За да осъществим енергийния преход, се нуждаем от иновативни идеи, които университетите могат да дадат. Това заяви проф. Николаос Теодосиу от Солунския университет „Аристотел“, който участва в трансграничната конференция „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ в Солун, организирана по проект на БТА, който се изпълнява с подкрепата на Европейската комисия. 

Николаос Теодосиу е председател на Мрежите на ООН за решения за устойчиво развитие (SDSN) – Черно море. Той е член на Световната академия на изкуствата и науките, която функционира вече над 60 години.

Университет „Аристотел“ предлага следдипломна програма за опазване на околната среда вече над 25 години, съобщи професорът. Той изтъкна, че програмата е една от малкото, оцелели толкова дълго, което показва значението ѝ.

Проф. Теодосиу представи Мрежата на обединените нации за климатичните промени. Това е съвет за енергиен преход с цел търсене на инженери от всички специалности за подкрепа на генералния секретар на ООН по отношение на енергийния преход, което е най-голямото предизвикателство на нашата епоха, каза Теодосиу.

В мрежата за устойчиво развитие участват университети и изследователски центрове, каза професорът. Той поясни, че според Организацията на обединените нации, за да се реализират целите за устойчиво развитие има нужда от иновативни идеи. „Защото, ако следваме пътя, който сме следвали в миналото, няма да стигнем до никъде“, заяви Теодосиу. Той е на мнение, че се нуждаем от нещо ново и то се очаква да бъде предложено от университетите.

Нашата работа в тези университети е да потърсим новото познание, което се създава и да видим, доколко това може да бъде разширено отвъд границите за постигането на целите за устойчиво развитие на ООН, каза ученият. Става въпрос за регионални и национални мрежи, които вече покриват почти целия свят. Има вече 57 мрежи и членове с над 2000 организации в цял свят, заяви Теодосиу. Те правят редица доклади, които са достъпни безплатно. На тях участват най-добрите учени в света по всички актуални проблеми, информира Николаос Теодосиу.

Източник: БТА

Парламентът отхвърли на първо четене предлагания от парламентарната група „Морал, единство, чест“ (МЕЧ), законопроект за промени в Закона за задълженията и договорите. Той беше отхвърлен след прегласуване  с 63 гласа „за“, 3 – „против“ и 97 – „въздържал се“.

С предлаганите изменения се дава правна възможност на длъжниците да се възползват от правния институт на погасителната давност по отношение на частни вземания. Преди прегласуването Христо Расташки от парламентарната група на МЕЧ попита депутатите защо не искат да приемат този текст. Това е едно изречение, което ще помогне на стотици българи, които от десетки години са длъжници. Ясно е, че никога няма да могат да си изплатят кредитите, които са направили през 90-те години, защо не искате да ги извадите от сивата икономика, попита той. Тези хора работят на минимална работна заплата, за да не им се правят удръжки от частните съдебни изпълнители. Това не са някакви нови кредити, които са теглени през 2020 г. или 2019 година. Тук говорим за вземания на поне 10-15 години, посочи депутатът и попита може ли колекторът с една молба да прекъсва давността, когато той е и кредитор.

В хода на дискусията лидерът на МЕЧ Радостин Василев също защити предлаганите изменения. Той посочи, че стотици хиляди български граждани имат висящи дела при частни съдебни изпълнители, които нямат събираемост, но са като „въже на врата на длъжниците“. 

Никой в тази държава няма изгода да има стотици хиляди дела срещу български граждани. Ние все още нямаме приет Закон за несъстоятелност на физическите лица, все още управляващото мнозинство не желае да криминализира действия на колекторските фирми, добави Василев. Това е много малка  разпоредба, която ще даде отражение върху това, че десетки хиляди изпълнителни дела ще трябва да бъдат прекратени поради изтекла давност, добави той. Към обхвата на законопроекта се включват и всички висящи дела, каза още Василев. 

В мотивите на вносителите се изтъква, че към настоящия момент у нас се наблюдава притеснителна тенденция към масова задлъжнялост на физически лица към небанкови финансови институции, частни колекторски дружества, монополни дружества – като топлофикации, мобилни оператори и други. Наблюдава се натрупване на множество изпълнителни производства, продължаващи неопределен период от време. Основна причина за това са порочните практики по принудително събиране на вземанията, предприети единствено с цел да се прекъсне погасителната давност за конкретно вземане, заявяват вносителите.

При сега действащата нормативна уредба и съдебна практика, срещу тези действия няма ефективна защита пред съда в полза на гражданите длъжници. Към настоящия момент държавните съдебни изпълнители събират под 40 млн. лв. годишно от длъжниците, а частните съдебни изпълнители събират над 800 млн. лв. (818 млн. лв. за 2023 г.), което предразполага за злоупотреби с правата на гражданите, се казва в мотивите. Прекъсването на погасителната давност се приема за валидно извършено, чрез прекалено широк спектър от фактически действия, например единствено с депозирането на молба по изпълнително дело от взискател, което води до масови злоупотреби по висящи изпълнителни производства от съдебните изпълнители и взискателите срещу длъжниците, заявяват вносителите. 

В мотивите се казва още, че по този начин гражданите изкуствено се поддържат в качеството на длъжници по изпълнителни производства за периоди над десет години, като в практиката се срещат и изпълнителни дела с продължителност повече от двайсет години, по които не може да се приложи институтът на общата петгодишна погасителна давност, предвидена в Закона за задълженията и договорите. От МЕЧ изтъкват, че формулировка на разпоредбата в Закона за задълженията и договорите е приета още към момента на влизане на закона в сила през 1950 г. и оттогава до настоящия момент тя не е търпяла никакви законодателни изменения. 

Източник: БТА

/ВД/

Източник: БТА