Икономика
Броят на туристите в Египет се е увеличил с 25 процента през първото тримесечие на годината

Броят на туристите в Египет е скочил с 25 процента на годишна база през първото тримесечие на 2025 г., достигайки 3,9 милиона, заяви министърът на туризма Шериф Фатхи, цитиран от онлайн изданието „Ентърпрайс нюз“.
В интервю за „Аш Шарк Бизнес“ Фатхи каза, че очаква увеличението с 5 процента на годишна база през 2024 г. да бъде подобрено с 8 процента ръст през 2025 г., което означава около 17 милиона туристи. През миналата година туристическият бранш, който е ключов източник на чуждестранна валута за Египет, отчете приходи от близо 16 милиарда долари.
Министърът обяви, че през настоящата година капацитетът на хотелите ще бъде разширен с 18 000 стаи, като целта е до 2030 г. да бъдат добавени общо над 200 000 хотелски стаи, които да посрещнат 30 милиона туристи.
Междувременно Международното летище в Кайро също отчете значително нарастване на пътникопотока. Общо 2,62 милиона души са преминали през аеропорта през април т.г. От тях 1,28 милиона са излетели от Египет, което с 12 процента повече от същия месец на миналата година, а 1,34 милиона са кацнали, което е 8 процента увеличение на годишна база.
Данните идват на фона на усилията на египетските власти за подобряване на свързаността, обновяване на инфраструктурата и въвеждането на нови технологии.
/ИЦ/
Източник: БТА
Икономика
Бизнес активността в сектора на услугите в САЩ се забавя през април на фона на несигурност сред компаниите заради търговската политика

Бизнес активността в сектора на услугите в САЩ се е понижила до 17-месечен минимум през април заради отслабнало търсене, несигурност около търговската политика страната и спад в доверието на компаниите в икономическите условия. Това сочат данните от проучване на консултантската компания „Ес енд Пи Глоубъл“ (S&P Global), публикувани днес на сайта й.
Индексът на мениджърите по доставките на компаниите от сектора на услугите Пи Ем Ай (PMI), базиран на проучването на „Ес енд Пи Глоубъл“, се е понижил рязко през април, до 50,8 пункта спрямо 54,4 пункта през март. Това е най-ниското ниво на показателя от ноември 2023 година.
Въпреки това индексът остава над нивото от 50 пункта, което разделя икономическия растеж от свиването на даден сектор.
„По-високите цени на вноса, плащани заради митата, повишават разходите на фирмите в сектора на услугите. Това води до по-високи цени, особено в индустрии, които са пряко ориентирани към потребителите, като ресторантьорството и хотелиерство“, посочва Крис Уилямсън, главен икономист в „Стандарт енд Пуърс Глоубъл Маркет Интелиджънс“ (S&P Global Market Intelligence).
Несигурността около търговската политика на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп е ограничила нарстването на търсенето и е повлияла на бизнес очакванията, които са се сринали до най-ниското си ниво от две години и половина.
Междувременно компаниите в сектора на услугите в САЩ съобщават, че по-високите мита върху вноса са основна причина за по-високите им оперативни разходи и за по-високите цени, които техните клиенти плащат.
/ПИП/
Източник: БТА
Икономика
Дългът на подсектор „Централно управление“ достига 47,7 млрд. лева към края на месец март

