Вместо върху разделението, политиците в Босна и Херцеговина трябва да се фокусират върху реформите, които водят страната към Европейския съюз, заявиха представители на Европейската комисия в Брюксел пред босненската национална телевизия БХРТ.

Говорителят на ЕК Гийом Мерсие подчерта, че е важно приемането на закон за съдилищата в Босна, както и закон за висш съвет за съдилищата и прокуратурите. „Това е пример за две реформи, които трябва да бъдат изпълнени, за да направим следваща стъпка и страните членки (на ЕС) да насрочат първата (междуправителствена) конференция за присъединяването на Босна“ към блока, отбеляза той.

„Не мога да спекулирам какви ще бъдат последиците, ако Босна не приеме дневния ред скоро, но мога да кажа, че европейският План за растеж на Западните Балкани има ограничен срок от 2024 г. до 2027 г. Ако Босна приеме скоро дневния си ред, ще има по-малко време за изпълнение на реформите и всички договорености. А това означава, че всичко ще трябва да се случва много по-бързо“, посочи Мерсие.

Аднан Черимагич от Европейския механизъм за стабилност отбеляза пред босненската телевизия, че ЕС не успява да повлияе на процесите в Босна. „Настоящата политика (на ЕС) е ограничена и за разширяването, и за предложенията за Босна, защото реакциите на Брюксел невинаги са положителни и повечето мерки в последните месеци не промениха политиката на местните играчи в Босна“, обясни той.

Според ръководителя на Комисията за външна политика на Европейския парламент Дейвид Макалистър ЕС е показал ангажираност с отварянето на преговорите с Босна, но за членство е необходима готовност и от двете страни.

„Това означава, че страната кандидат трябва да приеме и изпълни всички необходими реформи, но и че ЕС трябва да бъде готов за нови членове. Затова трябва да използваме предстоящия период за вътрешни реформи в ЕС, за да сме готови за Съюз от 20, 30 или повече членки“, подчерта Макалистър пред БХРТ.

Войната в Украйна върна разширяването сред приоритетите на ЕС, но само някои страни засега успяват да се възползват от това, припомня телевизията. Албания отваря преговорни глави с рекордна скорост, а Черна гора влезе в периода на затваряне на глави. И за двете страни ЕК вярва, че могат да приключат с преговорите в следващите две-три години. 

Босна и Херцеговина не е сред тези държави. След решението за отваряне на преговорите през март 2024 г. страната влезе в дълбока политическа криза, която спря напредъка към ЕС, а под въпрос е и пълното усвояване на един милиард евро от европейския План за растеж на Западните Балкани, пише още босненската национална телевизия. 

Източник: БТА