Делът на жените във висшето ръководство и надзорните съвети на най-големите германски компании е достигнал рекордни нива, сочи нов анализ на организацията „Жени в надзорните съвети“ (Fidar), предоставен на ДПА тази седмица.

Към 1 април жените съставляват 37,5 на сто от членовете на надзорните съвети на компании от частния сектор, почти двойно повече отпреди десетилетие (19,9 на сто), когато през май 2015 г. влезе в сила първият германски закон за квотите в ръководството.

В предприятия от публичния сектор числеността им достига 38,9 процента спрямо 24,1 процента през 2015 г. Делът на жените в изпълнителните бордове също е нараснал рязко, като сред регистрираните на борсата дружества се е увеличил четворно – от 5 процента на 20,2 процента, а в предприятията от публичния сектор – над два пъти, до 31 процента при 13,1 процента през 2015 г.

Последните данни се основават на индекса на Fidar „Жени в Борда на директорите“, който наблюдава 160 фирми от германските борсови индекси DAX (фирмите с най-голяма пазарна капитализация и оборот, чиито акции се търгуват на борсата във Франкфурт – бел. реп.), MDAX и SDAX, и 19 други листвани компании. Индексът за публичния сектор отделно обхваща 261 организации. 

Министърът по въпросите на жените Лиза Паус заяви, че законовите квоти работят, според изявление на Fidar, отбелязващо 10 години от влизането в сила на квотите. Тя добави, че целта от 30 процента жени в надзорните съвети на около 100 големи германски компании е постигната.

Германското правителство въведе нови правила, за да привлече повече жени към висшия мениджмънт. От 2016 г. се прилага квота от 30 на сто при смяна на надзорните съвети в листвани на борсата дружества и дружества със съучастие.

От лятото на 2022 г. големите компании с повече от трима членове в надзорния съвет трябва да имат поне една жена в изпълнителния комитет (борд).

Къде сме ние?

У нас проучване за представителността на жените на ръководни позиции в бизнеса показа, че 60 процента от публичните компании в България имат дами в ръководните си органи. Проучването беше проведено от екипа на Българската фондова борса (БФБ) сред над 300 компании, които се търгуват на борсата, и беше обявено по повод Международния ден на жената – 8 март.

Според данните само 3 процента от компаниите се ръководят изцяло от жени в своите бордове. В други 14 процента изпълнителните директори са само жени. 

От БФБ всяка година се включват в глобалната инициатива на Световната федерация на фондовите борси Ring The Bell for Gender Еquality („Удряме камбаната за равенство между половете“), която се провежда под егидата и на Глобалния договор на ООН и ООН-Жени. През настоящата година от БФБ припознаха и официалното послание на ООН „Права. Равенство. Овластяване. За всички жени и момичета“.

Равенството между половете може да добави 12 млрд. долара към световния брутен вътрешен продукт и да повиши производителността на някои държави с до 35 процента. А във финансовия свят само 12 процента от мениджърите на фондове са жени. По данни на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН при сегашното темпо ще са необходими около 152 години, или девет поколения, за да се преодолее икономическата разлика между половете, посочиха тогава от БФБ.

Според проучването на борсата е налице устойчив ръст на жените на ръководни позиции в публичните компании. Изпълнителният директор на БФБ Маню Моравенов коментира, че това е ясен знак, че равнопоставеността не само е възможна, но и създава реална добавена стойност за бизнес резултатите.

Жените на ръководни позиции в България се увеличават, въпреки че остават по-малко от мъжете, показаха и данните от Доклада за равнопоставеността на жените и мъжете за 2023 г., който беше одобрен от служебното правителство през октомври 2024 г. През 2023 г. техният брой е достигнал 68 000 – с 3200 повече в сравнение с предходната година. През 2023 година делът на жените, които са част от управленски бордове, се е увеличил от 14,8 на сто на 18,3 на сто. 

В България също има подета законодателна инициатива за повече жени на ръководни позиции. Това предвиждат промени в Закона за равнопоставеността на жените и мъжете, внесен от Министерството на труда и социалната политика, чието обществено обсъждане беше през ноември 2024 г. „Със законопроекта се поставя количествена цел (целеви показател) за представителство на по-слабо представения пол в управителните органи на публичните дружества: членовете на по-слабо представения пол да заемат най-малко 33 на сто от всички директорски позиции както с, така и без изпълнителни функции, на управителния и надзорния съвет, съответно на съвета на директорите“, се посочва в доклада на министъра на труда и социалната политика. Отбелязва се, че този процент не трябва да превишава 49 на сто. Заложеният срок за изпълнение на тази цел е 30 юни 2026 г.

Жените мениджъри в ЕС

„Проучването на работната сила в ЕС“, което е основен източник на статистически данни за трудовия пазар в съюза, сочи, че през 2023 г. 3,7 милиона жени са били на мениджърска позиция спрямо 3,1 милиона през 2014 година.

Това означава, че макар и жените да са почти половината от работещите в ЕС (46,4 на сто), те са били недостатъчно представени при ръководните постове (34,8 на сто) през 2023 г. През 2014 г. жените са били 45,8 на сто от заетите хора в ЕС и са заемали 31,8 на сто от мениджърските позиции.

Сред страните в ЕС най-големият дял на жени на мениджърски позиции през 2023 г. е регистриран в Швеция (43,7 на сто), следвана от Латвия (42,9 на сто) и Полша (42,3 на сто), докато Люксембург (22,2 на сто), Хърватия (23,8 на сто) и Чехия (27,4 на сто) отчитат най-нисък дял.

