Протести и шествия по повод 1 май, Международния ден на труда, се провеждат днес в косовската столица Прищина, съобщи вестник „Коха диторе“.

Първият протест – на Синдикалната федерация на техническите работници от частния сектор на Косово – започна в 10 ч. местно (11 ч. българско) време в центъра на Прищина от площад „Захир Паязити“ и се отправи към сградата на косовското правителство на другия централен площад „Скендербег“. Лидерът на Независимия синдикат на работниците от частния сектор Юсуф Аземи предупреди, че ако заплатите на техническите работници не бъдат увеличени до 1 септември, частният сектор ще бойкотира работния процес.

Аземи заяви, че косовските държавни институции третират работниците от частния сектор като „роби“. Той допълни, че заплатата, която те вземат, е 232 евро на месец, в сравнение с „депутатите (в косовския парламент), които за пет минути работа на заседание получават 200 евро, без дори да вършат работата си“. Той допълни, че исканията им са до 1 септември минималната заплата да бъде увеличена до 600 евро.

От 1 октомври 2024 г. брутната минимална заплата в страната стана 350 евро, припомня албанската редакция на радио свободна Европа.

Вторият протест – на Новия синдикат на Енергийната корпорация на Косово (KEK) – започна в 12 ч. местно време от площад „Скендербег“.

По информация на КосоваПрес исканията на работниците от корпорацията е увеличение на заплатите, създаването на трудов съд, зачитането на трудовите права, прилагането на колективния трудов договор и други въпроси от съществено значение за работниците. 

В координация със синдикатите на работниците на същото място в същия час, започна и протестно шествие по повод 1 май и на Колектива за феминистична мисъл и действие, Социален център „Опит“ и независими активисти.

По информация на новинарската агенция „Економия онлайн“ съвместният марш на Новия синдикат на Енергийната корпорация на Косово, Колектива за феминистична мисъл и действие, Социален център „Опит“ и независими активисти е срещу тежките условия на труд, инфлацията и липсата на права за работниците.

Лидерът на Новия синдикат на Енергийната корпорация на Косово Неджат Лумница подчерта, че протестът е бил необходим заради множеството предизвикателства, пред които са изправени работниците в енергийния сектор.

„Днес е 1 май, символичен ден, който се отбелязва навсякъде по света с протести. Решихме и ние (също да протестираме), защото има за какво да протестираме. (Например) Инфлацията в последно време, свързана с цената на електроенергията и свързаните с нея продукти. Работниците на Енергийната корпорация на Косово работят, изправени са пред предизвикателства, рискуват живота си и 1 процент от персонала умира в резултат на професионални заболявания, за които подозираме, че се получават по време на работния процес“, каза Лумница. Той допълни, че докато с работниците се случва това, Косовската енергоразпределителна компания (KEDS) забогатява.

Анита Нитай от Колектива за феминистична мисъл и действие говори за допълнителното бреме, което жените носят в обществото, като изтъкна неравенството между половете и икономическата несигурност, с които те се сблъскват всеки ден.

„Днес сме се събрали не само за да отбележим 1 май като Международен ден на труда, но и за да надигнем глас срещу несправедливостите, които продължават да тежат на плещите ни всеки ден. Жените в това общество работят два пъти: веднъж на работното си място и след това у дома, където трудът им не се признава, не се заплаща, не се уважава. Това е една мълчалива работа, носена върху плещите им като естествено задължение“, каза тя, като подчерта, че „жените дори не се споменават“ при обсъжданията в областта на икономиката в страната.

Тя каза, че минималната работна заплата в Косово не е достатъчна, за да може косовските граждани да живеят с нея.

„Тя (заплатата) е за оцеляване. И често дори не е достатъчна за това. Всеки месец работниците са изправени пред невъзможни избори: да платят наема или да си купят лекарства? Да напълнят хладилника или да си платят тока? И когато надигнат глас, им се казва, че трябва да бъдат благодарни, че имат работа. Това не е работа. Това е експлоатация. За по-малко от шест месеца десет работници са загубили живота си на работното място, не при (трудова) злополука, а заради небрежност, липса на условия и пренебрежително отношение към живота им“, каза Нитай.

Източник: БТА