Икономика
Основният лихвен процент намалява до 2,24 на сто, считано от 1 май, обяви БНБ

Основният лихвен процент (ОЛП) у нас намалява до 2,24 на сто, считано от 1 май тази година, обяви Българската народна банка (БНБ). ОЛП се понижава с 0,15 процентни пункта спрямо предходния месец април, когато нивото беше 2,39 на сто.
Това е осми пореден месец на намаление на простата годишна лихва. Настоящият размер на ОЛП е най-ниският от месец март 2023 година насам, когато е възлизал на 2,17 на сто, сочи справка в данните на БНБ.
Пикът в покачването на ОЛП през последните години беше 3,80 процента, достигнат в края на 2023 г. и е повторен през март 2024 г. Основният лихвен процент у нас дълги години беше на нулево ниво, но в края на септември 2022 г. започна поредица от повишения. ОЛП тогава не беше повишаван от 2016 г.
Основният лихвен процент в България се прилага предимно при изчисляването на годишната лихва по задължения към бюджета.
/ВЙ/
Източник: БТА
Икономика
Възнагражденията на главните изпълнителни директори по света са нараснали 56 пъти повече, отколкото на работниците от 2019 г. досега, според „Оксфам“

Средната заплата на главните изпълнителни директори на компаниите по света е достигнала 4,3 милиона долара през 2024 г., сочи анализ на „Оксфам“, публикуван в Международния ден на труда 1 май. Това представлява 50 на сто ръст на възнагражденията на изпълнителните директори в реално изражение спрямо 2019 г., като надхвърля с 56 пъти увеличението на средните възнаграждения на служителите за същия период – с 0,9 на сто. Заключенията от анализа на „Оксфам“ са получени в БТА.
Всеки час милиардерите получават повече за труда си, отколкото средностатистически работник за цяла година, посочва неправителствена организация за борба с неравенството.
„Оксфам“ заедно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) призовават за по-високи данъци за свръхбогатите.
Данните са базирани на пълните пакети със възнаграждения на изпълнителните диретори на близо 2000 корпорации в 35 страни, които са получили над 1 милион долара през 2024 г.
Главните изпълнителни директори в Ирландия и Германия са едни от най-високоплатените, като са получили средно съответно 6,7 милиона и 4,7 милиона долара през 2024 г.
Средното заплащане на главните изпълнителни директори в Република Южна Африка е 1,6 милиона долара през 2024 г., докато в Индия – 2 милиона долара, според заключенията от анализа.
„Година след година отчитаме една и съща абсурдна картина – заплатите на главните изпълнителни директори се увеличават драстично, докато възнагражденията на работниците едва помръдват. Това не е проблем в системата, защото тя работи точно както е проектирана – насочвайки богатството към горните етажи (към ръководните позиции), докато милиони работещи хора изпитват трудности да си позволят наем, храна и здравеопазване“, заяви Амитабх Бехар, изпълнителен директор на „Оксфам интернешънъл“ (Oxfam International).
На този фон нарастват предупрежденията, че трудовите възнаграждения не успяват да се отговорят на разходите за живот. Докато Международната организация на труда (МОТ) съобщава, че реалните заплати са нараснали с 2,7 на сто през 2024 г., много служители са били изправени пред замразяване на трудовите си възнаграждения. Във Франция, Република Южна Африка и Испания например ръстът на реалните заплати е бил едва 0,6 на сто през миналата година. Въпреки че неравенството в заплащането е намаляло в световен мащаб, то остава много високо, особено в страните с ниски доходи, където делът на доходите на най-богатите 10 на сто от населението е 3,4 пъти по-висок от най-бедните 40 на сто.
Милиардерите, „които често изцяло или частично притежават големи корпорации“, са натрупали средно 206 милиарда долара богатство през последната година. Това се равнява на 23 500 долара на час.
Освен прекомерното заплащане на главните изпълнителни директори, работниците в световен мащаб сега са изправени пред нова заплаха – всеобхватни американски вносни мита. Те представляват значителни рискове за работниците по целия свят, като могат да предизвикат загуба на работни места и нарастващи цени на основни стоки, което би довело до крайно неравенство навсякъде по света, предупреждават от „Оксфам“.
„Тези (митнически) политики не само ще навредят на работещите семейства в САЩ, но най-вече вреди на работниците, които се опитват да излязат от недоимък в някои от най-бедните страни в света“, заяви Бехар.
Все по-често корпорациите са задължени по закон да докладват за разликите в заплащането между половете – средната разлика в доходите между жените и мъжете.
Корпорации в Япония и Южна Корея отчитат едни от най-високите средни разлики в заплащането между половете през 2023 г. – около 40 на сто. Средната разлика в Латинска Америка е била 36 на сто през 2023 г. спрямо 34 на сто през 2022 година. Корпорации в Канада, Дания, Ирландия и Великобритания отчитат средни разлики в заплащането от 16 на сто.
В анализа на „Оксфам“ се установява също, че от 45 501 корпорации в 168 държави, всяка от които отчита приходи над 10 милиона долара , в по-малко от 7 на сто има жена на поста главен изпълнителен директор.
„Скандалното неравенство в заплащането на изпълнителните директори и работниците потвърждава, че ни липсва демокрация там, където е най-необходима – на работното място. В цял свят работниците са лишени от елементарни условия на живот, докато корпорациите прибират рекордни печалби, избягват данъци и лобират, за да избегнат отговорност“, заяви Люк Триангл, генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите.
„Работниците искат нов обществен договор, който работи за тях, а не за милиардерите, които подкопават демокрацията. Справедливо данъчно облагане, силни обществени услуги, достойни заплати и справедлив преход не са радикални искания, а са основата на справедливото общество. Време е да сложим край на милиардерския преврат срещу демокрацията и да поставим хората и планетата на първо място“, допълва той.
„Оксфам“ и Международната конфедерация на профсъюзите призовават правителствата по света да поддържат и ускорят темпото на облагане на свръхбогатите, както на национално, така и на глобално ниво. Това включва въвеждането на максимални пределни данъчни ставки от поне 75 на сто върху доходите на най-богатите, за да се възпрепятства плащането на високи заплати на ръководителите. Правителствата трябва също така да гарантират, че ръстът на минималните заплати е в съответствие с инфлацията и че всеки има право да се обединява в профсъюзи, да стачкува и да води колективни преговори.
Източник: БТА
Икономика
Британският парламентарен секретар по стандартите разследва финансовия министър заради забавена декларация за конфликт на интереси

Британският министър на финансите Рейчъл Рийвс е разследвана от парламентарния секретар по стандартите, сочи съобщение, публикувано на сайта на парламента в Лондон, предаде Ройтерс.
Според информацията комисарят, който е отговорен за мониторинга на кодекса на поведение на депутатите в Камарата на общините и за регистрите на декларациите за конфликт на интереси, е започнал вчера разследване. Той е посочил, че се отнася до „регистриране на декларация за конфликт на интереси“.
По информация на „Скай нюз“ разследването е свързано с получаването на билети от Кралския национален театър, които са били декларирани със закъснение в регистъра на депутатите. Става ясно обаче, че билетите са декларирани в срок в отделен регистър, който се отнася до членовете на правителството, посочва „Скай нюз“.
Предприемането на разследване не означава непременно, че са били нарушени правилата, заяви говорител на Рийвс
/ПИП/
Източник: БТА
Икономика
Водещите европейски борси закриха с повишение въпреки данните, че икономиката на САЩ се е свила през първото тримесечие

Водещите европейски фондови пазари закриха днешната търговска сесия с повишение на основните си индекси. Това стана въпреки обявените по-рано днес данни, които сочат, че икономиката на САЩ се е свила с 0,3 на сто през първото тримесечие на годината.
Във Франкфурт DAX се повиши със 71,15 пункта или 0,32 на сто до 22 496,98 пункта.
Парижкият CAC добави 38 пункта или 0,5 на сто до 7593,87 пункта.
Лондонският борсов индекс FTSE 100 прибави 31,39 пункта или 0,37 на сто до 8494,85 пункта.
Паневропейският индекс Stoxx 600 приключи днешната търговия с повишение от 0,46 на сто до 527,48 пункта.
Не се стигна до масова разпродажби на акции на водещите европейски фондови пазари въпреки опасенията на инвеститори, че икономиката на САЩ може да изпадне в рецесия, което ще се отрази негативно на резултатите на редица компании, посочват пазарни анализатори.
/ПИП/
Източник: БТА
-
Святпреди 1 седмица
МЕНА: Египет и Саудитска Арабия обмениха мнения по въпроси от регионален и международен характер
-
Бизнеспреди 6 дни
Сигналите за рецесия светят в червено за американската икономика
-
Бизнеспреди 1 седмица
Може ли Тръмп да уволни председателя на Федералния резерв Джером Пауъл
-
Балканипреди 7 дни
1,5 милиона сгради в Истанбул са смятани за рискови при земетресение
-
Балканипреди 1 седмица
Косово спестява близо един милион евро на година заради спад във вноса на найлонови торбички след въвеждането на цена за тях
-
Спортпреди 1 седмица
Дани Олмо донесе успеха на Барселона над Майорка в испанската Ла Лига
-
Икономикапреди 7 дни
Няма риск от воден режим в Бургаско, каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов
-
Балканипреди 6 дни
Хърватите имат повече доверие на социалните мрежи, отколкото на държавните институции, сочи проучване