Изминаха бурни 100 дни (20 януари-29 април 2025 г.) от началото на втория мандат на Доналд Тръмп в Белия дом, през които републиканецът започна да прекроява с широк размах вътрешната политика на САЩ, международните отношения и световната търговия. За малко повече от три месеца Тръмп предприе строги мерки срещу нелегалната имиграция, извърши съкращения в държавната администрация, наложи мита както на противници, така и на съюзници, за да намали търговския дисбаланс на страната си и води активна дипломация за слагане на край на войната на Русия срещу Украйна, продължаваща вече повече от 3 години.

БОРБА С НЕЛЕГАЛНАТА ИМИГРАЦИЯ

Пресичането на незаконната имиграция беше химнът на кампанията на Тръмп и това е въпросът, по който той има най-голяма подкрепа. Той следва плана си, като приложи някои от най-твърдите имиграционни политики в историята на страната, въпреки че обещаните масови депортации все още не са осъществени, посочва Асошиейтед Прес.

Този проблем, може би повече от всеки друг, го изведе до победа на изборите през 2024 година. По време на кампанията си Тръмп обеща да сложи край на „нашествието по южната граница“. И през първите 100 дни от втория си мандат намали броя на пресичанията на границата до малка част от този, който беше само преди месеци, пише популярната сред консерваторите медия „Дейли Уайър“, създадена от американския политически коментатор Бен Шапиро.

След встъпването си в длъжност Тръмп обяви извънредно положение на южната граница, като нареди на министъра на отбраната да разположи войски на границата и да възобнови изграждането на гранична стена. До началото на март около 9000 войници на активна служба вече пазеха южната граница. Една от най-съществените промени в политиката на Тръмп беше възстановяването на политиката „Остани в Мексико“, която изисква мигрантите да чакат в Мексико, докато бъдат обработени молбите им за убежище. Това е завой от политиката на администрацията на Байдън „хвани и пусни“, която позволяваше на търсещите убежище да влизат в САЩ и да живеят и работят в страната, докато се разглеждат кандидатурите им, допълва „Дейли Уайър“.

През първите сто дни от мандата си Тръмп предприе драстични стъпки за отнемане на статута на законни имигранти на стотици хиляди хора, увеличавайки кръга на лицата, които потенциално могат да бъдат депортирани, докато се опитва да увеличи броя на изселванията до исторически нива. Републиканецът предприе действия за прекратяване на хуманитарните програми за легално влизане в страната, започнати от неговия предшественик демократ, и визите на хиляди студенти, които са участвали в антиизраелски протести и улесни депортацията на чужденци с повдигнати обвинения в извършено престъпление.

Представител на Министерството на вътрешната сигурност на САЩ заяви, че през първите три месеца от мандата на Тръмп са арестувани 145 000 нарушители на имиграционните закони – в сравнение със 113 000 през цялата финансова 2024 година. Депортациите са намалели през първите три месеца от мандата на Тръмп – от 195 000 през миналата година до 130 000 през тази, сочи статистиката на министерството. Това се дължи на по-големия брой залавяния на границата по времето на Байдън, при които мигрантите са били връщани по-бързо, без да се извършва де факто процедура по депортиране, посочва Ройтерс.

Тръмп се позова на Закона за чуждестранните врагове от 1798 г., за да депортира мигранти и изпрати стотици предполагаеми членове на венецуелски банди в мегазатвор в Салвадор в нарушение на съдебна заповед, отбелязва АП.

Броят на хората, които се опитват да преминат нелегално в САЩ от Мексико, рязко намаля през последната година от мандата на президента Джо Байдън – от 249 740 души през декември 2023 г. до 47 324 души през декември 2024 г. При управлението на Тръмп броят им спадна още по-драстично – до едва 8346 през февруари и 7181 през март, показват официалните данни.

Администрацията обеща да премахне правото на автоматично получаване на гражданство на хората, родени в САЩ, и предложи „златни карти“, които ще позволят на чужденци да си купят американско гражданство срещу 5 милиона долара.

Проучване на АП и Националния институт за изследване на общественото мнение (NORC) установи, че 46% от възрастните в САЩ одобряват начина, по който Тръмп се справя с имиграцията, докато около половината казват, че той е „отишъл твърде далеч“, когато става въпрос за депортиране на имигранти, живеещи незаконно в САЩ

ПРАВИТЕЛСТВЕНА ЕФЕКТИВНОСТ

Когато президентът Тръмп се завърна в Белия дом през януари, той обеща да „възстанови компетентността и ефективността“ на федералното правителство, като създаде Министерство на правителствената ефективност (DOGE).

