Който и да бъде избран за папа, той ще има няколко тежки задачи пред себе си. На първо място той ще трябва да се справи с наследените проблеми в Църквата, а на второ място ще трябва да се опита да наложи свой собствен стил, с който да се запомни в историята, обобщават Франс прес и Ройтерс.

Но какво всъщност правят папите? Думата папа произлиза от гръцкото „папас“, което означава „баща“ и „патриарх“. Ето защо папата е наричан Светият отец, припомня Франс прес. Папата е възприеман като приемник на Свети Петър, на когото Исус Христос е поверил мисията да ръководи Църквата. Папата днес е духовен лидер на 1,4 милиарда католици по целия свят. Неговата роля е да съхранява и да разпространява християнската вяра, да тълкува евангелията и да бди над единството на Църквата, посочва Франс прес.

Освен глава на Римокатолическата църква, папата е и държавен глава на Държавата Ватикан. Като такъв, папата упражнява абсолютни правомощия – изпълнителни, законодателни и съдебни.

Папата изготвя доктрини и съставя разнородни документи, сред които енциклики и апостолически насърчения. Той произнася и проповеди по различни църковни поводи и по време на обща аудиенция, провеждаща се всяка сряда.

Папата дава зелена светлина на назначаването на епископите и ръкополага кардиналите. Той има също така и последната дума относно обявяването на даден човек за  „блажен“ или за „светец“.

Папата може да свиква и синоди – световни срещи на духовни и светски лица – на които се обсъждат конкретни въпроси, касаещи Църквата.

Папата пътува и по цял свят, за да се срещне с държавни и духовни ръководители и богомолци. Тези пътувания са повод за папата да отправи послания за мир, за междурелигиозен диалог, за спазване на човешките права и на социалната справедливост.

Папата не на последно място е и епископ на Рим и трябва да ръководи и тази епархия, но обикновено заради останалите си отговорности той поверява задачата на главен викарий. Папата обаче участва активно в живота на римската епархия, като посещава регулярно църкви в италианската столица за различни чествания и участва в процесията на Кръстния път в Колизеума на Разпети петък или в празника на Непорочното зачатие на 8 декември на римския площад „Испания“.

Досега в историята на Римокатолическата църква е имало 266 папи.

Държавата Ватикан е най-малката в света с площ от 44 хектара, от която една трета са градини.    Тя е създадена официално на 11 февруари 1929 г. с подписването на Латеранските договори между папа Пий Единадесети и Бенито Мусолини.

Ватиканът е представляван на международната сцена посредством Светия престол, юридическо лице по силата на международното право. Страната има статут на държава наблюдател в ООН.

Гражданите на Ватикана са около 800. Сред тях има както духовници, така и светски лица.

Сигурността на Ватикана се гарантира от ватиканска жандармерия и от Швейцарската папска гвардия, основана през 1506 г. и известна с колоритните си униформи на сини, червени и жълти ивици.

Знамето на Ватикана е от два цвята жълт и бял, като върху бялата част са изобразени кръстосани и обърнати навън ключовете (жълт и бял) на Свети апостол Петър, свързани с червена кокарда и папска тиара в жълто и бяло.

Националният химн на Ватикана е „Папският марш“, композиран от Шарл Гуно през 1869 г. и е единственият в света, изпълняван на латински език.

Заплатите във Ватикана, изплащани на светския персонал, не се облагат с данъци. Здравните грижи са безплатни.

Ватиканът си има и банка – Институт за църковните дела, която в миналото се озова забъркана в няколко скандала. Тя управлява състоянието, което й поверяват религиозните ордени и други църковни институции и организации.

Римската курия е правителството на Ватикана, което е съставено от главен секретариат и 16 дикастерии или министерства, 6 икономически органа, 3 съдилища и няколко академии и организации.

Ватиканът си има собствен вестник  – „Осерваторе романо“, радио, телевизия, прочути музеи, поща, супермаркет, аптека, гара и бензиностанция.

Ватиканът е също така и един от най-големите собственици на имоти в Рим.

