България
Доклад за проявата на идеята за теокрация при процеса на покръстването на българите представиха проф. Магдалена Легкоступ и д-р Росен Русанов

Научен доклад за проявата на идеята за теокрация при процеса на покръстването на българите в контекста на катехизическата практика на църквата през девети век представиха проф. д-р Магдалена Легкоступ – декан на Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и гл. ас. д-р Росен Русанов от факултета на висшето учебно заведение на пленарна научна сесия в Шуменския университет (ШУ) „Епископ Константин Преславски“, посветена на 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност.
В съкратения вариант на доклада ще обърнем внимание на въпросите къде и кога е кръстен св. княз Борис в контекста на не по-малко значимия въпрос как. Затова ще представим накратко чрез какъв църковен чин е кръстен българският княз, като опишем начина, по който в края на девети век са били покръствани езичници според Константинополския евхологий. Това е ставало чрез чина на оглашение и кръщение, каза проф. Легкоступ.
Съобщеното от Йоан Скилица, че покръстването на българския владетел става тайно през една нощ на 864 година, по всяка вероятност се отнася за неговото присъединяване към Църквата и встъпване в категорията на оглашениите. След извършването на първото структурирано оглашение, в чина на което се нарича християнското име, оглашеният вече носи името „християнин“ въпреки, че още не е кръстен. Така и благоверният княз Борис Михаил вече се смята за член на Църквата, но още не е част от „верните“, които са приели тайнствата на св. Кръщение, Миропомазване и Причастие. Според нас цялото оглашение на светия княз се извършва в столицата Плиска, отбеляза проф. Легкоступ.
По думите й Св. Фотий Първи, патриарх Константинополски, изиграва решаваща роля в процеса на оглашение на българския народ. След въцърковяването на благоверния княз Борис в Плиска през 863 или 864 г. като оглашен се осъществява мащабна катехизация, която предшества масовото приемане на св. тайнство Кръщение от българския народ.
„Нямаме основание да смятаме, че св. Княз Борис не е бил покръстен в съответствие с всички църковни правила, описани в Константинополския евхологий. В такъв случай надписът от Балши ( от времето на Борис, посветен на покръстването на българите – б.а) съдържа историческата истина. Той отразява приемането на тайнството св. Кръщение като завършек на две или тригодишен период на катехизация, по време на който българският княз и народ вече са част от Църквата като „некръстени християни“- оглашени – от 863-864 до 865-866 г. Църковните дни, в които е било канонично възможно над благоверния княз да се извърши св. тайнство Кръщение, са били Кръстовден, Богоявление, Пасха или Петдесетница. Най-вероятно това да е станало на Кръстовден (14 септември) 865 г. каквото мнение застъпва църковният историк проф. Христо Стоянов“, каза още проф. Легкоступ.
Константинополският патриарх е извършвал св. Кръщение лично пет пъти годишно и то в самата столица на Византия. Именно там трябва да е приел тайнството българският княз, възприет от своя кръстник – византийският император Михаил Трети. Смятаме, че именно Цариградският патриарх Фотий е извършил над благоверния княз Борис св. Кръщение, като в деня преди тайнството е извършил изискването за изпитване на кандидата по Символа на вярата и извършил църковния чин за отричане от Сатана и съчетаване с Христа, допълни проф. Легкоступ.
„Може да се обобщи, че покръстването на българите, започнало с приемането на християнството от българския владетел, се е проявило и като част от още един процес – на трансформирането на теократичната симфония на властите в цезаропапизъм. Решението на Борис да приеме кръщение от Константинопол води до важно историческо последствие в управленската сфера – в България като плод на теокротичната идея за симфония на властите е установен цезаропапския модел. Управленският модел, избран от българския княз, впоследствие бива приет не само от съседите на България, но и от вярващите християни в Източна Европа. Успехите на тази управленска формула ги мотивира да тръгнат по стъпките на св. княз Борис във всички аспекти – верови, културен, образователен, управленски“, каза в края на доклада д-р Росен Русанов
Сред гостите на пленарната научна сесия на Шуменския университет днес бяха вицепрезидентът Илияна Йотова, българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, областният управител на Шумен Катя Иванова, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, ректорът на ШУ проф. Наталия Витанова, владици от светия синод, кметът на Шумен Христо Христов, учени, общественици.
Източник: БТА
България
Почистена е Ботевата алея за предстоящия национален туристически поход “Козлодуй-Околчица” 2025, каза областният управител Николай Николов

