Трудът е създал самия човек. Животът не се изчерпва с работата, но тя се оказва едно от важните неща, които ни определят като личности. Хубаво е да открием тази сфера на заетост, която всъщност няма да възприемаме като работа. Някои „все работят“, но на практика нищо не е направено както трябва. Това са част от коментарите на хора от различни професионални области за това колко важен е трудът в личната им ценностна система. БТА потърси мнението им на 1 май, за да разберем променя ли се отношението към трудолюбието в съвременния свят, в който новите технологии могат да спестят много усилия. 

Изкуственият интелект не може да ни измести, а само да ни подпомогне, важно е обаче технологиите да се използват етично, като допълнение към човешкия труд и опит. Хубаво е с работата да променяме по малко света около нас, да помагаме, да даваме радост, да търсим истината, коментираха анкетираните по темата. Те разказаха за противоречията по пътя от времето, когато родителите им са казвали -„Трудът краси човека“, до младежкото шеговито отрицание  – „Защо да работя, като съм красив“, и зрелостта с нейното „Работи така, като че ли ще живееш сто години“. 

Хората, които помним социалистическия период от детството си, може би много не харесваме думата „труд“. Заради асоциации с миналото ни звучи някак бездушно и лозунгарски, коментира архитектът Любомира Марекова. 

Винаги използвам думата „работа“ и много обичам своята. Архитектурното проектиране в огромна степен е формирало светогледа и същността ми, за да се получи някаква забавна симбиоза между креативно мислене и безмилостен прагматизъм. С годините практикуването на професията ми се оказа едно от екзистенциално важните и определящи неща за това, което съм, допълни архитект Марекова.

Може да се каже, че трудът е създал самия човек, каза Мария Петкова, главен асистент в БАН. Тя припомни, че е известно, че човекът е произлязъл от общ прародител с човекоподобните маймуни, като основно значение затова има развитието на ръката, която се явява като продукт на труда. В търсене на начини да ловуват нашите прадеди развивали и усъвършенствали ръката си и приспособявали крайниците си към изправения вървеж. Развитието на човешкия мозък също се е случило благодарение на труда, посочи Петкова. Ние, учените, обичаме изследователския си труд, възможността, която ни дава за творчество, предизвикателствата да търсим отговор на различни въпроси, касаещи обществото. Особено когато достигнем до модели и технологии, които можем да внедрим в практиката, така че да бъдем по-близо до потребителите, допълни Мария Петкова. 

По моите разбирания трудът – във всичките му измерения – на работа, у дома и върху самите нас – заема централна и основна роля в живота на всеки, каза Галина Рупчанска, преводач. Не е случайна теорията, че еволюционно именно инструментите за работа са развили човека до това, което е днес, включително и физически, припомни и Рупчанска. Често обаче проблемът е не толкова в полагането на труд, колкото в отношението, което влагаме в изпълнението на задълженията и отговорностите си, и това много си личи – някои „все работят“, но на практика нищо не е направено както трябва, посочи преводачът.

По думите ѝ в нейната сфера на дейност отдавна много от колегите ѝ се тревожат, че изкуственият интелект ще ги измести. Това обаче няма как да стане, защото AI няма отношение към текста, към човека, към езика, каза Галина Рупчанска. Затова, както и предвид напредъка на технологиите, които в много отношения изместват човека, същественото е да си дадем сметка доколко качествено полагаме труд – и това според мен би следвало да е основната мотивация днес – защото, когато се фокусираме върху развитието и подобряването на уменията си, животът придобива добавена стойност както за самите нас, така и за всички околни, посочи преводачът. 

Трудът заема наистина централно място в моя мироглед, тъй като чрез него не само се реализирам и развивам професионално, но и помагам на хората, каза специалистът „Образна диагностика“ д-р Маргарита Дикова. Като лекар със специалност по образна диагностика вярвам, че личното отношение, човешката преценка и емпатията са незаменими в медицината, отбеляза рентгенологът. Тя не се страхува, че изкуственият интелект ще измести напълно хората в нейната професия, но смята, че той ще се превърне в полезен инструмент за подпомагане на диагностиката. Вместо конкуренция, виждам в AI възможност за подобряване на точността и ефективността на нашата работа. Важно е обаче технологиите да се използват разумно и етично, като допълнение към човешкия труд и опит, допълни д-р Маргарита Дикова. 

