Турски учени създадоха приложение с изкуствен интелект, което да открива рак на белите дробове в ранен стадий чрез анализ на гласа, предаде Анадолската агенция.

Проектът, ръководен от д-р Хайдар Анкишан от Института за стволови клетки към Университета в Анкара и с участието на учени от различни области, е насочен към ранната диагностика на рака на белия дроб, който често се установява едва в напреднал стадий.

В разговор с репортери Анкишан заяви, че в проучването учените са разгледали „структурата на гласа, анатомичната структура на белите дробове и кръвоносната система и предложихме гласът да предостави информация за рака на белия дроб.“

„След близо година и половина работа постигнахме обещаващи резултати“, каза той.

Екипът от учени е установил, че ракът на белия дроб може да бъде диагностициран в ранен стадий с точност над 90 процента.

Д-р Бюлент Мустафа Йенигун, който преподава в Медицинския факултет на Анкарския университет и е част от изследователския екип, подчерта, че най-критичният фактор при лечението на рака на белия дроб е ранното откриване.

„Направихме нашето проучване с група, състояща се от 50 пациенти и 50 здрави лица“, каза той и допълни: „За всеки пациент беше подготвен двуминутен сценарий за гласов анализ и гласовете им бяха записани“.

Д-р Йенигул подчерта, че всички записи са направени и анализирани при идентични условия и приложението открива промени в гласа и издава предупреждение, че може да има рак на белия дроб.

Източник: БТА

/ПК/

Източник: БТА

Нова инициатива, наречена „Българските места по света“, предложи генералният директор на БТА Кирил Вълчев.

„Идеята е, че е време да направим обобщена карта на българските места по света, места, свързани с личности и събития от българската история, хора, които са българи, но родени в други страни или починали там, или прекарали важна част от живота си там, или дали съществен принос за развитието на тази друга страна. Част от тази карта трябва да бъде карта на вече поставени паметни знаци – паметници и паметни плочи, с описание на тяхното състояние и кой се грижи за тях.“, заяви Кирил Вълчев пред БТА в Белград. 

„Нужен е и план за поставяне на нови паметни знаци с информация за отговорните местни институции за издаване на съответните разрешения, процедурите и срокове. Ние тук в Сърбия натрупахме известен опит, отне ни повече от 6 месеца да извървим нужните процедури и ако искаме да сложим паметни знаци във връзка със съответните годишнини, би трябвало да имаме ясен план достатъчно рано“, допълни Вълчев. 

„На БТА ѝ прилича да предлага да бъдат поставени паметни плочи, свързани с известни журналисти“, уточни генералният директор на БТА Кирил Вълчев и допълни, че предложения могат да идват от различни институции.

Според Вълчев за осъществяването на новата инициатива е необходимо създаването на художествен съвет, който да уеднаквява критериите при изработването на паметните плочи, както и да се осигури финансиране.

Кирил Вълчев предложи инициативата „Българските места по света“ в деня, когато паметната плоча на българския революционер, писател и журналист Любен Каравелов бе поставена на постоянното ѝ място на фасадата на сградата на българското консулство в Белград в присъствието на посланик Петко Дойков, ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев и водещия на предаването на БНТ „Панорама“ Бойко Василев.

Посланик Дойков подкрепи инициативата „Българските места по света“ и изтъкна значението на Белград в живота на Любен Каравелов.

„Белград заема специално място в живота на Любен Каравелов, тук той живее и работи в продължение на няколко години, като развива широка обществена и публицистична дейност. В Белград той намира среда за свободно изразяване на своите идеи и работи активно с други борци за национално освобождение. През престоя си в сръбската столица Каравелов задълбочава своите познания за европейските политически процеси и укрепва своето убеждение, че образованието и свободата вървят ръка за ръка. Тук той среща и своята съпруга. Днес ние отдаваме почит не само на един велик българин, но и напомняме за връзките между България и Сърбия в общата ни борба за свобода и просвещение. Поздравявам ръководството на Българската телеграфна агенция за инициативата за поставяне на възпоменателна плоча на великия българин“, каза посланик Дойков пред БТА.

Според ректората на Софийския университет проф. Георги Вълчев инициативата „Българските места по света“ трябва да получи подкрепа от всички институции и подчерта, че за българската Алма Матер е изключително важно да се включи в инициативата.

Проф. Вълчев коментира ролята на Любен Каравелов като централна фигура в българското Възраждане.

„Ние трябва да се грижим паметта за Любен Каравелов да просъществува, защото въпреки кризите и периодите на трудности, които изживяваме като общество, паметта е тази, която ни споява и която ще позволи най-накрая да се създаде тази мечтана от възрожденците ни държава“, допълни ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев. 

Водещият на предаването на БНТ „Панорама“ Бойко Василев също изказа подкрепа за новата инициатива на БТА „Българските места“.

Като специалист по процесите на Балканите Василев изрази надежда, че българите и сърбите ще продължат да се състезават помежду си в унисон с идеите на българския революционер Любен Каравелов.

„Ние, българите и сърбите, винаги сме в едно интересно състезание. Понякога се конкурираме кой е по-западен, понякога – кой е по-източен. Имало е и случаи, в които едните сме били Запад, а другите – Изток – и така всеки е доказвал конкурентните предимства на своето. По времето на Любен Каравелов обаче това състезание е било най-плодотворно. Защото сме се състезавали в името на свободата и напредъка. И въпреки че е имало завист и жажда за територии, най-светлите умове от онова време са гледали общата цел и общия път напред“, каза Василев пред БТА в Белград.

Досега БТА е поставила паметна плочи на Алеко Константинов в Одеса (Украйна) и на братя Любомир и Атанас Далчеви в Солун (Гърция).

Източник: БТА