Свободата на печата по света е по-лошо състояние от всякога, показва най-новата годишна класация, публикувана днес от правозащитната организация „Репортери без граници“ (РБГ), която отбелязва, че с най-много свобода разполагат журналистите в Европа, предадоха световните агенции.

„Свободата на печата в световен мащаб през 2025 г. е в най-ниската си точка за всички времена. Над половината от населението на света живее в страни, където ситуацията се оценява като „много сериозна“, се казва в анализ на организацията.

Европа продължава да районът, където журналистите могат да отразяват най-свободно събитията, подчертава тя.

Норвегия запазва водещата си позиция и остава пример за подражание, следвана от Естония и Нидерландия, отбелязва РБГ.

На дъното на класацията са Китай, Северна Корея и Еритрея, които се нареждат съответно на 178-о, 179-о и 180-о място.

Според класацията, медиите и журналистите се сблъскват с „проблематична“, „трудна“ или „много сериозна“ ситуация в три четвърти от 180-те оценявани държави, отбелязва Франс прес

„За първи път ситуацията е „трудна“ в световен мащаб, подчертава организацията, давайки като пример тежките икономическите ограничения, въведени от президента Доналд Тръмп в САЩ. 

Далеч от Норвегия, която оглавява индекса за девета поредна година, САЩ бележат спад с две места до 57-а позиция, нареждайки се след Сиера Леоне.

„Ситуацията не беше особено добра още през 2024 г., когато страната слезе с десет места по-надолу в класация, но се влоши още повече след встъпването в длъжност през януари на новия американски президент, който подлага медиите на ежедневни атаки, каза пред АФП редакционният директор на РБГ Ан Боканде. 

Комитетът за защита на журналистите (КЗЖ) също отбеляза по-рано тази седмица в доклад за първите 100 дни от втория мандат на Доналд Тръмп, че „свободата на печата в САЩ вече не е даденост“, допълни тя.

Според класацията на РБГ положението се оценява като „добро“ в едва седем държави, като и седемте са в Европа. „В допълнение към крехката ситуация със сигурността и засилващия се авторитаризъм, проблеми за медиите в цял свят създава и икономическият натиск“, отбелязват „Репортери без граници“.

Германия, която миналата година беше на 10-о място, вече е извън десетката, поради „все по-враждебната работна среда за медийните специалисти в страната, особено поради атаките от страна на крайната десница“, посочва организацията, цитирана от ДПА.

През 2024 г. журналисти, които са отразявали събития и теми, свързани с крайнодесните среди и партии като „Алтернатива за Германия“, отново са били изложени на риск. Те съобщават за заплахи, обиди и страх от физическо насилие.

„Повече от половината от населението на света сега живее в страни, в които категоризираме положението със свободата на печата като „много сериозно“, каза управляващият директор на „Репортери без граници“ Аня Остерхаус.

„Независимата журналистика е трън в очите на авторитарните лидери“, отбеляза тя и подчерта, че това, от своя страна, има икономически последици.

„Ако медиите са лишени от финансиране, кой ще разкрива подвеждащата информация, дезинформацията и пропагандата? По тази причина освен с всекидневната си борба за безопасността на журналистите, сме ангажирани и с укрепването на икономическите основи на журналистиката“, заяви Остерхаус.

Класацията за свободата на печата оценява ситуацията в дадена държава или територия в пет сфери: политика, право, икономика, социално-културна сфера и сигурност.

Годишната класация беше огласена ден преди отбелязвания на 3 май Международен ден на свободата на печата.

Източник: БТА

Американският президент Доналд Тръмп разпореди най-голямото кадрово разместване в новата си администрация, като замени съветника си по националната сигурност Майкъл Уолц с държавния секретар Марко Рубио, който ще изпълнява временно длъжността и същевременно ще бъде първи дипломат на страната, съобщава американският вестник „Вашингтон пост“. Тръмп заяви, че номинира Уолц за посланик в ООН.

Решението показва разочарованието на Тръмп от това, че по-рано Уолц включи журналист в групов чат за военните операции в Йемен, както и разочарованието от назначаването от Уолц на служители, считани за нелоялни към президента, коментира вестникът.

„Вашингтон пост“ обяснява, че това е първият случай от десетилетия насам, в който президентът на САЩ назначава един и същи човек за държавен секретар и съветник по националната сигурност. Същата ситуация е наблюдавана за последен път, когато президентът Ричард Никсън възлага тези отговорности на Хенри Кисинджър, поверявайки на един човек извънредни правомощия по отношение на вътрешната и външната сигурност на Америка.

Според изданието оттеглянето на Уолц от Белия дом е загуба за републиканските „ястреби“, които са виждали в Уолц човек, който може да насочи президента към по-агресивни военни варианти спрямо Иран и други противници на САЩ. Очаква се обаче временното назначаване на Рубио, също „ястреб“ във външната политика, да потуши всички критики отдясно, прогнозира вестникът.

„Екипът по национална сигурност на Тръмп беше изключително слаб още преди отстраняването на Уолц“, извежда в заглавие американското издание на сп. „Политико“.

Загубата на Майк Уолц като съветник по националната сигурност не е толкова голяма промяна, той така или иначе никога не е имал голяма власт, коментира списанието. Един от интригуващите аспекти на втората администрация на Тръмп е как никой, освен самия Тръмп, няма много власт по въпросите на външната политика и националната сигурност, смята „Политико“.