Преди папа Франциск да бъде избран начело на Църквата, съвременността – тоест 20-и и 21-и  – е била белязана от още няколко папи по различни причини, припомня Франс прес. Джакомо дела Киеза или папа Бенедикт Петнадесети (1914-1922 г.), произхождащ от аристократично генуезко семейство, си е навлякъл антипатии с предложенията си за новаторска система за международен арбитраж в конфликтите вместо системата на репарациите. Еудженио Пачели или папа Пий Дванадесети (1939 г.- 1958 г.), който е бил преди това дипломат, е бил обвиняван, че не е направил нищо срещу Холокоста, но негови защитници казват, че благодарение на неговата намеса много италиански евреи са били спасени по това време, като са били укривани в манастири. Анджело Джузепе Ронкали или папа Йоан Двадесет и Трети (1958-1963 г.) е известен с това, че започва отварянето на Църквата към света, което обезпокоява консерваторите. Прякорът му е „Добрия папа“ заради чистосърдечието му и добронамереността му. Канонизиран е за светец през 2014 г. Джовани Батиста Монтини или папа Павел Шести (1963-1978 г.) е също дългогодишен дипломат, който следи много внимателно развитието на обстановката по света. Според някои е колеблив, според други страхлив, но на него се приписва и по-голямата ангажираност на Църквата за международна справедливост и мир по света. Павел Шести е и силен противник на противозачатъчните, което му навлича критики. Обявен е за светец през 2018 г.

През 21-и век обществеността познава трима папи. От тях полякът Карол Войтила или папа Йоан Павел Втори (1978-2005 г.), е консерватор, който обаче иска да комуникира с богомолците и със света по един модерен начин. Той се противопоставя на комунизма в Полша и на целия съветски блок, но също и на капитализма. Харизматичен, „полският папа“ се радва на безпрецедентна популярност сред младите и заради тях той създава „Световните дни на католическата младеж“. През годините си начело на Църквата той осъществява 104 задгранични пътувания. Йоан Павел Втори обаче е критикуван от асоциации за защита на жертвите на сексуални посегателства, че си е затворил очите за подобни деяния в Църквата. Йоан Павел Втори оцелява при атентат на площад „Свети Петър“ през 1981 г. Той е канонизиран за светец от папа Франциск през 2014 г. заедно с папа Йоан Двадесет и Трети.

Непосредствено преди папа Франциск начело на Римокатолическата църква и на Ватикана е германецът Йозеф Рацингер или папа Бенедикт Шестнадесети (2005-2013 г.). Той е потомък на скромно баварско семейство, привързано дълбоко към Църквата и известно с антинацизма си. Дълги години е поддръжник на догмата на папа Йоан Павел Втори. Почитател е на класическата музика. Избран е за папа, когато е на 78 години и се сблъсква с редица скандали в Църквата. Единият от тях е известен като „Ватилийкс“ или изтичане на ватикански документи, говорещи за корупционни мрежи в Църквата. Паралелно с това се разразява и скандалът педофилските посегателства в Църквите в САЩ и в Ирландия. Папа Бенедикт Шестнадесети се оттегля от поста си през 2013 г., като по този начин става първият папа от Средновековието насам, който се решава на тази стъпка. Продължава да живее в пределите на Ватикана, където умира на 95 години в края на 2022 г.

Аржентинецът с италиански корени Хорхе Берголио, избран за папа Франциск през март 2013 г., е третият папа на 21-и век и третият чужденец, оглавяващ Римокатолическата църква от 1978 г. насам.  Той е архиепископ на Буенос Айрес и преди 12 години по време на Конклава избирането му за папа поражда изненада. Името, което той си избира като папа в чест на Свети Франциск от Асизи, покровителя на бедните, също поражда тогава изненада. Обобщен с една дума понтификатът на папа Франциск може да бъде наречен приобщаващ. Франциск защитава идеята за една Църква, която достига до всички, които са били изоставени, маргинализирани, забравени, низвергнати, тоест всички, които са в периферията на Църквата както в географски така и в социален план. Франциск иска и Църквата да е все повече в служба на богомолците, а не да се изолира от тях. Той е защитник на екологичната кауза, разрешава при определени случаи на духовници да благославят еднополовите двойки, назначава жени на важни постове във Ватикана, води борба срещу сексуалните посегателства в Църквата, полага усилия за оздравяване на ватиканските финанси и въвежда ограничения спрямо месите на латински език. Това му печели симпатии сред богомолците, но и яростна съпротива от страна на консервативното крило на Църквата, обобщават Франс прес и Асошиейтед прес.

