Външнотърговският оборот на Черна гора за първите три месеца на годината възлиза на 1,08 милиарда евро, отбелязвайки ръст от 6,8 процента на годишна база, предаде за БТА черногорската агенция МИНА, позовавайки се на предварителните данни, публикувани от черногорския статистически институт – Монстат.

Износът през този период възлиза на 105,1 млн. евро, което е спад от 0,5% на годишна база, а вносът се увеличава с 8,1% до 934,1 млн. евро.

„Стойността на износа представлява 16,2 процента от стойността на вноса, което е спад спрямо 17,5 процента през същия период на миналата година“, се казва в прессъобщението на Монстат.

Според статистиката по-голямата част от износа, осъществен през периода, е на електроенергия на стойност 42,4 млн. евро.

С най-голям дял във вноса са моторните превозни средства за 99,8 млн. евро.

По-голямата част от стоките, изнесени от Черна гора, са отишли ​​за Сърбия, Швейцария и Словения, докато по-голямата част от вноса в Черна гора идва от Сърбия, Китай и Германия.

По-голямата част от външнотърговския обмен е извършен със страните от Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) и с Европейския съюз.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)

Източник: БТА

Данните за заплатите за февруари 2025 г. показват, че 70% от хърватските работници печелят между минималната заплата от 754 евро нетно и 1512 евро, каза днес Даре Ханзалек, президент на Независимите хърватски синдикати, отбелязвайки, че хърватските заплати все още изостават от заплатите в ЕС, предаде агенция ХИНА.

По време на панелна дискусия, озаглавена „Да бъдеш работник в Хърватия на 1 май 2025 г.“, той каза, че според Евростат средните брутни разходи за труд на час в Хърватия през 2024 г. са били 16,5 евро, докато средните за ЕС са били 33,5 евро. В Австрия, Германия и Ирландия, където ставката е около 43 евро на час, разликата е още по-голяма, отбеляза той.

„Твърденията на работодателите, че хърватските работници са твърде скъпи и че това се отразява на конкурентоспособността и повишава цените, просто не издържат“, каза Ханзалек.

Той подчерта, че хърватските работодатели трябва да се стремят да бъдат конкурентоспособни по отношение на условията на труд и заплащането или рискуват продължаващ недостиг на работници и загуба на бъдещи перспективи. Около 65% от хърватските работници печелят по-малко от средната национална заплата от 1416 евро.

Заплатите в Хърватия са ниски във всички сектори, но е особено болезнено, че остават ниски дори при най-богатите работодатели в частния сектор, включително телекомуникациите, банките и енергийната компания INA, каза Весна Мамич, президент на Хърватския телекомуникационен съюз.

На служителите на „Хърватски Телеком“ (Hrvatski Telekom) им писна и обявиха протест за 10 май на централния площад в Загреб, включващ нископлатени служители от HT, A1 и Telemach, каза тя. „Искаме да изпратим послание: печалбите не могат да бъдат за сметка на работниците.“

Иван Форгач, президент на Синдиката на хърватските железничари, каза, че заплатите в железниците остават под средните въпреки добавките за тежки условия на труд.

Той посочи сериозни проблеми в сектора, като каза, че големи държавни предприятия като „ХЕС Инфраструктура“ (HЕЅ Infrastruktura) и „ХЕС Карго“ (HЕЅ Cargo) се възползват от позицията си над по-малките компании, които поддържат влакове и релси, изисквайки много ниски цени на услугите. В резултат на това в подизпълнителите средната заплата през миналата година е била едва 970 евро, въпреки че 90% от служителите са със средно професионално образование, добави той.

Ненад Лечек, ръководител на Хърватския синдикат на работниците в сектор текстил, обувки, кожи и каучук, каза, че ситуацията в тези индустрии е тревожна поради ниското заплащане, лошите условия на труд и масовите съкращения, особено след изплащането на държавни субсидии за запазване на работни места.

„Компаниите се затварят, работодателите се преместват в чужбина, а субсидиите са изразходвани без надзор“, каза той.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА

В момента турското правителство няма планове за развитие на проекта за изграждане на т.нар. Канал „Истанбул“, заяви турският министър на околната среда Мурат Курум, който отрече твърдения от страна на опозицията, че в най-големия турски град вече са започнали строителните дейности по канала, съобщи „Хюриет дейли нюз“.

„В нашия дневен ред няма въпрос, свързан с Канал „Истанбул“. Всякакви опити да се провокира обществен спор ще бъдат безплодни“, каза Курум пред журналисти преди среща на парламентарната група на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР).

По-рано арестуваният кмет на Истанбул Екрем Имамоглу каза, че е започнало изграждането на 24 хиляди жилища в очакване на началото на проекта за Канал „Истанбул“.

Турският министър на околната среда уточни, че текущите проекти в района не са свързани с канала, а са част от отдавнашното обещание на ПСР да осигури социални жилища за граждани с ниски доходи.

Той отхвърли и твърденията, че тези жилища се продават на лица от страни от Персийския залив.

„Никакви жилища не са били продадени на араби или на граждани на която и да било друга страна. Всяко жилище се предоставя на турски граждани, които в момента не притежават собственост“, заяви Курум.

Дирекцията по комуникацията на турския президент също отхвърли твърденията на 18 април.

Канал „Истанбул“, обявен за първи път през 2011 г., е замислен като инфраструктурен проект, който да свърже Черно и Мраморно море чрез изкуствен воден път от европейската страна на Истанбул. Проектът фактически ще превърне западната част на града в остров. Инициативата обаче е в застой.

Проектът стартира официално през 2021 г., а през 2022 г. турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви, че работата по канала ще започне в най-скоро време. И това не доведе обаче до активност по проекта, който би трябвало да служи като алтернативен маршрут на претоварения естествен пролив Босфор.

Критиците на канала обаче твърдят, че той ще причини огромни екологични щети, като разшири връзката между Черно и Мраморно море, които са с различна соленост. Също така съществуват опасения, че каналът ще засегне и източниците на прясна вода за водоснабдяване на Истанбул, както и че ще увеличи щетите в случай на голямо земетресение.

Източник: БТА