Автомагистрала „Хемус“ ще бъде завършена до края на 2029 г., заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов в предаването „Събуди се“ по Нова телевизия. Той допълни, че тази година ще бъде завършен един лот и още няколко участъка ще бъдат пуснати в експлоатация.

По отношение на трите ремонта, които в момента текат на автомагистрала „Тракия“, министър Иванов каза, че разбира недоволството на гражданите, но за да има добри пътища, трябва да има търпение. „Това беше единственото възможно време, защото летният сезон започва на практика в началото на юли, (както и) интензивното пътуване към морето“, посочи министър Иванов и припомни, че през април още имаше снеговалежи на места, а ако участъците бяха затваряни един по един, ремонтите щяха да се удължат и да влязат в пика на летния сезон. Той уточни, че трите ремонта трябва да бъдат завършени за около месец и 20 дни.

Участъците от автомагистрала „Тракия“, които се ремонтират в момента, са част от 36 участъка, идентифицирани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) като много проблемни. По думите на Иван Иванов се работи интензивно по всички тези участъци, като крайният срок за завършването им е края на месец май. Той допълни, че над 50 процента вече са обезопасени, с необходимата маркировка, ремонт на пътната настилка. Продължава идентифицирането и на още такива участъци. Регионалният министър припомни, че има 500 км в програмата за безопасност на движението, които също трябва да бъдат обезопасени. „В момента се работи с пълна мобилизация на всички ангажирани лица по веригата“, заяви той.

Във връзка участъка от път I-3 край Телиш, където на 31 март стана тежка катастрофа между тежкотоварен камион и лек автомобил, при която загина 12-годишната Сияна, Иванов посочи, че пътят е обезопасен с необходимата маркировка – хоризонтална, напречна и шумяща. Това ще продължи по целия път между Луковит и Плевен в следващите дни. По думите на регионалния министър основен ремонт на този път ще започне веднага след като бъде завършен участъкът Ботевград – Мездра. Той отрече твърденията, че има проект за основен ремонт на пътя Луковит – Плевен и съобщи, че в момента се завършва одобрението на проекта, за да се издаде разрешително за строеж. Иванов изрази надежда най-късно през август ремонтът да започне.

По отношение на доклада, който трябваше да бъде изготвен за състоянието на този път и за действията на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) по тази отсечка, регионалният министър каза, че той е готов и е предаден на следствените служби. Той изрази надежда следствието да приключи в най-кратки срокове и да обяви резултатите.

Що се отнася до катастрофата между автобус с военнослужещи и два украински тира, която се случи в Прохода на Републиката вчера, министър Иванов потвърди, че Проходът на Републиката няма акт 16, но това са пропуски, направени през годините. По думите му в момента има одобрен проект за основен ремонт, за да бъде въведен в експлоатация. Той допълни, че не само този, а много други пътища са без акт 16 и това е показателно за неглижирането през годините.

По темата за еднодневната винетка регионалният министър каза, че законопроектът е готов и е в ръцете на народните представители, които трябва да го приемат. След това ще бъде определена и цената за нея.

По отношение на проблема в Хасково, където Регионалната здравна инспекция (РЗИ) излезе с предписание за ограничаване на използването на водата за питейни нужди заради повишена радиоактивност, Иван Иванов посочи, че са възложили нови проби и очакват резултат, защото искат да направят проверка от няколко източника. В момента работят и екипите на „ВиК холдинг“, за да се търсят решения, допълни той.

Във финала на разговора регионалният министър коментира референдума за еврото, предложен от президента Румен Радев, като каза, че няма как той да бъде подкрепен.

Източник: БТА

Подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап, каза в първото си интервю като председател на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански пред БТА. 

Той посочи, че според резултатите от анкетата на Комисията сред поднадзорни ѝ лица, значителна част от тях вече са предприели конкретни мерки за адаптация към новата валута. Повечето участници в анкетата посочват, че са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени, добави Големански.

Той изтъкна, че фокусът на бъдещото развитие на КФН ще бъде насочен към утвърждаването ѝ като авторитетен и прозрачен регулатор. Приоритет ще бъде поддържането на активен и открит диалог с всички заинтересовани страни – както поднадзорните лица, така и широката общественост. Това е ключова стъпка към повишаване на доверието в институцията и в усилията на нейния екип от мотивирани професионалисти и експерти, увери председателят на Комисията.

Като друг основен приоритет в работа си той отбеляза дигиталната трансформация, която ще заеме централно място в дейността на Комисията. Модернизацията на IT инфраструктурата и надграждането на Единната информационна система на КФН ще са сред основните стъпки към повишаване на ефективността и прозрачността. Укрепването на киберсигурността ще бъде неизменна част от тези усилия, с оглед защитата на чувствителна информация и управление на рисковете в дигитална среда, каза Големански.

По думите му небанковият финансов сектор в България остава стабилен и ще бъде ориентиран към растеж, подкрепен от регулаторни подобрения и технологични иновации.

