Колко дълго още ще се задържи режимът на Путин?

– Докато той е жив. Не виждам вариант, при който Путин доброволно или дори в резултат на преврат ще си иде от Кремъл. Е, да, ако го убият при преврат – тогава е възможно. Но засега не виждам вариант за смяна на властта. Надали ще има и формална промяна – при която Путин би останал лидер с някакъв специален статут, „Баща на нацията“ или нещо подобно на Медведев (който беше формално президент през 2008 – 2012 г., но Путин продължи да дърпа конците – бел. ред.). Не виждам подобна възможност. Но както винаги в Русия, с много малко изключения, властта се сменя само със смъртта на лидера.

Да, историята познава преврати – както заговора срещу император ПавелI(свален и убит през 1801 г.) или отстраняването на генералния секретар Никита Хрушчов през октомври 1964 г.

– Така е, но в онзи момент и двамата са били слаби лидери. Хрушчов например допуска колективно ръководство, възможност за партийна опозиция и т.н. А Павел I e бил съвсем отслабен владетел. Докато Путин – не. Тук по-близка е аналогията с Хитлер. Путин изцяло контролира своя периметър, непрекъснато размества елита, много внимателно следи министерството на отбраната, особено след метежа на Пригожин през юни 2023 г. Безкомпромисно държи на личната си сигурност – и разполага с огромен апарат за това. Не виждам възможност за разкол вътре в елита. И най-вече – няма заинтересовани. Всички във върхушката в момента печелят от войната. Няма конфликти на интереси, които да си струват риска от сваляне на Путин.

А как стоят нещата при руската опозиция? Ще успее ли да превъзмогне загубата на Алексей Навални? И какво показват скандалите след смъртта му – например разгорещените спорове около Фонда за борба с корупцията или документалния сериал „Предатели“(2024г.)?

– Боя се, че моята прогноза не е радостна. Навални – дори и в затвора – беше последната знакова фигура, един вид „равностойна на великия Путин“, тоест способна да се изправи срещу него. Сега, за съжаление, опозицията е напълно раздробена, без програма, единство и представителство. Не знам кого представляват тези хора – ФБК и другите опозиционни групи. Сред тях има немалко стойностни фигури и добри инициативи, ала те не са „правителство в изгнание“. Могат ли тези хора да разговарят със Запада от името на определено количество руснаци? В Беларус си имат Тихановская (на беларус. Святлана Циханоуская, опозиционен водач в изгнание и кандидат-президент на изборите през 2020 г.; в някои европейски държави е приемана като национален лидер на Беларус – бел. ред.), която притежава поне минималната легитимност да разговаря със Запада. Русия обаче няма своята Тихановская.

Това е един вечен закон: Русия се справя доста зле с политиката. В Русия политиката хич не се получава, в Русия се получават най-вече война, насилие, кръв, преврати… А стане ли дума за стандарти на политиката, за разработване на програми, платформи, работа с електората – там просто не го умеят. За съжаление, руската опозиция страда от същата болест – от неумението да се занимава с политика, характерно и за цялата руска политическа класа.

Източник: Капитал

Тези спадове са били частично, но не изцяло компенсирани от увеличението на инвестициите, потребителските разходи и износа, както и от по-високите разходи на компаниите за натрупване на запаси, които също са част от БВП, показват данните.

Очакванията – още проблеми за икономиката

Фючърсите върху акциите се понижиха, а доходността на облигациите леко се повиши след обявяването на икономическите данни. На пазарите обаче засега не се наблюдава значителна промяна в очакванията за намаляване на лихвените проценти, като инвеститорите все още предвиждат около четири понижения тази година.

Очакванията са търговската война на Тръмп да доведе до допълнително забавяне на растежа през втората половина на годината, когато по-високите цени ще натежат на потребителските разходи. Миналата седмица МВФ заяви, че БВП на САЩ ще се разшири с 1.8% през тази година – по-малко от оценката от януари за 2.7% ръст. Все повече анализатори обаче предвиждат нулеви или отрицателни темпове. Инфлацията се повиши през последното тримесечие и се очаква да продължи да нараства в хода на годината.

Като се има предвид, че необичайно голямо количество немонетарно злато е причина за част от скока на вноса, някои икономисти предупреждават да не се поставя твърде голяма тежест върху данните за БВП. Други пък смятат, че числата само подчертават несигурността, с която икономиката се сблъсква заради непредвидимата търговска политика.

Източник: Капитал

И двете страни приветстваха споразумението. Скот Бесент, министър на финансите на САЩ, заяви в официално изявление, че САЩ са „ангажирани с усилията за прекратяване на тази жестока и безсмислена война“, като добави, че сделката „дава ясен сигнал към Русия, че администрацията на Тръмп е отдадена на мирен процес, съсредоточен върху свободна, суверенна и просперираща Украйна в дългосрочен план“.

Първият вицепремиер на Украйна, Юлия Свириденко, също изрази подкрепата си с публикация в платформата X, в която заяви: „От името на правителството на Украйна подписах Споразумението за създаване на Инвестиционен фонд за възстановяване между Съединените щати и Украйна. Заедно със САЩ създаваме фонд, който ще привлича глобални инвестиции в нашата страна.“

Сделката беше финализирана след среща между Тръмп и Зеленски във Ватикана миналата събота, по време на погребението на папа Франциск и на фона на нарастващо недоволство в Белия дом от действията на руския президент Владимир Путин.

В последния момент възникна препятствие, което застраши споразумението, тъй като Вашингтон заяви, че Украйна се оттегля от някои от предходните си ангажименти, точно когато Свириденко пристигаше в американската столица. Източник, запознат с позицията на САЩ по време на преговорите, посочи пред Financial Times, че последните пречки са били свързани с управлението на фонда, механизъм за прозрачност и проследимост на средствата.

Какво получава Украйна

Свириденко подчерта няколко ключови разпоредби на споразумението, сред които гаранцията, че пълната собственост и контрол върху „всички ресурси на територията на Украйна и в нейните териториални води“ ще останат в ръцете на страната. Според условията на споразумението украинската държава ще определя кои природни ресурси ще бъдат добивани, като Свириденко определи договора като „равноправно партньорство“, при което фондът е „структуриран на база 50/50“.

Източник: Капитал