Парламентът отхвърли на първо четене предлагания от парламентарната група „Морал, единство, чест“ (МЕЧ), законопроект за промени в Закона за задълженията и договорите. Той беше отхвърлен след прегласуване  с 63 гласа „за“, 3 – „против“ и 97 – „въздържал се“.

С предлаганите изменения се дава правна възможност на длъжниците да се възползват от правния институт на погасителната давност по отношение на частни вземания. Преди прегласуването Христо Расташки от парламентарната група на МЕЧ попита депутатите защо не искат да приемат този текст. Това е едно изречение, което ще помогне на стотици българи, които от десетки години са длъжници. Ясно е, че никога няма да могат да си изплатят кредитите, които са направили през 90-те години, защо не искате да ги извадите от сивата икономика, попита той. Тези хора работят на минимална работна заплата, за да не им се правят удръжки от частните съдебни изпълнители. Това не са някакви нови кредити, които са теглени през 2020 г. или 2019 година. Тук говорим за вземания на поне 10-15 години, посочи депутатът и попита може ли колекторът с една молба да прекъсва давността, когато той е и кредитор.

В хода на дискусията лидерът на МЕЧ Радостин Василев също защити предлаганите изменения. Той посочи, че стотици хиляди български граждани имат висящи дела при частни съдебни изпълнители, които нямат събираемост, но са като „въже на врата на длъжниците“. 

Никой в тази държава няма изгода да има стотици хиляди дела срещу български граждани. Ние все още нямаме приет Закон за несъстоятелност на физическите лица, все още управляващото мнозинство не желае да криминализира действия на колекторските фирми, добави Василев. Това е много малка  разпоредба, която ще даде отражение върху това, че десетки хиляди изпълнителни дела ще трябва да бъдат прекратени поради изтекла давност, добави той. Към обхвата на законопроекта се включват и всички висящи дела, каза още Василев. 

В мотивите на вносителите се изтъква, че към настоящия момент у нас се наблюдава притеснителна тенденция към масова задлъжнялост на физически лица към небанкови финансови институции, частни колекторски дружества, монополни дружества – като топлофикации, мобилни оператори и други. Наблюдава се натрупване на множество изпълнителни производства, продължаващи неопределен период от време. Основна причина за това са порочните практики по принудително събиране на вземанията, предприети единствено с цел да се прекъсне погасителната давност за конкретно вземане, заявяват вносителите.

При сега действащата нормативна уредба и съдебна практика, срещу тези действия няма ефективна защита пред съда в полза на гражданите длъжници. Към настоящия момент държавните съдебни изпълнители събират под 40 млн. лв. годишно от длъжниците, а частните съдебни изпълнители събират над 800 млн. лв. (818 млн. лв. за 2023 г.), което предразполага за злоупотреби с правата на гражданите, се казва в мотивите. Прекъсването на погасителната давност се приема за валидно извършено, чрез прекалено широк спектър от фактически действия, например единствено с депозирането на молба по изпълнително дело от взискател, което води до масови злоупотреби по висящи изпълнителни производства от съдебните изпълнители и взискателите срещу длъжниците, заявяват вносителите. 

В мотивите се казва още, че по този начин гражданите изкуствено се поддържат в качеството на длъжници по изпълнителни производства за периоди над десет години, като в практиката се срещат и изпълнителни дела с продължителност повече от двайсет години, по които не може да се приложи институтът на общата петгодишна погасителна давност, предвидена в Закона за задълженията и договорите. От МЕЧ изтъкват, че формулировка на разпоредбата в Закона за задълженията и договорите е приета още към момента на влизане на закона в сила през 1950 г. и оттогава до настоящия момент тя не е търпяла никакви законодателни изменения. 

Източник: БТА