/АБ/

Източник: БТА

Участниците в трансграничната конференция „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, която се състоя във втория по големина град в Гърция – Солун, обмениха знания и опит по отношение на политиките за сближаване в сферата на образованието, знанията и уменията и връзката им с пазара на труда.

Конференцията се организира по проект на Българската телеграфна агенция (БТА) и се изпълнява с подкрепата на Европейската комисия (ЕК). 

Най-големият принос за Европа на гърците и българите, който дадоха на Европейския съюз (ЕС), са двете азбуки – гръцката и българската. Това заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев в началото на конференцията. Гръцката азбука и българската кирилица се прибавиха към единствената азбука на останалите 25 държави в Съюза – латиницата. Затова и днес на тази конференцията предпочетохме символно да звучат нашите богати езици, без да е нужно посредничество на английския език, посочи Вълчев. 

Неговият гръцки колега, генералният директор на информационната агенция на Гърция АНА-МПА Емилиос Пердикарис каза, че Солун заслужава званието „столица на Балканите“ и изтъкна, че това е втори път, в който участва в подобно събитие. По думите му това показва връзката, която съществува между двете страни и агенции. От момента на премахването на границите, когато България стана част от Шенген, стана много по-лесно това сътрудничество между двете страни, много по-тясно. Сътрудничеството се разпростира върху всички нива на икономическата, политическата и културната дейност, коментира още Емилиос Пердикарис.

България и Гърция показаха как трябва да се развиват отношенията между две балкански държави, посочи на форума в Солун Антон Марков, генерален консул на България в Гърция. През последните години нашите държави, като партньори в НАТО и в ЕС, показаха как трябва да се развиват бъдещите отношения между две балкански държави, които в годините имат много дълга история, каза Марков. Той изтъкна, че въпреки всичко днес показваме как сме много достойни партньори и си помагаме в трудни моменти.

Солун е център на три големи университета и един голям изследователски център с над 150 000 студенти и изследователи, каза Мария Гулапци, ръководител на отдела за подкрепа на иновациите на гръцката област Централна Македония по време на трансграничната конференция. Основният инструмент за развитието на областта е Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., като първата ѝ ос се отнася до подкрепата на бизнеса и иновациите, посочи Гулапци. По думите ѝ стартъпи от България могат да получат подкрепа, ако прехвърлят своето седалище в Централна Македония и да развиват там своята дейност.

Програмата „Интеррег“ насърчава равнопоставеността в образованието и предотвратяването на социалното изключване, допринася за сътрудничеството между училища и университети и има за цел да развие общи образователни стратегии и инструменти, заяви Афродити Льолю от Управляващия орган на програмите за европейско териториално сътрудничество „Интеррег“. Чрез всички програми, с които участваме като управляващ орган, подкрепяме и тези в сферата на образованието, които се отнасят до темата за кохезия, посочи Льолю. Тя поясни, че „Интеррег“ е инструмент за политическа и икономическа кохезия, образование, квалификация и достъпността им.

Гръцките университети са се ориентирали вече към интернационализация и навлизат във фаза на отвореност в своето развитие на европейско равнище, каза гл.ас. Йоргос Сякас от Тракийския университет „Демокрит“ на трансграничната конференция. Въпросът не е каква е твоята работа, а какво можеш да правиш, какви са твоите умения. Днес с ChatGPT и изкуствения интелект това е още по-важно. Трябва да бъдем или отлични, или нищо няма да стане, коментира Сякас. Той съобщи, че Тракийският университет „Демокрит“ участва в 11 проекта през последния програмен период в рамките на програмата INTERREG Гърция – България.

За да осъществим енергийния преход, се нуждаем от иновативни идеи, които университетите могат да дадат. Това заяви проф. Николаос Теодосиу от Солунския университет „Аристотел“.Университетът предлага следдипломна програма за опазване на околната среда вече над 25 години, каза професорът. Той изтъкна, че програмата е една от малкото, оцелели толкова дълго, което показва значението ѝ. Теодосиу представи Мрежата на обединените нации за климатичните промени. Това е съвет за енергиен преход с цел търсене на инженери от всички специалности за подкрепа на генералния секретар на ООН по отношение на енергийния преход, което е най-голямото предизвикателство на нашата епоха, каза също Теодосиу.

В последните години се опитваме да стимулираме предприемаческата активност на студентите, заяви доц. д-р Десислава Серафимова от Икономическия университет – Варна. Опитваме се да създаваме умения в студентите за социално предприемачество, генериране на собствени идеи, свързани с устойчивост, отговорен бизнес, които биха могли впоследствие да развият като предприемачески проект и да търсят възможност за финансиране. Съвсем целенасочено в почти всички наши проекти включваме студенти и докторанти, коментира Серафимова.

Югозападният университет „Неофит Рилски“ в Благоевград усвои над 1,5 млн. лв. по програма „Еразъм+“ за последната академична година, каза доц. д-р Мирослав Терзийски от висшето учебно заведение. Той изтъкна, че университетът е дългогодишен партньор с Гърция. Една от важните инициативи по линия на ЕС, към която университетът има отношение, е Aurora – European University Alliance. В нея членуват редица европейски университети, както и университетът в Минесота, САЩ, обясни доц. Терзийски.

Източник: БТА

Обект сме на атаки всеки ден и не само от неправителствени, но и от правителствени актьори, знаем кои са те, но не мога да споделя повече в открито заседание, каза министърът на отбраната при изслушване в ресорната парламентарна комисия във връзка с киберсигурността и киберотбраната.

Той отбеляза, че въоръжените сили имат център по киберсигурност и командване, което е и за киберотбрана. Запрянов добави, че армията разполага със специалисти в тази област.

„Имаме мониторинг 24 часа на нашите системи. Знаем кой ни атакува и с какви средства ни атакува“, посочи министърът на отбраната.

По отношение бронетранспортьорите „Страйкър“ министърът посочи, че утре предстои среща с представители на фирмата. Той обясни, че се инвестират 17 млн. лв. в “Терем – Ивайло“, за да може предприятието да сглобява и монтира машините. Също така са поискани ексклузивни права да ги ремонтира и поддържа, като има позитивен отговор в това отношение. Запрянов отбеляза, че желанието е „Терем – Ивайло“ да бъде център за поддръжка на тези машини в Европа.

Министърът на отбраната коментира още, че по отношение разходите за отбрана върви дебат и се очаква на срещата на високо равнище в Хага да се вземе ново решение относно споделянето на разходите между държавите членки.

„Това, което върви като дебат в момента в НАТО – чисто военните разходи да бъдат на ниво 3,5%, а към тях да се добави 1,5% разходи за онези цели на способностите, които не са чисто военни, разходите за тях, плюс всички разходи, които ще касаят модернизацията на отбранителната индустрия“, каза военният министър.

Във връзка с първия доставен в България изтребител F-16 Block 70 министър Запрянов каза, че категорично не се е предвиждало той да участва във военния парад по повод празника на Българската армия.

Лъжа е, че ще мобилизираме някого дори за подготовка за собствени нужди, та камо ли да го мобилизираме да го изпращаме някъде да воюва, каза още министърът по време на изслушването. Той обясни, че според закона не може да се носи военна служба в мирно време, а мобилизационната подготовка е носене на военна служба. Запрянов обясни, че документът за мобилизационно назначение не е повиквателна за запас.

Източник: БТА