България празнува Гергьовден днес. За имен ден черпят Георги, Гергана, Галя, Генчо, Гинка и Габриела. Името Георги означава земеделец.

Според народните вярвания свети Георги и Свети Димитър са си раздели годината по братски – за първия лятото, за втория – зимата. Всяка капка дъжд на Гергьовден носи жълтица, казва още народът ни. В ранните часове на деня се берат билки, росата е здравословна, повеляват обичаите.

На трапезата днес традицията изисква да се сложи агнешко месо и зелена салата.

Свети Георги е един от най-почитаните светци и мъченици не само у нас, но и в целия християнски свят, почитат го и мюсюлманите. Повечето жития посочват като негово родно място Кападокия, а за място на неговата смърт се сочи град Лид в днешен Израел.

Според преданията той е римски войник и християнин. Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на император Диоклециан.

Според житието му, през 303 г. Диоклетиан издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора. Разяреният Диоклетиан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател.

Преданието разказва, че когато го повели към тъмницата, едно от копията на войниците омекнало и се превило на две, щом се докоснало до светията. Така Георги се уверил, че Господ го защитава в отстояването на вярата му. Когато го отвели в тъмницата, го оковали разпънат на земята и сложили тежък камък върху гърдите му. На другия ден, въпреки мъчението, св. Георги останал твърд пред съда на императора. Последвали различни мъчения, на които подложили младия воин, завързали го на дървено колело и стъргали тялото му с железни остриета. Императорът, като го помислил за мъртъв, отишъл да принесе жертва в храма на Аполон, но тогава станало чудо: появил се ангел, който изцерил и освободил мъченика. Последвала заповед да хвърлят светеца в яма с негасена вар за три дни. Св. Георги влязъл сам в ямата с молитва на уста и излязъл невредим. След това чудо много хора повярвали в господ.

Св. Георги е изобразяван на иконите като конник, убиващ змей, заради чудото, станало близо до град Вирит, днешен Бейрут. Наблизо имало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени, дъхът му отравял онези, които били наблизо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех. Така един ден те решили да помолят техния владетел за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и тъй да се спасят останалите. Издавайки тази заповед той уверил хората, че когато дойде неговия ред, и той ще предаде дъщеря си на чудовището. И така всеки ден отвеждали на брега на езерото по едно от децата, докато не дошъл ред на дъщерята на управителя. Когато това станало, гражданите поискали от бащата да изпълни думата си. Той заповядал на детето си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото.

Когато змеят излязъл, се появил св. Георги, яхнал бял кон, и отишъл при девойката. Попитал я защо стои там и плаче, тя му обяснила защо е там и му извикала да бяга. В този час светецът-воин препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да върже змея с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това, се разбягал от страх, но св. Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в него. След тези думи светият войн отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и се покръстили. На това място по-късно била съградена голяма църква на името на Божията Майка и друга една на името на св. Георги Победоносец. Тук именно станало и друго чудо. При освещаването на този храм избликнал извор с жива вода, която лекувала много душевно и телесно болни.

Кратко житие

Св. Георги Победоносец е един от най-почитаните светци в християнския свят. Георги е живял през втората половина на трети век и е пострадал за вярата си в Христос началото на четвърти век.

Времето е смутно, защото римският император Диоклетиан е обявил за враг на империята всеки, който изповядва Христовото име.

Георги, снажен и красив младеж, е бил много обичан от императора и дори награден от него с висок воински чин. Диоклетиан не знаел още, че младият воин е християнин.

След започването на гоненията срещу християните не минало много време и св. Георги порицал Диоклетиан, че преследва и измъчва невинни хора.

„- Кой те накара да извършиш тази дръзка постъпка?”

– Истината – отговорил Георги.

– Коя е тази истина?

– Истината е сам Христос, гонен от вас.

– Та нима и ти си християнин? – запитал проконсула Магненций, пише в житието на светеца. Георги потвърдил.

Започнала дълга поредица от най-различни страшни мъчения, на които император Диоклетиан подложил младия Георги.

В стария храм на Кремиковския манастир „Св. Георги Победоносец“ на източната стена на притвора можем да видим изрисувани миниатюрни на всички мъчения, които претърпял св. Георги заради вярата си в Христос.

По молитвите на светеца Господ възкресил починал човек, както и вола на беден земеделец.

Мнозина станали свидетели на търпението, което проявил в страданието св. Георги Победоносец. Жената на императора Александра също била християнка. Тя на висок глас прославила Бога, заради вярата в когото бил мъчен светецът. Диоклетиан се разярил и заповядал да отсекат главите на собствената си съпруга и на св. Георги.

По пътя към лобното място Александра се спряла на една стена и тихо се споминала. Св. великомъченик Георги бил обезглавен.

Паметта му се чества на 6 май по стар стил.

На 6 май се чества също и денят на храбростта и празник на Българската армия. Ден на храбростта е учреден от княз Александър Батенберг през 1880 г.

Календарната аномалия за празнуването на Гергьовден в България

Още през 2006 г. доц. д-р Христо Темелски пише статия, посветена на календарната аномалия, свързана с отбелязването на Гергьовден в България. Статията е от сайта „Двери.бг“. (Доц. д-р Христо Темелски е български историк, директор на Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия, умира на 11 април 2025 г.).

През 1916 г. Българската държава минава през календарна реформа и 1 април става 14-ти април. През 1968 г. Българската православна църква преминава по т.нар. „новоюлиански календар“. Така неподвижните църковни празници се честват по гражданския календар, а Възкресение Христово и зависещите от него празници остават да се изчисляват по ръководните принципи на древната Александрийска пасхалия.

Сега за Гергьовден. До 1976 г., пише Христо Темелски, БПЦ отбелязва празника на 23 април, ако се направи справка с църковните календарчета от онези години. На следващата година внезапно денят на св. Георги се оказва на 6 май.

Каква е историята?

През 60-те години на 20. век тоталитарният режим в България създава свои празници, включително Ден на овчаря и пастиря на 6 май. След календарната църковна реформа през 1968 г. това води до разделяне на празника Гергьовден от новосъздадения ден. През 1976 г. властта настоява празникът на св. Георги да бъде преместен на 6 май, за да съвпадне с държавния. Църковният Синод отказва, защото датата 23 април е канонична. Въпреки това, директорът на Синодалното издателство д-р Харитон Попов самоволно променя датата в календара за 1977 г., обяснявайки после пред Синода, че просто е изпълнил партийна наредба.

Източник: Offnews.bg