Балкани
Джордже Симион – кандидатът на суверенистите, който се обявява за „наследник“ на Калин Джорджеску

Джордже Симион, който е съосновател и лидер на втората по големина парламентарна партия – опозиционния националистически Алианс за обединение на румънците (АУР), категорично отказваше да се кандидатира за тазгодишните президентски избори. Неговата партия подкрепяше кандидатурата на Калин Джорджеску – крайнодесния независим кандидат, който се класира първи на миналогодишния първи кръг на изборите, анулиран впоследствие заради съмнения за руска намеса. Симион определи анулирането на президентските избори миналата година като „държавен преврат в пълен ход“, а партията му организира серия от протести с призива „Върнете ни втория тур“.
След като Конституционният съд на Румъния отхвърли окончателно кандидатурата на Калин Джорджеску за новите избори, Симион и лидерката на по-малката крайнодясна Партия на младите хора (ПОТ) Анамария Гаврила обявиха, че ще внесат кандидатурите си. Впоследствие Гаврила се оттегли и председателят на АУР остана основният кандидат на суверенисткото движение. Симион участваше и в миналогодишните избори, когато остана на четвърто място с близо 14 процента от гласовете. Социологическите проучвания преди изборите в неделя го определят като ясен фаворит с около 30 процента и повече от гласовете.
38-годишният Джордже Симион е роден в град Фокшан, окръг Вранча, и е най-младият от 11-те кандидати в тазгодишната надпревара. Завършил е специалност „Администрация и бизнес“ в Букурещкия университет и магистратура в университета в Яш на тема „Престъпленията на комунизма“.
От 2004 г. участва в граждански прояви на организации, борещи за обединение на Румъния с Република Молдова, организира серия от шествия в двете страни в подкрепа на тази идея, а през 2011 г. лансира унионистката платформа „Действие 2012“. Симион има забрана за влизане в Република Молдова и Украйна заради кампанията му в миналото за връщане на територии, които в момента са част от двете съседни страни.
През 2019 г. Симион учредява Алианс за обединение на румънците (АУР) заедно с другия съосновател Клаудиу Тързиу, който неотдавна напусна партията. На парламентарните избори през 2020 г. партията получава малко над 9 процента, а Симион влиза в законодателния орган като депутат. На изборите през 2024 г. АУР става втората по големина парламентарна сила и най-голямата опозиционна партия с 18,3 процента от гласовете.
През януари Джордже Симион беше избран за заместник-председател на Партията на европейските консерватори и реформисти (ЕКР), ръководена доскоро от италианския премиер Джорджа Мелони, а в момента от бившия полски премиер Матеуш Моравецки.
Международните медии отбелязват, че Симион подкрепя движението на американския президент Доналд Тръмп „Да направим Америка отново велика“ (Make America Great Again – MAGA). „Ние сме естествени съюзници на Републиканската партия и идеологията ни почти напълно съвпада с тази на движението MAGA“, посочи той в интервю за изданието „Политико“ в края на април след едно от посещенията си в САЩ. Симион също така многократно е критикувал политиката на ръководството на ЕС.
Същевременно пресата в Румъния разкри, че лидерът на АУР е ангажирал лобистка фирма в САЩ с договор за 1,5 милиона долара, за да му осигури срещи с ключови американски политици и изяви в медиите в САЩ, а Постоянният изборен орган започна проверка, за да установи по какъв начин са използвани отпусканите от държавата партийни субсидии. АУР категорично отрече да има някакво нарушение, а самата компания посочи, че договорът не е влязъл в сила и няма извършени плащания.
Джордже Симион многократно се е обявявал против изпращането на военна помощ в Украйна. Той се противопостави и на решението на Румъния да дари една система „Пейтриът“ на съседната страна. „Няма да изпращаме военна помощ на Украйна и това не ни прави проруски настроени“, заяви националистическият лидер пред чуждестранни журналисти в Букурещ през ноември миналата година. Той добави, че хуманитарната и логистична подкрепа за Киев ще продължи, както и подкрепата към стремежа на Украйна да стане член на ЕС, но не и за евентуално присъединяване на страната към НАТО.
По въпроса за разходите за отбрана лидерът на АУР подкрепя позицията на Тръмп. „Всички страни трябва да увеличат разходите; смятам за справедливо да плащаш за собствената си сигурност и да инвестираш в собствената си сигурност“, каза той за „Политико“, а в интервю за АФП обеща почти да удвои военния бюджет на Румъния до 4 процента през следващите пет години.
Симион отказа да участва и в трите телевизионни дебата, организирани в края на април, следвайки, според някои медии, модела на Калин Джорджеску, като заяви, че не желае да „легитимира държавния преврат“. Когато подаде кандидатурата си Симион каза, че е „посоченият наследник“ на Калин Джорджеску и че се е кандидатирал, тъй като по думите му Джорджеску е поискал това от него, „за да се върнем към нормалността и към демократичния и конституционен курс“. Лидерът на АУР също спомена, че ако спечели изборите, може да назначи Джорджеску за премиер.
Редица медии обаче обръщат внимание на факта, че Калин Джорджеску нито веднъж не е обявил публично подкрепата си към кандидатурата на лидера на АУР.
За разлика от Джорджеску, Симион не демонстрира проруски уклон, отбелязва Франс прес. „Русия е най-голямата заплаха за нас като народ“, заяви неотдавна Симион, като подчерта, че никога не се е въздържал да нарече руския президент Владимир Путин „военнопрестъпник“.
Джордже Симион е женен и има син, роден миналата година. На въпрос дали би подкрепил легализация на еднополовите бракове, той заяви категорично „Не съм съгласен. Семейството е съставено от един мъж и една жена. Тяхна работа е какво правят в спалнята си, но обществото в Румъния трябва да има в основата си само брак между мъж и жена“, смята Симион.
Източник: БТА
Балкани
Ден преди посещение на турския президент Ердоган хиляди кипърски турци протестират срещу опити на Анкара да подкопае светските им устои

Няколко хиляди кипърски турци излязоха в петък по улиците на етнически разделената столица Никозия, за да протестират срещу опитите на Турция да подкопае светските им устои и да засили влиянието на политическия ислям в обществото им, предаде Асошиейтед прес.
Дъждът не отказа участниците в шествието, които издигнаха знамена на профсъюзи и плакати с надписи, като „Няма да мине“ и „Кипър ще остане светски“.
Протестът е последният от поредицата демонстрации, които левите профсъюзи организираха, за да изразят несъгласието си с това, което те определят като опити на Анкара да превърне твърдо светските кипърски турци в по-податлива на политически натиск общност чрез въвеждане на исляма в образователната система.
Протестът се проведе ден преди посещението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в т.нар. Севернокипърска турска република (призната единствено от Турция), където той ще открие комплекс от правителствени сгради. Съобщава се, че по време на визитата Ердоган публично ще порицае протестиращите.
Протестите започнаха миналия месец, когато кипърските турски власти отмениха забраната за носене на забрадки в гимназиите. Учителски профсъюзи, политически партии и леви групи осъдиха този ход като посегателство върху строго светската образователна система, целящо евентуална „ислямизация“ на кипърското турско общество.
Кипър е разделен от 1974 г., когато Турция нахлува на острова след подкрепен от Атина преврат, целящ обединение с Гърция. Само Анкара признава т.нар. Севернокипърска турска република в северната част на остров Кипър, където Турция поддържа над 35 000 военнослужещи.
Република Кипър е част от Европейския съюз от 2004 г., но само кипърските гърци, които живеят в южната част, се ползват от предимствата на членството.
Елма Ейлем, председател на Съюза на кипърските турски учители в средното образование KTOEOS и един от основните организатори на протестите, заяви, че промяната в закона, която позволява носенето на забрадки в училище, е доказателство за опит за „социално инженерство“, което да принуди кипърското турско общество да се подчини на декретите на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР).
Съобщава се, че учителите в една от гимназиите са върнали ученичка, която се е появила със забрадка, след като забраната е била отменена.
Ейлем защити това действие, като заяви, че учителите няма да позволят „политическият ислям да бъде налаган на нашите момичета чрез телата им“.
„Този въпрос не е въпрос на свобода, забрадка или регулация. Този въпрос е стъпка, предприета от ПСР в усилията ѝ да задълбочи доминацията на политическия ислям над общността на кипърските турци“, каза тя.
Ейлем заклейми контрапротест, провел се по-рано, в подкрепа на носенето на забрадки в средните училища в кипърската турска част.
Източник: БТА
Балкани
Годишният износ на Турция достигна рекордно ниво от 265 милиарда долара през април

Годишният стоков износ на Турция достигна рекордно ниво от 265 милиарда долара през април, заяви турският министър на търговията Йомер Болат, цитиран от „Хюриет Дейли“.
Годишният износ за 12 месеца се е увеличил с 2,7% или 7,1 милиарда долара на годишна база. Вносът през последните 12 месеца се е увеличил с 0,2% до 351,6 милиарда долара, което е довело до годишен търговски дефицит от 86,6 милиарда долара. Това възлиза на с 6,8% или 6,4 милиарда долара по-малко от предходния период.
Междувременно износът за април се е увеличил с 8,5% на годишна база до 20,9 милиарда долара, което е вторият най-висок показател за износ за април, регистриран досега. Вносът през месеца също се е увеличил с 12,9%, достигайки 33 милиарда долара.
Външнотърговският баланс на стоките през април е отчел дефицит от 12 милиарда долара, което е с 21,7% повече на годишна база.
Болат заяви, че износът е във възход от началото на годината, с изключение на февруари, когато е намалял с 300 милиона долара.
Коефициентът на покритие износ/внос е намалял от 66,1% през април 2024 г. до 63,5% миналия месец.
С изключение на енергетиката, коефициентът на покритие е бил 70,4% през април, в сравнение със 73,9% през същия месец на миналата година.
Германия е била най-големият експортен пазар за Турция с 1,77 милиарда долара през април, следвана от Обединеното кралство с 1,27 милиарда долара. Доставките за САЩ и Италия са били съответно 1,15 милиарда долара и 1,08 милиарда долара.
Автомобилната индустрия е била най-големият експортен сектор с 3,15 милиарда долара, което е с 14,8% повече на годишна база. През януари-април индустрията е генерирала 12,6 милиарда долара приходи от износ, което е с 6,5% повече спрямо предходната година.
Износът на отбранителния и аерокосмическия сектор е скочил с 54% на годишна база до 539 милиона долара през април, докато приходите от износ са се увеличили с 67,3% до 2,23 милиарда долара.
Вносът от Китай и Русия възлиза съответно на 4,2 милиарда и 3,6 милиарда долара. Турция е закупила стоки на стойност 2,8 милиарда долара от Германия, докато вносът от Швейцария е 1,78 милиарда долара.
Износът се е увеличил с 3,9% на годишна база през периода януари-април, достигайки 86,3 милиарда долара, показват предварителни данни на Министерството на търговията.
През първите четири месеца на 2025 г. вносът на Турция възлиза на 120,8 милиарда долара, което показва увеличение с 6,7% спрямо предходната година. Вследствие на това дефицитът във външната търговия достигна 34,5 милиарда долара за периода януари-април, увеличавайки се с 14,5% в сравнение със същия период на миналата година.
Източник: БТА
Балкани
Администрацията на Тръмп отмени предишно решение за премахване на визите за граждани на Румъния

Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп съобщи днес, че изважда Румъния от програмата за безвизови пътувания в САЩ, предаде агенция Ройтерс.
Предишната американска администрация на президента Джо Байдън бе обявила на 9 януари, че приема Румъния в програмата, казвайки, че страната е изпълните строгите изисквания за сигурност.
Министерството на външните работи на Румъния изрази съжаление от решението на Департамента за национална сигурност на САЩ, съобщава агенция Аджерпрес.
„Тази възможност е предвидена в Споразумението за премахване на визите. Решението идва в момент, в който американските власти превърнаха защитата на границите и борбата с незаконната имиграция в абсолютен политически и технически приоритет. Съжаляваме за това решение, като се има предвид, че Румъния е изпълнила всички елементи, които законодателството на САЩ предвижда за достъп по програмата за безвизово пътуване. Това обаче е политическо решение, което е по преценка на американските власти и отразява приоритетите на администрацията“, посочи румънското МВнР в изявление.
Ведомството допълни, че „Румъния и САЩ остават партньори, решени да засилят сътрудничеството във всички области“.
„Румънското правителство и всички компетентни румънски институции и органи ще продължат да предприемат дипломатически и технически стъпки за получаване на безвизов режим за румънските граждани“, подчертават от румънското МВнР.
/СГ/
Източник: БТА
-
Бизнеспреди 1 седмица
Сигналите за рецесия светят в червено за американската икономика
-
Икономикапреди 1 седмица
Няма риск от воден режим в Бургаско, каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов
-
Балканипреди 1 седмица
1,5 милиона сгради в Истанбул са смятани за рискови при земетресение
-
Балканипреди 1 седмица
Хърватите имат повече доверие на социалните мрежи, отколкото на държавните институции, сочи проучване
-
Бизнеспреди 1 седмица
Проучване: Компаниите преминават към зелена енергия въпреки отменените от Тръмп регулации
-
Политикапреди 3 дни
Парламентът прие окончателния вариант на закона за защита на лицата, подаващи сигнали
-
Балканипреди 1 седмица
Постоянният изборен орган на Румъния започва проверка на партия АУР във връзка с договор за лобиране в САЩ
-
Политикапреди 1 седмица
Посланикът ни в САЩ е подал оставка