Иран каза днес, че следващият кръг от преговорите със Съединените щати за бързо напредващата ядрена програма на азиатската страна ще се състои в събота в Рим, предаде Асошиейтед прес.

Иранският министър на външните работи Абас Арагчи съобщи това в кулоарите на заседание на кабинета, като добави, че Иран очаква в петък да участва в среща относно преговорите и с Франция, Германия и Великобритания.

Разговорите със САЩ отново ще бъдат водени с посредничеството на Оман. Султанатът беше домакин на два кръга от преговорите в столицата си Маскат и на един кръг в посолството си в Рим.

Арагчи заяви, цитиран от ИРНА, че враждебните действия на Вашингтон определено дават негативен сигнал и че „когато другата страна предприема провокативни стъпки по време на преговори, това може да постави под съмнение тяхната сериозност“.

Външният министър допълни, че червените линии на Иран на „напълно ясно и са съобщени на американската страна“.

Той допълни, че макар да не е определен конкретен срок за преговорите, Иран не се интересува от продължителни дискусии.

Целта на преговорите е ядрената програма на Иран да бъде ограничена в замяна на премахване на някои от тежките икономически санкции на САЩ срещу Ислямската република. Двете държави са във враждебни отношения вече почти половин век.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп многократно е заплашвал, че ако не бъде постигнато споразумение, ще предприеме въздушни удари по обектите от иранската програма. Ирански длъжностни лица все по-често предупреждават, че страната им може да се устреми към създаването на ядрено оръжие с наличните запаси от уран, които са обогатени до нива, близки до необходимите за разработване на атомна бомба.

Източник: БТА

/ЛМ/

Източник: БТА

Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер обяви в понеделник превъоръжаването за най-важния политически проект на страната за идните години, предаде ДПА. Това държавният глава направи в речта си на церемонията в белгийската столица Брюксел по случай 70-годишния юбилей от присъединяването на ФРГ към НАТО, уточни агенцията.

Ден по-късно действащият германски министър на отбраната – Борис Писториус, насочи вниманието към запазването на параметрите на подкрепата на САЩ за Украйна, което съвпада с националните интереси на Германия.

Обръщението на Щайнмайер

„Аз съм убеден, че най-важната задача на новото германско правителство е да укрепи нашите въоръжени сили“, каза Щайнмайер в Брюксел, цитиран от ДПА. „Германия е призована и ние чуваме този призив, разбираме посланието“, добави президентът на федералната република.

През 1955 година Германия става 15-ата страна членка на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) – алианса, в който понастоящем членуват 32 държави. Швеция бе последната, която се присъедини – през пролетта на миналата година.

„Днес една зле въоръжена Германия е по-голяма заплаха за Европа, отколкото една добре въоръжена Германия“, продължи президентът, правейки алюзия със стремежа на Германия да си възвърне предишния статут, посочва ДПА. „Мисля, че на практика всички наши съюзници отдавна са се съгласили с това твърдение. За нас, германците, е много по-трудно да го приемем“, призна Щайнмайер.

ДПА свързва Втората световна война –  започната от нацистка Германия начело с Адолф Хитлер с нападението срещу Полша през 1939 г. – с отговорността, чувствана от германците за над 60-те милиона жертви на войната, която е в основата на продължаващото с десетилетия разединение в страната по въпроса за превъоръжаването.

„Германия се присъедини към алианса 10 години след смъртта на 60 милиона души, след избиването на шест милиона евреи, след като Европа беше разрушена заради опустошителната омраза, отприщена от моята страна. Думата „благодарност“ дори не може да опише какво означаваше Германия отново да бъде на масата, поставена под закрилата на чл. 5 от Вашингтонския договор и даже да ѝ бъде позволено отново да се въоръжи. Тези събития откриха пътя на моята страна към мира, напредъка и обединението. Преди 70 години беше взето решение със забележителна стратегическа прозорливост“, каза германският президент.

Щайнмайер призова Германия – обединила се отново през 1990 г., когато ФРГ и ГДР се сляха – да се впише в променящия се ландшафт на европейската сигурност, като се има предвид, че войната на Русия в Украйна продължава с пълна сила и САЩ упражняват огромен натиск върху европейските си съюзници в НАТО, пише ДПА.

Гръбнак на европейската отбрана

„Днес Германия е водеща политическа сила в Европа и основен фактор в НАТО“, отбеляза генералният секретар на северноатлантическия пакт Марк Рюте на церемонията в Брюксел в понеделник.

НАТО може да разчита на Берлин да направи своя принос за отбрана, при положение че бъдещето пред алианса изглежда по-несигурно спрямо перспективите преди 70 години, когато се е присъединила Германия, отбеляза в друг момент от речта си в Брюксел Щайнмайер, цитиран от Ройтерс.

„Сега, когато войната на (президента на Русия Владимир) Путин се води с пълна сила и при огромния натиск, който САЩ упражняват над европейските съюзници, позицията на Германия е от решаващо значение“, заяви германският президент в обръщението си към присъстващите на събитието представители на съюзническите държави.

„Ще се стремим Германия – с армията и инфраструктурата си, да бъде гръбнакът на отбраната на Европа“, каза германският държавен глава в Брюксел, цитиран от Асошиейтед прес. Той се надява лидерите на страните членки на НАТО да демонстрират подобна „стратегическа мъдрост сега“, в тази конкретна геополитическа ситуация, посочи АП.

Според Щайнмайер голямото предизвикателство понастоящем е да се съхранят ценности като демокрацията и върховенството на закона и това е толкова важно, колкото да се бранят собствените територии. „Всички ние прекрасно съзнаваме, че сме атакувани по всички линии не само отвън, но и отвътре“, заяви той, цитиран от АП.

В рязък контраст със спазването години наред на строга фискална политика от страна на правителствата на Германия сега мнозинството зад бъдещия кабинет, който ще бъде оглавен в началото на идния месец от лидера на Християндемократическия съюз (ХДС) Фридрих Мерц, одобри планове за огромни разходи, отбелязва Ройтерс. Според прокараната реформа на дълговите правила във фискалния план са залегнали 500 милиарда евро, които ще влязат в специален фонд за инфраструктура, а инвестициите за отбрана ще бъдат пренасочени, така че да бъдат облекчени от строгото конституционно ограничение за държавните заеми.

„Досега всеки важен етап от развитието на Германия, всеки повратен момент към по-добро беше по някакъв начин сдържане, вграждане, присъединяване към нещо по-голямо, например НАТО, ООН,  ЕС“, каза Щайнмайер, визирайки миналото на Германия, информира Ройтерс. „Но посоката на вятъра се обърна. Путин върна войната на този континент…“, посочи Щайнмайер.

Посланията на Писториус

Ден след изявата на германския президент в Брюксел министърът на отбраната на страната Борис Писториус заяви, че новото правителство ще продължи да подкрепя Украйна независимо от размера на бъдещата помощ на САЩ за Киев, предаде Укринформ, като се позова на интервю пред германската държавна телевизия А Ер Де. Това съвпада с националните интереси на Германия, отбеляза Писториус.

„Ако Украйна падне – ако Путин спечели тази война, като окупира Украйна, дори и не цялата, а големи територии от нея – тогава ще е налице максимална заплаха за границите на НАТО, а също и за съседни държави като Молдова и Грузия. Това е въпрос на нашата сигурност и на мира в Европа“, каза Писториус в отговор на въпроса дали Германия ще достави на Украйна желаните от президента ѝ Володимир Зеленски ракети с голям обсег „Таурус“. Подобно намерение заяви и бъдещият канцлер на Германия Мерц, припомня Укринформ.

Според Писториус обаче едва ли ще бъде взето подобно решение. „Всичко за „Таурус“ вече е казано. Това няма да реши изхода на войната“, посочи Писториус. Според него по-важен е обменът на разузнавателната информация, отбелязва Укринформ.

По думите му с изказването си, че Украйна трябва да направи „териториални отстъпки“, президентът на САЩ Доналд Тръмп е „отишъл твърде далеч“. Това по съществото си означава капитулация, пише Укринформ, основавайки се на изказването на действащия германски министър на отбраната.

„На практика Украйна можеше да направи това и сама, ако беше капитулирала преди една година“, обясни Писториус. Според него Украйна не бива да се съгласява с последното предложение на Тръмп. В същото време той заяви, че разчита Вашингтон да продължи да подпомага Киев, написа ДПА. И в този аспект министърът отново обърна внимание на факта, че вече не става въпрос единствено за оцеляването на Украйна, а за безопасността на Европа.

Той акцентира, че сигурността на нашия континент е от „фундаментална важност“ за САЩ от края на Втората световна война насам, добавяйки, че така и ще бъде занапред.

По отношение на вероятността американският военен и финансов принос в рамките на НАТО да намалее, Писториус каза: „Ние ще направим всичко по силите си, за да компенсира този евентуален вакуум, но на първо място ще настояваме САЩ да останат до нас на борда“.

В същото време социалдемократът Писториус изрази скептицизъм относно обявеното от президента Владимир Путин прекратяване на огъня между 8 и 10 май по повод 80-ата годишнина от победата над нацистка Германия във Втората световна война, посочи ДПА.

Министърът на отбраната заяви, че на базата на пресния опит подобни изявления не значат почти нищо. Той отбеляза, че великденското спиране на огъня, декларирано от Путин, в крайна сметка не е било факт.

„Сега той обяви друго примирие. Да видим колко ще издържи то, най-вече що се отнася до нападенията срещу инфраструктурата и населението на градовете“, отбеляза Писториус.

Източник: БТА