За 10 година Златоград посрещна хиляди гости и туристи за празника на чевермето. Приготовленията на 100-те агнета е започнало от снощи в градския парк и днес те вече са изпечени и готови за консумация. В автентичното им въртене са се включили около 50 доброволци.

Днес, чеверметата обиколиха централната част на града под звуците на „101 каба гайди“, а шествието бе водено от децата от Детска градина „Радост“ в Златоград, облечени в народни носии. Празникът бе открит от кмета на Златоград Мирослав Янчев, българския национален химн и гайдарите от „101 каба гайди“.

Александър Александров от Варна идва със семейството си за трети път на празника на Златоградското чеверме и винаги са били приятно изненадани от гостоприемството на местните жители. „Всичко, което правят, го правят добре“, каза той.

Ваня Славейкова свърза празника със своя годеж, когато на първото издание на Златоградското чеверме преди 10 години със съпруга ѝ са решили да станат семейство. „Това е най-пищният празник, най-традиционният и най-интересен в цялата област, ако не и в България“, каза Славейкова.

Според кметът Мирослайв Янчев няма значение пет или 10 000 хиляди са гостите на града в днешния ден, важното е, че всички са в добро настроение. Той е на мнение, че когато има български фолклор, кръшни хора, гайди и вкусна храна, те предразполагат доброто настроение. Янчев допълни, че градът е пълен с туристи през цялото лято и събитията, които се организират през годината в Златоград, сред които Трифониада, Скариада, Делюви празници, карат хората да се връщат отново. Празниците са от изключително значение за най-южния български град.

За златоградското чеверме се извиха огромни опашки от желаещи да го опитат. Празникът продължава до неделя, когато на сцената ще се качат Фолклорен ансамбъл „Родопа“, Николай Славеев, Росица Пейчева, Ангелина Милева, Станислав Ангелов, Красимира Георгиева, Яница, Виевската фолк група, оркестър „Славяни“, Златко Кафеджиев, Симоне Маркова.

Източник: БТА

Танци от всички фолклорни области ще бъдат показани на концерт по случай 35-ата годишнина на Представителна фолклорна танцова студия (ПФТС) „Добруджа“ в Летен театър – Добрич. Музикалното събитие тази вечер ще бъде със свободен вход, ще има гости от Япония, Украйна, Турция, Германия, каза за БТА главният художествен ръководител и основател на студията Стоян Господинов. Той е също директор на Общински културен институт „Добрич“, както и главен художествен ръководител на ансамбъл „Добруджа“. 

Връщайки се назад във времето, през 1989 година, Господинов си разказа как се появява идеята да създаде танцовата студия. “Ходих в Япония, тук в Добрич също дойдоха японци, виждах ги, че мислят за в бъдеще, 40-50 години напред какво да правят. Това продиктува идеята да създам една студия, която да подхранва ансамбъл “Добруджа” с кадри, като, разбира се, разчитаме и на други състави. От много години винаги липсват кадри за мъже. Първоначално идеята беше тези, които са в студията, да учат и репертоара на ансамбъла, после реших, че трябва да възпитаваме и учим децата във всички етнографски области, а като влязат в ансамбъла, да могат да се обогатяват професионално“, каза той.

По думите на Стоян Господинов стимул за работа през всичките 35 години е желанието на родителите да водят децата си на танци, както и аплодисментите към тях на всеки концерт. “Това уважение на родители, деца, на ръководството на Община Добрич те кара да си удовлетворен от своето постигнато ниво, да търсиш по-високо ниво”, сподели той. Днес в студията негов помощник ръководител е Данаила Петрова, а корепетитор – Николай Иванов.

Господинов допълни за БТА, че тази вечер ПФТС „Добруджа“ ще започне програмата си с емблематичен добруджански танц – ръченик с шиници. “Ще има танци от Северна България, Пирин, Родопите, ще представим шопска сюита. Кулминацията ще бъде една тракийска сюита на Здравко Даскалов. Около 300 човека ще излязат на сцената в един и същ момент, за да я представят. Накрая ще завършим с гайдаски състав на Калин Стоянов от Добрич, ще бъде изсвирена песента “Хубава си моя горо” за финал на нашата програма”, каза още той.

Стоян Господинов добави, че за студията предстоят още концерти през месец май в Плачи дол, Албена, Каварна. “През юли заминаваме за участие в град Битбург, Германия. Там сме участвали три пъти, но сега е юбилейно издание и ни канят отново. Това са места, на които рядко канят състави повторно, а ние вече за четвърти път отиваме там, което е уникално и им благодарим много”, каза още Господинов.