Капиталовият, застрахователният и осигурителния пазар ще продължат да се адаптират успешно към цифровата трансформация, ще се привеждат в съответствие с европейското законодателство и ще отговорят на променящите се потребителски изисквания. Капиталовите пазари в страната ще се развиват, ще увеличават базата си от инвеститори и ще подобряват интеграцията си с финансовата система на Европейския съюз. Продължаващите реформи, цифровизацията и увеличената пазарна ликвидност ще бъдат от ключово значение за допълнителното повишаване на потенциала на сектора, посочи Големански.

Следва пълният текст на интервюто: 

Г-н Големански, кои са Вашите приоритети като председател на Комисията за финансов надзор? 

– Фокусът на бъдещото развитие на Комисията за финансов надзор ще бъде насочен към утвърждаването ѝ като авторитетен и прозрачен регулатор. Приоритет ще бъде поддържането на активен и открит диалог с всички заинтересовани страни – както поднадзорните лица, така и широката общественост. Това е ключова стъпка към повишаване на доверието в институцията и в усилията на нейния екип от мотивирани професионалисти и експерти.

Една от основните цели ще бъде разширяване на сътрудничеството с национални и международни партньори. Подобен подход ще допринесе за по-ефективно справяне с предизвикателствата в областта на застраховането, инвестиционната дейност и допълнителното пенсионно осигуряване.

Акцент ще бъде поставен върху стриктния и ефективен надзор в ключови области като капиталовия пазар, застраховането и пенсионното осигуряване. В същото време ще се търси баланс между регулациите и защитата на потребителите, с акцент върху прилагането на риск-базирани надзорни практики. Те позволяват своевременно идентифициране на потенциални рискове в пазарното поведение и предприемане на навременни действия.

Сред водещите приоритети ще бъде и синхронизацията на националната нормативна рамка с европейските регламенти – включително DORA (Регламент за дигитална оперативна устойчивост) и MiCA (Регламент относно криптоактивите). В този контекст ще бъде важно и плавното интегриране към процесите, свързани с преминаването на България към еврозоната, с цел осигуряване на стабилност и предвидимост.

Дигиталната трансформация също ще заеме централно място в дейността на Комисията. Модернизацията на IT инфраструктурата и надграждането на Единната информационна система на КФН ще са сред основните стъпки към повишаване на ефективността и прозрачността. Укрепването на киберсигурността ще бъде неизменна част от тези усилия, с оглед защитата на чувствителна информация и управление на рисковете в дигитална среда.

Наред с това ще продължат действията, насочени към облекчаване на административната тежест и подкрепа на процеса по присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Повишаването на финансовата грамотност сред населението ще остане траен приоритет – като важна стъпка към по-информирано и устойчиво финансово поведение на гражданите.

Комисията за финансов надзор, като една от отговорните институции, пряко ангажирани в процеса на присъединяване на Република България към еврозоната, публикува на вниманието на всички свои поднадзорни лица анкета с цел определяне напредъка по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор. Какво показват данните от анкетата и как оценявате подготовката на финансовия сектор за приемането на общата европейска валута?

– Данните от проведената от Комисията анкета показват, че подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап.

Според резултатите, значителна част от поднадзорните лица вече са предприели конкретни мерки за адаптация към новата валута. Повечето участници в анкетата посочват, че са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени.

Въпреки тези положителни стъпки, някои дружества съобщават за предизвикателства, свързани с регулаторните изисквания, оперативната съвместимост на системите и необходимостта от допълнителни разяснения по конкретни аспекти на прехода. В тази връзка е необходимо продължаване на активния диалог между регулатора  и небанковите финансови институции, за да се гарантира гладък и ефективен преход към еврото.

Като цяло, подготовката на финансовия сектор може да се оцени като солидна, но с оставащи области за подобрение, особено в техническата и регулаторната координация.

Важно е да се отбележи, че беше проведена втора анкета, която даде по-актуална представа за напредъка и показа дали са преодолени предизвикателствата, с които някои дружества са се сблъскали при адаптацията на своите системи. Резултатите потвърдиха, че предприетите мерки са ефективни и че небанковият финансов сектор се движи в правилната посока към успешното преминаване към еврото.

Резултатите от проведената анкета показват, че 80 на сто от участниците вече са публикували на корпоративните си интернет страници информация за клиентите относно предстоящото въвеждане на еврото. Това показва добра комуникация с потребителите и висока степен на ангажираност към процеса. 61 процента са в процес на адаптиране на своите информационни системи, което подчертава, че голяма част от сектора е в активна фаза на техническа подготовка. 33 на сто са приключили напълно този процес, което означава, че за повечето участници адаптацията все още е в ход и може да изисква допълнително време и ресурси. 60 процента вече са извършили проверки и тестове за работоспособността на своите адаптирани системи, което е ключов индикатор за напредъка в техническата подготовка. 89 процента не са срещнали проблеми в процеса на адаптация на ИТ системите си, което е положителен знак за оперативната съвместимост на системите.

Какво е състоянието на небанковия финансов сектор – капиталов, застрахователен и осигурителен към момента?

