Балкани
Сърбия може да даде много на Европа, заяви еврокомисарят по разширяването в Белград

Еврокомисарят по разширяването Марта Кос заяви в Белград, че Брюксел иска да работи с Белград за установяване на върховенство на закона, свобода на медиите и избирателна рамка, защото Сърбия може да даде много на Европа, съобщи сръбската национална телевизия РТС. Кос се срещна снощи със сръбския премиер Джуро Мацут, както и с президента Александър Вучич и председателя на парламента Ана Бърнабич.
„Много говорихме за отношенията между Европейската комисия и правителството на Сърбия. Сега имаме възможност в едно поколение да приключим с обединението на Европа, не само когато става въпрос за членството, но и при изпълнението на реформите“, посочи Кос след срещата си с Мацут. „Искаме да бъде така в Сърбия, в която има много иновативни хора и може да даде много на Европа“.
Тя подчерта, че промяната трябва да дойде отвътре и че ще разговаря с протестиращите вече няколко месеца студенти, както и с тези, които искат край на блокадата и връщане в аудиториите.
Сръбският премиер Джуро Мацут подчерта, че евроинтеграцията е абсолютен приоритет за Сърбия. „Както и еврокомисарката Кос каза, този процес вече е дълготраен. Сърбия е сред страните с най-дълъг стаж и опит в присъединяването към ЕС“, отбеляза той.
„Въпреки че тези преговори не напредват с желаната скорост, в последните три години Сърбия интензивно изпълнява всички реформи с цел укрепване върховенството на закона, независимостта на правосъдието и борбата срещу корупцията и това е стандарт, нещо, което със сигурност ще бъде подобрено в предстоящия период чрез приемане на законови изменения и може би нови закони“, посочи Мацут.
Кос се срещна снощи и със сръбския президент Александър Вучич, който подчерта, че Сърбия е готова да ускори реформите „не заради изискванията, а заради по-добрия живот на гражданите“.
„Сърбия гледа на Плана за растеж като на шанс за ускоряване на икономическото развитие, укрепването на институциите и (шанс) да доведем страната ни по-близо до Европейския съюз – не само политически, но и същински, чрез конкретни ползи и стандарти, които гражданите да могат да усетят“, написа Вучич в профила си в Инстаграм.
Марта Кос бе избрана за еврокомисар по разширяването миналата година.
Сърбия получи статут на страна кандидат за членство през 2012 година.
Източник: БТА
Балкани
Бих арестувала Бенямин Нетаняху, ако дойде в Румъния, заяви в предизборен дебат кандидатът за президент на страната Елена Ласкони

Кандидатът за президент на Румъния Елена Ласкони заяви, че би поискала ареста на израелския премиер Бенямин Нетаняху, ако той дойде в страната. Тя направи изказването по време на предизборния дебат, организиран снощи от румънската обществена телевизия ТеВеРе в президентския дворец Котрочени.
Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху, бившия министър на отбраната Йоав Галант и високопоставен служител на Хамас, обвинени във военни престъпления, свързани с атаките на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г. и офанзивата на израелската армия в Газа, започнала заради нападението. Магистратите обявиха, че са намерили „разумни основания“ да държат Нетаняху наказателно отговорен за военни престъпления, включително „гладуването като метод на водене на война“ и „престъпления срещу човечеството, преследване и други нехуманни действия“.
През януари румънският премиер Марчел Чолаку обяви подготовката на съвместното заседание на румънското и израелското правителство, което ще се проведе в Букурещ и на което той покани премиера Бенямин Нетаняху.
„Първо, не мисля, че той (Бенямин Нетаняху) ще дойде и не мисля, че ще го направи в близко бъдеще. Бих уважавала закона. Президентът е този, който дава пример и аз бих уважавала закона. Не мисля, че той би рискувал да дойде в Румъния, знаейки какъв честен човек съм и че ще спазвам закона“, коментира Ласкони.
Подобно на независимия кандидат за президент Виктор Понта, и тя засегна темата за реформирането на Конституционния съд. Ласкони коментира, че иска да премахне “гнилите ябълки” от съдебната власт и подчерта, че назначенията на съдии в тази институция трябва да се извършват „на живо“ и не бива да са партийни.
“Както знаете, президентът може да назначава трима съдии в Конституционния съд. През този петгодишен мандат аз ще мога да сменя съдия през юни тази година, в края на юни и през 2028 г. и ще дам пример как трябва да се правят назначенията в Конституционния съд, тоест на живо. И бих призовала парламента да направи същото за останалите шестима. Бих искала тези, които са назначени от мен, никога да не са имали нищо общо с която и да е партия (…) и да са много добри професионалисти“, отбеляза Ласкони.
На дебата тя отново носеше на врата си кръст, подарен й от добра приятелка през 1999 г. и привлече вниманието и с избрания от нея тоалет. И този път Елена Ласкони заложи на белия цвят. На първия предизборен дебат в понеделник (28 април) тя бе облечена в бяла рокля за 1290 леи (516 лв) на марка за дрехи, собственост на бившата телевизионна водеща Андреа Райку, написаха местните медии.
Източник: БТА
Балкани
Турското министерство на отбраната заяви, че Турция „няма да се поколебае да използва възможностите си“, за да гарантира мира и сигурността в Кипър