Трудът в ежедневието е стимул, независимо дали е физически или умствен, а постигнатият резултат осмисля извършения труд, каза кардиологът д-р София Георгиева. Човек се развива, усъвършенства и мотивира чрез онова, което прави. От друга страна, животът не се изчерпва с работата и ежедневно полаганите усилия, но пък те са средство да изпълнят дните с ентусиазъм, стремеж и реализирани мечти, посочи д-р Георгиева. Независимо от избраната професия, при всеки удовлетворението от правилно взетото решение и добре свършената работа е резултат на стабилно положени основи преди това, отново с доста труд, заяви кардиологът. 

Смисълът на положения труд е да се създават неща, които са добри за останалите. Когато една работа се извършва с удоволствие и убеденост от нейната необходимост, тогава крайният резултат от нея е видим, смята пиарът Нели Велинова. Най-добре е, когато трудът носи удовлетворение на човека, който го извършва, и е полезен за тези, за които е предназначен, смята Велинова. 

Приемам работата си за доста интересна, въпреки че много аспекти от нея са свързани с бюрокрация и необходимо зло, разказа Ралица Вачкова, ръководител „Човешки ресурси“ в международна компания. Тя посочи, че е открила начин как да търси повече вътрешни мотивиращи фактори защо харесва работата си, като те са свързани с това колко полезна я усеща за себе си, за семейството си, за обществото. Имам късмета малките неща, малките успехи да ме държат усмихната и да изпитвам желание да правя много неща, допълни Вачкова. 

„Трудът краси човека“ е емблематична фраза, на която ни учеха като малки. Когато пораснахме, имаше продължение на тези запомнящи се думи- „Но защо да работим, като сме красиви“, каза Таня Лозанова, заета в семеен бизнес в ресторантьорството.

По думите ѝ сега, в една по-сериозна възраст, има друга гледна точка – „Работи така, все едно ще живееш сто години“. И от позицията си на зрял човек, и според ценностната си система, смятам, че чрез труда реализираме своите способности и променяме света, който ни заобикаля чрез самоусъвършенстване, придобиване на нови знания и умения, допълни тя. Според Лозанова чрез труда откриваме нови хоризонти, в които да приложим качествата си, стремим се да преодоляваме прегради -не само да удовлетворяваме нуждите си от храна и най-необходимото, но и да намираме себе си, силните си страни, собствените безкрайни възможности. „Чрез труда изпитваме удовлетворение от делата, които сме извършили, отдаваме себе си и своите способности в името на значима цел, която, ставайки реалност, ни носи чувството, че светът е по-красив и смислен“, каза Таня Лозанова. 

Много е важно човек да открие онази работа, която всъщност няма да е работа, каза Десислава Венева, маникюристка. „Може да звучи клиширано, но ако обичаш това, което правиш, и правиш онова, което обичаш, няма да ти се налага да работиш. Казал го е Конфуций“, допълни тя. Трудът изгражда и оформя човек като личност, освен че ни възпитава в дисциплина, ни учи да живеем в хармония с полезното. Обичам работата си, макар понякога човешкият фактор да помрачава удоволствието ми от нея. Щастлива съм, когато хората си тръгват с усмивка Това означава, че трудът ми е оценен, посочи Венева.

Трудът помага на човек да се учи постоянно, тъй като го мотивира да усъвършенства своите умения, каза архитект Антония Донева. Според нея най-важното е човек да намери призванието си и така реално няма да му се налага да работи, тъй като работата ще бъде удоволствие за него и хоби. Лично аз мога да работя по всяко време – през почивните дни, през нощта и въпреки това не се уморявам, даже се зареждам, тъй като моята работа ми носи положителни емоции и удовлетворение, посочи архитект Антония Донева. 

И за Валери Петров, инженер, най-хубаво би било всеки да прави това, в което е най-добър, и така ще бъде най-полезен за обществото и за себе си. Колкото по-сериозно се отнася към работата си човек, толкова по-лесно и бързо ще се докаже в нея, смята той.  Несгодите в работата би трябвало да мотивират човек да се усъвършенства, а не да се отказва заради трудностите, посочи Валери Петров.

Трудът носи удовлетворение, че човек е полезен някому със своите знания, умения, желания, енергия, каза Елена Бейкова, журналист от БНР. Независимо дали правя репортаж, мия чинии или придружавам родителите си до магазина, за мен това е смисъл, кара ме да се чувствам полезна и специална, допълни Бейкова. „Най-големият ми кеф като журналист е да направя така, че доброто да победи. А това изисква подготовка, сработване, уважение към труда на моите колеги. Смисълът е в удовлетворението, когато си успял да дадеш надежда или още по-добре – да дадеш радост“, допълни тя. 