Франциск налага и свой собствен стил. Той не живее в апостолическия палат, а в резиденцията „Санта Марта“ и се движи с обикновен „Фиат 500“. Общува с обикновените хора при всяка възможност. Отговаря на писмата на богомолците, активен е и в съвременните канали на комуникация. Съгласява се на селфита с богомолци, участва в документални филми, прави видеообръщения, дава интервюта. Известен като почитател на матето – традиционна аржентинска напитка – той често пъти е черпен с нея по време на срещите си с обикновени хора. Франциск често пъти говори на публични прояви по различни въпроси, като понякога поставя в неудобно положение дипломатите от Светия престол. Според някои обаче той не е търпял и критики към стила си на управление, припомня Франс прес.

През 2022 г. сред ватиканските представители се разпространи анонимно писмо, в което понтификатът на Франциск беше дефиниран като катастрофален и в което се казваше, че новият папа ще трябва да се справя с катастрофата, която Франциск е предизвикал, припомня Асошиейтед прес. През 2023 г. стана ясно, че автор на писмото е австралийският кардинал Джордж Пел, но това се разбра, след като Пел почина. Едно време близък съветник на Франциск, Пел  постепенно се разочарова от понтификата му и изля това лично разочарование в анонимното писмо, подписано с името „Демос“ или „Обикновените хора“.  Но не бива да се забравя, че Пел беше обвинен, а впоследствие оправдан във връзка със случаи на сексуални посегателства в Църквата в Австралия, припомня Франс прес.

Миналата година се появи ново анонимно писмо срещу Франциск, подписано с името „Демос 2“. В него Франциск беше наричан автократичен и проявяващ на моменти отмъстителен стил на управление. Той беше дефиниран и като нетолериращ дори изреченото с уважение към него несъгласие с действията му. В това анонимно писмо се твърдеше и, че Франциск е наложил модел на двойнственост в областта на вярата и морала и е предизвикал объркване сред вярващите, припомня Асошиейтед прес. Тези две писма илюстрират отколешните разделения между традиционалистите и прогресивните в Църквата, които се изостриха по време на понтификата на Франциск, посочва агенцията. Тази поляризация се усещаше много силно например в САЩ.

Следващият папа ще трябва на първо място да запази близостта на Църквата с богомолците. Но той не трябва да оставя у хората усещането, че имитира Франциск и трябва да намери нов начин, за да въплъти своя стил в понтификата си, отбелязва Франс прес в аналитичен материал.

Новият папа ще трябва да постигне единство в Църквата в момент, в който тя е разединена по важни теми, белязали понтификата на папа Франциск, като например ограничаването на месата на латински език, приема на мигранти и отваряне на църквата към ЛГБТ общността, коментира Франс прес. По-специално през 2013 г. Франциск заяви: „Кой съм аз, че да съдя“, говорейки за представителите на ЛГБТ общността, допълва Асошиейтед прес. Франциск се опита да увери хората от тази общност, че Бог обича и тях такива, каквито са и че всеки е добре дошъл в Църквата, посочва още агенцията. Следващият папа трябва да се опита да преодолее всички тези разногласия, породени от визията и идеите на Франциск, но в този процес на преодоляване той ще трябва и да отчете различните виждания по всички тези въпроси.

Въпреки много мерки, взети от Франциск в борбата срещу педофилията и сексуалните посегателства в църквата, темата си остава едно от големите предизвикателства за нея. Франциск вдигна така наречената папска тайна над тези случаи, въведе задължение да се подават сигнали за такива случаи, създаде платформи за изслушване на мнения по този въпрос, но въпреки това асоциации на жертвите казват, че са разочаровани от недостатъчните действия, отбелязва Франс прес.