Ботевата алея, по която ежегодно преминават хиляди участници в националния туристически поход Козлодуй – Околчица, е почистена, каза за БТА областният управител Николай Николов. Недобросъвестни граждани бяха увредили и разкопали пътя в района на Алтимир и Добролево, но вече всичко е подготвено, добави Николов.
Той каза, че с решение на Министерския съвет държавата е осигурила 135 000 лева за организацията на туристическата проява. Към момента има записани около седемстотин участници. Срокът за записване е до 7 май за ученически групи и до 16 май за останалите групи и индивидуални участници, напомни Николов.
По думите му са сключени договори за осигуряване на линейка, за обезпаразитяване на Ботевата алея и местата за нощуване на участниците, за почистване на 120 километровото трасе и за изхранване на походниците.
БТА припомня, че регламентът на 77-и Национален туристически поход “Козлодуй – Околчица”, заедно с програмата, инструкцията и приложенията за участие са публикувани на официалния сайт на Областна администрация – Враца.
/ТТ/
Източник: БТА
България
Двама души са пострадали при пожари в страната през изминалото денонощие

Двама души са пострадали при пожари в страната през изминалото денонощие. Екипите на пожарната са реагирали на 121 сигнала за произшествия. Ликвидирани са общо 96 пожара.Това съобщава дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ПБЗН) в информация на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи (МВР).
Жена на 63 години е пострадала при пожар в къща в село Крапчене, област Монтана. В село Опълченско, община Кърджали, при пожар е пострадала жена на 85 години.
С преки материални щети са възникнали 15 пожара, от които осем в жилищни сгради, един в спомагателни, временни или паянтови постройки, три в транспортни средства.
Без нанесени материални щети през изминалото денонощие са възникнали 81 пожара, от които 28 в сухи треви, горска постеля и храсти и 48 в отпадъци.
Извършени са 18 спасителни дейности и помощни операции. Две от тях са били при катастрофи в транспортни средства, една – при инцидент с опасни вещества.
Регистрирани са седем лъжливи повиквания.
/ТТ/
Източник: БТА
България
Временна организация на движението е въведена на Дунав мост при Русе заради ремонт, предупреждава „Гранична полиция“

Извършва се основен ремонт на българския участък на Дунав мост при Русе, поради което е въведена временна организация на движението, припомнят от Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР на своя сайт. Трафикът се осъществява в една лента с пропускателен режим и се регулира от служители на фирмата-изпълнител. Трафикът е нормален на останалите гранични преходи с Румъния, добавят от „Гранична полиция“.
На граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП) „Станке Лисичково“ на границата с Република Северна Македония се извършва цялостна реконструкция на пункта и преминаването се извършва на ограничен брой трасета. Трафикът е нормален на останалите гранични контролно-пропускателни пунктове.
Трафикът е нормален на граничните контролно-пропускателни пунктове със Сърбия и Турция.
На границата с Гърция, на пътя от гръцка страна по дестинацията Рудозем – Ксанти се извършват строителни дейности, посочват още от „Гранична полиция“. Гръцките власти са поставили табели, на които е указано, че теренът е строителна площадка и не се допуска влизането на външни лица в обекта. През граничните преходи в района на Маказа, Златоград и Ивайловград е разрешено преминаването само на леки коли и микробуси до 3,5 тона.
/ТТ/
Източник: БТА
-
Политикапреди 4 дни
Парламентът прие окончателния вариант на закона за защита на лицата, подаващи сигнали
-
Българияпреди 1 седмица
Страшно е, когато се поставя под въпрос членството на България в НАТО и ЕС, каза Петър Стоянов
-
Балканипреди 1 седмица
МИНА: Във Франция започна строителството на нови патрулни кораби за военноморските сили на Черна гора
-
Спортпреди 1 седмица
Александър Везенков бе най-резултатен за втория успех на Олимпиакос над Реал Мадрид в четвъртфиналите на баскетболната Евролига
-
Българияпреди 7 дни
Дете е пострадало при инцидент с неукрепена сцена на благотворителна инициатива в Стара Загора
-
Святпреди 6 дни
Екипи за действия при извънредни ситуации са реагирали на 286 сигнала за хора, заседнали в асансьори в Мадрид
-
Икономикапреди 1 седмица
Българската фондова борса организира форума „Investor Day 2025: Embracing Opportunities“ на 28 април
-
Бизнеспреди 1 седмица
Бизнес глобус: Apple мести производството на iPhone-и в Индия; Медиен гигант съди OpenAI; Рекорден износ на американски алкохол през 2024 г.