Според изданието това е необичайна ситуация, която тревожи много специалисти в областта на националната сигурност. При управлението на повечето съвременни президенти Съветът за национална сигурност изпреварва по правомощия други институции, за да има водеща роля по ключови въпроси на външната политика и националната сигурност, обяснява списанието и коментира, че въпреки това Уолц се е борил да получи одобрение дори за персонала, който назначава, и някои от избраните от него служители са били уволнени след оплаквания от крайнодесен съюзник на Тръмп – поразителен пример за слабост.

Държавният секретар Марко Рубио има шанс да се превърне в главната външнополитическа сила зад трона на Тръмп, добавя „Политико“. Рубио може да се окаже доста натоварен в опитите си да се справи и с двете длъжности, докато в същото време служи на непредсказуем президент, който не винаги е проявявал уважение към него, коментира „Политико“.

Списанието пише още, че някои специалисти в областта на националната сигурност предполагат, че даването на Рубио и на двете длъжности подчертава колко малко власт имат тези два поста при Тръмп. Съществува и въпросът колко дълго Рубио може да изпълнява ефективно и двете длъжности, особено като се има предвид колко много се очаква да пътува държавният секретар, добавя „Политико“.

Рубио, когото Доналд Тръмп нарича „Малкия Марко“, се превърна в един от най-влиятелните фактори в администрацията на президента, пише британският вестник „Гардиън“. 

Според вестника е малко вероятно Рубио да остане в историята като също толкова значима личност за САЩ като Кисинджър. „И все пак, преди два месеца кой изобщо би предположил, че някогашният „Малък Марко“ ще държи в ръцете си лостовете на властта на две отделни институции?“, коментира „Гардиън“.

Чък Шумър, който представлява Демократическата партия в Сената, приветства уволнението, но заяви пред британското издание, че според него министърът на отбраната Пийт Хегсет най-много заслужава да изгуби работата си.

„Те трябва да уволнят него, но вместо това уволняват неправилния човек. Трябва да уволнят Хегсет“, каза той в Капитолия.

Според изданието Уолц е имал и други „издънки“ пред Тръмп. Съобщава се, че той и други членове на Съвета за национална сигурност са използвали личните си акаунти в електронната поща „Джимейл“ (Gmail), за да извършват правителствени дейности.

Друг британски вестник „Телеграф“, пише, че Уолц е изпаднал в немилост заради две от ключовите жени в света на Тръмп. Лаура Лумър, част от верните привърженици на движението МАГА („Да направим Америка отново велика“), превърна в своя мисия да изгони всеки, когото смята за нелоялен към президента, като вчера тя поиска Уолц да бъде сменен. Според друга информация Уолц е загубил доверието на Сюзи Уайлс, началник на канцеларията на Тръмп и втората най-влиятелна фигура в Белия дом.

Вестник „Ню Йорк таймс“ обръща внимание на друга тема – сделката между САЩ и Украйна за редкоземните елементи.

Изданието съобщава, че картите, показващи минерални залежи за трилиони долари, разпръснати из Украйна, се основават до голяма степен на остарели проучвания, а изготвянето на нови такива може да отнеме няколко години, твърдят експерти. Добивът от находищата може да не е лесен и инвеститорите ще трябва да вкарат милиарди в Украйна, коментира вестникът.

Енергийната инфраструктура на страната, която продължава да бъде обстрелвана от руски ракети и дронове, ще трябва да бъде ремонтирана и модернизирана, за да осигури огромните количества енергия, необходими за поддържане на минните дейности, добавя „Ню Йорк таймс“.

Източник: БТА

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа указ, с който цели да намали финансирането на Националното обществено радио (National Public Radio – NPR) и корпорация „Пъблик Броудкастинг Сървиз“ (Public Broadcasting Service – PBS), която обхваща щатски обществени телевизии, предаде Ройтерс, като се позова на Белия дом. Агенцията отбелязва, че това е пореден опит на президента да използва федералното финансиране като лост за натиск срещу институции, към които не гледа благосклонно.

С указа, публикуван от Белия дом, се нарежда на Корпорацията за обществени радио и телевизия (Corporation for Public Broadcasting – CPB), която разпределя федералните средства за Пи Би Ес (PBS) и Ен Пи Ар (NPR), да „прекрати прякото финансиране“ за тях. В текста двете новинарските медии се определят като пристрастни и необективни. 

„Управителният съвет на Корпорацията за обществени радио и телевизия трябва да отмени съществуващото пряко финансиране в максималната позволена от закона степен и ще откаже да предоставя бъдещо финансиране“, се посочва още в указа.

Както Ен Пи Ар, така и Пи Би Ес вече заявиха, че опитът на Тръмп да намали финансирането им ще наруши основни медийни услуги и ще и има „опустошително въздействие“ върху американците, които разчитат на тях за достоверни местни и национални новини, включително по време на извънредни ситуации.

Администрацията на Тръмп заклейми редица институции в академичните среди и медийната индустрия – от Харвардския и Колумбийския университет до Ен Пи Ар и Пи Би Ес – като леви, марксистки, пристрастни и уокистки, и заплаши да съкрати финансирането им. Правозащитници изразиха безпокойство за свободата на словото и академичната свобода.

В понеделник Корпорацията за обществени радио и телевизия заведе дело срещу Белия дом, след като Тръмп се опита да уволни трима от петимата членове на управителния съвет. Корпорацията с нестопанска цел е създадена от Конгреса на САЩ през 1967 г. и осигурява финансиране за над 1500 обществени радио- и телевизионни станции, управлявани на местно ниво. Няколко медии съобщиха, че Белият дом планира да поиска от Конгреса на САЩ да отмени финансирането на Корпорацията за обществени радио и телевизия в размер на 1,1 милиарда долара, като сумата се равнява на двугодишното федерално финансиране на корпорацията.

Източник: БТА