От 2014 г. общият брой на жените на мениджърски позиции в ЕС е нараснал с 3,1 процентни пункта и 20 страни членки постигат растеж.

Кипър (+10,5 процентни пункта), Малта (+8,3 процентни пункта) и Швеция (+6,5 процентни пункта) отчитат най-голямо повишение, докато делът на жените на мениджърски позиции се е понижил в Унгария и Словения (с -2,6 процентни пункта и в двете страни) и Литва (-1,7 процентни пункта).

Международният ден на жената предприемач е 19 ноември. Отбелязва се по идея на Уенди Даймънд, писателка, защитничка на животните и предприемач. Тя е носителка на медал на честта, след като работи като доброволец във фондация Adelante, която предоставя микрокредити на жени с ниски доходи в Хондурас. След завръщането си в САЩ Уенди Даймънд решава, че иска да разработи нещо, с което да помогне на тази и други подобни благотворителни каузи, според справка на отдел „Справочна информация“ на БТА. За първи път денят е отбелязан официално през 2014 г. от 144 държави.

Източник: БТА

Средствата от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) са една трета от европейското финансиране, каза вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев пред БНТ.

Според него най-голямото предизвикателство е спасяването на проектите. „Ако за четири години са изплатени нищожна част от средствата, трудно е да се изплатят останалите и заради това правим сложна организация“, посочи той в предаването „Говори сега“. 

Дончев отбеляза, че усилията на властите са за спасяване на средствата по ПВУ предвид ситуацията, в която са го заварили, а плащанията по него са девет. 

Само за три месеца беше свършена много работа – тежки, но ползотворни преговори с Европейската комисия, промяна на обхвата на част от реформите и тежкият процес, свързан с редуциране на част от проектите, обясни той и добави, че крайният срок за инвестициите по ПВУ е август следващата година.

Преговорете са на финална фаза. В рамките на месец-месец и половина ще изпратя ново, второ подобрено искане за плащане, посочи Дончев. По думите му се очаква второто плащане по ПВУ да е получено например през септември и до края на годината да има и трето плащане, което би означавало, че до края на 2025 г. България ще получи половината от средствата.

Имаме трудната задача да окомплектоваме, да извършим всички реформи, да ги отчетем и да поискаме всички плащания от четвърто до девето, отбеляза вицепремиерът. 

БТА припомня, че на 16 април България подаде искане до Европейската комисия да измени своя План за възстановяване и устойчивост (ПВУ) в съответствие с член 21 от Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост, както и да добави към него глава за REPowerEU (европейският план за намаляване зависимостта си от руските изкопаеми горива и за ускоряване на екологичния преход). Предложената от страната ни глава за REPowerEU се състои от три нови реформи и четири инвестиции.

Предложените реформи имат за цел да се укрепи рамката за управление на енергийната бедност и да се подготви либерализацията на пазара на дребно, да се повиши прозрачността на процедурите за присъединяване за нови мощности за енергия от възобновяеми източници и за съхранение, да се подобри функционирането на пазара на балансираща енергия и да се улесни въвеждането на мерки за оптимизация на потреблението. Предложението включва инвестиции в области като разработването на информационна система за идентифициране на енергийно бедните и уязвимите домакинства, насърчаването на използване на енергия от възобновяеми източници и електрически превозни средства при предоставянето на социални услуги и внедряването на допълнително съхранение на електроенергия чрез увеличаване на съществуващата инвестиция (RESTORE).

ЕК работи с българските власти по преразглеждането на плана и ще оцени дали промените отговарят на изискванията. Ако оценката е положителна, комисията ще направи предложение за изменено решение за изпълнение на Съвета на ЕС. Държавите от ЕС ще имат срок до четири седмици за произнасяне.

ПВУ в България включва мерки за инвестиции и реформи, и се финансира с 5,69 милиарда евро безвъзмездни средства.

Източник: БТА

Президентът на САЩ Доналд Тръмп знае как да изслушва, според главния изпълнителен директор на базирания в Германия гигант за бизнес софтуер САП (SAP) Кристиан Клайн, предаде ДПА.

В изявления, публикувани днес, Клайн разказа пред списание „Шпигел“ (Der Spiegel), че е бил част от избрана група ръководители, участвали в поверителна дискусия с Тръмп.

„Това беше конструктивен обмен. И определено е вярно, че той изслушва и дава обратна връзка“, каза Клайн за Тръмп. Клайн заяви, че срещата е била „кръгла маса на подбрани, предимно американски бизнес лидери“. 

„Аз съм част от нея, защото САП играе решаваща роля в бизнеса и публичната администрация в Съединените щати“, каза той. „Там има близък обмен, който бих могъл да си пожелая да бъде по-интензивен и в Европа“, каза шефът на САП.

Въпреки това Клайн изрази загриженост по отношение на търговския конфликт, иницииран от Тръмп. „Виждаме как нашите клиенти трябва да се борят с това и че има голяма несигурност“, каза той.

САП може да се възползва от настоящата ситуация, като помогне на клиентите си да управляват разходите за мита, да направят веригите за доставки по-устойчиви, в логистиката и в покупките, каза той. 

Клайн все пак изрази надежда, че ще има по-малко мита за всички.

Източник: БТА