В края на миналата година Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа“ отпразнува 70 години от създаването си с празничен концерт в Добрич. Очаква се той да представи нов спектакъл по проект “Живата памет на времето”, финансиран по програма на Министерството на културата, с краен срок за реализиране на 1 септември 2025 година. 

Източник: БТА

Научна сесия, посветена на 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност, се състоя в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.

Вицепрезидентът на България Илияна Йотова в обръщението си към участниците в научната сесия каза: „Приемам, че мисията ми е да върна подобаващото място на българистиката в световната наука“. Първата българска държава се превръща в епицентър на източнославянската общност, а българският език за славянството е онова, което е латинският за Западна Европа, каза Йотова. Тя припомни, че точно край Шумен – в Плиска и във Велики Преслав, е поставено началото на един народ и държава, която с право се определя като духовната империя на Европа.

Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил каза в обръщението си към участниците: „Наш дълг е съхраняването на стореното от св. княз Борис Михаил, светите братя Кирил и Методий, техните приемници във времето, като прославяме тяхната памет и изследваме с усърдие тяхното дело“. Патриархът подчерта личния и държавнически избор на св. княз Борис Михаил, предприетото от него за укрепването и утвърждаването на християнството и църквата у нас, както и за последвалия небивал разцвет на духовността и книжовността, които продължават да бъдат обект на изучаване и до днес.

Варненският и Великопреславски митрополит Йоан приветства участниците в пленарната научна сесия с думите: „Преди няколко години, във времето на блажено починалия патриарх Неофит, поставихме въпрос пред Светия синод за канонизацията на епископ Константин Преславски, създаде се комисия. Канонизацията му е от изключително значение както за светата ни църква, така и за епархията“. Митрополит Йоан отбеляза, че епископ Константин Преславски не е канонизиран с останалите Кирило-Методиеви ученици и до XIX век личността му е напълно забравена от учените и църквата. 

В рамките на научната сесия, посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от създаването на глаголицата, проф. д-р Павел Павлов от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ изнесе доклад за владетеля, църквата и писмеността. Той подчерта, че св. Цар Борис е центърът, около който се случват християнската държавност, усилията за самостоятелна църква, създаването на условия за светите братя и техните ученици. „Затова празникът на св. Цар Борис, денят в който честваме неговата памет, е център за всяко честване на покръстването, на писмеността“, добави проф. Павлов.

За делото на светите братя Кирил и Методий може да се говори много, но най-тясната връзка е с кръщението и установяването на самостоятелна българска православна църква, посочи доц. Екатерина Дамянова от Богословския факултет при Софийския университет. Тя подчерта и връзката между азбуката и превода на свещеното писание, което поставя началото на нова култура. Няма литература и култура без такъв превод, така че славяните придобиват един голям дар чрез богоозарените светци Кирил и Методий, каза доц. Дамянова.

Научен доклад за проявата на идеята за теокрация при процеса на покръстването на българите в контекста на катехизическата практика на църквата през девети век представиха проф. д-р Магдалена Легкоступ – декан на Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и гл. ас. д-р Росен Русанов. Константинополският патриарх е извършвал св. Кръщение лично пет пъти годишно и то в самата столица на Византия. Именно там трябва да е приел тайнството българският княз, възприет от своя кръстник – византийският император Михаил Трети. Смятаме, че именно Цариградският патриарх Фотий е извършил над благоверния княз Борис св. Кръщение, като в деня преди тайнството е извършил изискването за изпитване на кандидата по Символа на вярата и е извършил църковния чин за отричане от Сатана и съчетаване с Христа, допълни проф. Легкоступ.

Проф. Веселин Панайотов изнесе доклад за приноса на българските азбуки в европейската култура. Той съобщи, че си е поставил за задача да събуди интереса към една хипотеза, по думите му позната, но позабравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е автор и на кирилицата, и глаголицата. „Става въпрос за историята на българските азбуки, които всъщност представляват една азбука в два графични варианта“, уточни проф. Панайотов.

Сред гостите на пленарната научна сесия на Шуменския университет бяха вицепрезидентът Илияна Йотова, българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, областният управител на Шумен Катя Иванова, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, ректорът на Шуменския университет проф. Наталия Витанова, владици от светия синод, кметът на община Шумен Христо Христов, учени и общественици.

Организатор на празненствата по повод 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на българската азбука е Варненската и Великопреславска митрополия.

Източник: БТА