Така DOGE се превърна от интернет мийм в държавно ведомство, на което беше даден картбланш да предприеме крути мерки в името на борбата с предполагаемото разхищение, измама и злоупотреба, посочва американското Национално обществено радио (Ен Пи Ар).

Малкият екип от софтуерни инженери и други лица, свързани с милиардера Илон Мъск, бързо се разпръсна из федералните агенции, където насърчи съкращаването на десетки хиляди федерални служители, разпусна агенции, намали разходите за чуждестранна продоволствена помощ, медицински изследвания, основни офис консумативи и проникна в множество чувствителни системи за данни.

Визията на Мъск за DOGE, който да ореже с моторна резачка държавните разходи, се сблъска с многобройни проблеми. Първоначалната цел за икономии от 2 трилиона долара беше намалена на 1 трилион долара, а наскоро отново беше понижена на 150 милиарда долара – по-малко от една десета от първоначалното обещание на Мъск. Дори и това число може да се окаже трудно постижимо. Много от инициативите на DOGE бяха отменени или забавени, тъй като бяха спрени в съда или бяха посрещнати с недоволство от страна на обществото, допълва Ен Пи Ар.

КРАЙ НА ПРОГРАМИТЕ ЗА МНОГООБРАЗИЕ И РАВЕНСТВО (DEI)

Тръмп нареди на федералното правителство да прекрати програмите си за „многообразие, равенство и включване“ (DEI) и да разследва частни компании и академични институции, за които се смята, че участват в подобни „незаконни“ инициативи, отбелязва Би Би Си.

Указът на Тръмп ускори действията на водещи световни компании като „Мета“ (Meta) и „Голдман Сакс“ (Goldman Sachs) за съкращаване или премахване на тези програми.

Въведени за пръв път през 60-те години на миналия век в рамките на борбата за граждански права, първите форми на DEI бяха опит за разширяване на възможностите за чернокожите американци. По-късно в тях бяха включени други расови групи, жените и ЛГБТ.

Кампанията бе засилена и възприета от голяма част от корпоративна Америка след протестите „Животът на чернокожите има значение“ през 2020 г., последвали смъртта на Джордж Флойд по време на арест в Минеаполис.

Но според критиците ѝ DEI поставя политиката и расата над таланта и личните качества на отделните хора, създава разделение и вече не е необходима на съвременна Америка, допълва Би Би Си.

ИКОНОМИКА И МИТА

Обвинявайки търговските си партньори, че са „ограбвали“ САЩ в продължение на десетилетия, Тръмп даде началото на мащабна политика на мита, която разтърси финансовите пазари, отслаби долара и предизвика предупреждения за забавяне на световното икономическо производство и повишен риск от рецесия, отбелязва Ройтерс.

Тръмп успя да промени икономиката чрез лостовете на изпълнителната власт, като до голяма степен заобиколи контролирания от републиканците Конгрес. Той наложи мита за стотици милиарди долари, включително на двата най-големи търговски партньора на Америка – Мексико и Канада, както и на ЕС, а после отложи въвеждането на голяма част от тях. Китайските стоки бяха обложени с общо 145%, отбелязва Асошиейтед Прес.

Търговските санкции увеличиха напрежението с Европейския съюз и накараха Япония и Южна Корея да побързат да преговарят. 

Президентът твърди, че неговите мита ще създадат работни места в местните фабрики, ще покрият разходите по плана за намаляване на данъка върху доходите, който може да надхвърли 5 трилиона долара за 10 години, ще изплатят 36 трилиона долара държавен дълг, а също така ще послужат като лост за предоговаряне на търговията при благоприятни за САЩ условия. Но неговите мита биха могли да намалят разполагаемия доход на средностатистическо домакинство с 4900 долара, предупреди звеното „Бъджет Лаб“ към Йейлския университет.

В предизборната си кампания Тръмп обещаваше, че под негово ръководство американската икономика ще процъфтява. Той обеща, че цените ще паднат още в първия ден на мандата  му – подобно на заявката му да сложи край войната в Украйна в рамките на 24 часа след встъпването си в длъжност.

