Балкани
Световната банка ще съфинансира затварянето на въглищни мини в Босна и Херцеговина

Световната банка ще окаже финансова подкрепа на Босна и Херцеговина на стойност малко над 80 милиона евро, които страната да използва за постепенен преход към по-чисти енергийни източници, предаде агенция ХИНА.
От офиса на институцията в Сараево потвърдиха днес, че за Босна и Херцеговина е одобрен заем от 79,9 милиона евро и грант на стойност 2,89 милиона евро.
Средствата са одобрени в подкрепа на Интегрирания енергиен и климатичен план на страната, целящ подобряване на енергийната самостоятелност на страната, като се очаква, че това ще допринесе и за създаването на нови работни места и укрепването на местните икономики в районите, които преди това са били зависими от производството на електроенергия от въглища.
По данни на босненската статистическа служба през 2024 г. страната е произвела малко над 60 на сто от електроенергията си в топлоелектрически централи на въглища. Малко под 35 на сто от електроенергията е произведена във водноелектрически централи, докато зелените енергийни източници – слънчева и вятърна енергия – представляват само около четири процента от общото производство на електроенергия.
Световната банка реши да финансира прехода в богатите на въглища региони на Босна и Херцеговина и сега планира да помогне за улесняване на затварянето на мини там, включително усилия за рекултивация на земя.
Такива проекти ще бъдат реализирани в районите на Бановичи, Зеница и Креча, където ще бъдат монтирани системи за възобновяема енергия. Освен това ще бъдат осигурени мерки за социална закрила и програми за преквалификация на миньори, които са загубили работата си.
Към момента въглища се добиват в седем мини в Босна и Херцеговина.
/СГ/
Източник: БТА
Балкани
Турция призова Индия и Пакистан да действат разумно и сдържано

Министерството на външните работи на Турция излезе с официално изявление, в което призова Индия и Пакистан да действат разумно и сдържано на фона на военното напрежение между двете ядрени сили, предаде Анадолската агенция.
Турското външнополитическо ведомство осъжда военните действия на Индия, като подчертава, че „среднощната атака на индийската армия подхранва риска от започването на пълномащабна война“.
От министерството заявиха още, че подкрепят призива на Пакистан за разследване на екстремистката атака в индийската част на Кашмир, при която в края на април бяха убити 26 туристи. Инцидентът стана причина за покачване на напрежението между двете страни, като Делхи обвини Пакистан за извършването на атаката, а Исламабад отрече.
Тази нощ Индия предприе ракетна атака срещу Пакистан, като заяви, че атакува девет терористични обекта. По-рано днес пакистанските сили казаха, че ударите са били 24 и са били по цивилни обекти на 6 места, като съобщи за 8 загинали и 35 ранени.
Днес Индия нанесе удари по Пакистан и по контролираната от него част от Кашмир, като Исламабад нарече този ход „явен акт на война“.
/СГ/
Източник: БТА
Балкани
В Босна и Херцеговина има политическа криза, но не и криза на сигурността, оцени върховният представител на международната общност в страната

Върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит заяви пред ООН, че в страната има политическа криза, но няма индикации за пряка заплаха за сигурността, съобщи босненската редакция на регионалната телевизия Ен1.
Шмит представи вчера доклад за ситуацията в Босна и Херцеговина на заседание на Съвета за сигурност на ООН.
„Босна и Херцеговина преживява сериозна политическа криза. Макар да не виждам опасност от война, реториката и противоконституционните действия на някои политически фигури подкопават мирната рамка,“ каза той.
Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), обособи в страната две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Спазването на споразумението се следи от върховен представител на международната общност.
Шмит подчерта, че нарастващото напрежение произтича от реакциите на съдебно решение срещу президента на Репулика Сръбска Милорад Додик.
През февруари Додик бе осъден от босненски съд на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност. В отговор на това парламентът на Република Сръбска прие закони, с които забрани работата на редица централни босненски институции на територията си. Държавният съд на Босна издаде заповед за арест на Додик и двама негови близки съратници, след като не се отзоваха на призовка във връзка с разследване, свързано със сепаратисткото законодателство, което те инициираха и което беше спряно от Конституционния съд на Босна.
„След присъдата Додик засили атаките срещу конституционния ред и накара властите в Република Сръбска да приемат закони, ограничаващи работата на общодържавните институции на нейна територия. Той дори намекна за евентуално отделяне“, каза Шмит пред Съвета за сигурност, предупреждавайки, че тези действия заплашват териториалната цялост на страната.
Шмит също така изрази загриженост от застоя в процеса на реформи, като подчерта, че коалицията, управляваща на държавно ниво, е подложена на сериозен натиск.
„Реформите, свързани с ЕС, са в застой и пътят на страната към европейска интеграция е застрашен“, каза той, призовавайки международната общност да действа решително, за да спре по-нататъшното връщане на страната назад.
По повод предстоящата годишнина от края на Втората световна война Шмит подчерта значението на мира, върховенството на закона и демократичното развитие.
„Дейтънското мирно споразумение не е просто законова рамка – то е основа за дълготраен мир. Без уважение към демократичните процеси и конституционния ред бъдещето на Босна е застрашено,“ предупреди той.
Въпреки политическата криза Шмит отбеляза, че икономическата ситуация на Босна остава стабилна, но призова за по-нови данни, включително ново преброяване на населението, за да се направи по-добра оценка на нуждите на страната.
Източник: БТА
Балкани
Улица в историческата столица на Черна гора Цетине ще носи името на Иван Вазов; на официалната церемония присъства и вицепрезидентът Илияна Йотова

Вицепрезидентът Илияна Йотова присъства днес на официална церемония, на която улица в историческата столица на Черна гора Цетине бе именувана на патриарха на българската литература Иван Вазов. Открита бе и паметна плоча на негово име.
Слова произнесоха кметът на Цетине Никола Джурашкович и вицепрезидентът Илияна Йотова. На церемонията присъства също министърът на културата на България Мариан Бачев.
/СГ/
Източник: БТА
-
Политикапреди 7 дни
Парламентът прие окончателния вариант на закона за защита на лицата, подаващи сигнали
-
Святпреди 1 седмица
Екипи за действия при извънредни ситуации са реагирали на 286 сигнала за хора, заседнали в асансьори в Мадрид
-
Здравепреди 1 седмица
Тест от слюнка открива рак на простата, твърдят учени
-
Бизнеспреди 1 седмица
Испания, Португалия и части от Франция пострадаха от мащабен токов удар
-
Балканипреди 1 седмица
Вдигната е блокадата на РТС, сръбските власти назначиха нов конкурс за Регулаторния орган за електронни медии
-
Българияпреди 1 седмица
Камуфлажни камери ще следят за нерегламентирано изхвърляне на отпадъци в Община Враца
-
Европапреди 1 седмица
Ще ограничи ли Актът за цифровите услуги разпространението на дезинформацията в ЕС?
-
Обществопреди 1 седмица
Xiaomi улови душата на София през обектива на новите Xiaomi 15 и Xiaomi 15 Ultra (снимки)