки като инвазивен вид са забранени за внос в рамките на Европейския съюз, в това число и в нашата страна. Видът е в състояние да снася над 20 яйца и е на практика двойно по-продуктивен от местните видове водни костенурки, казват специалистите. Според тях потенциалните заплахи за българската фауна са изместване на местните видове водни костенурки от засегнатите местообитания, както и намаляване или дори изчезване на популации на видове, които влизат в хранителния им режим.
Тези костенурки достигат размери до 30,2 см при женските и 23 см при мъжките. Новоизлюпените малки са с дължина около 3 см. Естественото разпространение на вида обхваща централните и източните части на Северна Америка, на север почти до района на Големите езера (ез. Мичиган). Разселен е от човека на почти всички континенти.
По данни на екоинспекцията видът не е претенциозен по отношение на водните си местообитания и населява водоеми от всякакъв тип, без високопланински, студени потоци. У нас най-често е намиран в местообитания в близост до населените места (градски езера, полуестествени и естествени езера и реки). Храната е предимно животинска, но с напредването на възрастта започват да приемат и по-голям дял растителни компоненти.
По думите на специалистите, по принцип храненето им с хляб или други тестени изделия (както често се случва) би им навредило. Не могат да бъдат посочени конкретни цифри за продължителността на живота на тези костенурки, тъй като това зависи от различни фактори. Възрастта също не може да се определи с точност, допълват от РИОСВ.
/ВД/
Източник: БТА
България
Вицепрезидентът Илияна Йотова поздрави Народното читалище „Славянска беседа – 1880“ за 145-ата годишнина от създаването му

Вицепрезидентът Илияна Йотова поздрави Народно читалище „Славянска беседа – 1880“ за 145-ата годишнина от създаването му. Тя беше гост на тържествен концерт по повод годишнината, съобщиха от прессекретариата на президента.
„Ние, българите, носим в гените си просветата. В нито един друг език тази дума не произлиза от светлина – светлината, която училището и читалището дават на човешкия разум“, подчерта в приветствието си вицепрезидентът и поздрави присъстващите с църковния празник на светите братя Кирил и Методий, се посочва в информацията.
Йотова посочи, че със „Славянска беседа“ са свързани големи имена на културата, науката, изкуството – Иван Вазов, Алеко Константинов, Константин Иречек, проф. Иван Шишманов, Иван Мърквичка. „Независимо от своето занимание, тези хора в онази вълшебна атмосфера са говорили на езика на морала и на ценностите. Историците казват, че всяка вечер в „Славянска беседа“ се събирали големите умове на България, там се е раждало новото слово, новото мислене, с което се изгражда българската нация след Освобождението“, заяви вицепрезидентът.
Илияна Йотова подчерта, че днес читалището е мост между традициите и бъдещето със своята богата програма от дейности, които привличат младите хора. „Като най-старото читалище в София „Славянска беседа“ продължава да бъде духовният център на столицата“, отбеляза вицепрезидентът, цитирана в съобщението. Тя изтъкна, че днес някои хора твърдят, че читалищата са отживелица. „Техните интереси са свързани с прекрасните сгради на читалищата. Биха могли да вземат сградата на едно читалище, но не и неговата душа“, посочи Йотова и благодари на Съюза на народните читалища за твърдия му отпор на подобни намерения.
Председателят на „Славянска беседа“ Петър Райжеков удостои вицепрезидента с почетния знак на читалището по повод неговата 145-а годишнина.
През юни 2023 г. вицепрезидентът Илияна Йотова откри в Разград третото издание на фестивала „Читалищата – живото наследство на България“.
Източник: БТА
България
С освещаване на училищните знамена започнаха тазгодишните „Влайкови дни“ в Пирдоп

С освещаване на училищните знамена на четирите училища в община Пирдоп започнаха честванията за тазгодишните „Влайкови дни“ в Пирдоп. Тържествен водосвет беше отслужен от отец Антоний Марчев в двора на храм „Св. Успение Богородично“. Свещеникът поздрави присъстващите и пожела здраве на всички.
Присъстваха кметът на общината Ангел Геров, председателят на Общинския съвет в Пирдоп Кристина Петкова, общинският съветник Васил Кафеджиев и кметът на село Душанци Златка Кънева.
След освещаването участниците се отправиха към централния площад „Тодор Влайков“, където ще бъдат официално открити честванията. В тържествената церемония ще участва и президентът Румен Радев.
Според информация на отдел „Справочна“ към БТА културните празници „Влайкови дни“ са посветени на българския писател, публицист и политик Тодор Влайков. От 1992 г. Община Пирдоп организира всяка година тези празници през месец май. На 21 ноември 2002 г. Общинският съвет на Пирдоп удостоява посмъртно Тодор Влайков със званието „Почетен гражданин на Пирдоп“. През 2007 г. Общината учредява Национална литературна награда „Тодор Влайков“, която се връчва по време на културните празници „Влайкови дни“.
/АБ/
Източник: БТА
България
Творчеството на Пелин Пелинов бе плод на неговата посветеност на родната ни история, заявява президентът Румен Радев

Творчеството на Пенчо Линов, познат с псевдонима Пелин Пелинов, бе плод на неговата посветеност на родната ни история и утвърждаването на съвременния облик на българската култура и ще продължи да бъде символ на значими послания и мяра за висока литературна стойност. Това заявява президентът Румен Радев по повод кончината на изявения български писател, драматург и интелектуалец, с когото близки и приятели се прощават днес, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Радев подчертава всеотдайния и неуморен труд на твореца. „Той бе не само майстор на документално-историческия роман и родното художествено слово, но и творец, оставил трайна и ярка следа в българската драматургия и репертоара на Народния театър „Иван Вазов“, посочва президентът. Той отбелязва, че пенталогията на писателя „Възход и падение“, която е венец на неговата творческа дейност и писателски талант, завинаги ще остане в пантеона на българската литература. Ще се помнят и многобройните му театрални пиеси, доближили публиката до чувствеността, преживяванията и забележителните познания на автора, допълва Румен Радев.
Писателят Пелин Пелинов почина на 8 май. Той е автор на документално-историческите романи „През пепелищата“ и пенталогията „Възход и падение“, се посочва в съобщението от Съюза на българските писатели.
/АБ/
Източник: БТА
-
Балканипреди 3 дни
АА: Проектът за „Пътя за развитие“ ще допринесе за стабилността в Ирак и в целия регион, каза президентът на Турция Ердоган
-
Политикапреди 1 седмица
Шефът на ДАНС да оглави Комисията по досиетата, предлага ГЕРБ
-
Политикапреди 6 дни
Пеевски се ядоса на тротинетките, иска да имат регистрация и да се карат задължително с каска
-
Святпреди 6 дни
Израел оставя прозорец за преговори за освобождаване на държаните в Газа заложници
-
Балканипреди 3 дни
Националистическата партия в Турция внесе проектозакон за регулиране на уличните репортажи в страната
-
Святпреди 3 дни
Путин поздрави новия папа, изрази увереност в развитието на диалога между Москва и Ватикана
-
Балканипреди 3 дни
Електоратът на Антонеску, Понта и Ласкони клони за втория тур на президентските избори в Румъния към Никушор Дан, показва анкета
-
Икономикапреди 1 седмица
Президентът Тръмп предлага съкращения на федералните разходи със 163 млрд. долара в бюджета за 2026 г.