Много азиатски и африкански страни все още възприемат темата за посегателствата в Църквата като табу и от тези части на света разкрития все още няма, допълва агенцията.

В навечерието на конклава групи на оцелелите от подобни престъпления и техните адвокати дадоха пресконференции в Рим. Там те казаха, че са създали онлайн бази данни относно кардинали, които са покривали или претупвали случаи на посегателства в Църквата и призоваха Ватикана най-накрая да възприеме политика на нулева толерантност по въпроса, отбелязва Асошиейтед прес.

Сред тези посегателства попадат и случаите на монахини, станали жертва на сексуални агресии от страна на свещеници, отбелязва Франс прес и допълва, че това е също тема табу в Църквата.

Що се касае до въпроса за ролята на жените в Църквата, Франциск назначи жени на важни постове, но той така и не направи очакваните от феминистките асоциации стъпки към ръкополагането на жени за дякони. Жените в Католическата църква по принцип вършат голяма част от църковните дейности в болниците или в училищата, допълва Асошиейтед прес. Но те все още са третирани като втора категория в Църквата. В глобален план броят на монахините намалява и към края на 2022 г. те са били 599 299, докато през 2012 г. те са били 702 529, допълва агенцията, като се позовава на статистика на Ватикана.

Новият папа ще трябва да се бори и с отлива на свещеници в Църквата. В края на 2023 г. тя наброяваше 406 996 свещеници по света, което е с 0,2 процента по-малко спрямо 2022 г. В Азия и Африка броят на свещениците нараства, но намаля в други части на света.

Като цяло намаляват  и католическите богомолци в Европа, което е едно от предизвикателствата за бъдещия папа, отбелязва Ройтерс. Най-много католици сега има в Америките – 64,2 процента от населението на двата континента. В Европа съотношението е 39,6 процента, а в Океания – 25,9 процента.

В качеството му на държавен глава, но и на морален авторитет гласът на папата се чува по въпроси, касаещи целия свят, като например големите въоръжени конфликти или възхода на популистките движения, климатичните промени, развитието на изкуствения интелект,  миграционните потоци и др. Франциск успя да ядоса Израел, Киев, Москва и Вашингтон с някои от по-резките си изявления във връзка с конфликтите или миграцията, отбелязва Франс прес. Сега пред новия папа стои задачата да реши дали да възприеме по-гъвкав подход в изказванията си или да бъде още по-рязък.

Относно финансовите проблеми на Ватикана Ройтерс припомня, че три дни преди хоспитализацията на Франциск през февруари той разпореди създаването на нова комисия, която да насърчи даренията за Ватикана, страдащ недостиг на бюджетни средства и от недостиг на средства за пенсионния си фонд. Данни за бюджета на Ватикана няма публикувани от 2022 г., но според източници, се смята, че на бюджета не му достигат 83 милиона евро, а в пенсионния фонд не достигат 631 милиона евро, отбелязва Ройтерс. Според други източни от Ватикана обаче тези суми са раздути.

Който и да бъде новият папа, първата промяна във Ватикана от идването му начело на Църквата може би ще се види съвсем бързо. Докато Франциск беше папа, във Ватикана можеха да се видят доста бездомници.  За тях бяха обособени помещения с душове, перално помещение, папата им раздаваше спални чували, откри и клиника за тях, а забравени от туристи чадъри във Ватикана, също се раздаваха редовно на бездомните. Папата организираше и общи обеди и вечери за тях, на които той присъстваше, като понякога на тях се събираха до 1200 бездомни и бедни хора.

В знак на признателност бездомници и бедни хора, заедно с мигранти, присъстваха на погребението на папата в базиликата „Санта Мария Маджоре“. Там бедни и бездомни хора посрещнаха ковчега на папата, като всеки един от тях държеше по една бяла роза, любимото цвете на Франциск, припомня Ройтерс.

Източник: БТА