– Небанковият финансов сектор в България остава стабилен и ще бъде ориентиран към растеж, подкрепен от регулаторни подобрения и технологични иновации. Трите пазара ще продължат да се адаптират успешно към цифровата трансформация, ще се привеждат в съответствие с европейското законодателство и ще отговорят на променящите се потребителски изисквания. Капиталовите пазари в страната ще се развиват, ще увеличават базата си от инвеститори и ще подобряват интеграцията си с финансовата система на Европейския съюз. Продължаващите реформи, цифровизацията и увеличената пазарна ликвидност ще бъдат от ключово значение за допълнителното повишаване на потенциала на сектора.

Българският застрахователен пазар ще продължи да се развива, като ще бъде воден от иновации и ориентирани към клиента решения. Очаквам стабилен растеж както в животозастраховането, така и в общото застраховане. Въпреки това, ще бъде необходимо да се разшири портфейлът и да се стимулира застрахователната дейност по отношение на климатичните промени, природните бедствия и застраховането на сграден фонд, което може да бъде постигнато чрез медийни разяснителни кампании и повишаване на финансовата грамотност на населението. Важно ще бъде развитието на дигитализацията в застрахователната сфера, като ще се създадат възможности за сключване на застраховки чрез дистанционни методи. Чрез въвеждането на нови технологии и подобряване на клиентското изживяване, секторът ще бъде в добра позиция да осигури силна финансова защита и дългосрочна стойност за притежателите на полици.

Комисията ще продължава да осъществява ефективен надзор и ежедневно ще оценява активите на пенсионните фондове. Комисията ще се базира на получената положителна оценка от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) след прегледа на капиталовите пенсионни схеми и препоръката за въвеждането на мултифондов модел. В тази насока, повишаването на осигурителната култура на обществото ще бъде от ключово значение, тъй като осигурените лица ще имат възможност да изберат подфонд с различни инвестиционни профили.

Кои са предизвикателствата пред небанковия финансов сектор?

– Цифровизацията и устойчивото финансиране ще играят ключова роля в постигането на дългосрочна финансова стабилност. Важно е да се намери баланс между технологичния растеж, финансовата стабилност и защитата на потребителите, като се гарантира сигурна и устойчива цифрова екосистема. Въпреки напредъка, ще трябва да се продължи с внедряването на нови технологии и решения за киберсигурност, особено в контекста на регламента за дигитална оперативна устойчивост (DORA), който влезе в сила през януари 2025 г. 

Източник: БТА

Значителен спад в цените на повечето зеленчуци на борсите в страната показват данните в седмичния бюлетин на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). 

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, се понижава с 1,16 процента до 2,377 пункта. Миналата седмица ИТЦ беше на ниво от 2,405 пункта. Базовото равнище на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 година.

При зеленчуците, наблюдавани от ДКСБТ, най-много поевтиняват краставиците – с 11,6 на сто до 2,45 лева за килограм. Значителен спад има също в цените на зеления пипер – с 9,1 на сто до 4,88 лева за килограм, и репите – с 9 на сто до 0,93 лева за брой. Картофите поскъпват с 1,1 на сто до 1,40 лева за килограм, докато пресните картофи отстъпват значително – с 9,2 на сто до 3,83 лева за килограм. По-евтини са също зелената салата, която е с 4 на сто надолу и се търгува по 1,01 лева за брой, и доматите – с 3,1 на сто до 2,86 лева за килограм.

Цената на зелето е по-висока с 4,1 на сто до 1,91 лева за килограм. Възходяща е тенденцията и при морковите – с 2,2 на сто до 1,30 лева за килограм, както и зрелия лук кромид – с 1,8 на сто до 1,40 лева за килограм.

При плодовете спад в цената се наблюдава единствено при бананите – с 2,1 на сто до 2,84 лева за килограм. Най-голямо увеличение има при портокалите – с 8,6 на сто до 2,46 лева за килограм. По-скъпи са също ябълките – с 5,8 на сто до 1,97 лева за килограм, и лимоните – с 5,3 на сто до 2,87 лева за килограм. 

Цените на кравето сирене и на кашкавала тип „Витоша“ се вдигат минимално, съответно с 0,2 на сто до 11,37 лева за килограм и с 0,3 на сто до 18,56 лева за килограм. Поскъпването при киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) също е незначително – с 0,4 на сто до 1,39 лева за кофичка от 400 гр. От своя страна, прясното мляко (3 процента масленост) отстъпва с 1,8 на сто до 2,37 лева за литър. Цената на кравето масло (пакетче от 125 грама) е нагоре с 2,3 на сто и то се предлага по 3,20 лева за брой.

Пилешкото месо е по-евтино с 0,6 на сто до 6,71 лева за килограм, а яйцата (размер М) – с 2,9 на сто до 0,34 лева за брой на едро.

Цената на ориза е надолу с 3,5 на сто и става 3,26 лева за килограм, а тази на зрелия фасул – с 0,2 на сто до 4,33 лева за килограм. Лещата тази седмица поскъпва с 1,4 на сто и се търгува по 4,48 лева за килограм, а брашното тип 500 – с 3,7 на сто до 1,48 лева за килограм. Отстъпват цените на олиото – с 0,9 на сто до 3,19 лева за литър, и захарта – с 2,4 на сто до 1,85 лева за килограм.

Източник: БТА