Това се случи за някои продукти, като например бензина. Цените на самолетните билети и нощувките в хотели също намаляха, както и общата инфлация. В същото време средните цени на стоките бяха с 2,8% по-високи през март спрямо година по-рано, което е най-малкото увеличение от почти четири години, посочва АП.

ВЪНШНА ПОЛИТИКА

В предизборната си кампания Тръмп обеща да прекрати войната в Украйна за 24 часа. Но конфликтът все още продължава и президентът се наложи да признае, че не е в състояние да уреди бързото му приключване.

Вашингтон работи едностранно върху някакво решение, но без подкрепата на традиционните съюзници на САЩ и с компромиси, които, изглежда, облагодетелстват руснаците пред украинците. Дори по време на своя първи телефонен разговор с руския президент Владимир Путин Тръмп сякаш направи сериозни отстъпки пред руските аргументи, въпреки че именно Русия нахлу в Украйна, посочва „Дойче Веле“.

Украинският президент Володимир Зеленски понесе критики от Тръмп и вицепрезидента Джей Ди Ванс при посещението си в Белия дом в края на февруари за това, че е „неблагодарен“. В резултат на тази разправия военната помощ за Украйна беше спряна, макар че след това бе подновена.

Неотдавна президентът Тръмп разкритикува Украйна, че настоява Крим да остане част от украинската територия, вместо просто да предаде полуострова на своя враг, за да улесни бързото сключване на мир. В Украйна местните жители, засегнати от продължаващата война, бяха шокирани от внезапния обрат в позицията на най-важния им поддръжник, допълва германската медия.

Западните партньори на Америка също са обезпокоени от това какви са убежденията на Тръмп. Той постави под въпрос американското участие във военния съюз НАТО. Дори е казвал, че САЩ може да откажат да защитят страните от НАТО, които според него не харчат достатъчно за собствената си отбрана, ако Русия ги нападне. В крайна сметка си взе думите назад, но за европейските държави стана пределно ясно, че вече не могат да разчитат на САЩ по начина, по който го правеха преди, пише още „Дойче Веле“.

Тръмп настоя САЩ да „получат“ Гренландия – полуавтономен датски остров. Разгневи Канада, като заяви, че тя няма причина да съществува и трябва да стане 51-вия щат САЩ. Заплаши да си „върне“ Панамския канал, който беше предаден на Панама през 1999 година. И предложи на Вашингтон да поеме опустошената от войната ивица Газа и да превърне палестинския анклав в курорт в стил „Ривиера“.

Тръмп започна втория си мандат и със заявка да сложи край на войната между Израел и групировката „Хамас“. Неговият пратеник Стив Уиткоф, нюйоркски магнат в областта на недвижимите имоти, превърнал се в дипломат, се обедини със съветника на Байдън за Близкия изток Брет Макгърк, за да накара враждуващите страни да се съгласят на временно споразумение за прекратяване на огъня, което влезе в сила един ден преди встъпването в длъжност на Тръмп.

В навечерието на завръщането си на поста Тръмп си приписа всички заслуги за това „епично“ по думите му споразумение, което ще доведе до „траен мир“ в Близкия изток, посочва АП.

Временното прекратяване на огъня доведе до освобождаването на 33 заложници, държани в Газа, и до освобождаването на около 2000 палестински затворници, държани от Израел. Но примирието не удържа и сраженията се възобновиха през март, като двете страни не успяха да постигнат споразумение за връщането на останалите 59 заложници, повече от половината от които според израелски представители са мъртви.

УКАЗИ

Президентът Доналд Тръмп влезе в историята през първите 100 дни от мандата си, като подобри рекорда на бившия президент Франклин Делано Рузвелт по брой издадени укази през същия период, съобщи „Фокс Нюз“.

Към днешна дата Тръмп е подписал повече от 135 указа през първите 100 дни от втория си мандат – повече от 33-те указа, подписани през първите 100 дни от първия му мандат, и повече от 99-те указа, подписани от Рузвелт също през този период. 

Според експертите множеството укази показват изместване на властта от законодателните органи и също така показват, че Тръмп има ясен набор от приоритети, които иска да изпълни през този мандат. 

Подходът на Тръмп сигнализира, че властта е отклонена от Конгреса и че изпълнителната власт придобива все по-големи правомощия за законотворчество – тенденция, която вероятно ще продължи и при бъдещи администрации, заяви в ефира на „Фокс Нюз“ Джеймс Бругъл, старши сътрудник в Института за конкурентни предприятия, фокусиран върху регулаторните реформи.

Източник: БТА