Обичам работата си, защото тя ми дава възможност да се приближа поне малко до истината, каза Константин Костов, журналист в БТА. Да се трудиш е необходимост, но за мен е и удоволствие, призвание. Работата помага да се поддържаш в кондиция, да мислиш и да попречиш на леността да те налегне, стига да я вършиш с желание, допълни той. Според него работата определя начина ти на живот, а и до голяма степен определя и какъв човек си всъщност. Трудът и мисленето те поддържат жив, без тях летаргията и апатията са неминуеми, отбеляза Константин Костов.

„Трудът е нещо, което от малка смятам за единственото водещо до материално обезпечение, но още по-важно за мен е това, че чрез него се самоусъвършенствам, развивам и това е моят начин да дам нещо на света“, каза Елена Дикова, фотограф и ръководител отдел „Фото и видео редактори“ в БТА. В моя случай – аз превърнах хобито си в професия. В този смисъл съм от малцината, които, работейки, си доставят удоволствие. Смятам за чест възможността да създам визуалните документи на моето време за поколенията и историята и е привилегия да съхраня спомените на хората в най-хубавите моменти от живота им, посочи Дикова. Моето правило в живота е: „Обичай, сякаш никога не си бил нараняван, танцувай, все едно никой не те гледа и работи, все едно е за без пари!“, допълни фотографът. 

Щастлив човек съм, защото работя с нашето истинско богатство и бъдеще – децата, каза Мария Врагалева, бесарабска българка от Молдова, която работи като учител в детска градина. Обичам децата и се смятам за свидетел на моменти, в които се заражда едно истинско приятелство – знаете го, обикновено то звучи така: „Познаваме се още от детската градина“, допълни тя.  

„Децата ще ме забравят, може би, но аз ще ги помня, ще помня времето, когато са били малки и са ходили на детска градина, ще пазя съкровищата, които те ми оставят – техните бисери, подарени рисунки, усмивки и прегръдки“, посочи учителката. Пазител съм на моменти, в които децата пробват, не успяват от първия път, разстройват се и пак пробват, придобиват навици, запознават се с околния свят – искат да нахранят и погалят уличното коте или осигурят дом на калинка, която живее в двора на детска градина, искат да я приберат вкъщи, нищо, че естественото ѝ местообитание е сред природата, разказа Мария Врагалева. 

Децата всичко усещат, те имат нужда да бъдат обичани, забелязани, чути, подкрепени и разбрани. „За тях аз ще стана част от тяхното минало. За мен децата са тези, които ми помогнаха да си припомня какъв възрастен искам да бъда. Възрастен, който непрекъснато се развива, работи, за да може да даде най-доброто от себе си. Възрастен, който вярва в тях и в мечтите им. И дори да не ме помнят, иска ми се да усетят трепетно и топло чувство за времето, когато са били малки и са ходили на детска градина“, допълни учителката. 

Работата ми дава възможност да продължа да развивам уменията си. Обогатява социалните ми контакти, каза Валентина Иванова, работещ пенсионер. Тя е заета в компания от ИТ сектора в административния отдел, след като в активната си възраст е била детска учителка. Намирам смисъл в това, което правя, защото придобивам нови знания в друга непозната за мен сфера. Чувствам, че съм полезна с приноса си към компанията и колегите. Работата е важна за мен, защото ме прави щастлива и ме поддържа в добра физическа и интелектуална форма, посочи Валентина Иванова. 

Трудът за мен, освен средство за препитание е и форма на професионална изява на тясната ми квалификация от университета, тъй като доста малко студенти от випуска започнахме работа по специалността си, а аз я продължавам вече 21 години, разказа Павлин Петков, инженер по транспорт, ръководител движение в метростанция. Транспортът и мобилността са в кръвта ми още преди да запиша следването си, дори и техникумът ми е по транспорт. Професор Райков, създател на нашата специалност „Технология и управление на транспорта“, мъдро ни казваше: „Транспортът е кръвоносната система на икономиката на всяка държава“ А градския транспорт е кръвоносната система на всяко населено място, бих допълнил аз, каза Павлин Петков. Според него професията е и форма на социални контакти – с ценни колеги, специалисти и разноцветни пътници. В заключение – с услугата транспорт – моята мисия е да свързвам хората – към тяхната работа, техния дом и близки, към тяхното всичко – безопасно, сигурно и навреме, допълни Петков. 

Работата, която работя, беше мое желание от дете, каза Анатоли Георгиев, ръководител движение в железопътна гара. Той разказа, че винаги е обичал влаковете и просто не може да си представи да прави нещо различно. Работя моята мечта, допълни той. 

Източник: БТА