Дългът на подсектор „Централно управление“ възлиза на 47,771 млрд. лева към края на месец март 2025 година, съобщават от Министерството на финансите.
Дългът бележи намаление от 181,1 млн. лева спрямо края на предходния месец февруари. На годишна база бележи увеличение от приблизително 6,6 млрд. лева.
За сравнение, към края на месец март 2024 година номиналният размер на дълга на подсектор „Централно управление“ е възлизал на 41,178 млрд. лева или 20,6 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, сочи справка в сайта на финансовото ведомство.
Вътрешните задължения към края на първото тримесечие на тази година са 11,964 млрд. лева, а външните 35,806 млрд. лева.
Съотношението „дълг на подсектор „Централно управление“ към БВП“ възлиза на 21,9 процента, като бележи намаление с 0,1 процентни пункта спрямо нивото му от предходния месец.
Делът на вътрешния дълг спрямо БВП е 5,5 процента, а на външния дълг – 16,4 процента. В структурата на дълга на подсектора за март 2025 г. вътрешните и външните задължения заемат съответно дял от 25 на сто и 75 на сто.
В структурата на дълга по инструменти към 31 март 2025 г. основна част продължават да заемат облигациите, емитирани на международните капиталови пазари. Те са с дял от 63,9 на сто, следвани от държавните ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар – 24,6 на сто и заемите – 11,5 на сто.
В лихвената структура на дълга се запазва тенденцията за превес на задълженията с фиксиран лихвен процент (99,3 на сто), а при валутната – за голям относителен дял на дълговите инструменти, деноминирани в евро и лева (94,3 на сто). Дългът в щатски долари е с дял от 5,7 на сто.
В матуритетната структура на дълга по оригинален матуритет с най-голям дял са дълговите инструменти със срочност над 10 г. – 52,5 на сто, следвани от тези със срок от 5 до 10 г. – 37,6 на сто, от 1 до 5 г. – 9,7 на сто и до 1 г. – 0,2 на сто.
В структурата по остатъчен матуритет делът на дълга до 1 година е 9,1 на сто, 26,8 на сто – от 1 до 5 г., 36,1 на сто – от 5 до 10 г. и 27,9 на сто – над 10 години.
Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 31 март 2025 г. е в размер на 1,082 млрд. лева. Вътрешните гаранции са 262,6 млн. лева, а външните – 819,6 млн. лева. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“ към БВП е в размер на 0,5 процента.
Съгласно водения от Министерството на финансите официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг, държавният дълг към края на март 2025 г. достига до 47,407 млрд. лева или 21,7 процента от БВП.
Вътрешните задължения са в размер на 12,085 млрд. лева, а външните – в размер на 35,321 млрд. лева. Държавногарантираният дълг през март 2025 г. възлиза на 1,712 млрд. лева, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП е 0,8 процента.
БТА припомня, че в края на месец април Министерство на финансите емитира на международните капиталови пазари дълг в общ размер на 4 млрд. евро в два транша. Първият транш бе от облигации със срочност 9 г., обем от 2,25 млрд. евро, а вторият транш – от облигации със срочност 13 г., обем от 1,75 млрд. евро.
Трансакцията, която беше първо излизане на международните пазари от август миналата година, не е отразена в настоящия бюлетин, тъй като той разглежда данните към края на месец март.
Към днешна дата Министерство на финансите е набрало близо 10 млрд. лева нов дълг от продажба на ооблигации на външния и вътрешния пазар. Максималният размер на новия дълг, който може да бъде поет през настоящата година, възлиза на 18,9 млрд. лева.
*Дългът на подсектор „Централно управление“ включва държавния дълг, поет по реда на Закона за държавния дълг, както и дълга на институционалните единици, класифицирани в подсектор „Централно управление“ на сектор „Държавно управление“, в т.ч. държавни болници, държавни предприятия и др.
Източник: БТА
Икономика
Курсове на българския лев към отделни чуждестранни валути и цена на златото, валидни за 05.05.2025
-
Политикапреди 5 дни
Парламентът прие окончателния вариант на закона за защита на лицата, подаващи сигнали
-
Българияпреди 1 седмица
Дете е пострадало при инцидент с неукрепена сцена на благотворителна инициатива в Стара Загора
-
Политикапреди 1 седмица
В момента Путин няма никакъв интерес да спре войната, твърди Тагарев
-
Святпреди 7 дни
Екипи за действия при извънредни ситуации са реагирали на 286 сигнала за хора, заседнали в асансьори в Мадрид
-
Икономикапреди 1 седмица
Представители на администрацията на Тръмп с противоречиви послания относно евентуални преговори с Китай за митата, посочва Ройтерс
-
Здравепреди 6 дни
Тест от слюнка открива рак на простата, твърдят учени
-
Балканипреди 6 дни
Вдигната е блокадата на РТС, сръбските власти назначиха нов конкурс за Регулаторния орган за електронни медии
-
Политикапреди 1 седмица
Борисов се е срещнал с Доналд Тръмп-младши в София