Говорителят на турското министерство на отбраната Зеки Актюрк заяви днес, че Турция „няма да се поколебае да използва възможностите си“, за да гарантира мира и сигурността в Кипър, предаде Анадолската агенция.
„Очевидно е, че в последно време негативната реторика и актовете на омраза срещу кипърските турци са зачестили. (…) Този подход, който е в разрез с международните закони и човешкия морал, засяга правата и сигурността на кипърските турци“, заяви Актюрк, като подчерта, че „подобни ситуации показват за пореден път, че разделянето на острова на две отделни държави е оправдано и реалистично“.
По време на изказването си Актюрк подчерта още, че Турция „желае Средиземноморския и Егейския регион да бъдат мирни и проспериращи, но никога няма да направи компромис със своите национални интереси и права“.
Кипър е разделен от 1974 г. след инвазията на турската армия в отговор на преврат на гръцки националисти. През 1983 г. в северната част на острова беше обявена т.нар. Севернокипърска турска република, която обаче остава призната само от Анкара. Островът представлява ключов източник на несъгласие между Гърция и Турция, които са съюзнички в НАТО.
/ВН/
Източник: БТА
Балкани
В Хърватия се отбелязва Националният ден на спешната медицинска помощ

Националният ден на спешната медицинска помощ (СПМ) се отбелязва днес в цяла Хърватия, съобщи хърватската национална телевизия ХРТ.
Тази година денят е посветен на инсулта – едно от най-сериозните неврологични спешни състояния, което ежегодно преживяват между 12 000 и 15 000 граждани. Повече от 4000 души умират от инсулт, а 80 000 от тях живеят с последствията, които обикновено са тежки.
В Загреб, на площад „Бан Йосип Йелачич“, както и в редица градове, са отворени пунктове, където гражданите ще имат възможност да разговарят със служители на спешната медицинска помощ за разпознаване на спешни случаи, да разгледат превозните средства на спешната помощ и тяхното оборудване, да научат основни процедури за животоподдържане и да получат образователни листовки за разпознаване на инсулта и неговите последици.
В последните години инсултите не засягат само възрастните хора, все по-чести са случаите, в които негови жертви са млади хора. Симптомите му се развиват внезапно и понякога изобщо не са типични. Ето защо е важно да бъде разпознат, бързо да се реагира, за да бъдат предотвратени тежките последствия. За тази цел Хърватският институт по спешна медицина е отпечатал образователна листовка с кратко напомняне на симптомите на инсулта, представени чрез запомнящо се съкращение G.R.O.M.
Днес, на Националния ден на спешната медицинска помощ, Хърватският институт по спешна медицина кани гражданите да се включат в презентацията за това как да разпознаят инсулта, кога да се обадят на спешния телефон 194 и какво да кажат на диспечера. Дейностите, свързани с обучението за инсулт, ще бъдат обявени от областните институти за спешна медицина на техните сайтове и в социалните мрежи.
Дейности в областта на общественото здравеопазване днес се провеждат в повече от 30 града в цяла Хърватия, а тази година се навършват 13 години, откакто Хърватският парламент обяви 30 април за Национален ден на спешната медицинска помощ.
Източник: БТА
-
Святпреди 1 седмица
МЕНА: Египет и Саудитска Арабия обмениха мнения по въпроси от регионален и международен характер
-
Святпреди 1 седмица
Путин заяви, че е готов за преки мирни преговори с Украйна
-
Спортпреди 1 седмица
Треньорът на Левски Хулио Веласкес: „Доминирахме във всички аспекти, показахме зрялост“
-
Бизнеспреди 5 дни
Сигналите за рецесия светят в червено за американската икономика
-
Балканипреди 6 дни
1,5 милиона сгради в Истанбул са смятани за рискови при земетресение
-
Святпреди 1 седмица
Индийският премиер се срещна с вицепрезидента на САЩ Ванс, за да обсъдят търговски въпроси
-
Бизнеспреди 1 седмица
Може ли Тръмп да уволни председателя на Федералния резерв Джером Пауъл
-
Икономикапреди 6 дни
Няма риск от воден режим в Бургаско, каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов