Броят на заявките за изобретения системно намалява, като от 164 през 2020 г. само за 3 години спадат почти наполовина до 89 през 2023 г. Това е посочено в първата по рода си „Национална карта на интелектуалната собственост в Република България“, която беше представена чрез видео в Аула „Максима“ на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Националната карта е публикувана на интернет страницата на висшето учебно заведение. 

Картата е реализирана от УНСС и Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер „Проф. д-р Борислав Борисов“ в партньорство с Министерството на културата, Патентното ведомство, Националния статистически институт, Националното сдружение на общините в Република България и Националната асоциация на председателите на общински съвети в Република България.

Изследването включва 23 показателя, свързани с обекти на интелектуалната собственост. Чрез реализирано широко сътрудничество между държавни институции, местната власт и УНСС, с участието на 31 учени и 265 общини са били събрани и анализирани официални данни относно индустриалната и литературно-художествената собственост на страната, позволяващи създаването на Национална карта на интелектуалната собственост.

Изследователският екип отбелязва, че и броят на заявките за полезни модели системно намалява, като от 467 през 2020 г. спадат почти наполовина до 258 през 2024 г., независимо от обстоятелството, че през годините номиналният обем на финансирането на научноизследователската и развойната дейност (НИРД) расте. 

В България интензивността на НИРД, измерена като процент от разходите от брутния вътрешен продукт за 2023 г., е в размер на 0,79 на сто, като за сравнение през същата година в Австрия е 3,29 процента, в Гърция – 1,49 на сто, а средно за Европейския съюз е 2,22 на сто. Икономиката на България е ориентирана към сектори с ниска иновативна активност като туризъм, добивна промишленост, строителство, които не изискват голям брой технологични иновации, е посочено в националната карта.

Изследователите отчитат като положителна тенденция обстоятелството, че от територията на всяка от 28-те области на страната за периода 2020-2024 г. е налице заявителска активност за поне един от четирите изследвани обекта на индустриална собственост – изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка.

Сред негативните тенденции екипът, изготвил националната карта, отчита спад в общия брой на радиооператорите. През 2019 г. има 82 радиооператора, а през 2023 г. те са 73. Освен това има и спад в общия брой на телевизионните оператори – от 128 през 2019 г. до 113 а през 2023 г. През 2019 г. издадените вестници са в тираж 169 261 087 броя, като през 2023 г. тиражът спада почти наполовина до 87 243 120 бр. Висок е броят на общините, в които няма музеи, театри, представления, рецитали и концерти.

Като положителна тенденция изследователите отчитат възстановяването на филмопроизводството след кризата, породена от КОВИД-19. Увеличението на броя на заснетите пълнометражни, среднометражни и късометражни филми е във възходяща линия, като през 2021 г. заснетите филми са 74, а през 2023 г. са почти двойно – 145. Наблюдава се и ръст в броя на издадените книги. Във всички 265 общини в страната има читалища и всички те са организирали културни или творчески дейности. Броят на музикалните колективи се увеличава от 52 през 2019 г. до 76 през 2023 г. Броят на рециталите и концертите също се увеличава, както и този на театрите. 

Препоръките на изследователския екип на национално нива са няколко. 

От ключово значение за осигуряването на национална конкурентоспособност е определянето на сектори в икономиката, които ще се развиват интензивно, смятат анализаторите. Научноизследвателската дейност следва да се фокусира в научните области на секторите в икономиката, които ще се развиват интензивно, т.е. необходима е специализация в науката, препоръчва още изследователският екип. Според него стратегическото синхронизиране на националните приоритети в образованието с националните приоритети в икономиката би позволило целенасочена подготовка на кадри именно за националната икономика и целенасочена научноизследователска дейност в полза на секторите в икономиката, определени за интензивно развитие.

В България липсва последователна национална политика за насърчаване на научните изследвания през последните десетилетия, посочва още изследователският екип.

Данните от националната карта сочат, че за периода 2020 г. – 2024 г. са подадени 552 заявления за изобретения, като 290 са от юридически лица, а 236 от физически. 24 общини имат подадени заявления за изобретения, като най-много са от София, следват Пловдив, Стара Загора, Русе, Варна, Бургас, Габрово. 13 университета имат подадени заявки за изобретения. Най-много са от Техническия университет в София. На второ място се нареждат УНСС, Русенският, Тракийският и Пловдивският университет, Софийският университет „Св. Климент Охридски“.

В топ 10 на юридическите лица с най-висока активност са Институтът по роботика-БАН, Технически универститет-София, Институтът за космически изследвания и технологии-БАН, Институтът по информационни и комуникационни технологии-БАН, „Авко“ АД, „Антара“ АД, „Интеграл мед солюшънс“, Институтът по механика-БАН, Институтът по физика на твърдото тяло „Акад. Георги Наджаков“-БАН.

1424 са подадените заявления за полезни модели през изследвания период, от тях 1134 от юридически лица и 262 от физически лица. Подадените заявления за промишлен дизайн са 500, като от тях 398 са от юридически лица, а останалите от физически лица. 

Подадените заявки за регистриране на марки са 18 409, като от юридически лица са 13 299 и 3024 от физически лица.

На представянето на националната карта председателят на Патентното ведомство Оля Димитрова посочи, че за първи път има общи данни за индустриалната собственост и информация за дейностите, които са свързани с авторското право и сходните права. 

Според председателя на Националния статистически институт Атанас Атанасов националната карта е мащабно проучване, което включва информация от различни източници.

Председателят на Националното сдружение на общините в Република България и кмет на Велико Търново Даниел Панов смята, че националната карта ще бъде полезна за кметовете, защото те ще направят анализ на грешките си.

Според директора на Дирекция „Авторско право и сродни права“ към Министерството на културата Мехти Меликов потенциалът на националната карта е огромен. 

Източник: БТА